Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Изтегляне 6.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни принципи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност Чл. 170. (1)
- Честота на изчисляване Чл. 171. (1)
- Раздел ІІ Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност въз основа на стандартната формула Стандартна формула Чл. 172. (1)
- Замяна на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя Чл. 173. (1)
- Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула Чл. 174.
- Раздел ІІІ Капиталово изискване за платежоспособност при използване на вътрешни модели Пълни и частични вътрешни модели Чл. 175. (1)
- Тест за прилагането на вътрешен модел Чл. 176. (1)
- Статистически стандарти за качество Чл. 177. (1)
- Стандарти за калибриране Чл. 178. (1)
- Преглед на източниците на печалба и загуба Чл. 179.
- Стандарти за валидиране Чл. 180. (1)
- Стандарти за документиране Чл. 181. (1)
- Прилагане на регламентите на Европейската комисия Чл. 183.
- Общи разпоредби във връзка с одобряването на цялостен или частичен вътрешен модел Чл. 184. (1)
- Специфични разпоредби за одобряването на частичен вътрешен модел Чл. 185. (1)
- Политика за промяна на цялостен или частичен вътрешен модел Чл. 186. (1)
- Връщане към стандартната формула Чл. 188.
- Неспазване на вътрешния модел Чл. 189. (1)
- Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула Чл. 190.
- Глава четиринадесета МИНИМАЛНО КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ Определение Чл. 191.
- Изчисляване на минималното капиталово изискване Чл. 192. (1)
| Раздел І
Общи правила Капиталово изискване за платежоспособност Чл. 169. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява или съгласно стандартната формула, или посредством цялостен или частичен вътрешен модел. Основни принципи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност Чл. 170. (1) Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на презумпцията, че застрахователят, съответно презастрахователят, ще извършва своята дейност като действащо предприятие. (2) Капиталовото изискване за платежоспособност се калибрира, за да вземе предвид всички количествено измерими рискове, на които застрахователят, съответно презастрахователят, е изложен. То обхваща настоящата дейност, както и бъдещата дейност, която се очаква да бъде записана през следващите дванадесет месеца. По отношение на съществуващата дейност то покрива само неочакваните загуби. (3) Капиталовото изискване за платежоспособност отговаря на стойността под риск на основните собствени средства на застрахователя, съответно презастрахователя, при спазване на доверителен интервал от 99,5 на сто за период от една година. (4) Капиталовото изискване за платежоспособност обхваща най-малко следните рискове: 1. общозастрахователен подписвачески риск; 2. животозастрахователен подписвачески риск; 3. здравнозастрахователен подписвачески риск; 4. пазарен риск; 5. кредитен риск; 6. оперативен риск. (5) Оперативният риск по ал. 4, т. 6 включва правния риск, но изключва риска, произтичащ от стратегически решения, както и репутационния риск. (6) При изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение в капиталовото изискване за платежоспособност. Честота на изчисляване Чл. 171. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, изчислява капиталовото изискване за платежоспособност най-малко веднъж годишно и отчита резултата от изчислението в комисията. (2) Застрахователят, съответно презастрахователят, поддържа допустими собствени средства, покриващи последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност. (3) Застрахователят, съответно презастрахователят, наблюдава постоянно размера на допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност. (4) Ако рисковият профил на застрахователя, съответно презастрахователя, се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност, лицето преизчислява незабавно капиталовото изискване за платежоспособност и го отчита в комисията. (5) Когато съществува доказателство, от което може да се направи извод, че рисковият профил на застрахователя, съответно презастрахователя, се е променил значително от датата на последното отчитане на капиталовото изискване за платежоспособност, заместник-председателят може да разпореди на лицето да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност. Раздел ІІ Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност въз основа на стандартната формула Стандартна формула Чл. 172. (1) Застраховател, съответно презастраховател, който не е получил разрешение за прилагане на пълен или частичен вътрешен модел, изчислява капиталовото изискване за платежоспособност посредством стандартната формула. (2) Стандартната формула и редът за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност чрез нея се определят с регламент на Европейската комисия и с наредба на комисията. Замяна на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя Чл. 173. (1) След предварително одобрение от заместник-председателя застрахователят, съответно презастрахователят, може в рамките на структурата на стандартната формула да замести част от нейните параметри с параметри, които са специфични за неговото предприятие, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск. (2) Тези параметри се калибрират въз основа на вътрешни данни на съответния застраховател или презастраховател или на данни, които имат пряко отношение към неговата дейност, като се използват стандартизирани методи. (3) В процедурата по даване на одобрение заместник-председателят проверява пълнотата, точността и пригодността на използваните данни. Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула Чл. 174. Когато е неподходящо капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула по чл. 172, понеже рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчисляването на стандартната формула, заместник-председателят може с мотивирано решение да го задължи да замести част от параметрите, използвани при изчисляването на стандартната формула, с параметри, специфични за неговото предприятие, за изчисляване на модулите на животозастрахователния подписвачески риск, общозастрахователния подписвачески риск или здравнозастрахователния подписвачески риск, съгласно чл. 173. Тези специфични параметри се изчисляват, така че да гарантират спазването на чл. 170, ал. 2 и 3. Раздел ІІІ Капиталово изискване за платежоспособност при използване на вътрешни модели Пълни и частични вътрешни модели Чл. 175. (1) Всеки застраховател, съответно презастраховател, може да изчислява капиталовото изискване за платежоспособност, като използва цялостен или частичен вътрешен модел след одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя. (2) Частичен вътрешен модел може да бъде използван за изчисляване на един или повече от следните елементи: 1. един или повече модули или подмодули на риска на основното капиталово изискване за платежоспособност; 2. капиталовото изискване за оперативния риск; 3. корекцията за капацитета за абсорбиране на загуби на техническите резерви и на отсрочените вземания за данъци. (3) Частичен вътрешен модел може да се използва за цялостната дейност на застрахователя, съответно презастрахователя, или само за едно или повече значителни търговски поделения. Тест за прилагането на вътрешен модел Чл. 176. (1) Вътрешният модел трябва да бъде широко използван и да има важна роля в системата на управление на застрахователя, съответно презастрахователя, и по-конкретно: 1. в неговата система за управление на риска и в процеса за вземане на решения; 2. в неговите процеси за оценка и разпределение на икономическия му капитал и на капитала му за платежоспособност, включително в оценката на собствения капитал и платежоспособността. (2) Честотата на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност чрез вътрешния модел съответства на честотата, с която застрахователят, съответно презастрахователят, използва вътрешния модел за целите по ал. 1. (3) Управителният и контролният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, е длъжен да гарантира, че концепцията и функционирането на вътрешния модел са подходящи и че вътрешният модел продължава да отразява по подходящ начин рисковия профил на съответния застраховател или презастраховател. Статистически стандарти за качество Чл. 177. (1) Вътрешният модел и прогнозата за вероятностно разпределение, върху която той се основава, трябва да отговарят на критериите по ал. 2-9. (2) Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически техники, както и съответстват на методите, използвани за изчисляване на техническите резерви. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания. Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да бъде в състояние да обоснове допусканията, стоящи в основата на неговия вътрешен модел, пред заместник-председателя. (3) Данните, използвани за вътрешния модел, трябва да бъдат точни, пълни и подходящи. Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да осъвременява масивите от данни, използвани за изчисляване на прогнозата за вероятностното разпределение, най-малко веднъж годишно. (4) Закон и подзаконов акт по неговото прилагане не може да предвижда конкретен метод за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение. Независимо от избрания метод за изчисление способността на вътрешния модел да класифицира риска трябва да е достатъчна да гарантира широкото му използване и ролята му в системата на управление на застрахователя или презастрахователя, както и спазването на другите изисквания по чл. 176, ал. 1. Вътрешният модел трябва да покрива всички значителни рискове, на които е изложен застрахователят, съответно презастрахователят, като покрива най-малко рисковете по чл. 170, ал. 4. (5) По отношение на диверсификационните ефекти застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе предвид във вътрешния си модел зависимости както в рамките на рисковите категории, така и между тях, при условие че комисията прецени, че системата за оценка на тези диверсификационни ефекти е адекватна. (6) Застрахователят, съответно презастрахователят, може да вземе изцяло предвид влиянието на техниките за намаляване на риска във вътрешния си модел, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение във вътрешния модел. (7) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да оценява точно във вътрешния си модел специфичните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции, когато те са съществени. Той оценява също така рисковете, свързани както с опциите на застрахованите лица, така и с договорните опции за застрахователя, съответно презастрахователя. За тази цел той взема под внимание въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции. (8) Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, може да взема предвид бъдещите действия на управителните си органи, които е логично да бъдат предприети при специфични обстоятелства. В тези случаи съответното лице взема под внимание и времето, необходимо за предприемане на такива действия. (9) Във вътрешния си модел застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да взема предвид всички плащания към застраховани и ползващи се лица, които очаква да извърши, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани или не. Стандарти за калибриране Чл. 178. (1) За целите на вътрешното моделиране застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва различен времеви период или метод за измерване на риска от тези по чл. 170, ал. 3, доколкото резултатите на вътрешния модел позволяват изчисляване на капиталовото изискване на платежоспособност така, че да се гарантира на застрахованите и ползващите лица същото ниво на защита, както по чл. 170. (2) Когато е възможно, застрахователят, съответно презастрахователят, извежда капиталовото изискване за платежоспособност непосредствено от прогнозата за вероятностното разпределение, генерирана от неговия вътрешен модел, като използва метода на стойност под риск по чл. 170, ал. 3. (3) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, не може да изведе капиталовото изискване за платежоспособност непосредствено от прогнозата за вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел, заместник-председателят може да разреши използването на приблизителни стойности в процеса на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, ако съответното лице може да докаже, че на застрахованите е предоставено ниво на защита, еквивалентно на предвиденото по чл. 170. (4) Заместник-председателят може да поиска застрахователят, съответно презастрахователят, да приложи своя вътрешен модел спрямо относими портфейли, които представляват база за сравнение, и като се използват допускания въз основа на външни, а не на вътрешни данни, за да установят калибрирането на вътрешния модел и да проверят дали неговите спецификации отговарят на общоприетата пазарна практика. Преглед на източниците на печалба и загуба Чл. 179. Застрахователят, съответно презастрахователят, най-малко веднъж годишно преразглежда причините и източниците на печалби и загуби за всяко значително подразделение на дейността и демонстрира по какъв начин избраната във вътрешния модел категоризация на риска обяснява причините и източниците на печалби и загуби. Категоризацията на риска и прегледът на източниците и загубата трябва да отразяват рисковия профил на застрахователя, съответно на презастрахователя. Стандарти за валидиране Чл. 180. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, разполага с регулярен цикъл за валидиране на модела, който включва наблюдение на резултатите от прилагането на вътрешния модел, отчитане на постоянната пригодност на неговите спецификации и тестване на резултатите от него спрямо практическите резултати. (2) Процесът на валидиране на модела включва ефективен статистически процес за валидиране на вътрешния модел, който позволява на застрахователя, съответно на презастрахователя, да докаже пред заместник-председателя, че получените капиталови изисквания са подходящи. (3) Прилаганите статистически методи проверяват пригодността на прогнозата на вероятностно разпределение не само спрямо претърпени загуби, но също и спрямо всички съществени нови данни и информация, свързани с нея. (4) Процесът на валидиране на модела включва анализ на стабилността на вътрешния модел и по-специално тестване на чувствителността на резултатите на вътрешния модел към промени на ключови допускания, стоящи в основата му. Той включва също и оценка на пълнотата, точността и пригодността на използваните от вътрешния модел данни. Стандарти за документиране Чл. 181. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да документира концепцията и оперативните детайли на вътрешния модел. (2) Документацията трябва: 1. да удостоверява съответствие с изисквания по чл. 176-180; 2. да предоставя подробен преглед на теорията, допусканията, математическата и емпиричната основа, върху които се основава вътрешният модел; 3. да посочва всички обстоятелства, при които вътрешният модел не функционира ефективно. (3) Застрахователят, съответно презастрахователят, документира всички съществени промени във вътрешния си модел по смисъла на чл. 186. Външни модели и данни Чл. 182. Използването от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, на модели и данни, получени от трети лица, не е основание за освобождаване от което и да е от изискванията по чл. 176-181. Прилагане на регламентите на Европейската комисия Чл. 183. Допълнителните изисквания към вътрешните модели се уреждат с регламент на Европейската комисия, както и с наредба на комисията за въвеждане на насоките на Европейския орган. Общи разпоредби във връзка с одобряването на цялостен или частичен вътрешен модел Чл. 184. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, подава искане до заместник-председателя за одобряване на вътрешен модел. Към искането се прилагат най-малко писмени доказателства, че моделът отговаря на изискванията по чл. 176-181. Когато искането от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, е за одобряване на частичен вътрешен модел, изискванията по чл. 176-181 се адаптират, за да се отрази ограниченото приложно поле на модела. Заместник-председателят може да изисква всички необходими доказателства, като чл. 7 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не се прилага. (2) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в срок шест месеца от получаване на искане, придружено от всички необходими доказателства. (3) Комисията одобрява вътрешния модел само ако прецени, че системите на застрахователя, съответно на презастрахователя, за определяне, измерване, наблюдение, управление и отчитане на риска са адекватни и че вътрешният модел отговаря на изискванията по ал. 1. (4) Решението за отхвърляне на искането по ал. 1 се мотивира. (5) Заместник-председателят може с мотивирано решение да задължи застраховател, съответно презастраховател, който е получил одобрение да използва вътрешен модел, да предостави прогнозна оценка на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула. Специфични разпоредби за одобряването на частичен вътрешен модел Чл. 185. (1) Комисията по предложение на заместник-председателя одобрява частичен вътрешен модел, ако са спазени изискванията по чл. 184 и следните допълнителни условия: 1. причината за ограниченото приложно поле на модела е надлежно обоснована от застрахователя, съответно от презастрахователя; 2. полученото капиталово изискване за платежоспособност отразява по-точно рисковия профил на застрахователя, съответно на презастрахователя, и е съобразено с принципите по раздел първи на тази глава; 3. концепцията на частичния вътрешен модел съответства на принципите по раздел първи на тази глава, позволявайки частичният вътрешен модел да бъде изцяло интегриран в стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност. (2) В процеса на разглеждане на искане за използване на частичен вътрешен модел, покриващ само определени подмодули на специфичен модул на риска или някои от търговските поделения на застрахователя, съответно презастрахователя, във връзка със специфичен рисков модул или части от двете, заместник-председателят може да поиска от заявителя да представи реалистичен преходен план за разширяване на приложното поле на този модел. Преходният план трябва да представя начина, по който застрахователят, съответно презастрахователят, предвижда да разшири приложното поле на модела върху други подмодули или търговски поделения, за да се гарантира, че моделът покрива преобладаващата част от тяхната дейност по отношение на специфичния модул за риска. Политика за промяна на цялостен или частичен вътрешен модел Чл. 186. (1) Като част от първоначалния процес на одобряване на вътрешен модел комисията по предложение на заместник-председателя одобрява политика за промяна на модела на застрахователя, съответно презастрахователя. Той може да променя своя вътрешен модел само при спазване на тази политика. (2) Политиката дефинира съществени и незначителни промени във вътрешния модел. (3) Съществените промени на вътрешния модел, както и промените в политиката по ал. 1 подлежат на предварително одобрение от заместник-председателя. (4) Незначителните промени във вътрешния модел не подлежат на предварително одобрение, когато са разработени в съответствие с политиката по ал. 1. Отговорност на управителните органи Чл. 187. (1) Управителният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, одобрява искането за одобряване на вътрешен модел, както и искането за одобряване на значителни последващи промени в него. (2) Управителният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, е отговорен за внедряването на системи, гарантиращи правилното и непрекъснато функциониране на вътрешния модел. Връщане към стандартната формула Чл. 188. След получаване на одобрение за използване на пълен или частичен вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, не може да се върне към изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно стандартната формула, освен при обоснована необходимост и след одобрение от страна на заместник-председателя. Неспазване на вътрешния модел Чл. 189. (1) Ако след получаване на одобрение за използване на вътрешен модел застрахователят, съответно презастрахователят, престане да спазва изискванията по чл. 176-181, той незабавно представя в комисията план за възстановяване на спазването на модела в рамките на разумен срок или удостоверява, че последиците от неспазването са несъществени. (2) В случай че застрахователят, съответно презастрахователят, не успее да приложи плана по ал. 1, заместник-председателят може да му разпореди да се върне към стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула Чл. 190. Когато не е целесъобразно капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула, тъй като рисковият профил на съответния застраховател или презастраховател се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчислението на стандартната формула, заместник-председателят може с мотивирано решение да разпореди на съответното лице да използва вътрешен модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност или на отделни негови модули на риска. Глава четиринадесета МИНИМАЛНО КАПИТАЛОВО ИЗИСКВАНЕ Определение Чл. 191. Минималното капиталово изискване е минималният размер, на който трябва да се равняват допустимите основни собствени средства на застрахователя или презастрахователя. Изчисляване на минималното капиталово изискване Чл. 192. (1) Минималното капиталово изискване се изчислява в съответствие със следните принципи: 1. то се изчислява по ясен и прост начин, който позволява да бъде одитиран; 2. то ще съответства на такова равнище на допустими основни собствени средства, под което застрахованите и ползващите се лица са изложени на неприемливо ниво на риск, ако застрахователят продължава да извършва дейност; 3. линейната функция по ал. 3, която се използва за изчисляване на минималното капиталово изискване, се калибрира спрямо стойност под риск на основните собствени средства на застрахователя или презастрахователя при спазване на доверителен интервал от 85 на сто за една година. (2) Минималното капиталово изискване не може да бъде по-малко от: 1. пет милиона лева - за застраховател, включително каптивен застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща един или повече класове застраховки по раздел II, буква "А", т. 1-9 и т. 16-18 от приложение № 1, освен в случаите по т. 2, буква „б”, когато се прилага предвиденият в нея минимален размер; 2. седем милиона и четиристотин хиляди лева - за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща един или повече класове застраховки по: а) раздел I от приложение № 1, или по б) раздел II, буква "А", т. 10-15 от приложение № 1; 3. седем милиона и двеста хиляди лева - за презастраховател; 4. два милиона и четиристотин хиляди лева - за каптивен презастраховател; 5. сбора на сумите по т. 1 и 2 за застрахователите, които извършват дейност едновременно по раздел I от приложение № 1 и по раздел II, буква "А", т. 1 и/или 2 от приложение № 1. (3) Като се спазва ал. 4, минималното капиталово изискване се изчислява като линейна функция на всички или на част от следните променливи: технически резерви, записани премии, капитал под риск, отсрочени данъчни задължения и административни разходи на застрахователя, съответно на презастрахователя. Използваните променливи се измерват, като се приспада делът на презастрахователите. (4) Без да се засягат разпоредбите на ал. 2, минималното капиталово изискване не може да бъде по-малко от 25 на сто и не може да надвишава 45 на сто от капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено съгласно стандартната формула или при използване на вътрешен модел и включващо всички капиталови добавки, наложени по чл. 585. (5) Застрахователят, съответно презастрахователят, изчислява минималното капиталово изискване най-малко на тримесечие и отчита резултата от изчислението пред комисията. За целите на ограниченията по ал. 4 застрахователите, съответно презастрахователите, не са длъжни да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност на тримесечие. (6) Когато минималното капиталово изискване на застраховател или презастраховател се определя от някое от посочените в ал. 4 ограничения, той предоставя на комисията обяснение за причините за това положение. (7) Методите за изчисляване на минималното капиталово изискване се определят с регламент на Европейската комисия. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|