Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Глава пета В ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- АКТИВНОСТ И ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ
| Глава пета
В ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ Нека разгледаме някои противоположности, които трябва да балансираме, ако искаме да преживеем висока степен на благоденствие. След това ще се спрем и на въпроса как да постигнем такова равновесие. АКТИВНОСТ И ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ Много важна двойка контрастиращи енергии са тези на активното и възприемчивото начало, на динамичния и магнетичния (привличащия) аспект. Често ги наричам фундаментални мъжки и женски принципи на вселената. Всеки човек, независимо мъж или жена, притежава в себе си и двата аспекта. Важно е да развиваме тези енергии и да им позволяваме да работят съвместно, вместо в конфликт и противопоставени една с друга. Съществуват два основни начина човек да се сдобие със сила и да постига нещата, които желае: активен (когато преследва целта си и я принуждава да се случи) и възприемчив (когато я привлича към себе си и й позволява да се случи). Активният начин на действие изисква фокусиране, агресивност, увереност, упорство, способност да „правиш" и готовност да поемеш рискове. Възприемчивият залага на откритостта, уязвимостта, доверието, способността да „бъдеш" и да чакаш, и готовността да имаш и приемаш. В традиционните мъжки и женски роли повечето мъже се идентифицират с активното начало, докато жените - с възприемчивото. Дълг на мъжа и най-важен фокус в живота му винаги е било да развива уменията си да осигурява прехрана за себе си и семейството си, независимо дали чрез лов или като „ходи на работа". Жената открай време е приучавана да си намери съпруг, който да я защитава и да се грижи за нея. Главна цел на живота й е да развие способността си да привлече най-добрия (най-силния) партньор, който да бъде опора за нея и за бъдещите им деца. В дома нещата често се преобръщали - което не е изненадващо, предвид тенденцията винаги да бъде постиган баланс. Отговорността на жената била да се грижи за съпруга и семейството си, да им приготвя храна, облекло, както и да им дава емоционална подкрепа. От мъжа пък се очаквало да приема грижите на съпругата си. Тази традиционна система е работила дълги векове относително добре, въпреки че е имала своите ограничения. Всички били подчинени на строги роли, без почти никакви възможности за развитие на вътрешните си противоположни качества. На сегашния етап от човешкото развитие ние сме изправени пред предизвикателството да променим тези роли и да интегрираме в живота си както активното, така и възприемащото начало, за да можем да ги използваме ефективно и по подходящ начин. Повечето от нас се идентифицират с едната или с другата част от тази противоположност. Отделили сме много време и енергия за нейното усъвършенстване и със сигурност се чувстваме по-уютно в тази си роля. Акцентирането обаче върху едната от двете полярности ни ограничава и в крайна сметка ни носи болка. Ако действаме изключително и само в режим на активност, можем да постигнем какво ли не, но вероятно с цената на много борба и изтощение. Ако се придържаме към въз-приемащото поведение, може би ще привлечем към себе си редица хора и възможности, но ще изпитваме затруднения с очакваните от нас действия - което навярно ще породи потиснатост и чувство за малоценност. Затова е необходимо да си дадем сметка на коя страна от тази полярност пребиваваме и да се научим да развиваме нейната противоположност. Повечето истински успели и радващи се на благоденствие хора се възползват и от активното, и от възприемчивото начало. Нашата култура е ориентирана към активния, мъжки принцип, затова той е по-добре разбиран, уважаван и ценен. Лично аз съм добър пример за човек, който е развил предимно активната си страна. Много ме бива да карам нещата да се случват. Мога да постигна почти всичко, което си наумя. В това съм особено силна; тази ми черта ми е помогнала да осъществя много свои мечти и да преуспея. Склонна съм обаче прекалено да се нагърбвам и влагам твърде много усилия. В такива моменти животът ми се превръща в борба и аз започвам да се чувствам прегоряла и изтощена. Когато това се случва, то е ясен сигнал, че трябва за известно време да се откажа от режима на активно действие и да се оттегля в режим на възприемчивост - да се отпусна, да се погрижа за себе си, да се доверя, че нещата станат така, както трябва. Напомня ми се, че когато карам нещата да се случват, може и да постигам целите , но когато им позволявам да се случват, давам възможност на висшата сила на вселената да ми предостави много повече, отколкото бих могла да си представя. С други думи, вселената може всъщност да работи по-добре, когато не се опитвам лично да контролирам всичко! Да се науча кога да действам с активната си енергия и кога да се отпусна в спокойствието на възприемащата, се оказа процес, върху който работя от много години. Животът ми е далеч по-балансиран отпреди, а в резултат аз се радвам на много по-голямо благоденствие във всички области на живота си. Въпреки това съм изправена пред постоянното предизвикателство да достигам до все по-дълбоки нива на баланса и интеграцията. Предполагам, че ще продължа да се усъвършенствам до края на живота си. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|