Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс



страница26/28
Дата11.01.2018
Размер6.79 Mb.
#44439
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28
Раздел I

Ликвидация
Прекратяване

Чл. 603. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, се прекратява:

1. доброволно - само по решение на общото събрание и при спазване разпоредбите на чл. 604 и 605;

2. принудително - при отнемане на лиценз по чл. 40, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2, т. 1-8;

3. при обявяване в несъстоятелност.



(2) При ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател вземанията на кредитори от държави членки или от трети страни се удовлетворяват по същия начин, както вземанията на кредиторите от Република България.

(3) За целите на тази част „застрахователно вземане“ е всяко вземане на ползвател на застрахователни услуги по застрахователен договор, в т. ч. вземане за откупна стойност и за връщане на премия по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор. Сумите, заделени за ползвател на застрахователни услуги, когато някои елементи на задължението все още не са известни, също се считат за застрахователни вземания.
Доброволно прекратяване на застраховател или презастраховател

Чл. 604. (1) Доброволно прекратяване на застраховател или презастраховател се извършва по решение на общото събрание и след получаване на разрешение на комисията. За издаване на разрешение за прекратяване застрахователят, съответно презастрахователят, подава искане, към което се прилагат:

1. протокол от общото събрание, на което е взето решение за доброволно прекратяване, и предложение за назначаване на ликвидатор;

2. план за ликвидация, приет от общото събрание, който съдържа:

а) срок, в който ликвидацията да приключи;

б) възнаграждение на ликвидатора или ликвидаторите;

в) предложение за прехвърляне на портфейла от застрахователни или презастрахователни договори;

г) размер на имуществото - общо и по видове, парични средства, дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, финансови активи, вземания;

д) размер на задълженията - общо и по видове, по застрахователния, съответно по презастрахователния, портфейл и други задължения;

е) график за погасяване на задълженията;

ж) план за събиране на вземанията;

з) разходи по ликвидацията;

и) прогноза за размера на имуществото след удовлетворяване на кредиторите;

к) управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия при осъществяването на плана;

3. договор с друг застраховател, съответно презастраховател, за прехвърляне на застрахователния, съответно на презастрахователния, портфейл;



4. документите по чл. 220, ал. 1.
(2) Договорът за прехвърляне на портфейл по ал. 1, т. 3 може да се сключи с повече от един застраховател, съответно презастраховател, и предвижда прехвърляне на всички застрахователни или презастрахователни договори, включително договорите, по които са заведени претенции за плащане, както и на активите за покритие на техническите резерви.

(3) След вземане на решението по чл. 603, ал. 1, т. 1 застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да преустанови сключването на нови договори, както и продължаването на срока и разширяването на покритието на действащите договори.
Издаване на разрешение за доброволно прекратяване на застраховател или презастраховател

Чл. 605. (1) Комисията се произнася в двумесечен срок от постъпване на искането по чл. 604, ал. 1. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, се прилагат чл. 34, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.

(2) Едновременно с разрешението за прекратяване комисията отнема лиценза на застрахователя, съответно на презастрахователя.

(3) Редът за приемане на плана за ликвидация се прилага и при извършване на последващи изменения в него, както и при предложения за смяна на ликвидатора. Член 266, ал. 4 от Търговския закон не се прилага.

(4) Когато застрахователят в ликвидация е представил доказателства за приключването на ликвидацията на застрахователния портфейл и за уреждането на всички задължения, комисията по искане на ликвидатора издава решение за прекратяване на ликвидацията.

(5) Агенцията по вписванията вписва заличаване на застрахователя след представяне на решението по ал. 4 на комисията, при условие че остатъкът от имуществото е разпределен.

(6) След издаване на решението по ал. 4 застрахователят в ликвидация може да продължи дейността си с предмет, различен от застраховането, при условие че остатъкът от имуществото не е разпределен. След вписване в търговския регистър на продължаването на дейността дружеството или кооперацията носи пълна отговорност за новооткрити задължения на застрахователя.

(7) Последващи изменения в плана за ликвидация се извършват по реда на неговото приемане и последващо одобрение.
Вписване на прекратяването

Чл. 606. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, представя в Агенцията по вписванията необходимите документи за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация в срок три работни дни след получаване на разрешението по чл. 605, ал. 2, като прилага и заверен препис от решението на комисията.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да представи в комисията удостоверение за вписването по ал. 1 в срок три работни дни от извършване на вписването.
Принудително прекратяване

Чл. 607. (1) В случаите по чл. 603, ал. 1, т. 2 производството по ликвидация се открива с решение на комисията. Решението съдържа основанието за отнемане на лиценза и за прекратяване на застрахователя, съответно презастрахователя, като с него се определя ликвидатор, неговото възнаграждение и срок за извършване на ликвидацията. Решението се изпраща на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.

(2) Агенцията по вписванията вписва прекратяването на застрахователя, съответно на презастрахователя, и името на ликвидатора.

(3) В тримесечен срок от назначаването му ликвидаторът изготвя и представя на заместник-председателя план за ликвидация по чл. 604, ал. 1,
т. 2. Планът може да предвижда прехвърляне на застрахователния, съответно на презастрахователния, портфейл.

(4) В едномесечен срок от получаването на плана за ликвидация комисията по предложение на заместник-председателя се произнася с решение, с което одобрява плана или определя други условия в него.

(5) Редът за приемане на плана за ликвидация се прилага и при извършване на последващи изменения в него, както и при предложения за смяна на ликвидатора.

(6) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, в ликвидация е представил доказателства за приключването на ликвидацията на застрахователния и презастрахователния портфейл и за уреждането на всички застрахователни и презастрахователни задължения, комисията по искане на ликвидатора издава решение за приключване на ликвидацията на застрахователните и презастрахователните задължения.

(7) Агенцията по вписванията вписва заличаване на застрахователя, съответно презастрахователя, след представяне на решението по ал. 6 на комисията, при условие че остатъкът от имуществото е разпределен.
Ликвидатор

Чл. 608. (1) Ликвидатор е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 1 и не е свързано лице със застрахователя, съответно с презастрахователя, по смисъла на Търговския закон. Ликвидатор по чл. 607, ал. 1 може да бъде и Гаранционният фонд след получаване на съгласие от управителния му съвет.

(2) Когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му, одобрения план за ликвидация или застрашава правата на застрахованите лица, или изпълнението на задълженията по презастрахователните договори, заместник-председателят издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение.

(3) В случаите по ал. 2 комисията може да освободи ликвидатора, за което изпраща решението си на Агенцията по вписванията за вписване.
Отчети на ликвидатора

Чл. 609. Ликвидаторът уведомява комисията за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от края на месеца, следващ тримесечието. При поискване от заместник-председателя ликвидаторът е длъжен да предостави информация за дейността си и за състоянието на застрахователя, съответно на презастрахователя, в ликвидация по начин и в срок, определени от заместник-председателя.
Предявяване на вземанията на кредиторите

Чл. 610 Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се смятат за предявени.
Правомощия на ликвидатора в другите държави членки

Чл. 611. (1) Ликвидаторът може да упражнява правомощията, с които разполага съгласно българския закон, на територията на другите държави членки, като спазва тяхното законодателство, в т. ч. правилата за разпореждане с активи и за уведомяване на служители.

(2) Когато това е предвидено в плана за ликвидация, ликвидаторът може да назначава лица в друга държава членка, които да подпомагат производството по ликвидация в съответната държава членка и да съдействат за преодоляване на затруднения, изпитвани от кредитори в тази държава членка.
Приложимост на Търговския закон и на Закона за кооперациите

Чл. 612. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, прилагат се правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно по Закона за кооперациите.
Раздел II

Несъстоятелност
Основания за откриване на производство по несъстоятелност

Чл. 613. (1) Производство по несъстоятелност се открива за неплатежоспособен застраховател. Неплатежоспособен е застраховател, когато за него са налице обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 2 или 3, или ал. 2, т. 9 или 10 и комисията е отнела лиценза му на някое от тези основания.

(2) Производство по несъстоятелност се открива и когато в хода на производството по ликвидация се установи, че общата стойност на задълженията на застрахователя, в т. ч. техническите му резерви, изчислени съгласно този кодекс, актовете по прилагането му и пряко приложимото законодателство на Европейския съюз, надвишава общата стойност на активите на застрахователя.

(3) Застраховател, който стане неплатежоспособен, е длъжен в
15-дневен срок да уведоми комисията.

(4) Уведомлението по ал. 3 се подава от управителния орган, съответно от квестора или от ликвидатора на застрахователя.
Откриване на производството по несъстоятелност

Чл. 614. (1) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на комисията.

(2) В искането се посочват само основанието за отнемане на лиценза и се прилага заверен препис от решението за отнемане на лиценза за извършване на застрахователна дейност.

(3) Съдът образува делото в деня на получаване на искането по ал. 1 и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.

(4) Искането по ал. 1 се разглежда от съда в заседание при закрити врата с участието на прокурор, като се призовават застрахователят, комисията и Гаранционният фонд.

(5) Застрахователят, за който се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначения от комисията квестор или от упълномощени от него лица.

(6) Акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на дейност по застраховане са притежавали повече от 5 на сто от капитала на застрахователя, могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на комисията.

(7) Ако актът на комисията по чл. 40 е влязъл в сила, съдът открива производство по несъстоятелност на застрахователя.

(8) В случаите, когато актът на комисията по чл. 40 не е влязъл в сила поради обжалването му по съдебен ред, съдът спира производството до приключване на административноправния спор.

(9) Комисията, застрахователят и Гаранционният фонд се призовават за делото по реда на Гражданския процесуален кодекс не по-късно от три дни преди датата, на която е насрочено заседанието.

(10) Съдът постановява решението си в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Решение на съда за откриване на производството по несъстоятелност

Чл. 615. (1) Ако искането на комисията отговаря на изискванията на чл. 614, ал. 2, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;

2. открива производство по несъстоятелност;

3. обявява застрахователя в несъстоятелност;

4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;

5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на застрахователя;

6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;



8. определя Гаранционния фонд за синдик.

(2) От датата на постановяване на решението по ал. 1 се смятат за прекратени всички застрахователни договори. Когато по договора няма право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на частта от премията, съответстваща на неизтеклия срок, след приспадане на аквизиционните разноски. Когато според договора е възникнало право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на откупната стойност.

(3) Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.

(4) Решението по ал. 1 се вписва в търговския регистър и подлежи на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен.
Синдик

Чл. 616. (1) Гаранционният фонд е синдик на застраховател в производство по несъстоятелност. Не се прилагат изискванията на чл. 655, 655а, 656, 657 и 661 от Търговския закон.

(2) Правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 1, 2, 4-7, 9, 10 и 13-15 от Търговския закон се упражняват от изпълнителния директор на Гаранционния фонд, определен по чл. 536, т. 1.

(3) При изпълнение на функциите си изпълнителният директор на Гаранционния фонд по ал. 2 се подпомага от администрацията на Гаранционния фонд.

(4) Разходите по несъстоятелността се финансират от Обезпечителния фонд, за което той има право на вземане от масата на несъстоятелността.

(5) Гаранционният фонд събира паричните вземания на застрахователя в несъстоятелност по сметка на Обезпечителния фонд.
Отчети на синдика

Чл. 617. Синдикът уведомява съда и комисията за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. При поискване от комисията синдикът е длъжен незабавно да предостави информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност.
Предявяване на вземанията

Чл. 618. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от обнародването на решението по чл. 615.

(2) Кредиторите по ал. 1 посочват в молбата си основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция и прилагат писмени доказателства.

(3) Застрахователните вземания, заведени по чл. 106, ал. 2, се смятат за предявени. Това не отменя правото на ползвателите на застрахователни услуги да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.

(4) Застрахователните вземания, които са предявени след изтичане на срока по ал. 1, се удовлетворяват по реда на предявяването им след удовлетворяването на вземанията по чл. 621, т. 6.


Осребряване на имуществото на застрахователя

Чл. 619. (1) Комисията или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие само на застраховател, притежаващ лиценз за класовете застраховки, предмет на прехвърлянето.

(2) Когато искането по ал. 1 е направено от синдика, съдът одобрява продажбата след получаване на писмено становище от комисията. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.

(3) Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.
Регистър на активи за покритие на резервите

Чл. 620. (1) Всеки застраховател поддържа в централното си управление и пред комисията специален регистър на активите за покритие на брутните си технически резерви, инвестирани съгласно изискванията на този кодекс.

(2) Застраховател със смесена дейност поддържа отделен регистър за дейността си по раздели І и ІІ от приложение № 1.

(3) Общата стойност на активите, включени в регистъра по ал. 2, по всяко време трябва да е най-малко равна на стойността на брутните технически резерви на застрахователя.

(4) Не могат да се ползват като актив за покритие на резервите:

1. имуществени права, обременени със залог, ипотека или други тежести;

2. инвестиции в дъщерно дружество;

3. вземания, които са просрочени повече от три месеца след датата на падежа.



(5) В случай на забрана за свободно разпореждане с активи на застрахователя, разпоредителни сделки, извършени с активи, включени в регистъра по ал. 1, както и сделки и действия в нарушение на ал. 4, т. 1 са нищожни.

(6) Презастрахователни договори могат да се използват като актив за покритие на резервите, когато са сключени с презастраховател от държава членка или с презастраховател от трета държава при условията на
чл. 66 и ако в тях изрично е уговорено, че презастрахователят ще покрива задълженията си по договора и към Гаранционния фонд, когато презастрахователният договор е прехвърлен като актив за покритие на резервите към Гаранционния фонд.

Ред на кредиторите

Чл. 621. При извършване на разпределение на осребреното имущество задълженията се изплащат по следния ред:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания по договорите за задължително застраховане;

5. вземания по застраховки "Живот";

6. вземания по останалите видове застраховки;

7. вземания на Гаранционния фонд по чл. 570;

8. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

10. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

11. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 1 от Търговския закон;

12. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 2 от Търговския закон;

13. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 3 от Търговския закон;



14. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 4 от Търговския закон.


Правомощия на синдика в другите държави членки

Чл. 622. (1) Синдикът може да упражнява правомощията, с които разполага съгласно българския закон, на територията на другите държави членки, като спазва тяхното законодателство, в т. ч. правилата за разпореждане с активи и за уведомяване на служители.

(2) С одобрение на съда по несъстоятелността синдикът може да назначава лица в друга държава членка, които да подпомагат производството по несъстоятелност в съответната държава членка и да съдействат за преодоляване на затруднения, изпитвани от кредитори в тази държава членка.
Приложимост на Търговския закон

Чл. 623. Доколкото в този раздел и в раздел III не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите на Търговския закон, с изключение на чл. 607, 608, 610, 611, чл. 614, ал. 2-4, чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 631, 631а, 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 3, 11 и 12, чл. 666-684, 696-709, 734, 740, 741 и 743.
Раздел III

Особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност
Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност

Чл. 624. (1) Вписването на откриването на производството по ликвидация, както и решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България имат действие за всички негови клонове на територията на другите държави членки и третите държави.

(2) Едновременно с вписването в търговския регистър на откриването на производството по ликвидация и обявяването в търговския регистър на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност Агенцията по вписванията изпраща решението на съда за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и информация за приложимия закон, компетентния съд и вписания ликвидатор, съответно синдик.

(3) Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на другите държави членки за вписването на откриването на производството по ликвидация или за решението за откриване на производството по несъстоятелност на застрахователя и за неговите правни последици.
Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка

Чл. 625. (1) Решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка.

(2) Когато комисията е била уведомена за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията взема мерки за уведомяване на обществеността.

(3) Уведомяването по ал. 2 включва информация за административния или за съдебния орган, който е компетентен за ликвидацията или несъстоятелността в съответната държава членка, за приложимия закон и за назначения ликвидатор или синдик.
Правомощия на ликвидатора или синдика

Чл. 626. (1) Назначаването на ликвидатор или синдик на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, се доказва чрез представяне на заверен препис на решението на съответния компетентен орган за назначаването му, придружен с превод на български език, който не се легализира.

(2) Ликвидаторът или синдикът по ал. 1 може да упражнява на територията на Република България всички правомощия, с които разполага съгласно законодателството на държавата членка, където застрахователят е получил лиценз, освен използване на принуда и произнасяне по правни спорове.

(3) При упражняване на правомощията си ликвидаторът или синдикът по ал. 1 спазва законодателството на Република България, в т. ч. правилата за разпореждане с активи и за уведомяване на служители.

(4) При спазване на закона на държавата членка по седалището на застрахователя ликвидаторът или синдикът може да назначава лица в Република Българи, които да подпомагат производството по ликвидация, съответно по несъстоятелност, в съответната държава членка и да съдействат за преодоляване на затруднения, изпитвани от кредитори в тази държава членка.
Вписване в публичен регистър

Чл. 627. (1) Ликвидаторът или синдикът по чл. 626, ал. 1 може да поиска вписване на решението за откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност в съответните публични регистри, които се водят в Република България. Лицето по изречение първо е длъжно да поиска вписване, когато вписването в регистрите е задължително.

(2) Ликвидатор или синдик на местен застраховател може да поиска вписване на решението за откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност в съответните публични регистри, които се водят в други държави членки. Лицето по изречение първо е длъжно да поиска вписване, когато вписването в регистрите е задължително. Разходите по вписването представляват разноски по ликвидацията, съответно по несъстоятелността.
Уведомяване на известните кредитори от държавите членки

Чл. 628. (1) Ликвидаторът или синдикът изпраща писмено съобщение по образец, определен от заместник-председателя, на известните кредитори с постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка за откритото производство по ликвидация или по несъстоятелност. В съобщението се посочват правото им да предявят вземанията си, органът, пред който се предявяват, срокът за тяхното предявяване и последиците при неспазване на срока, както и дали кредиторите с привилегировани или обезпечени вземания е необходимо да предявяват вземанията си.

(2) Съобщението по ал. 1 се изготвя на български език и е с наименование "Покана за предявяване на вземане. Спазете срока!", съответно "Покана за представяне на обяснения във връзка с вземане. Спазете срока!", на всички официални езици на Европейския съюз.

(3) В съобщението по ал. 1 до кредиторите, чиито вземания произтичат от застрахователен договор, се посочва правото им да представят обяснения, както и последиците от ликвидацията или от несъстоятелността за техните права и задължения, и се изготвя на официалния език на държавата членка, където е постоянното им пребиваване или седалище.
Предявяване на вземания от кредитори от държави членки

Чл. 629. (1) Кредиторите, които имат постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка, се ползват от същите права, които имат кредиторите с постоянен адрес или седалище в Република България, и имат право да предявят своите вземания, съответно да представят обяснения във връзка с вземанията си.

(2) Кредиторите по ал. 1 предявяват вземанията си, като посочват вида на вземането си, неговия размер, датата на възникването му, както и дали се позовават на залог, ипотека, право на запазване на собствеността по договор за продажба или друга привилегия, и представят доказателства.

(3) Вземанията, съответно обясненията във връзка с тях, се предявяват на официалния език на държавата членка по тяхното постоянно пребиваване или седалище с наименование "Предявяване на вземане", съответно "Обяснения във връзка с вземане", на български език.
Предоставяне на информация за хода на производството

Чл. 630. (1) Ликвидаторът или синдикът публикува по подходящ начин периодичните отчети за дейността си.

(2) При поискване от съответните компетентни органи на другите държави членки комисията предоставя информация за хода на производството по ликвидация или по несъстоятелност.
Приложимо право

Чл. 631. (1) В производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател се прилага българското законодателство, доколкото друго не е предвидено в този раздел.

(2) За трудовите договори и трудовите правоотношения се прилагат разпоредбите на правото на държавата членка, приложими към тези договори и правоотношения.
(3) За договори, с които се предоставя право на ползване или се прехвърля право на собственост върху недвижима вещ, чието местонахождение е на територията на държава членка, се прилага правото на тази държава членка.

(4) За правата на застрахователя върху недвижима вещ, кораб или самолет, вписани в публичен регистър в държава членка, се прилага правото на тази държава членка.
Последици от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност

Чл. 632. (1) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност не засяга вещните и обезпечителните права на кредиторите или на третите лица по отношение на имущество на застрахователя, включващо материални или нематериални активи, недвижими или движими вещи, поотделно или в съвкупност, което към датата на откриването на производството се намира на територията на друга държава членка.

(2) Правата по ал. 1 включват:

1. правото на разпореждане с това имущество и удовлетворяване от цената или от доходите от него по силата на залог или ипотека;

2. правото на предпочтително удовлетворение по силата на залог върху вземането или по силата на прехвърляне на вземането като обезпечение;

3. правото да се иска връщане и/или възстановяване на имуществото от всяко трето лице, което го владее или ползва без правно основание;

4. правото на ползване на имуществото;

5. всяко вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица право, по силата на което може да се придобие вещно или обезпечително право по т. 1-4.



(3) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател не засяга:

1. правата на продавача по сключен със застрахователя договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;

2. правото на купувача да придобие собствеността върху продадената от застрахователя вещ и то не е основание за прекратяване или разваляне на договора за продажба, ако вещта е предадена на купувача, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;

3. правото на прихващане на кредиторите на застрахователя, когато прихващането е допустимо по закона, приложим към вземането на застрахователя.



(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 последиците от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност върху правата и задълженията по сделки, сключени на регулиран пазар, се уреждат от правото, приложимо към този регулиран пазар.

(5) Когато след откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност застрахователят се е разпоредил възмездно с недвижим имот, кораб или самолет, които подлежат на вписване в публичен регистър, както и с прехвърлими или други ценни книжа, чието съществуване или прехвърляне предполага вписване в регистър или сметка, водени на законно основание, или които са включени в централна депозитарна система, регулирана от закона на друга държава членка, действителността на сделката или действието се урежда от правото на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, съответно в която се води регистърът, сметката или депозитарната система.

(6) Действието на откритото производство по ликвидация или несъстоятелност върху висящо съдебно производство относно вещ или право, отнето от застрахователя, се урежда от закона на държавата членка по седалището на съда, пред който се разглежда делото.
Права на ликвидатора, синдика и кредиторите за запазване имуществото на застрахователя

Чл. 633. (1) Разпоредбите на чл. 632, ал. 1, 3 и 4 не ограничават правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност на действия или сделки по отношение на кредиторите.

(2) Ликвидаторът, синдикът или кредиторите не могат да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, ако трето лице, което е придобило права по тях, докаже, че действието или сделката се уреждат от правото на друга държава членка и че съгласно него те са действителни.
Прилагане на правилата за ликвидация и несъстоятелност при изпълнение на принудителни административни мерки

Чл. 634. (1) Член 624, ал. 1 и 3, чл. 625, 631 и 632 се прилагат съответно при прилагане на принудителните административни мерки по чл. 588, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3.

(2) Решение за прилагане на мярка по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и в "Официален вестник" на Европейския съюз заедно с информация за приложимия закон, компетентния орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка, и за назначения квестор, ако такъв е бил назначен.
Третиране на клонове на застрахователи от трети държави при прилагане на принудителни административни мерки, ликвидация или несъстоятелност.

Чл. 635. (1) Когато спрямо клон на застраховател от трета държава, лицензиран в Република България, са налице основания за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 588, ликвидация или несъстоятелност, комисията и заместник-председателят осъществяват правомощията си независимо от действията на компетентните органи в друга държава членка спрямо клон на същия застраховател от трета държава, лицензиран там.

(2) В случаите по ал. 1 комисията и заместник-председателят координират действията си с компетентните органи от другата държава членка за целите на съответното производство, когато това е необходимо и възможно.

(3) Квестор, ликвидатор или синдик на клон на застраховател от трета държава, лицензиран в Република България, взаимодейства с други подобни органи, назначени в други клонове на застрахователя, лицензирани в друга държава членка за целите на съответното производство, когато това е необходимо и възможно.

(4) С цел прилагането на тази част за мерките по оздравяване и за процедурата по ликвидацията на клон на застраховател от трета държава, който се намира в държава членка, се прилагат следните дефиниции:

1. „държава членка по произход“ е държавата членка, в която клонът е бил лицензиран;

2. „надзорни органи“ са надзорните органи на държавата членка по произход;

3. „компетентни органи“ са компетентните органи на държавата членка по произход.



Част осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Отговорност при извършване на дейност в нарушение на условията и на реда на този кодекс

Чл. 636. (1) Който извършва или допуска извършването на застраховане, без да е получил лиценз по реда на този кодекс или в нарушение на правилата за правото на установяване или за свободата на предоставяне на услуги, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) С имуществената санкция по ал. 1, т. 2 се наказва и застраховател, който извършва застраховане по видове застраховки, за които не е получил лиценз.

(3) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 4000 до
20 000 лв., а по ал. 1, т. 2 и ал. 2 - от 100 000 до 400 000 лв.

(4) Който извършва или допуска извършването на дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент, без да е вписан по реда на този кодекс в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор или в нарушение на правилата за правото на установяване или за свободата на предоставяне на услуги, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

(5) При повторно нарушение наказанието по ал. 4, т. 1 е от 4000 до
20 000 лв., а по ал. 4, т. 2 - от 10 000 до 100 000 лв.

(6) Алинеи 4 и 5 не се прилагат за лицата, които извършват застрахователно посредничество по реда на чл. 294, ал. 3.

(7) Със санкцията по ал. 4, т. 2 и ал. 5 се наказва и застраховател или презастраховател, който в дейността си на територията на Република България се ползва от посредническите услуги на лица по ал. 4, при условие че тези лица не извършват дейност по застрахователно посредничество по реда на чл. 294, ал. 3.

(8) Застрахователен посредник – юридическо лице или едноличен търговец, който предоставя права на лице, което не е негов служител, както и застрахователен агент – физическо лице, който предоставя права на друго лице да извършва дейност по продажба на застрахователни продукти и събиране на застрахователни премии или вноски, включително като му осигури достъп до информационна система на застраховател или като му предостави бланка за издаване на полица или за събиране на премия или вноска, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

(9) При повторно нарушение наказанието по ал. 8, т. 1 е от 4000 до
20 000 лв., а по ал. 8, т. 2 - от 10 000 до 100 000 лв.

Отговорност при неспазване на изискванията за техническите резерви

Чл. 637. (1) Застраховател, съответно презастраховател, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1, чл. 121,
ал. 1, чл. 119, чл. 199, ал. 1 и чл. 205, се наказва с имуществена санкция от
10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 80 000 лв.

(2) Лице, което участва в управлението на застраховател, съответно презастраховател, както и лице, изпълняващо ключови или ръководни функции в застраховател, съответно презастраховател, което извършва или допуска, или участва в извършване на нарушение на чл. 118, ал. 1, чл. 121,
ал. 1, чл. 119, чл. 199, ал. 1 и чл. 205, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 20 000 лв.
Отговорност за неизпълнение на принудителна административна мярка

Чл. 638. (1) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя, се наказва със:

1. глоба от 1000 до 2000 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 2000 до
4000 лв., а по ал. 1, т. 2 - от 8000 до 80 000 лв.
Отговорност за несключена задължителна застраховка

Чл. 639. (1) Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 462 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със:

1. глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. - за юридическо лице.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 2000 лв., а по ал. 1, т. 2 - 10 000 лв.

(3) Застраховател, който извърши нарушение на чл. 463, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от
10 000 до 40 000 лв.
Отговорност при поставяне на знаци, белези или други индикации

Чл. 640. Лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации в нарушение на забраната по чл. 288, ал. 4, с изключение на тези по чл. 288, ал. 6, или на такива, които представляват микрогравировка, когато тя пряко или косвено не указва наличието на сключен застрахователен договор, се наказва с глоба в размер 50 лв.
Отговорност за нарушаване на реда за придобиване и разпореждане с квалифицирано участие в застрахователно дружество

Чл. 641. (1) Лице, което придобива или прехвърля акции от застрахователно акционерно дружество в нарушение на чл. 68, ал. 1 и 2 или на забраната по чл. 71, ал. 4, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв. - за физическо лице, независимо дали придобива или прехвърля акциите от свое име или за някой друг;

2. имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. - за юридическо лице.

(2) Лице, което придобива или прехвърля акции от застрахователно акционерно дружество в нарушение на чл. 73, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице, независимо дали придобива или прехвърля акциите от свое име или за някой друг;

2. имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. - за юридическо лице.
Отговорност за предоставена невярна информация

Чл. 642. (1) Член на управителен или контролен орган на застраховател, презастраховател или застрахователен посредник, застрахователен холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност или друго лице, което го управлява или представлява, което предостави или допусне да бъде предоставена невярна информация във връзка с осъществяването на застрахователния надзор, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Заместник-председателят може да разпореди и временно лишаване от право за упражняване на дейност като лице по ал. 1.

(3) За нарушението по ал. 1 на застрахователя се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.
Отговорност при въвеждане на изискване за поставяне на знаци, белези или други индикации

Чл. 643. Застраховател, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 288, ал. 5, се наказва с имуществена санкция от 30 000 до 60 000 лв., а при повторно нарушение - от 60 000 до 120 000 лв.
Отговорност на квестора, ликвидатора и синдика

Чл. 644. Квестор, ликвидатор или синдик, който не изпълни или наруши разпореждане или заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.
Отговорност за нарушения на нормативната уредба

Чл. 645. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото законодателство на Европейския съюз, извън случаите по
чл. 636-644, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се наказва със:

1. глоба от 500 до 3000 лв. - за физическо лице;

2. имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до
6000 лв., а по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 40 000 лв.
Отговорност за невнасяне на имуществени санкции по наказателни постановления

Чл. 646. Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.
Предложение от н. п. Д. Савеклиева, Т. Георгиева и К. Попова:

1. Създава се нов чл. 647:

Отговорност на лизингодателяпри неспазване на изискванията по отношение на застраховки на лизингово имущество



Чл. 647. (1) Лизингодател, който не изпълни задължението си по чл. 385, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1 и 2 е от 10 000 до 20 000 лв.”

2. Досегашният чл. 647 става чл. 648.
Производство по налагане на административно наказание

Чл. 647. (1) Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 639, ал. 1 и 2 и чл. 640 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.

(2) Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 639, ал. 1 и 2 и чл. 640 - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) За административно нарушение по чл. 462, т. 1 (несключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), установено и заснето с техническо средство, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в чл. 189 от Закона за движение по пътищата.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби
§. 1. По смисъла на този кодекс:

1. „Застрахован” е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор.

2. „Застраховащ“ е лицето, което е страна по застрахователния договор. Застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.

3. „Застрахователен риск” е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице.

4. „Застрахователно събитие” е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.

5. “Вреда” е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние.

6. „Държава членка” е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.

7. „Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6.

8. „Застраховател от трета държава” е лице със седалище в трета държава, което, ако има седалище в Република България, следва да получи лиценз за застраховане по този кодекс.



9. „Презастраховател от трета държава” е лице със седалище в трета държава, което, ако има седалище в Република България, следва да получи лиценз за презастраховане по този кодекс.

10. „Държава членка по произход” е държавата членка:

а) където е седалището на застрахователя, който покрива риска, съответно държавата членка, където е седалището на презастрахователя;

б) където е постоянното пребиваване и където извършва дейност застрахователният брокер или застрахователният агент – физическо лице, съответно държавата членка, където е седалището на застрахователния брокер или на застрахователния агент – юридическо лице.

11. „Приемаща държава членка” е държавата членка:

а) различна от държавата членка по произход, в която застрахователят или презастрахователят има клон или предоставя услуги; за застраховането държавата членка на предоставяне на услугите е държавата членка, в която е разположен рискът, когато рискът се покрива от застраховател или от клон, намиращ се в друга държава членка;

б) където застрахователният брокер или застрахователният агент има клон или предоставя услуги.

12. „Държава членка, където е разположен рискът”, е:

а) държавата членка, където е разположен недвижимият имот, когато със застрахователния договор се покриват рискове относно недвижими имоти, в т. ч. сгради и намиращите се в тях вещи, при условие че се застраховат със същия договор;

б) държавата членка, където е регистрирано превозно средство, когато застраховката се отнася до рискове, свързани с превозно средство по т. 3, 4, 5 и 6 от раздел ІІ на приложение № 1; когато моторно превозно средство се доставя от една държава членка в друга, смята се, че рискът е разположен в държавата по местоназначението от момента на приемане на доставката от приобретателя за период 30 дни, дори моторното превозно средство да не е било формално регистрирано;

в) държавата членка, в която застраховащият е сключил застрахователен договор, независимо от класа му, във връзка с рискове по пътуване или туризъм, при условие че максималната продължителност на договора не надхвърля четири месеца;

г) във всички останали случаи рискът е разположен във:

аа) държавата членка, в която е постоянното пребиваване на застраховащия, ако застрахованият е физическо лице, или

бб) държавата членка, в която се намира установяването на юридическото лице, за което се отнася застрахователният договор, ако застраховащият е юридическо лице.

13. „Клон” е правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име.

14. „Клон на застраховател или презастраховател от трета държава” е клон, регистриран по реда на Търговския закон от застраховател или презастраховател със седалище в трета държава.

15. „Установяване” на юридическо лице е седалище или клон на юридическо лице.

16. „Финансово предприятие” е едно или повече от следните лица, извършващи дейност в държава членка или в трета държава:

а) кредитна институция, финансова институция по чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции или дружество за спомагателни услуги по чл. 2, ал. 4 от същия закон;

б) застраховател, презастраховател или застрахователен холдинг;

в) инвестиционен посредник;

г) финансов холдинг със смесена дейност.

17. „Контрол” е налице, когато определено лице (контролиращият):

а) притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице (дъщерно дружество), или

б) има право да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго юридическо лице (дъщерно дружество) и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или

в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице (дъщерно дружество) по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към дъщерното дружество, или

г) е акционер или съдружник в дружество, и:

аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице (дъщерно дружество), които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или

бб) което контролира самостоятелно по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице (дъщерно дружество) повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или

д) може по друг начин по преценка на компетентните органи да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество).

В случаите по букви „а”, „б” и „г” към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на дъщерните му дружества, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на негово дъщерно дружество.

В случаите по букви „а”, „б” и „г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращият, нито негово дъщерно дружество, както и с гласовете по акциите, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя.

В случаите по букви „а” и „г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акциите, притежавани от самото дъщерно дружество чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращия и на дъщерното дружество.

18. „Участие“ е притежаването, пряко или посредством контрол, на
20 на сто или повече от 20 на сто от правата на глас или от капитала на дружество.

19. „Предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече предприятия (дъщерни предприятия).

20. „Дъщерно предприятие“ е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридически лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.



21. „Тесни връзки“ е ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или участие, или ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице посредством отношение на контрол.

22. „Свързани лица” са налице, когато две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:

а) чрез отношения на контрол;

б) трайно с едно и също лице чрез отношение на контрол;

в) чрез притежаване от едното от тях, пряко или чрез контролирано от него лице, на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на другото лице;

г) чрез притежаване пряко или чрез контрол на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на трето лице;

д) трето лице притежава пряко или чрез контрол 20 или повече от
20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на тези лица.


Свързани лица са и съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до трета степен включително, и роднините по сватовство до трета степен включително.

23. „Домакинство” са лицата без оглед на родствената връзка помежду им, живеещи заедно в общо жилище и имащи общ бюджет.

24. „Членове на семейството” са съпругът, съпругата, децата до
18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно неработоспособни – независимо от възрастта.


25. „Аквизиционни разходи” са разходите, произтичащи от сключването или подновяването на застрахователни договори, които могат да са:

а) преки – аквизиционни комисиони (не се включват инкасовите комисиони при плащането на периодични премии по дългосрочни застраховки по раздел I от приложение № 1), разходи за изготвяне на застрахователни договори и за включването им в застрахователния портфейл;

б) косвени – за реклама и административни разходи, свързани с изготвянето на оферти, сключването на договори и подновяването на вече сключени договори.

26. „Отложени аквизиционни разходи” са аквизиционните разходи, отнасящи се до неизтеклия период на застрахователно покритие по действащи към края на отчетния период и влезли в сила през същия период застрахователни договори, които са пренесени в следващи отчетни периоди.

27. „Административни разходи” са разходите по обслужването на застрахователните и презастрахователните договори и управлението на застрахователния портфейл.

28. „Цедент” е застраховател или презастраховател, който прехвърля всички или част от рисковете по сключени застрахователни договори и плаща презастрахователни премии на презастраховател или на застраховател, който извършва активно презастраховане.

29. „Ретроцесия” е прехвърлянето на рискове, поети по презастрахователен договор към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане.

30. Регулиран пазар е:

а) пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато се отнася до регулиран пазар в държава членка;

б) пазар, когато се отнася до трета държава, който отговаря на следните критерии:

аа) признат е от държавата членка по произход и отговаря на изисквания, сравними с установените в Директива 2004/39/ЕО, и

бб) качеството на финансовите инструменти, с които се търгува на този пазар, съответства на това на инструментите, търгувани на регулирания пазар в държава членка по произход.

31. „Големи рискове” са рисковете по видовете застраховки по
раздел II от приложение № 1, както следва:


а) по т. 4-7, 11 и 12 – във всички случаи;

б) по т. 14 и 15 – когато застраховащият/застрахованият осъществява търговска дейност или свободна професия и рисковете са свързани с тази дейност или професия;

в) по т. 3, 8, 9, 10, 13 и 16 – при условие че застрахованият отговаря поне на два от следните три критерия:

аа) балансово число – повече от левовата равностойност на
6,2 млн. евро;


бб) нетен оборот – повече от левовата равностойност на
12,8 млн. евро;


вв) среден брой на наетите от застрахования лица през финансовата година – 250 души.

Ако застрахованият е част от група, за която се съставят консолидирани финансови отчети съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, критериите по буква „в” се прилагат на базата на консолидирания финансов отчет.

32. „Траен носител” е хартиен носител или всеки друг носител, който дава възможност на ползвателя да съхранява информация по начин, осигуряващ бъдещ достъп до тази информация за период, съответстващ на целите, за които е създадена, и който позволява възпроизвеждането на тази информация, без тя да е променяна.

33. „Автомобилист” е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

34. „Сертификат „Зелена карта” е международен сертификат за застраховка, издаден от името на национално бюро по т. 19 в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

35. „Национално бюро” е професионална организация на застрахователи, която е създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, и обединява застрахователите, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на една държава, които имат право да извършват застраховане на гражданска отговорност при използването на пътни моторни превозни средства.

36. "Многостранното споразумение" е Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите - членки на Европейското икономическо пространство, и на други асоциирани държави, сключено в Ретимно, Крит, на 30 май 2002 г., с последващите му изменения и допълнения, както и всяко друго споразумение, сключено между националните бюра на застрахователите на държавите членки помежду им и/или с национални бюра на застрахователите на други държави в изпълнение на чл. 2, буква "а" и/или на чл. 8, параграф 1, ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ, L 263/11 от 7 октомври 2009 г.).



37. „Разумност” е обективен критерий за грижливо поведение, който прилага едно добросъвестно, предпазливо и компетентно лице при критична и всестранна преценка на наличната информация относно обстоятелствата, имащи отношение към вземането на решение.

38. "Специализирано обгрижване" е оказването на помощ от медицинска сестра, рехабилитатор или от друго квалифицирано лице, което има за цел да спомогне за процеса на оздравяване.

39. "Палиативни грижи" са грижи за облекчаване състоянието на неизлечимо болни и които не са предназначени или не могат да доведат до оздравяването им.

40. „Подписвачески риск“ е риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на неподходящи допускания по отношение формирането на цена и резерви.

41. „Пазарен риск“ е риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат, директно или косвено, на колебания в нивата и нестабилност на пазарните цени на активите, пасивите и на финансовите инструменти.

42. „Кредитен риск“ е риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат на колебания в кредитната позиция на емитенти на ценни книжа, на контрагенти или на длъжници, спрямо които застрахователните и презастрахователните предприятия имат вземания, под формата на риск от неизпълнение от страна на контрагента, на риск, свързан с лихвен спред, или на риск, свързан с пазарна концентрация.

43. „Оперативен риск“ е риск от загуба в резултат на неподходящи или недобре функциониращи вътрешни процеси, хора или системи, или на външни събития.

44. „Ликвиден риск“ е риск в резултат на невъзможността на застрахователните и презастрахователните предприятия да реализират инвестиции и други активи, за да покрият своите финансови задължения, когато те станат изискуеми.

45. „Концентрационен риск“ са всички рискови експозиции, съдържащи потенциална възможност за загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия.

46. „Техники за намаляване на риска“ са всички техники, даващи възможност на застрахователните и презастрахователните предприятия да прехвърлят част или всички техни рискове на друга страна.

47. „Диверсификационен ефект“ е намаление на рисковата експозиция на застрахователните и презастрахователните предприятия и групи, което е свързано с диверсификацията на техния бизнес, произтичаща от факта, че неблагоприятният резултат от един риск може да се неутрализира от
по-благоприятния резултат от друг риск, в случай че между тези рискове няма пълна корелация.

48. „Прогноза на вероятностно разпределение“ е математическа функция, която определя вероятността от настъпване на изчерпателно множество от взаимно изключващи се бъдещи събития.



49. „Метод за измерване на риска“ е математическа функция, която определя паричен еквивалент на дадена прогноза на вероятностно разпределение и която нараства монотонно с нивото на рисковата експозиция, върху която се базира тази прогноза на вероятностното разпределение.

50. „Квалифициран централен контрагент“ е централен контрагент, получил разрешение съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ, L 201/27.07.2012 г.) или признат съгласно член 25 от посочения регламент.

51. „Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

52. „Системни нарушения” са тридесет или повече административни нарушения по този кодекс или по актовете по прилагането му, извършени в срок една година, или тридесет и повече еднакви административни нарушения, извършени в срок три последователни години.
§ 2. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице, не могат да се поставят върху застраховано движимо или недвижимо имущество, освен когато в закон е предвидено друго.
§ 3. Документите, изисквани по реда на този кодекс и издадени на език, различен от българския, трябва да са придружени от превод на български език и легализирани в съответствие с изискванията на действащото законодателство. При несъответствие между текстовете за верни се приемат тези в превода на български език.
§ 4. (1) Размерите по чл. 300 от Директива 2009/138/ЕО се осъвременяват на всеки пет години, като се започне от 31 декември 2015 г, като стойността им в евро се увеличава с процентното увеличение на Европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, при условие че този процент надхвърля с 5 на сто последното преизчисляване. Резултатът се закръглява нагоре до пълни 100 000 евро.

(2) Минималните размери на застрахователната сума на задължителната застраховка и на собствените средства на застрахователния посредник се осъвременяват на всеки 5 години, като стойността им в евро се увеличава с процентното увеличение на Европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, за периода от последното осъвременяване. Първото осъвременяване трябва да се извърши към 15 януари 2008 г. Резултатът се закръглява до цяло евро.

(3) Във връзка с изтичането на отлагателния период по § 28, т. 3 във връзка с § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на отменения Кодекс за застраховането минималните размери на застрахователната сума по чл. 493 се осъвременяват на всеки 5 години считано от 11 юни 2012 г. с Европейския индекс на потребителските цени, като се увеличават с процента, посочен от този индекс, и резултатът се закръглява нагоре до пълни 10 000 евро.

(4) Комисията своевременно изготвя предложения за изменение на разпоредбите на този кодекс в съответствие с ал. 1-3.
§ 5. (1) Съгласно Директива 91/371/ЕИО на Съвета от 20 юни 1991 г. относно прилагане на Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховане, за откриване на клон и за извършване на дейност по застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1 от застраховател със седалище в Република България в Конфедерация Швейцария, съответно от застраховател със седалище в Конфедерация Швейцария в Република България, както и за надзора върху тази дейност се прилага Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховането.

(2) Комисията за финансов надзор оповестява практиката по прилагане на споразумението по реда на чл. 9, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.
§ 6. (1) По искане на застраховател или презастраховател комисията издава удостоверение, съдържащо актуална информация за лиценза на застрахователя и класовете застраховки, по които има право да извършва дейност.

(2) Когато за целите на преценка на квалификацията и надеждността по смисъла на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) в друга държава членка се изисква от български гражданин или от лице с постоянно местоживеене в Република България доказателство за липса на предишна несъстоятелност, това обстоятелство се доказва с декларация по чл. 313 от Наказателния кодекс с нотариална заверка на подписа.



Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница