Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн


Глава Първа КАКВО Е БЛАГОДЕНСТВИЕТО?



страница3/43
Дата24.07.2023
Размер0.76 Mb.
#118341
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43
Гуайен, Шакти - Пътят към истинското благоденствие
Глава Първа
КАКВО Е БЛАГОДЕНСТВИЕТО?
За повечето хора благоденствието е равносилно на богатство. А какво означава да бъдеш богат? Някои имат сравнително ясна представа. Казват си, че ако започнат да печелят двойно на това, което получават сега, ще смятат, че са постигнали благоденствие. Или ако печелят колкото еди-кого си... Или ако станат милионери... Или ако ударят джакпота от лотарията...
Други не конкретизират толкова. За тях благоденствието означава да имат достатъчно пари, за да се чувстват сигурни за бъдещето. Или да могат да правят каквото поискат, без да се притесняват за финансите. Щастливият човек не се тревожи за пари. С други думи, благоденствието е вид свобода - да бъдеш, да правиш и да имаш каквото искаш, без особени ограничения.
Мнозина от нас копнеят за такава свобода от финансови тревоги и притеснения. Струва ни се, че стига да можехме някак си да заработим, наследим, спечелим, изпросим, заемем или откраднем достатъчно пари, за да преуспеем, не само че финансовите ни проблеми ще свършат, но вероятно ще се решат и голяма част от другите.
Въпросът е: на колко се равнява благоденствието? Някои имат наум точна сума, която ще им свърши работа други просто предполагат, че такава сума съществува;
Тъжната истина обаче е, че повечето хора не мислят, че са постигнали благоденствие, независимо какво е финансовото им състояние.
Картината е горе-долу ясна в случаите, когато човек не успява да изкарва достатъчно за прехраната си. Или когато има нелоши доходи, но е натоварен с тежки финансови отговорности: да издържа семейство, да изплаща ипотека и т.н.
Има обаче много хора, които изкарват значителни средства и въпреки това не биха описали състоянието си като „благоденствие". Изглежда става така, че когато доходите ни се увеличават, с тях нарастват и финансовите ни отговорности. Парите изчезват със същата скорост, с която се появяват, и ние започваме да се справяме с все по-голямо напрежение.
Неотдавна ми попадна интервю с един актьор, холивудска звезда. Репортерът го питаше какво е усещането да печелиш по няколко милиона долара на филм. „Знаете ли - гласеше отговорът на актьора, - един милион долара вече не са това, което бяха." Явно този човек не се чувстваше щастлив въпреки печалбите си, които всеки от нас би сметнал за несметно богатство.
Парите често са съпроводени от редица тревоги. Как да ги инвестираме? Как да ги управляваме? Какво ще правим, ако ги изгубим? Ами ако ги вложим в нещо глупаво и те се стопят пред очите ни? Като че ли работим бос повече и все по-усилено, а изпускаме много важни аспекти в живота си - почивка, близост с любими хора. Връзка с духовното, забавления.
Колкото и да е странно, много заможни и преуспели хора, особено когато достигнат средна възраст започват да копнеят именно за онази простота от отминалите години, когато са имали по-малко пари, по-малко нужди и повече време.
Нерядко хората, които забогатяват лесно - било като наследяват пари, правят неочакван удар, женят се за богат партньор, стават знаменитости за една нощ или печелят от лотарията - имат свои собствени проблеми. Много от тях страдат от липса на самоуважение, вътрешна сила, неспособност да управляват парите си мъдро и отговорно (вследствие на което нерядко рано или късно ги губят), чувстват се длъжни или подвластни на източника на средства. Често им се струва, че животът им е лишен от смисъл, цел и удовлетворение, или пък се самокритикуват и страдат от чувство за вина.
Да погледнем и реакциите на другите хора. Тези хора обичат ли ви заради това, което сте, или искат да извлекат максимална изгода от вас? Искрено ли ви харесват - или са впечатлени само от богатството ви? Подобни терзания добиват застрашителни размери, когато разполагате с повече пари. Лесно се вижда, че усещането за благоденствие може да бъде подронено на всяко ниво на финансова заможност.
Ако никога не сте били богати, може би ще ви е трудно да повярвате или приемете, че придобиването на повече пари няма да ви донесе чувство за благоденствие. В същото време най-вероятно познавате хора именно в това положение - имат повече пари от вас, но далеч не им се наслаждават толкова. Те са безрадостни, напрегнати и очевидно не се чувстват удовлетворени. Мисля си за брата на една моя приятелка, който е високопоставен изпълнителен директор в една компания, с голяма заплата. За жалост, и той, и семейството му са нещастни хора, които постоянно се карат заради противоречивите си интереси.
Чела съм много статии за извънредно богати личности - мултимилионери и милиардери, чиято единствена амбиция е да трупат още и още пари. Защо? Ако имаш милиард, какво значение има дали ще изкараш още един или два милиона? Тези хора като че ли не умеят да се наслаждават на несметното си богатство, нито да го оползотворяват целесъобразно. Обсебени са от манията само да го умножават.
Независимо колко пари имаме, всички ние - богати и бедни преживяваме своите проблеми и несрети.
Когато парите не достигат, се страхуваме за оцеляването си. Живеем в напрегната борба, само и само да осигурим най-насъщните си нужди. Нямаме почти никаква възможност да развиваме талантите и интересите си. Чувстваме се безсилни и често негодуваме, когато виждаме хора, радващи се на лукс и свобода.
С нарастването на доходите ни обаче почти неизбежно започват да се увеличават и разходите ни. Животът става все по-сложен и напрегнат; налага се да вземаме все повече решения — колкото повече пари имаме, с толкова повече власт и отговорности се натоварваме.
