Ако трябва да сравним с България - а това е не само неизбежно, но и необходимо - отново трябва да кажем, че подобия се откриват не само в начина, по който преживяваме социализма, а и в комлексите, с които излизаме от него... Тревожността, че тези комплекси изглеждат нелечими и че пречат на нашето развитие и на пътя ни напред, е основателна и не е уникална. От подобна тревога е воден и Хавел, пишейки горните редове...
Така до днес опита си от годините на социализма оценяваме само с оглед на негативите, на пораженията, които носим. Не сме се вгледали в ползата от този опит, в натрупването - положително и отрицателно - на вярата в идеологиите, на подчинението на живота на идеолологията, на познанието и тъгата, на опита и мъдростта. Непрекъснатото връщане към Еклесиаст не е случайно. То е записаната мъдрост, към която е добре да прибягваме, особено понякога...
Сподели с приятели: |