Публично управление на държавната служба в министерството на вътрешните работи

Актуалността на студията е продиктувана от новите реалности настъпили с приемането на Закона за МВР през 2006г. в Република България, с който по нов начин се регламентира организацията и управлението на държавна служба в Министерството на вътрешните работи.

Обект на изследване е държавната служба в МВР в Република България.

Предмет на изследване е правният режим на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР.

Целта на изследването е да се представят някои от проблемите възникващи при прилагането на новото законодателство отнасящо се допубличното управление на дейностите по възникването, изменението и прекратяването на държавно-служебните и трудовите правоотношения на служителите в МВР, техния статут, режим на поощрения и юридическа отговорност в следствие на които да се направят конкретни предложения за усъвършенстването им по прилагането на законодателството.

За постигането на тази цел са решени следните задачи:

- анализирани са различни литературни източници и научни разработки за дефиниране на понятието за държавна служба в МВР;

- извършена е систематизация на служителите на МВР с оглед изясняване на техните видове и класификация;

- извършен е анализ по прилагането на нормативните актове за набирането, подбора и назначаването на служителите в МВР;

- представена е системата за обучение на служителите на МВР;

- извършен е анализ на установената нова система за професионална кариера на държавните служители в МВР;

- изяснен е статутът на служителите на МВР;

- извършен е анализ на системата за отличия и награди на служителите на МВР;

- изяснени са видовете отговорности на служителите на МВР и процедурите за налагането на различни видове наказания.

За набиране на емпирична информация са използвани следните методи:

- анализ на теоретични разработки разкриващи същността на понятията за държавна служба, държавна служба в МВР, държавен служител, държавен служител в МВР и лица, работещи по трудово правоотношение;

- правен анализ на отменени и действащи до м.юли 2008г. нормативни актове регламентиращи публичното управление на дейностите свързани с реализирането на правния режим на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР;

- проучване на ведомствени документи на МВР отнасящи се до осъществяването на различни дейности за възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на служителите от МВР, техния статут, поощрения и юридическа отговорност;

- проучване на нормативни актове отнасящи се до изграждането и функционирането на системата за обучение на служителите от МВР;

- наблюдение на дейностите по прилагането на нормативните актове отнасящи се до организацията и осъществяването на държавната служба в МВР в Република България.

За усъвършенстване на някои от дейностите свързани с публичното управление на държавната служба в МВР са направени конкретни предложения за промени в действащата нормативна уредба.

Студията има практико-приложна насоченост. Тя може да се използва както за обучение на студенти и курсанти обучаващи се в специалности от професионалните направления “Администрация и управление” и “Национална сигурност”, така и от специалисти и експерти подготвящи и прилагащи нормативни актове в областта на държавната служба в МВР.

Изразът държавна служба в МВР се използва в българското законодателство за първи път в Закона за МВР от 1997 г¹. Той се отнася само до дейност, която представлява осъществяването на функции на държавата от органите на една администрация – МВР, които предоставят публични услуги по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

Повечето от доктиранрните определения на общото понятие за държавна служба рефлектират при дефиниране на понятието за държавна служба в МВР.

Осъществяването на държавни функции при регулирането на обществените отношения при управлението защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред налагат в съвременни условия употребата на института на държавната служба в МВР.

Същността на понятието за тази държавна служба в доктринарен и в законодателен аспект е изследвана². Анализирайки неговата същност са направени изводи, че:

- понятието за държавна служба в МВР е ново за вътрешното законодателство;

- понятието е комплексен институт на публичноправните науки;

- отрасълът към който се отнася, е предимно този на административното право;

- понятието има съществено значение за обществените науки, защото чрез него ще се изяснят сложните отношения по организацията и управлението на защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

В организационен аспект, понятието за държавна служба в МВР има важно значение за структурата на администрацията на вътрешното ведомство.

Във функционален аспект то трябва да се разглежда, като особен вид държавна дейност за осъществяване на функции от органите на МВР по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

Наред с посочените изводи и заключения, могат да се посочат и някои несъответствия на понятието за държавна служба в МВР:

- в Закона за администрацията от 1998 г.³ и Закона за МВР от 2006 г⁴. Министерството на вътрешните работи е администрация, която има определена структура. Това означава, че понятието за държавна служба в МВР не би могло да се разглежда в организационен аспект, защото ще се получи нелогичното понятие за “държавна служба/като структура/ в - администрация/като структура/”;

- в част трета на Закона за МВР от 2006 г. озаглавена “Държавна служба в МВР” се съдържат правни норми, регулиращи: основните принципи на управление на държавната служба в МВР; служителите на МВР/техния статут, изисквания за постъпване на служба в МВР, назначаване на държавна служба, преминаване на държавната служба, професионалната им подготовка, възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите от МВР, работно време и отпуски, отличия и награди/; дисциплинарна; имуществена отговорност; прекратяване на служебните правоотношения; обезщетения; синдикална дейност; финансово и ресурсно осигуряване.

В административноправната теория посочените административни дейности в администрацията се разглеждат като правен режим на служителите⁵. Това означава, че понятието за държавна служба в МВР не би могло да се разглежда и във неговия функционален аспект, защото ще се получи нелогичното понятие за държавна служба в МВР/разглеждано като държавни функции в теорията/ и държавна служба в МВР/разглеждано като правен режим на служителите в специалното законодателство/;

- в част трета на Закона за МВР от 2006г. правните норми регламентират правният режим не само на държавните служители от МВР, но и на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР. Това означава, че държавната служба в МВР обединява два правни режима на служителите – административноправен/държавно-служебен/ и трудовоправен, което противоречи на общоприетото в административно-правната теория и в общото законодателство – Закона за държавния служител⁶ и Кодекса на труда⁷.

За нуждите на разработката се възприема, че:

Държавна служба в МВР е особен вид държавна дейност за осъществяване функциите на държавата чрез предоставени правомощия на органи на МВР, реализиращи управлението по защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред, структурирани в администрацията за вътрешен ред и сигурност.

Обобщавайки различни доктринарни и законодателни формулировки на понятието за държавен служител може да се приеме, че негови основни характеристики са:

- наличие на постоянна щатна длъжност на лицето в апарата на държавната администрация, за която то получава заплата от държавния бюджет;

- реализиране на публични властнически правомощия от лицето, чрез които се постигат държавни цели, извършват се материално - технически дейности и се издават юридически актове от името на държавни органи;

- наличие на субординационна зависимост между лицето и съответни държавни органи по неговото назначение.

На базата на посочените основни характеристики на понятието може да се дефинира, че:

Държавният служител е дееспособно физическо лице, което въз основа на закон е назначено на постоянна, щатна длъжност в държавната администрация, за която получава заплата от държавния бюджет, изпълнява волята и интересите на нацията при спазване на закона и политическия неутралитет, реализира властнически правомощия за постигането на държавни цели, издава юридически актове от името на държавни органи или извършва материално – технически дейности, и се намира в субординационна зависимост от съответен органи по назначението му⁸.

В законодателен аспект с измененията на Закона за държавния служител⁹ през 2003 г. в се дава нова законодателна дефиниция на понятието за държавен служител:

Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

2.2. Държавни служители на МВР - класификация

Държавни служители на МВР са дееспособни физически лица, които въз основа на закон са назначении на постоянна щатна длъжност в апарата на администрацията МВР, за която получават заплата от държавния бюджет, изпълняват волята и интересите на нацията при спазване на законите на политическия неутралитет, реализират властнически правомощия за постигането на държавни цели по защита на националната сигурност, по осигуряването на вътрешната сигурност и обществения ред или развиват юридическа дейност, и се намират в субординационна зависимост от съответен орган по назначаването им.

Органи на МВР са държавните служители, които имат законоустановени правомощия и чрез които МВР осъществява възложените му функции.

Статутът на държавните служители в МВР се урежда със Закона за МВР. В периода от 1991г. до 2006г. на държавните служители – офицери и сержанти от МВР се даваха звания от МВР, а на държавните служители – граждански лица от МВР в периода от 2002г. до 2006г. - рангове.

Званията на държавните служители от МВР бяха:

- за сержанти - сержант, старши сержант, главен сержант от МВР;

- за младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант, капитан от МВР;

- за старши офицери - майор, подполковник, полковник от МВР;

- за висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал-полковник от МВР.

Ранговете на държавните служители-граждански лица от МВР бяха аналогични с тези на държавните служители от другите структури на държавната администрация – старши и младши с по пет степени.

От 2006г. съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и държавна служба в МВР, която държавните служители на МВР изпълняват, те се класифицират в една от следните категории:

- категория А - висш ръководен персонал;

- категория Б - ръководен персонал.

- категория В - експертен персонал с ръководни функции;

- категория Г - експертен персонал;

- категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;

- категория Е - изпълнителски персонал.

Посочените категории за държавните служители в МВР с полицейска подготовка имат специфичните наименования:

- категория А - главен комисар;

- категория Б - комисар;

- категория В - главен инспектор;

- категория Г - инспектор;

- категория Д - главен полицай;

- категория Е – полицай.

Категориите за държавните служители в МВР с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:

- категория А - главен комисар;

- категория Б - комисар;

- категория В - главен инспектор;

- категория Г - инспектор;

- категория Д - главен пожарникар;

- категория Е - пожарникар.

Категории Б, Г и Е имат по три степени, отразяващи професионалния опит на служителите.

Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.

Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник"¹⁰.

На държавните служители, които осъществяват преподавателска дейност в Академията на МВР и на тези, които осъществяват научноизследователска дейност в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР се дават научни звания.

Научните звания са: асистент; научен сътрудник; доцент; старши научен сътрудник II степен; професор; старши научен сътрудник I степен¹¹.

В МВР лицата, работещи по трудово правоотношение участват със своя труд и усилия в осъществяването на дейността й. Те отдават работната си сила за използване от работодателя в негов интерес. Тук отношенията са на юридическа равнопоставеност между тази категория служители и работодателя – съответен държавен орган по тяхното назначаване.

Отношенията, които съществуват между тях, съдържат в процеса на реализирането им и отношения на подчиненост, която възниква от реализираната от органа държавна власт.

Лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР са:

- членовете на политическите кабинети и експертите към тях. Такива са : министъра на вътрешните работи, заместник – министрите на вътрешните работи, началника на кабинета на министъра на вътрешните работи, парламентарния секретар на министерството, директора на дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността” на МВР;

- назначените на експертни длъжности със спомагателни функции в МВР;

- назначените на технически длъжности - сътрудници и изпълнители. Първите обслужват и осигуряват технически съответен орган на МВР, като конкретното им длъжностно наименование се определя от професионалната им насоченост – деловодител, домакин, касиер, секретар и др. Вторите извършват конкретна работа в съответната администрация, като длъжностното им наименование също се определя от професионалната им насоченост – шофьор, закупчик, снабдител, куриер, машинописец, механик, монтьор, готвач, сервитьор, камериер, сладкар, телефонист, портиер, охранител, общ работник, хигиенист и др.

Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на Закона за МВР.

Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите/държавни служители и ЛРТП/ от МВР се основава на следните принципи:

- прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;

- публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;

- конкурсно начало - осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;

- забрана за дискриминация;

- равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;

- прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;

- централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера¹².

3.1. Набиране, подбор и назначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи

Постъпването на държавна служба в МВР е възможно да се осъществи чрез:

- набиране, подбор и назначаване на кандидати чрез конкурс за заемане на длъжности за държавни служители в МВР;

- кандидатстване и завършване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” – редовно обучение в Академията на МВР.

За държавни служители в МВР могат да бъдат назначавани чрез конкурс пълнолетни лица само с българско гражданство¹³, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст¹⁴, образование /най-малко средно/¹⁵, психо-физическа годност и професионална подготовка, както и на други условия, обявени в съответния конкурс за постъпване на държавна служба. До участие в конкурс за постъпване на държавна служба се допускат лица, които:

- не подлежат на наборна военна служба¹⁶;

- не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс¹⁷;

- не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.

Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка се определят с наредба на министъра на вътрешните работи¹⁸.

Постъпването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс.

Обявлението за конкурса се публикува в Регистъра за конкурсите на държавните служители и в един централен или местен ежедневник.

Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай. Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредбата на министъра на вътрешните работи. Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г/експертен персонал/ или Е/изпълнителски персонал/.

На държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурните звена на МВР.

Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс. Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса. Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите. Резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране могат да бъдат обжалвани пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването им. При основателност на възраженията по крайното класиране министърът на вътрешните работи насрочва нов конкурс. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

След приключване на конкурсната процедура министърът на вътрешните работи издава акт за назначаване - заповед на класираните кандидати.

Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните служители в МВР. Главният секретар на МВР и директорите на националните служби се назначават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Министърът на вътрешните работи присъжда категория А/висш ръководен персонал; съответно главен комисар, на назначените директори на национални служби/ след издаване на указа на президента на Република България. При освобождаване от длъжностите - директори на национални служби, държавните служители запазват присъдената категория А.

Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:

- на длъжности от категория А извън случаите за назначаване на директори на национални служби, както и на длъжности от категории Б и В;

- на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба;

- стажанти - спечелилите конкурса за постъпване на служба в МВР, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават за стажанти. При назначаването им те подписват декларация за проучване по Закона за защита на класифицираната информация¹⁹.

Директорите на националните служби, на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите за назначаване на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба.

При постъпване на държавна служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си. Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите е пречка за постъпване на държавна служба. Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.

Държавната службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант. При назначаване службата започва от деня на подписване на акта за встъпване в длъжност, ако в заповедта не е посочено друго.

Държавните служители в МВР подписват акт за встъпване в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта, ако в нея не е посочен друг срок. Заповедите за назначаване на държавните служители, неподписали акта за встъпване в длъжност в срок от 30 дни, се отменят, освен ако неподписването се дължи на уважителни причини.

При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността. Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

3.1.2. Постъпване на завършилите редовно обучение курсанти в Академията на МВР на държавна служба в министерството

За курсанти – редовно обучение в Академията на МВР се приемат лица, които са само български граждани и отговарят на следните условия:

- да имат завършено средно образование, даващо им право да продължат обучението си във висши училища;

- да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, както и освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс²⁰;

- да няма срещу тях започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;

- да са навършили или да навършват 18 години към 31 декември в годината на кандидатстването;

- да са клинично здрави, физически годни и не по-ниски от 168 см за мъжете и 160 см за жените;

- да са психично здрави и психологично пригодни за служба в Министерството на вътрешните работи;

- да са отбили редовната си военна служба, да са военнослужещи на наборна военна служба, подлежащи на уволнение към 01.октомври в годината на кандидатстване, или наборници (за мъжете);

- да нямат придобита по реда на държавната поръчка същата или по-висока образователно-квалификационна степен по специалност на висшето образование.

След дипломирането министъра на вътрешните работи присъжда на курсантите категория Г/инспектор/, като държавни служители от МВР и ги назначава в основните структурни звена на МВР.

За служителите от МВР се съставя и се води лично кадрово дело. Редът за съхраняване и ползване на личното кадрово дело се определя от министъра на вътрешните работи. При преминаване на държавен служител от МВР на държавна служба в друга администрация може да се изпратят заверени копия от материалите от личните кадрови дела на служителите, в които не се съдържат данни, представляващи класифицирана информация.

 3.2. Набиране, подбор и назначаване на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР

За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на същите изисквания към кандидатите за държавни служители в МВР с изключение на изискването да не подлежат на наборна военна служба.

Набирането, подбора и назначаването на лицата, работещи по трудово правоотношение в структури на МВР се осъществява на базата на действащото трудово законодателство. Кандидатите се назначават на длъжности установени в Класификатора на служителите на МВР.

Трудовият договор между кандидата за работник или служител и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях. Трудовият договор се сключва в писмена форма. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят/компетентен орган на МВР/ или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт²¹.

При сключването на трудовия договор органът на МВР запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.

Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика²².

Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документите.

Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.

С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.

Трудовият договор може да бъде сключен: за неопределено време или като срочен трудов договор.

Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Срочен трудов договор се сключва:

- за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;

- до завършване на определена работа;

- за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

- за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;

- за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

Работниците и служителите по срочен трудов договор имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.

Срочен трудов договор за определен срок се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение срочен трудов договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор за определен срок със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Работодателят предоставя на подходящо място в ръководеното от него основно структурно звено на МВР своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите. При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.

Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Процедурата се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора за изпитване се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен при посочените условия до изтичане на срока за изпитване.

Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от Инспекцията по труда към Министерството на труда и социалната политика.

В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от посочените основания, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. По този ред могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор. Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда при които работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Процедурата се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение.

Подбор на лица, които желаят да работят по трудово правоотношение в структури на МВР може да се осъществи и чрез конкурс. Той може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Длъжностите, които ще се заемат с конкурс се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

Конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин. Обявлението за конкурса трябва да съдържа:

- наименованието на структурното зевно на МВР, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

- начина за провеждане на конкурса;

- необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец.

Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.

За участие в конкурс не се изисква съгласие на работодателя, при когото кандидатът работи. Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.

Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно. На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.

Конкурсът се провежда от комисията, назначена от работодателя. В комисията се включват съответни специалисти. Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му.

Директорите на националните служби, на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

При сключване на трудов договор лицата, работещи по трудово правоотношение, подписват декларация за опазване на класифицираната информация.

Трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.

Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. Ако лицето не постъпи на работа в двуседмичиния срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено. Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.

Промените в трудовите договори на лицата, работещи по трудово правоотношение, се извършват съобразно разпоредбите на трудовото законодателство от органа по назначаването им.