Богатството изисква да го управляваме добре. Започваме да се страхуваме да не допуснем грешки или да не им позволим на някои хора да се възползват от нас. Налага се да погледнем в очите (или да отречем) чувството за неясна вина: защо ние имаме толкова много, а други тънат в нищета?
На всичко отгоре, богатството не гарантира сигурност. Винаги е възможно да го изгубиш заради лоша инвестиция, погрешно управленско решение, съдебно преследване, световна финансова криза или друго злощастно стечение на обстоятелствата. Но дори и високата степен на стабилност не ни носи емоционално спокойствие. Една от причините хората да продължават да ламтят за пари е, че не съществува такова количество, което да ги накара да се почувстват силни и уверени.
Изводът в такъв случай е, че парите не означават непременно по-малко проблеми, повече свобода или по-голяма сигурност. Истината е, че чувството за благоденствие има много по-малко общо с парите, отколкото повечето хора си мислят.
Е, какво тогава е благоденствието?
Благоденствието е усещането, че притежаваме много, но от това, което действително искаме и от което се нуждаем в живота си - както материално, така и различно от материалното.
Ключът към постигането му е в разбирането, че благоденствието е вътрешно преживяване, а не външно състояние, обвързано с определено количество пари. Макар да има връзка с тях, то не се поражда от самите пари. Не съществува такова богатство, което да може да ни гарантира чувство на благоденствие. В същото време е възможно да преживяваме благоденствие независимо от финансовото си състояние (може би с изключение на случаите, когато наистина не можем да подсигурим на себе си или на семейството си нещата от първа необходимост).
Проблемите съществуват и при бедните, и при богатите. Чувството за благоденствие - също.
Ако сме убедени, че парите имат силата да ни дарят с благоденствие, това означава, че им делегираме собствената си сила. Отказвайки се от тази сила и прехвърляйки я на нещо или някого извън себе си, ние задължително изпадаме в положение на подчиненост. За да избегнем тази ситуация и произтичащите от нея ограничения (в случая, дали ще се чувстваме добре или зле в зависимост от количеството пари, които имаме), трябва да съхраним усещането си за вътрешна сила.
Разбира се, фиксираме се върху парите, защото виждаме в тях средство за получаване на нещата, които действително желаем. Често обаче забравяме, че те са наистина само средство, и вместо това постепенно ги превръщаме в цел. Преследвайки богатство, сякаш губим представа за истинските си желания. За да постигнем благоденствие, трябва отново да насочим вниманието си в правилната посока.
Ако приемем, че благоденствието е чувството, че имаме много от това, което действително искаме и от което се нуждаем, то за да го преживеем, следва да изпълним три условия:
1. Да открием кои са нещата, които истински желаем и от които имаме нужда.
2. Да развием способността си да привличаме тези неща в живота си.
3. Да забелязваме, ценим и да се радваме на това, което имаме.
В зависимост от успеха, с който прилагаме тези три стъпки, ние можем да изпитваме благоденствие на независимо какво ниво на финансова обезпеченост.
Всички ние се раждаме с потенциала да дадем своя принос в света и да имаме живот, изпълнен с удовлетворение. Този потенциал обаче трябва да се развива. Много от нас са получавали тежки удари, които са ни карали да се усъмним или дори да отречем истинската си сила. Чувствайки се безпомощни да задоволим желанията си, често ги потискаме. Така повечето хора прекарват целия си живот, слепи за действителните си нужди.
Дълбоко в себе си изпитваме силен копнеж, но като че ли не знаем точно по какво. Затова се фокусираме върху външни обекти—по-голяма къща, по-добра работа, по-съвършени отношения — с надеждата те да ни донесат удовлетворение. Понякога се получава, а друг път - не, в зависимост от връзката между външното изражение и истинското ни желание. Но не можем да открием трайно щастие, докато не осъзнаем какво действително искаме и докато не се научим да го осъществяваме.
Пътят към благоденствието започва с дълбок размисъл за това, което истински желаем. Какво е най-важно за нас? Какви са нашите нужди на духовно, ментално, емоционално и физическо равнище?
Помислете за всичко онова, което вече имате. Кои от вашите нужди и желания са удовлетворени? Голяма част от хората са постигнали значителен успех в живота си, но често не умеят да му се радват. Оценявайки положителното в живота си, ние ще направим важна крачка към по-голямо вътрешно удовлетворение.
Помнете, че истинското благоденствие не означава непременно да имаме повече. Всъщност много хора страдат от това, че имат прекалено много. Когато животът ни е отрупан с неща, от които до голяма степен нямаме нужда, той става твърде сложен. Това силно накърнява чувството ни за сполука. За все повече хора в последно време пътят към истинското благоденствие означава именно опростяване на живота, подреждане на приоритетите и освобождаване от всичко онова, което не ни носи удовлетворение. За съжаление обаче, стигаме до подобни истини едва когато осъзнаем, че сме надхвърлили средната възраст.
Разбира се, трябва да имаме предвид, че никой не живее във вакуум. Личното ни благоденствие е същностно свързано с общото. Използването на по-голямата част от природните богатства на света за благото на малък процент от неговото население и завещаването на една опустошена и замърсена планета на идните поколения, е точно обратното на истинското благоденствие. Положението, в което се намираме сега, ни напомня недвусмислено за изцелението необходимо както налично, така и на колективно равнище.
Истинското благоденствие се постига тогава, когато се научим да следваме съкровените желания на сърцето си и да живеем в равновесие със себе си. Това ще породи естествена хармония в отношенията ни с другите хора и със света около нас. Най-голямо лично щастие можем да изпитаме само в един здрав, благоденстващ свят.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница