Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Въпрос: Страхувам се, че колкото по-балансирана личност ставам, толкова по-скучна и безинтересна ще бъда. Имаш ли предложения как да избегна това?
Отговор: Зависи какво влагаш в понятието „балансиран". То всъщност не означава непременно да спазваш правилата на някаква „златна среда", а да използваш пълния обхват от енергии. Съзнателно да се движиш между крайностите, което ти дава невероятна свобода и богатство от възможности. Когато познаваш различните си аспекти, можеш да избираш кой от тях да проявиш в даден момент. Те всички имат своето място в живота ти. С поемането на отговорност за всички свои Азове, ти печелиш огромен диапазон от енергии, с които можеш да боравиш както прецениш, включително да преминаваш от една крайност към друга. Можеш да прегърнеш амазонката в себе си, или пък Афродита, хедонистката или аскетката, малкото момиченце или зрелия индивид - и много, много други. Оттук насетне ще имаш възможност да изразяваш и преживяваш пълния спектър на своето битие, в зависимост от това, коя енергия ти се струва подходяща за конкретния момент. Идеята е, че можеш да избираш, а не просто да позволяваш да ти се случва. Въпрос: Основното нещо, което ми пречи да изпитвам благоденствие, е страхът. Вярно ли е, че страхът ни преследва дотогава, докато не направим онова, от което най-много се боим? Мислила съм си дори дали да не скоча от самолет, за да преодолея страха си от високо. Отговор: Човек трябва да признае страха си и да работи с него. Не смятам, че е добра идея да се опитва да го „заобиколи" или насила да прави неща, от които се бои. Според мен е по-добре да погледне страха в очите, да му засвидетелства уважение и подкрепа, след което да помисли какви стъпки може да предприеме, за да го изцели. Лично аз гледам на страха си като на уплашено дете. Кой е най-добрият начин да се справиш с едно уплашено дете? Нима ако детето ти се страхува от високо, ще го караш да скочи от самолет? Не, това не е най-добрият план за действие. Много по-удачно би било да седнеш и да поговориш с това дете с много нежност и любов, и да му позволиш да изрази всичко, което чувства. Може би някой силен и амбициозен глас в теб говори: „Хайде, трябва да го направиш, трябва да скочиш." Тази властна енергия предизвиква своята противоположност - енергията на уязвимостта и тя отвръща: „Страх ме е, не искам." Опитай се вместо това, да кажеш на детето: „Да видим, ако искаш да скочим, как бихме могли да го направим по-малко страшно за теб?" Постепенно ще хармонизираш силата си в подкрепа на уплашения си, уязвим аспект. Няма да го притискаш, нито ще го отричаш, нито пък ще казваш: „Какъв глупак си, щом те е страх!" или: „Марш навън да скачаш!" Много често хората използват силата си, за да отричат, потискат или наказват собствената си уязвимост. Наместо това трябва да се научим да я подкрепяме. Детето, което усеща, че има кой да го изслуша, да се грижи за него, да го подкрепя и окуражава, се бои по-малко. Можем в началото да правим малки крачки. Ако не предприемаме резки действия, които страхът ни да не може да понесе, със сигурност ще напредваме. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|