Публично управление на държавната служба в министерството на вътрешните работи

Статутът на служителите на МВР включва техните права, задължения и техните ограничения на права.

Правата на служителите на МВР се подразделят на: основни, социални и особени.

Основните права са в полза на лицата, за които са уредени законодателно. Субекти са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР. Такива права за държавните служители на МВР са:

- правото на основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност;

- годишно вещево доволствие или униформено облекло;

- правото на допълнително възнаграждение за продъл­жителна служба в МВР върху основното месечно въз­награждение в размер 2 % за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 %;

- правото на допълнително възнаграждение за специ­фични условия на труд и работа при вредни за здравето условия;

- правото на порционни пари;

- правото на отпуск;

- правото на разпределение и отчитане на работното време и компенсиране работата над редовното работно време.

Социалните права на служителите на МВР се заключават в признатите социални законно установени придо­бивки и конституционно признатото им право да се сдружават в синдикални организации и съюзи, като:

- правото на задължително застраховане;

- правото на обезщетение при претърпени неимущест­вени вреди както за полицейския служител, така и за съпруга, деца, родители на загинали служители;

- правото на организиране и защита на своите профе­сионални права;

- правото на провеждане на събрания в извънслужебно време, включително и в униформа, като на организациите може да се осигурява безплатно ползване на помещения, съобщения и печатни материали;

- правото на организациите за подпомагане и защита на професионалните и социално-икономическите права на служителите да сключват споразумения за гарантиране правата на своите членове;

- правото за поемане на част от разходите за почивка, лечение и възстановяване здравето на полицейските служи­тели.

Особени права са тези, чрез които се урежда взаимодействието на служители с други дър­жавни органи, организации и граждани. Особените права са:

- правото на неприкосновеност;

- правото на преценка от полицейския служител за за­конността на заповед от началник или ако неизпълнението й съставлява явно престъпление;

- правото на ползване на средствата за лична защита съобразно изпълняваната дейност⁴¹;

- правото на ползване на държавни, обществени и лич­ни превозни средства за определени от закона цели;

- предимство при ползване на пощенски, телеграфни, радио и други съобщения в страната;

- правото на сътрудничество с държавни органи, орга­низации и граждани;

- правото на порционни пари;

- правото на безплатна храна и противоотрова за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици;

- правото на еднократно парично обезщетение при преместване на работа в други населени места както на полицейските служители, така и на членовете на техните семейства;

- правото на здравно осигуряване на служителите през време на служба и след пенсиониране от МВР, за сметка на републиканския бюджет, ако не са осигурени по друг ред;

- правото на компенсационни суми за служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне;

- правото на носене на оръжие;

- правото на пътни за сметка на министерството при пътуване на служителите при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж годишно;

- право на безплатно пътуване на държавните служители в обществения и градския транспорт;

- право на безплатно погребение, което е за сметка на МВР.

Задълженията на служителите на МВР произ­тичат от обстоятелството, че те се намират във вертикално правоотношение спрямо горестоящи висши или ръководни слу­жители и органи на управление в министерството. Ръководителите организират и контролират дей­ността над служителите, като упражняват дисцип­линарна власт.Служителите на МВР са задължени да изпълняват разпорежданията им и да им се подчиняват. Това означава, че при упражняване на държавната служба в МВР същест­вуват известни ограничения на правата им, обусловени от подчинението. Задълженията биват основни и особени.

Основните задължения са:

- лоялност към институциите на политическата система на Република България;

- при упражняване на правата и изпълнението на задълженията да опазват живота, здравето, правата и сво­бодите на гражданите и да уважават човешкото достойнство;

- задължителност на заповедите на началниците;

- задължителност на работното време;

- задължение за опазване на служебната и държав­ната тайна.

Особените задължения са:

- задължителност на изпълнение на службата от държавните служители и извън установеното работно време, произтичащо от функциите на министерството;

- задължение за незабавно връщане на превозното средство на собственика му след използването му от орган на МВР за определени от закона цели;

- задължение за поддържане на връзка с началника при изпълнение на служебни задължения извън работното място;

- задължение за подаване ежегодно до 31 март на декларация за имуществото и доходите за разкриване на конфликт на интереси от държавните служители в МВР.

Ограниченията на правата на служителите на МВР произтичат от принципа на стабилност на назначението. Поради непрекъсваемостта на държавната служба в МВР е ограничено социалното им право на стачка. Съществуването на редица несъвместимости с осъществяването на държавната служба в МВР обуславя и такива ограничения на основните права, валидни за останалите граждани. Несъмнено това има голямо значение за ефективността при осъществяване на публичните властнически правомощия на служителите на МВР. Такива ограничения са:

- забрана за участие в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и синдикални органи­зации, включително и в извънслужебно време;

- забрана за извършване на пропагандна дейност в полза или вреда на политически партии и кандидати за изборни длъжности;

- забрана за членуване в други синдикати, както и приемане за членове в своите на граждани и служители извън министерството;

- забрана за извършване на стачни действия;

- забрана за изпълнение на друга държавна служба, освен в случаите, определени със закон;

- забрана за извършване на търговска дейност;

- забрана за участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;

- забрана за работа по трудово правоотношение или граждански договор, освен преподавателска дейност. Служителите удостоверяват тези факти с подписването на декларация;

Следва да се има предвид, че притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се забранява.

Не се счита за търговска дейност участието в прива­тизацията с приватизационни бонове и в кооперации със земеделски земи с възстановено право на собственост.

7. Отличия и награди на служителите на МВР

Поощренията по своята същност представляват средст­­во за насърчаване, подбуда към някаква дейност. Най-често те се свързват с даването на определена награда за заслуга или добре извършена работа.

Награждаването на служителите на МВР е оценка за приноса им при изпълнение на служебните задачи и други дейности, свързани с функциите на министерството. Оценката е субективно мнение, отно­шение, преценка за достойнствата им от страна на ръководни или висши държавни длъжностни лица. Приносът е това, което отделен служител или колектив допринася към общите материални ценности, постижения и придобивки. Ето защо наградите биват:

- в зависимост от персоналността им - лични и колективни;

- в зависимост от измерението - морални, мате­риални и смесени.

Съгласно съвременната регламентация, условията, при които служителите на МВР/ както държавните служители, така и лицата, работещи по трудово правоотношение/ могат да бъдат награждавани, са три:

- за постигнати високи резултати;

- за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения;

- за продължителна служба в МВР.

С “писмена похвала” се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнение на конкретна задача. Те се награждават с писмена заповед от ръководните служители на длъжност началник на сектор и по-висока.

С “обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск” се награждават служители, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнение на функциите си.

Когато наградата е дадена от министъра на вътрешните работи, заместник-министър и главния секретар на МВР служителите ползват платен отпуск до 5 работни дни за календарната година, а когато е дадена от директорите на националните служби, на специализираните дирекции, ректора на Академията на МВР и директорите на научно-изследователските и научно-приложните институти служителите ползват до 3 дни платен отпуск.

С “Почетно отличие” на МВР се награждават служители, български и чуждестранни граждани за оказано съдействие и конкретна помощ при защитата на националната сигурност, опазването на обществения ред и противодействието на престъпността, както и за принос в развитието на отношенията между МВР и структури на други държави или международни организации.

Връчването става лично от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него длъжностно лице в тържествена обстановка. Наградените се вписват в КНИГИ, които се съхраняват в Дирекция “Човешки ресурси” – МВР за български граждани и в Дирекция “Международно сътрудничество” – МВР за чуждестранни граждани.

Най-високата професионална награда в МВР е “поче­тен знак на МВР”. С него министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен и съществен принос и висок професионализъм при изпълнение на служебни задачи с изключително значение за борбата с престъпността, опазва­нето на обществения ред и сигурността на Република България.

Знакът има три степени:

- почетен знак I степен - дава се на служители, които се отличават с безупречно и високо професионално изпълнение на служебните задължения и имат не по-малко от 15 години трудов стаж в МВР;

- почетен знак II степен - дава се на служители, които са постигнали високи резултати в служебната дейност и имат не по-малко от 10 години стаж в МВР;

- почетен знак III степен - дава се на служители, които имат високи резултати, отличават се с инициативност и професионализъм при решаването на служебни задачи и имат не по-малко от 5 години трудов стаж в МВР.

Особеност е, че награждаването с по-висока степен на почетния знак е възможно само ако служителите вече са получили по-ниската му степен. Това означава, че независимо от количеството прослужени години, когато служителят за първи път получава почетен знак, той е от III степен.

Служителите не могат да бъдат награждавани повече от един път с една и съща степен на почетния знак.

При пенсиониране с “Почетен знак на МВР” могат да бъдат награждавани и служители с по-малък стаж от определения.

С почетен знак могат да бъдат награждавани и служители, загинали при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Служителите получават карта на почетния знак. Знакът може да се носи от дясната страна на гърдите върху униформено и цивилно облекло. Наградата не може да се преотстъпва на други лица. Наградените имат право на безплатно лечение и рехабилитация в Медицинския институт на МВР.

При налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на служител, награден с “почетен знак на МВР”, наградата се отнема с писмена заповед на министъра на вътрешните работи.

С “парична или предметна награда” се награждават по всяко време на годината служители и колективи за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.

Министърът на вътрешните работи може да награждава до две минимални работни заплати за страната - за индивидуална, и до четири, когато наградата е колективна. Главният секретар, заместник-министрите и директорите на национални служби могат да награждават до една и половина минимални работни заплати за страната - за индивидуална, и до три, когато наградата е колективна, а директорите на главни дирекции и дирекции на Генерална дирекция “Полиция”, директорите на областните дирекции, на дирекциите от специализираната администрация, ректорът на Академията на МВР и директорите на научноизследователските и научно-приложните институти - до една минимална работна заплата за страната за индивидуални и колективни награди. Тези ръководни служители могат да награждават и с предметни награди до съответния размер.

Държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в Закона за МВР от 2006 г⁴². наказания.

Дисциплинарните нарушения на държавните служители от МВР са:

- неизпълнение на разпоредбите на Закона за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители;

- неизпълнение на служебните задължения;

- неспазване на служебните правомощия;

- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност/имуществена, административнонаказателна и наказателна/.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление. Сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”. За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители от МВР се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 226, ал. 1 от Закона за МВР.  

• 
  мъмрене;
  
• 
  писмено предупреждение;
  
• 
  порицание; недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години;
  
• 
  понижаване в длъжност за срок до една година и
  
• 
  уволнение.
  

Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина. Маловажно е нарушението, при което отклонението от нормативните изисквания е незначително и при други обстоятелства може да се квалифицира като по-тежко дисциплинарно нарушение. Наказанието се налага за срок от един до 3 месеца и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:

- извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "мъмрене";

- системни маловажни нарушения на служебната дисциплина;

- небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

- неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица;

- пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

- системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.

Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца и се изразява в отправяне на предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание държавният служител ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.

Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:

- извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

- неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или документи;

- неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;

- явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;

- превишаване на правомощия;

- неупражняване на контрол над подчинени;

- укриване на произшествия;

- укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения;

- неизпълнение на задълженията по чл. 178, ал. 2 от Закона за МВР регламентиращ, че държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност;

- възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в Закона за МВР;

- неизпълнение на служебни задължения или на заповеди;

- нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;

- действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.

Дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за:

- извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

- системни нарушения на служебната дисциплина;

- нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;

- умишлено отразяване на неверни данни в декларацията по чл. 187, ал. 3 от Закона за МВР/това е декларацията за имуществото и доходите, която се подава ежегодно до 31 март/, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи;

- нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице.

Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до 3 години и се изразява в недопускане на наказания служител до конкурси за израстване в категория или в по-висока степен за срока на наказанието, както и в отправяне на предупреждение към него, че при установяване на друго извършено от него нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност за срок до една година" се налага за нарушения по чл. 227 от ППЗМВР/т.е., когато се налага дисциплинарното наказание “порицание”/ и по чл. 228 от ППЗМВР/когато се налага дисциплинарното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години", в резултат на които са настъпили вредни последици.

Наказанието по "понижаване в длъжност за срок до една година" се изразява в понижаване в по-долната длъжност в рамките на притежаваната категория за срок от 6 месеца до една година, до изтичането на който държавният служител не може да бъде повишен в по-горна длъжност, както и в отправяне на предупреждение, че при извършване на друго нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от Закона за МВР:

- осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;

- нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 от Закона за МВР – регламентиращ, че служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет или на чл. 173 от Закона за МВР – регламентиращ, че на държавните служители е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време, освен когато упражняват синдикалните си права по този закон;

- неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7 от Закона за МВР – регламентиращ, че в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 – т.е., че държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени със ЗМВР или друг закон., по ал.3 – когато има налице несъвместимост със службата, а именно когато държавните служители:

• 
  биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
  
• 
  са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители;
  
• 
  извършват търговска дейност;
  
• 
  работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност;
  
• 
  участват в управителни и контролни органи на търговски дружества
  

- нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;

- неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;

- демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;

- превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;

- злоупотреба с власт или доверие;

- умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;

- извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.

Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за МВР/т.е., когато съставлява извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение/, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:

- извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание;

- извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност";

- издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР;

- деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага и в случаите, когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за МВР/недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години/ и т.5/понижаване в длъжност за срок до една година/ от Закона за МВР се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.