Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Раздел V Съзастраховане в Европейския съюз
Изтегляне 6.79 Mb.
|
| Раздел V
Съзастраховане в Европейския съюз Дейност по съзастраховане в Европейския съюз Чл. 134. (1) Този раздел се прилага по отношение на съзастраховането в Европейския съюз, което представлява дейност по съзастраховане, свързано с един или повече рискове по класове 3-16 от раздел II, буква „А” от приложение № 1, и което отговаря на следните условия: 1. рискът е голям риск; 2. рискът се покрива по един договор срещу единна премия от двама или повече застрахователи за един и същ период, като всеки от тях отговоря за своята част като съзастраховател и един от тях е водещ застраховател; 3. рискът се намира в държава членка; 4. за целите на покриването на риска се счита, че водещият застраховател покрива целия риск; 5. най-малко един от съзастрахователите участва в договора чрез своето централно управление или клон, установени в държава членка, различна от държавата членка на водещия застраховател; 6. водещият застраховател изцяло поема водещата роля в съзастрахователната дейност и по-конкретно определя условията за застраховане и тарифите. (2) Членове 46, 50 и 51 се прилагат единствено за водещия застраховател. (3) За дейностите по съзастраховане, за които не са налице условията по ал. 1, разпоредбите на този раздел не се прилагат. Участие в съзастраховане в Европейския съюз Чл. 135. Правото на застраховател да участва в съзастраховане в Европейския съюз не е предмет на други разпоредби освен предвидените в този раздел. Технически резерви Чл. 136. (1) Размерът на техническите резерви на застраховател, който участва в съзастраховане в Европейския съюз, се определя в зависимост от правилата, определени от съответната държава членка по произход, или при отсъствие на такива правила - съгласно обичайната практика в тази държава. (2) Независимо от ал. 1 техническите резерви трябва да са най-малко равни на резервите, определени от водещия застраховател според правилата на неговата държава членка по произход. Статистически данни Чл. 137. Застраховател, който участва в съзастраховане в Европейския съюз, е длъжен да води статистическа отчетност, показваща обема на дейността по съзастраховане в Европейския съюз, в която участва, и в съответните държави членки. Третиране на съзастрахователните договори при ликвидация и несъстоятелност Чл. 138. В случаите на ликвидация или несъстоятелност на застраховател задълженията му, произтичащи от участието в съзастрахователни договори в Европейския съюз, се погасяват по същия начин, както произтичащите от другите застрахователни договори на този застраховател, независимо от държавата на ползвателите на застрахователни услуги. Обмен на информация между надзорните органи Чл. 139. За целите на прилагането на настоящия раздел комисията и заместник-председателят обменят необходимата информация с надзорните органи от другите държави членки. Сътрудничество при прилагането Чл. 140. (1) Заместник-председателят сътрудничи с Европейската комисия и с надзорните органи от другите държави членки за решаването на евентуални затруднения при прилагането на този раздел. (2) В процеса на сътрудничество по ал. 1 се разглеждат практики, които биха могли да сочат, че водещият застраховател не поема водеща роля в съзастрахователната практика или че покриването на рисковете очевидно не изисква участието на двама или повече застрахователи. Глава девета РАЗДЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ И ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ Общи изисквания Чл. 141. (1) Застраховател, извършващ едновременно застраховане по раздел І и по застраховка „Злополука” и/или „Заболяване” по раздел ІІ, буква „А”, от приложение № 1, се организира по такъв начин, че дейностите по животозастраховане се разграничават от дейностите по общо застраховане. (2) Интересите на застрахованите по договори по раздел І на приложение № 1 не могат да се засягат за сметка на интересите на застрахованите по застраховки „Злополука” и/или „Заболяване”, както и интересите на застрахованите по застраховки „Злополука” и/или „Заболяване” не могат да се засягат за сметка на интересите на застрахованите по договори по раздел І на приложение № 1. Печалбите от дейността по раздел І на приложение № 1 облагодетелстват само застрахованите по класовете застраховки по тази дейност, все едно застрахователят извършва единствено животозастраховане. Мерки за разделяне на управлението по животозастраховане и общо застраховане Чл. 142. (1) Независимо от задължението за поддържане на допустими собствени средства за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване, съответно на граница на платежоспособност и минимален гаранционен капитал, застрахователят изчислява: 1. хипотетично минимално капиталово изискване, съответно гаранционен капитал, по отношение на тяхната животозастрахователна или презастрахователна дейност, изчислено, все едно съответният застраховател извършва само тази дейност въз основа на разделните финансови отчети по чл. 143, и 2. хипотетично минимално капиталово изискване, съответно гаранционен капитал, по отношение на тяхната общозастрахователна или презастрахователна дейност, изчислено, все едно съответният застраховател извършва само тази дейност въз основа на разделните финансови отчети по чл. 143.
1. хипотетичното минимално капиталово изискване, съответно гаранционен капитал, по отношение на животозастрахователната дейност, и 2. хипотетичното минимално капиталово изискване, съответно гаранционен капитал, по отношение на общозастрахователната дейност.
1. минималните финансови задължения по ал. 2 и 3 са изпълнени, и 2. е уведомил комисията за това. (5) При осъществяване на застрахователния надзор върху застраховател по чл. 141, ал. 1 се анализират резултатите както по дейността по животозастраховане, така и по застраховки „Злополука” и/или „Заболяване”, за да се гарантира спазването на ал. 1-4, както и на чл. 141. Допълнителни изисквания във връзка с отчетността Чл. 143. (1) Застраховател по чл. 141, ал. 1 изготвя финансовите си отчети, така че да бъдат показани поотделно източниците на резултата от дейността по животозастраховане и по общо застраховане. (2) Всички приходи, особено премиите, плащанията от презастрахователи и инвестиционният доход, и разходи, особено застрахователни плащания, добавки към техническите резерви, презастрахователни премии и разходи за издръжка на дейността, се разбиват по произход. (3) Елементите, които са общи за двете дейности, се записват в отчетите в съответствие с методи на разпределение, одобрени от заместник-председателя. (4) Въз основа на финансовите отчети по ал. 1 застрахователят изготвя доклад, в който елементите на допустимите основни собствени средства, покриващи всяко хипотетично минимално капиталово изискване по чл. 142, ал. 1, са ясно определени в съответствие с изискванията за допустимост съгласно наредбата по чл. 168. Забрана при представяне на финансови резултати Чл. 144. Застраховател, получил лиценз по раздел I от приложение № 1, и застраховател, получил лиценз по раздел II от приложение № 1, които са финансово, търговски или административно свързани помежду си, не могат да сключват споразумения и да прилагат други уговорки, които водят до некоректно представяне на финансовите им резултати и по-специално влияят на структурата на техните приходи и разходи. Особени изисквания при недостиг на допустими основни собствени средства Чл. 145. (1) Ако размерът на елементите на допустимите основни собствени средства по отношение на една от дейностите е недостатъчен да покрие минимални финансови задължения по чл. 142, ал. 2, надзорните органи прилагат към тази дейност мерките по чл. 215 независимо от резултатите по другата дейност. (2) Независимо от чл. 142, ал. 3, като част от мерките по ал. 1 заместник-председателят може да позволи прехвърляне на изрични елементи на допустими основни собствени средства от едната дейност към другата. Глава десета РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ТАЙНА Разкриване и избягване на конфликт на интереси Чл. 146. (1) Всеки член на управителен или контролен орган, всяко друго лице на ръководна длъжност, както и всяко друго лице, оправомощено да управлява и представлява застраховател, уведомява писмено управителния орган на застрахователя, когато сключва със застрахователя договор, който излиза извън обичайната дейност на застрахователя или съществено се отклонява от обичайните пазарни условия. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато страна по сделка със застрахователя е: 1. член на семейството на лице по ал. 1; 2. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство притежава пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1; 3. дружество, в което лице по ал. 1 или член на неговото семейство е съдружник, член на управителен или контролен орган, длъжностно лице с ръководни функции или лице, оправомощено да управлява или да представлява дружеството. (3) Всяко лице по ал. 1 уведомява писмено най-малко веднъж на 6 месеца управителния орган на застрахователя за дружествата, в които лицето или членовете на неговото семейство притежават пряко или чрез свързани лица квалифицирано участие по чл. 68, ал. 1, в които са съдружници или акционери, членове на управителен или контролен орган, длъжностни лица с ръководни функции или лица, оправомощени да управляват или да представляват дружеството. (4) Лице по ал. 1 няма право да участва в преговорите, обсъждането и вземането на решение за сключване на сделка със застрахователя, по която той или лице по ал. 2 са страна. (5) Застрахователят, лицата по ал. 1, както и другите служители на застрахователя са длъжни при изпълнение на функциите си да предпочитат интересите на застрахователя и на неговите ползватели на застрахователни услуги пред своите собствени интереси. (6) Застрахователят е длъжен да изгради ефективна вътрешна организация на дейността си по начин, който да не позволява конфликт на интереси по ал. 7 да засяга неблагоприятно интересите на неговите ползватели на застрахователни услуги. (7) Застрахователят взема всички необходими мерки, за да идентифицира конфликта на интереси, който възниква в хода на дейността по разпространение на застрахователни продукти между: 1. него, членовете на неговите органи, другите му служители, други лица, които сключват застрахователни договори от негово име, както и лицата, свързани с него пряко или непряко посредством отношение на контрол, от една страна, и ползвателите на застрахователни услуги, от друга страна, и 2. между един ползвател на застрахователни услуги и друг.
1. не допуска негови служители, на които е възложено уреждането на претенции или даването на юридически съвети по застраховка на правни разноски, едновременно с това да извършват сходна дейност във връзка с други видове застраховки по раздел II от приложение № 1 за негова сметка или за сметка на друг застраховател, с който застрахователят се намира в търговски, финансови или административни връзки; 2. ако извършва покритие на рискове по застраховки на правни разноски и по други застраховки по раздел II от приложение № 1, да прехвърли при условията и по реда на чл. 110 уреждането на претенции по застраховки на правни разноски на друго юридическо лице, което трябва да отговаря на условията по т. 1; 3. да уведоми застрахования за правото му да упълномощи адвокат по свой избор за защита на неговите интереси от момента, в който за застрахования е възникнало правото да предяви претенция по застраховката. Последици от неспазване на изискванията при конфликт на интереси Чл. 148. При нарушения на чл. 146 се прилагат принудителните административни мерки по чл. 588. Застрахователна тайна. Опазване на застрахователната тайна Чл. 149. (1) Застрахователят, членовете на управителните и контролните органи, одиторите, актюерите, както и всички други лица, които работят за застрахователя, включително лицата, с които застрахователят е сключил договори по чл. 110, са длъжни да пазят в тайна информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнение на техните функции. Лицата по изречение първо не могат да използват придобитата информация за лично облагодетелстване или за облагодетелстване на друго лице, както и за други цели, освен за изпълнение на техните функции. (2) Задължението по ал. 1 се отнася и за застрахователните и презастрахователните посредници и за техните служители. (3) Всички служители и членове на управителни и контролни органи на застрахователя при назначаване на длъжност подписват декларация за опазване на застрахователната тайна. Задължението по изречение първо се отнася и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на управителните и контролните органи на застрахователя и застрахователния и презастрахователния посредник. (4) Застрахователните агенти и лицата, с които застрахователят е сключил договори по чл. 110, подписват декларация по ал. 3 при сключване на договора, с който се уреждат отношенията им със застрахователя. Лицата по изречение първо са длъжни да запознаят своите служители със задълженията по ал. 1. (5) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за случаите, когато лицата по ал. 1-4 са прекратили правоотношението си със застрахователя, във връзка с което е възникнало задължението за опазване на застрахователната тайна. Разкриване на застрахователната тайна Чл. 150. (1) Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 149, ал. 1 може да се разкрива само: 1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася; 2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред; 3. пред Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда, определени в Закона за мерките срещу изпирането на пари; 4. пред Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този кодекс; 5. пред и от Гаранционния фонд за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами и за целите на създаването на бонус-малус система; 6. пред директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато: а) с акт на орган по приходите е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна; б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице; 7. пред компетентния орган на Националната агенция за приходите относно информацията по реда на дял втори, глава шестнадесета, раздел IIIa от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 8. пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите във връзка с прилагането на чл. 143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 9. пред презастраховател, когато това е необходимо във връзка със сключването и поддържането на презастрахователен договор; 10. пред законните наследници на застрахован или на лице, което има право на застрахователно плащане.
1. активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни; 2. пасивите (задълженията) се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат прехвърлени или уредени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни. (2) При оценяването на пасивите по ал. 1, т. 2 не се прави корекция с цел отчитане на собствената кредитна позиция на застрахователя или презастрахователя. Сегментиране при изчисляване на техническите резерви Чл. 153. При изчисляване на техническите резерви застрахователите и презастрахователите сегментират своите застрахователни и презастрахователни задължения в хомогенни рискови групи, най-малко по видове дейности (линии на бизнес) по смисъла на Регламент (ЕС) 2015/35. Изчисляване на техническите резерви Чл. 154. (1) Стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добрата прогнозна оценка и добавка за риск. (2) Най-добрата прогнозна оценка съответства на вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се вземе предвид стойността на парите във времето (очаквана настояща стойност на бъдещи парични потоци) при прилагане на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент. (3) Изчисляването на най-добрата прогнозна оценка трябва да се основава на актуална и достоверна информация и на реалистични допускания и да се извършва посредством адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически методи. (4) Проектирането на паричния поток, използван за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, трябва да взема предвид всички входящи и изходящи парични потоци, необходими за покриване на застрахователните и презастрахователните задължения през периода на тяхното съществуване. (5) Най-добрата прогнозна оценка се изчислява като брутен размер, т.е., без да се приспадат сумите, възстановими от презастрахователни договори и от схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Тези суми се изчисляват самостоятелно в съответствие с чл. 161. (6) Добавката за риск е такава, че да гарантира, че стойността на техническите резерви е равна на сумата, която се очаква застраховател, съответно презастраховател, да поиска за поемане и посрещане на застрахователните, съответно презастрахователните, задължения. (7) Застрахователят, съответно презастрахователят, определя поотделно най-добрата прогнозна оценка и добавката за риск. (8) Когато свързаните със застрахователните и презастрахователните задължения бъдещи парични потоци могат да бъдат заместени (репликирани) по надежден начин чрез финансови инструменти, за които се наблюдава достоверна пазарна стойност, стойността на техническите резерви, свързани с тези бъдещи парични потоци, се определя на базата на пазарната цена на тези финансови инструменти. В този случай отделно изчисляване на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск не се изисква. (9) Когато застрахователят или презастрахователят определя поотделно най-добрата прогнозна оценка и добавката за риск, добавката за риск се изчислява посредством определяне на разходите за осигуряване на допустими собствени средства, равни по размер на капиталовото изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. (10) Ставката, използвана за определяне цената на допустимите собствени средства (ставка на цената на капитала), е еднаква за всички застрахователи и презастрахователи и се преразглежда периодично. (11) Използваната ставка на цената на капитала е равна на допълнителния процент, надхвърлящ съответния безрисков лихвен процент, който застрахователят или презастрахователят трябва да заплати, ако държи допустими собствени средства по глава дванадесета, равни на капиталовото изискване за платежоспособност, необходими за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения за срока на съществуването им. (12) При изчисляването на техническите резерви се вземат предвид и: 1. разходите, свързани с изпълнението на задълженията по застрахователни и презастрахователни договори; 2. инфлацията, в т. ч. инфлацията на претенциите и на разходите; 3. всички плащания към застраховани, презастраховани и ползващи се лица, включително бъдещи доброволни бонуси, които застрахователят, съответно презастрахователят, очаква да направи, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани. (13) Допълнителните изисквания за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск се определят с регламенти на Европейската комисия и с наредбата по чл. 120, ал. 6. Екстраполация на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент Чл. 155. (1) Определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент по чл. 154, ал. 2 се основава на и се съгласува с информацията, извлечена от съответните финансови инструменти. Това определяне взема предвид съответните финансови инструменти за падежите, при които пазарите за тези финансови инструменти, както и пазарите на облигации са достатъчно дълбоки, ликвидни и прозрачни. При падежите, при които пазарите за съответните финансови инструменти или за облигации вече не са достатъчно дълбоки, ликвидни и прозрачни, се извършва екстраполация на срочната структура на безрисковия лихвен процент. (2) Екстраполираната част от съответната срочна структура на основния безрисков лихвен процент се основава на форуърдни лихвени проценти, които се сливат гладко от един лихвен процент или от набор от лихвени проценти във връзка с най-дългите падежни срокове на съответния финансов инструмент и облигациите, които могат да се наблюдават на дълбок, ликвиден и прозрачен пазар, в краен форуърден лихвен процент. Изравнителна корекция на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент Чл. 156. (1) След предварително одобрение на заместник-председателя застраховател, съответно презастраховател, може да прилага изравнителна корекция на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка на портфейл от животозастрахователни или презастрахователни задължения, както и от задължения за рента, произтичаща от договори по общо застраховане. (2) Условията за даване на одобрението по ал. 1 са, както следва: 1. застрахователят, съответно презастрахователят, е предназначил портфейл от активи, състоящ се от облигации и други активи със сходни характеристики на паричните потоци, за покриване на най-добрата прогнозна оценка на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения и поддържа това предназначение през целия жизнен цикъл на задълженията, но не и за целите на поддържане на възпроизвеждането на очакваните парични потоци между активите и пасивите, когато паричните потоци са се променили съществено; 2. портфейлът на застрахователните или презастрахователните задължения, по отношение на които се прилага изравнителната корекция, и предназначеният портфейл от активи са идентифицирани, организирани и управлявани отделно от другите дейности на застрахователя, съответно презастрахователя, и предназначеният портфейл от активи не може да се използва за покриването на загуби, възникнали от други негови дейности; 3. очакваните парични потоци на предназначения портфейл от активи възпроизвеждат всеки от бъдещите парични потоци на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения в същата валута и няма несъответствие, което да поражда рискове, които да са съществени по отношение на рисковете, присъщи на застраховането или презастраховането, към което се прилага изравнителната корекция; 4. договорите, които са в основата на портфейла от застрахователните или презастрахователните задължения, не пораждат бъдещи плащания на премии; 5. единствените подписвачески рискове, свързани с портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения, са рискът от дълголетие, рискът, свързан с разходи, рискът от ревизия и рискът от настъпване на смърт; 6. когато подписваческият риск, свързан с портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения, включва риск от настъпване на смърт, най-добрата прогнозна оценка на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения не се повишава с повече от 5 на сто при стрес на риска от настъпване на смърт, който се калибрира в съответствие с принципите на чл. 170, ал. 2-6; 7. договори, които са в основата на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения, не включват опции на титулярите на полици или включват само опция за откупуване, ако откупната стойност не надхвърля стойността на активите, оценена в съответствие с чл. 152, която покрива застрахователните или презастрахователните задължения към момента на прилагане на опцията за незабавно изкупуване; 8. паричните потоци на целевия портфейл от активи са фиксирани и не могат да се променят от емитентите на акциите или от трети лица; 9. застрахователните или презастрахователните задължения на застрахователен или презастрахователен договор не са разделени на различни части, когато влизат в състава на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения за целите на тази алинея. (3) Независимо от разпоредбите на ал. 2, т. 8, застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва активи, при които паричните потоци са фиксирани, с изключение на зависимостта от инфлацията, при условие че тези активи отговарят на паричните потоци на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения, които зависят от инфлацията. (4) В случай че емитентите или трети лица имат правото да променят паричните потоци на даден актив по такъв начин, че инвеститорът получава достатъчни компенсации, за да му се даде възможност да получи същите парични потоци чрез реинвестиране в активи с еквивалентно или по-добро кредитно качество, правото за промяна на паричните потоци не изключва актива от допустимост до целевия портфейл в съответствие с ал. 2, т. 8. (5) Застраховател, съответно презастраховател, който прилага изравнителна корекция към портфейл от застрахователни или презастрахователни задължения, не може да се връща към подхода, който не включва изравнителна корекция. Ако лицето, което прилага изравнителната корекция, не е в състояние да спазва занапред условията по ал. 2, то информира незабавно заместник-председателя и предприема необходимите мерки за възстановяване на спазването на тези условия. Ако застрахователят, съответно презастрахователят, не е в състояние да възстанови спазването на тези условия в рамките на два месеца от началната дата на неспазването им, то престава да прилага изравнителната корекция към застрахователните или презастрахователните си задължения и не може да прилага изравнителната корекция преди изтичане на допълнителен период от 24 месеца. (6) Изравнителната корекция не се прилага по отношение на застрахователни или презастрахователни задължения, когато съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения включва корекция за променливост съгласно чл. 158 или преходни мерки за безрисковия лихвен процент по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби. Изчисляване на изравнителната корекция Чл. 157. (1) За всяка валута изравнителната корекция, посочена в чл. 156, се изчислява в съответствие със следните принципи: 1. изравнителната корекция е равна на разликата от: а) ефективния годишен лихвен процент, изчислен като единен дисконтов процент, който при прилагане към паричните потоци на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения дава стойност, равна на стойността в съответствие с чл. 152 на портфейла на целевите активи; б) ефективния годишен лихвен процент, изчислен като единен дисконтов лихвен процент, който при прилагане към паричните потоци на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения дава стойност, равна на стойността на най-добрата прогнозна оценка на портфейла на застрахователните или презастрахователните задължения, при което при използването на основната срочна структура на безрисковия лихвен процент се взема предвид стойността на парите във времето; 2. изравнителната корекция не включва основния спред, отразяващ рисковете, поддържани от застрахователя или презастрахователя; 3. независимо от т. 1, основният спред се увеличава, когато това е необходимо, за да се гарантира, че изравнителната корекция на активите с подинвестиционна степен на кредитно качество не надвишават изравнителните корекции на активите с инвестиционна степен на кредитно качество и същия период от време и клас активи; 4. използването на външни кредитни оценки в изчислението на изравнителната корекция е в съответствие с регламент на Европейската комисия.
1. е равен на сумата от: а) кредитния спред, съответстващ на вероятността за неизпълнение на активите; б) кредитния спред, съответстващ на очакваната загуба от понижаване на нивото на класификация на активите; 2. за експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки не е по-нисък от 30 % от дългосрочната средна стойност на спреда по отношение на основния безрисков лихвен процент на наблюдаваните на финансовите пазари активи със същия срок, същото кредитно качество и принадлежащи към същата категория; 3. за активи, различни от експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки, не е по-нисък от 35 на сто от дългосрочната средна стойност на спреда по отношение на основния безрисков лихвен процент на наблюдаваните на финансовите пазари активи със същия срок, същото кредитно качество и принадлежащи към същата категория. (3) Вероятността за неизпълнение, посочена в ал. 2, т. 1, буква „а”, се базира на дългосрочни статистики на неизпълнение, които са от значение за актива по отношение на срока, кредитното качество и класа му. (4) Когато от статистическите данни, посочени в ал. 3, не може да бъде извлечен надежден кредитен спред, основният спред се равнява на частта от дългосрочната средна стойност на спреда спрямо безрисковия лихвен процент, определен в ал. 2, т. 2 и 3. Корекция за променливост на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент Чл. 158. (1) След предварително одобрение на заместник-председателя застраховател, съответно презастраховател, може да прилага корекция за променливост за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка по чл. 154, ал. 2. (2) За всяка съответна валута корекцията за променливост за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се основава на спреда между лихвата, която би могла да се реализира от активи, включени в референтен портфейл за тази валута, и стойностите на съответната основна срочна структура на безрисковия лихвен процент за тази валута. Референтният портфейл за дадена валута е представителен за активите, които са деноминирани в тази валута и които застрахователните и презастрахователните предприятия са инвестирали за покриване на най-добрата оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, деноминирани в тази валута. (3) Размерът на корекцията за променливост на безрисковия лихвен процент съответства на 65 на сто от коригирания спрямо риска валутен спред. (4) Коригираният спрямо риска валутен спред се изчислява като разликата между спреда, посочен в ал. 2, и частта от този спред, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби или на неочакван кредитен риск или друг риск за активите. (5) Корекцията за променливост се прилага само към съответния безрисков лихвен процент на срочната структура, който не е получен чрез екстраполация в съответствие с чл. 155. Екстраполацията на съответния безрисков лихвен процент на срочната структура се основава на този коригиран безрисков лихвен процент. (6) За всяка съответна държава корекцията за променливост към безрисковия лихвен процент по ал. 3-5 за валутата на съответната държава преди прилагането на коефициента от 65 на сто се увеличава с разликата между коригирания спрямо риска спред на държавата и умножения по две, коригиран спрямо риска валутен спред, когато тази разлика е положителна и коригираният спрямо риска спред на държавата е по-висок от 100 базисни пункта. Повишената корекция за променливост се прилага за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения на продуктите, продавани на застрахователния пазар на тази държава. Коригираният спрямо риска спред на държавата се изчислява по същия начин, както коригирания спрямо риска валутен спред за валутата на тази държава, но въз основа на референтен портфейл, който е представителен за активите, които застрахователите и презастрахователите са инвестирали за покриване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, свързани с продукти, продавани на застрахователния пазар в тази държава и деноминирани във валутата на тази държава. (7) Корекцията за променливост не се прилага по отношение на застрахователни задължения, когато съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения включва изравнителна корекция по чл. 156. (8) В отклонение от разпоредбите на чл. 170 капиталовото изискване за платежоспособност не покрива риска от загуба на основните собствени средства, които произтичат от промените на корекцията за променливост. Използване на техническата информация, изготвена от Европейския орган и приета с регламент на Европейската комисия Чл. 159. (1) При изчисляването на най-добрата прогнозна оценка по чл. 154, на изравнителната корекция по чл. 156 и на корекцията за променливост по чл. 158 застрахователят, съответно презастрахователят, използва техническата информация, изготвена от Европейския орган и приета с актове на Европейската комисия по реда на чл. 77д, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО. (2) Не се прилага корекция за променливост на срочната структура на съответния безрисков лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка по отношение на валути и национални пазари, за които такава корекция не е посочена в актовете на Европейската комисия по ал. 1. (3) Допълнителните изисквания за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск се определят с наредба на комисията и с регламенти на Европейската комисия. Оценка на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователните и презастрахователните договори Чл. 160. (1) При изчисляването на техническите резерви застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид стойността на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователните и презастрахователните договори. (2) Всяко допускане, направено от застрахователя, съответно от презастрахователя, по отношение на вероятността титулярите на полици да упражнят договорни опции, включително предсрочно прекратяване и откупуване, трябва да е реалистично и да се основава на текуща, актуална и достоверна информация. Допусканията пряко или косвено вземат предвид въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции. Възстановими суми по презастрахователни договори и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск Чл. 161. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, изчислява възстановимите суми по презастрахователни договори и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в съответствие с чл. 120 и чл. 153-160. (2) При изчисляване на възстановимите суми по презастрахователни договори и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид периода между вземанията и преките плащания. (3) Резултатът от изчислението се коригира, за да се вземат предвид очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента. Тази корекция се основава на оценка на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и средния размер на загубата в резултат на това (загуба от неизпълнение). Качество на данните и прилагане на приблизителни стойности, включително подходи към всеки отделен случай, за определяне на техническите резерви Чл. 162. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с вътрешни процеси и процедури, за да гарантира, че данните, използвани при изчисляване на техните технически резерви, са подходящи, пълни и достоверни. (2) Ако при специфични обстоятелства застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с недостатъчно количество данни от подходящо качество, за да приложи надежден актюерски метод по отношение на група или подгрупа от техни застрахователни и презастрахователни задължения, или на вземания по презастрахователни договори и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, могат да се приложат приблизителни стойности, включително подходи към всеки отделен случай, за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка. Съпоставяне спрямо практическите резултати Чл. 163. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с процеси и процедури, за да гарантира редовното съпоставяне на най-добрите прогнозни оценки и допусканията, обуславящи изчисляването на тези най-добри прогнозни оценки, спрямо практическите резултати. (2) Когато в резултат на съпоставката се установи систематично отклонение между практическите резултати и най-добрите прогнозни оценки на застрахователя, съответно на презастрахователя, той извършва подходящите корекции на използваните актюерски методи и/или на направените допускания. Глава дванадесета СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА Общи изисквания Чл. 164. (1) Собствените средства на застрахователя, съответно на презастрахователя, включват основните собствени средства и допълнителните собствени средства. (2) Всеки застраховател, съответно презастраховател, е длъжен по всяко време да разполага с допустими собствени средства най-малко равни на капиталовото изискване за платежоспособност. (3) Всеки застраховател, съответно презастраховател, е длъжен по всяко време да разполага с допустими основни собствени средства най-малко равни на минималното капиталово изискване, съответно на минималния гаранционен капитал. Основни собствени средства Чл. 165. (1) Основните собствени средства включват следните елементи: 1. превишението на активите над задълженията, оценени съгласно глава единадесета; 2. подчинени задължения.
1. акредитиви и гаранции; 2. всякакви други правно обвързващи вземания, възникнали в полза на застрахователя, съответно презастрахователя.
1. парична стойност на всеки елемент от допълнителни собствени средства, или 2. метод за определяне стойността на всеки елемент от допълнителни собствени средства, като в този случай надзорното одобряване на стойността, определена според съответния метод, се предоставя за определен период.
1. състоянието на съответните контрагенти по отношение на тяхната способност и готовност за плащане; 2. събираемостта на средствата, като се вземе предвид правната форма на елемента, а също и условията, които биха попречили на успешното внасяне или изискване на позицията; 3. всякаква информация относно резултата от отминали искания за внасяне на такива допълнителни собствени средства, които застрахователят, съответно презастрахователят, е отправял до степента, до която тази информация може да бъде надеждно използвана за оценка на очаквания резултат от бъдещи искания. (5) Елементите на собствените средства на застрахователя, съответно презастрахователя, се класифицират в три реда съгласно приложимите регламенти на Европейската комисия и наредбата по чл. 168. Когато определен елемент на собствените средства не може да се класифицира съгласно списъка в приложимия регламент на Европейската комисия по чл. 168, той се класифицира в съответния ред от застрахователя или презастрахователя при спазването на изискванията на наредбата по чл. 168. Класификацията по изречение второ подлежи на одобрение от заместник-председателя. Делегация Чл. 168. Останалите качествени и количествени изисквания за определяне на собствените средства, за тяхната класификация, както и за тяхната допустимост се определят с регламенти на Европейската комисия и с наредба на комисията. Глава тринадесета КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|