Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава четвърта ПРИЕМАНЕ НА ПОЛЯРНОСТИТЕ
| ЦЕНАТА НА УРОКА
Почти всеки е изпитвал какво е да направи глупава грешка с пари: да ги похарчи неразумно, да заеме или инвестира необмислено количество средства, да се довери на неподходящ човек, да вземе наивно решение, да се ангажира с по-голям кредит, отколкото е по силите му, да претърпи провал в бизнеса, да му се наложи да обяви фалит. С други думи, повечето от нас в един или друг момент са преживявали значителна загуба на пари. Такова събитие може да бъде изключително болезнено, плашещо и неприятно. Веднъж, когато фучах и негодувах, задето бях похарчила твърде много пари за нещо, което се оказа твърде неизгодно, един приятел, по професия финансов консултант, ми каза: „Ето това ние наричаме да си платиш таксата за училището на живота! Ако усвоиш урока, парите не са отишли нахалост". Оттогава насам мисълта за „цената на урока" ме е утешала неведнъж, когато съм вземала недотам добро решение за парите си. Сега наистина знам, че те наистина никога не се губят, а ми позволяват да науча нови неща. Затова, ако наскоро сте допуснали финансова „грешка", мислете за нея като за добре похарчени пари в училището на живота. Бъдете отворени за поуките от преживяването. Помнете, че парите са чудесен учител, и ако вие сте усърдни ученици, вложените средства многократно ще се изплатят. Глава четвърта ПРИЕМАНЕ НА ПОЛЯРНОСТИТЕ Един от ключовите моменти за постигането на истинско благоденствие е да изследваме, развиваме и поддържаме равновесието между различните енергии в себе си. В тази и следващите глави ще се съсредоточим именно върху това. Физическият свят е арена на дуализма. Животът на земята се състои от безкрайно много противоположности. На всяка истина противостои друга, също толкова основателна и обратна по смисъла си истина. Всяка енергия има своята съответна противоенергия. Човекът е умален модел на вселената. Ние се раждаме с всички потенциални енергии и архетипи на живота в себе си. Едно от най-големите предизвикателства в еволюцията на личността е да развием и интегрираме в живота си максимално много от тези енергии. Колкото повече аспекти на своето същество откриваме и изразяваме, толкова по-голяма пълнота и цялост ще преживяваме. За тази цел трябва да се научим да приемаме и балансираме полярностите в живота. Нека разгледаме една двойка противоположни енергии. СИЛАТА И УЯЗВИМОСТТА Всеки от нас притежава вътрешна сила. Ние се раждаме с нея, а задачата ни е да я усвоим, развием и изразим по свой собствен начин. В същото време, всички ние сме слаби човешки същества с нужди и емоции, които ни правят дълбоко уязвими. Рано или късно трябва да се научим да приемаме своята слабост - да я признаем и да поемем отговорност за нея. Силата и уязвимостта са две противоположни енергии. Силата ни е способността да влияем на света около себе си. Уязвимостта ни, обратно, е способността ни да се влияем от него. За да можем да пребиваваме в живота богато, пълноценно и успешно, трябва да приемем и двете. Едно от най-големите предизвикателства на човешкото съществуване е да се научим да живеем с този парадокс: че сме едновременно изключително силни и изключително уязвими. Съществуват множество подобни парадокси, които ни налагат да приемем всички свои аспекти. Истинското изцеление се крие в себеприемането. Този мироглед е доста различен от това, с което повечето сме свикнали. Съвременната западна култура следва линеен, поляризиран подход към двойнствеността на живота. Вместо да я разглежда холистично, като проявяваща еднакво ценни аспекти, произтичащи от по-голямото цяло, тя ги третира като „добри" и „лоши", „правилни" и „погрешни". От тази гледна точка ние сме принудени да избираме между противоположностите, вместо да ги уважаваме. Постоянно се мъчим да определим коя страна на дадена полярност е „добрата" и „истинната". След като изберем, започваме да подкрепяме и развиваме тази страна и да се стараем да избягаме от другата, която смятаме за „лоша" и „измамна". Това не само ни превръща в съдници както на самите себе си, така и на другите, но и гарантира раздухването на вътрешния ни конфликт. Тъй като всички жизнени енергии са ни вродени и неразривно свързани с нашата същност, колкото и усилия да полагаме, ние не можем да елиминираме част от тях. Когато се опитаме да изберем едно качество пред друго, всъщност си обявяваме вътрешна война, която впрочем е прототип на всички войни, които се водят във външния свят. Нека се върнем на противоположностите, които преди малко разгледахме - силата и слабостта. В нашето общество силата като цяло е на почит и уважение, докато слабостта и уязвимостта са белязани като срамни, смущаващи и нежелани. В резултат на този предразсъдък повечето хора се стремят по един или друг начин да развият силата си и да потиснат или най-малкото да скрият уязвимостта си. Това важи най-вече за мъжете поради традиционната непримиримост срещу проявите на слабост от страна на „силния пол". Проблемът е, че човешките същества наистина са слаби и уязвими. Пренебрегването на тази истина не я премахва В „най-добрия" случай можем да се научим да я крием от себе си и от останалите и да живеем в определена степен на собствено отрицание. Още по-тъжно¬то е, че така се опитваме да се лишим от важен аспект на удовлетворението от живота. Нашата уязвимост е врата към възприемчивостта ни; без възприемчивост ние не можем да приемаме любовта, да преживяваме близост с любимите хора, не можем да осъществим себе си в пълнота. Хората, които твърде много се идентифицират със силата и отричат слабостта си, могат да постигнат много неща. Но те няма да успеят да получат духовното и емоционално възнаграждение за това и рано или късно ще започнат да се питат какъв е смисълът на живота. Въпреки културните предпочитания в полза на силата, много хора съзнателно или несъзнателно избират точно обратния житейски път. Те се опитват да отхвърлят или потиснат собствената си сила (както стана дума - често поради това, че са преживели някакво насилие в миналото). Възможно е да се идентифицираме с уязвимостта си - от страх силата ни да не бъде възприета като заплаха или пък да не се превърне в действителна опасност за околните. За съжаление, този подход е точно толкова изкривен, колкото и описания по-горе. Отказвайки се от силата си, ние не можем да постигнем целите си в живота, да споделим дарбите си, да се грижим за себе си. Такива хора често се превръщат в жертви или на другите, или на обстоятелствата. Както отбелязахме в предишната глава, едностранчивото идентифициране със силата или с уязвимостта често води до проблеми с парите и благоденствието. Ако се идентифицирате със силата, много вероятно е да се стремите към излишно материално благополучие за сметка на други същностни за развитието ви неща. Ако ли пък се идентифицирате със слабостта, може би сами ще блокирате способността си да изкарвате достатъчно пари и да успявате в живота. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|