Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на околната среда и водите
Изтегляне 2.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дунавски район за басейново управление: През м.април
- Черноморски район за басейново управление: През м.април
- Източнобеломорски район за басейново управление: През м.април
- Западнобеломорски район за басейново управление: През м.април
- Дунавски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 16 язовири в края на м.април
- Черноморски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 7 язовири в края на м.април
- Източнобеломорски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 23 язовири в края на м.април
- Западнобеломорски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 6 язовири в края на м.април
- Дунавски район за басейново управление: За м.април
- Източнобеломорски район за басейново управление: За м.април
- Западнобеломорски район за басейново управление: За м.април
- Месечните норми на речния отток са променени.
- Изводите за състоянието на водните ресурси на районите за басейново управление трябва да се разглеждат съвместно с тези за състоянието на водните ресурси на страната.
- ВАЛЕЖИ ЗА м. АПРИЛ Таблица № 1.4
IV.1.РЕЧЕН ПРИТОК В ЯЗОВИРИТЕВТОРО ТРИМЕСЕЧИЕ През м.април 2009г. характерът на речния приток в разглежданите 42 язовири, формиран във водосборните им басейни, е подобен на характера на оттока на вътрешните реки. За отделните язовири той е в интервала 13.1% - 235.3% от съответните месечни норми и възлиза на 699.22 млн.м3- таблица 3.4, което представлява 71% от месечната норма. За същия месец на 2008 г. сумарният приток възлиза на 970.34 млн.м3, което е 98.3% от месечната норма. Приток над месечната норма е регистриран в яз.”Искър” (112.7)%, яз.”Белмекен-Чаира” (131.8%), яз.”Домлян” (133.3%), яз.”Пясъчник” (142.7%), яз.”Студена” (148%), яз.”Пчелина” (133.3%), яз.”Панчарево” (235.3%) . Най-малък е месечният приток в язовир "Ястребино" (13.1%). Притокът за м.април 2009 г. е с 271.2 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Сумарният приток на 42 язовири за месеците януари-април е 2599.1 млн.м3 и представлява 78.6 % от нормата за периода. За същия период на 2008 г. тези показатели са съответно 2430 млн.м3 и 73.5%. През м.май притокът в 42 язовири е в интервала 4.7% - 197.5% от съответните месечни норми - таблица 3.5 и възлиза на 552.6 млн.м3. За предходната година за същия месец притокът е 478.21 млн.м3. Приток над месечната норма е регистриран в 4 язовири (“Белмекен-Чаира” (104.5%), “Пясъчник” (110.6%), ”Пчелина” (119.7%), “Панчарево(197.5%)”) . Най-малък е месечният приток в яз." Кула" (4.7% от месечната норма), а най-голям - в яз."Панчарево" (197.5% от месечната норма). Притокът в 42 контролирани язовири е 60.9% от нормата за м.май, като за същия месец на 2008 г. той е бил 52.7% от нея, т.е. притокът през 2008 г. за месеца е с 74.39 млн.м3 по-голям от този за същия месец на 2009 г. Сумарният приток на 42 язовири за месеците януари-май е 3151.7 млн.м3 и представлява 74.8% от нормата за периода. За същия период на 2008 г. тези показатели са съответно 2908.2 млн.м3 и 69%. През м.юни притокът в 42 язовири е в интервала 2.1%-165.4% от съответните месечни норми - таблица 3.6. Приток над месечната норма е регистриран в 2 язовири: ”Пчелина”(149.1% ) и “Панчарево” (165.4%). Най-малък е месечният приток, спрямо месечната норма, в яз." Ястребино" (2.1%), а най-голям - в яз." Панчарево " (165.4%). Сумарният приток за месеца е 244.5 млн.м3 и е 41.5% от месечната му норма. Той е с 134.03 млн.м3 по-малък от този за същия месец на 2008 г. . Сумарният приток на 42 язовири за първото шестмесечие на 2009 г. е 3395.8 млн.м3 и представлява 70.7% от нормата за периода. За предходната 2008 г. горните показатели са съответно 3286.3 млн.м3 и 68.4%. Закономерностите в териториалното разпределение на притока в наблюдаваните 42 язовири през тримесечието в основни линии са идентични с направените констатации при анализа на речния отток на вътрешните реки. Той дава и обща представа за формирането на речния отток в страната за приблизително естествени условия. В таблици 3.4-3.6 за отделните месеци са посочени речният приток в 42 язовири , речният приток като процент от месечната норма, сумарнит приток от началото на годината до определен месец и сумарният приток като процент от нормата за периода за 2009 и 2008 г. Дунавски район за басейново управление: През м.април притокът в разгледаните язовири е в интервала 13.1%-235.3% от съответните месечни норми и е 182.7 млн.м3-таблица 3.4, което представлява 60.1% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 240.52 млн.м3, което е 79.1% от месечната норма. Притокът за м.април 2009 г е с 57.86 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за 2язовир(“Искър” 112.7% и “Панчарево” 235.3%). Най-малък е месечния приток в яз.”Ястребино”- 0.95 % от месечната норма. През м.май притокът в разгледаните язовири е в интервала 4.7%-197.5% от съответните месечни норми и възлиза на 137.8 млн.м3-таблица 3.5, което представлява 45.8% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 144.96 млн.м3, което е 48.1% от месечната норма. Притокът за м.май 2009 г е с 7.2 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за яз.“Панчарево” (197.5%). Най-малък е месечния приток в яз.”Кула”- 4.7% от месечната норма. Сумарният приток на 14 язовири за месеците януари-май е 690.8 млн.м3 и представлява 63.6% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 753.7 млн.м3 и 69.4%. През м.юни притокът в разгледаните язовири е в интервала 2.1%-165.4% от съответните месечни норми и възлиза на 71.5 млн.м3-таблица 3.6, което представлява 37.3% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 93.1 млн.м3, което е 48.6% от месечната норма. Притокът за м.юни 2009 г е с 21.62 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за язовир “Панчарево”(165.4%). Най-малък е месечния приток в яз.”Ястребино”(2.1%). Сумарният приток на 14 язовири за месеците януари-юни е 762.22 млн.м3 и представлява 59.7% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 846.7 млн.м3 и 66.3%. Черноморски район за басейново управление: През м.април притокът в разгледаните язовири е в интервала 18.1%-58.4% от съответните месечни норми и възлиза на 40 млн.м3-таблица 3.4, което представлява 41% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 66.7 млн.м3, което е 69% от месечната норма. Притокът за м.април 2009 г е с 26.65 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток под месечната норма е регистриран за 7язовири. Най-малък е месечния приток в яз.”Цонево”- 18.1% от месечната норма. Сумарният приток на 7 язовири за месеците януари-април е 211.3 млн.м3 и представлява 58.5% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 251.4 млн.м3 и 69.5%. През м.май притокът в разгледаните язовири е в интервала 9.3%-51.8% от съответните месечни норми и възлиза на 12.9 млн.м3-таблица 3.5, което представлява 20.1% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 35.6 млн.м3, което е 55.6% от месечната норма. Притокът за м.май 2009 г е с 22.75 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток под 50% от месечната норма е регистриран за 6 язовири. Най-малък е месечния приток в яз.”Съединение”- 9.3% от месечната норма. Сумарният приток на 7 язовири за месеците януари-май е 224.2 млн.м3 и представлява 52.7% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 287.05 млн.м3 и 67.4%. През м.юни притокът в разгледаните язовири е в интервала 4.6%-39.7% от съответните месечни норми и възлиза на 3.7 млн.м3-таблица 3.6, което представлява 10.6% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 10.1 млн.м3, което е 29.4% от месечната норма. Притокът за м.юни 2009 г е с 6.44 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. За 7 язовири е регистриран приток под месечната норма. Най-голям е месечния приток в яз.” Ахелой”(39.7%). Сумарният приток на 7 язовири за месеците януари-юни е 227.86 млн.м3 и представлява 49.5% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 297.16 млн.м3 и 64.6%. Източнобеломорски район за басейново управление: През м.април притокът в разгледаните 15 язовири е в интервала 15.1% - 142.7% от съответните месечни норми и възлиза на 406.5 млн.м3-таблица 3.4, което представлява 78.5% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 605.94 млн.м3, което е 117% от месечната норма. Притокът за м.април 2009 г е с 199.44 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за 3 язовири “Белмекен-Чаира” (131.8%), “Домлян” (133.3%) и “Пясъчник” (142.7%). Най-малък е месечния приток в яз.” Малко Шарково”(15.1%). През м.май притокът в разгледаните язовири е в интервала 17%-110.6% от съответните месечни норми и възлиза на 355.6 млн.м3-таблица 3.5, което представлява 73.7% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 259.03 млн.м3, което е 53.6% от месечната норма. Притокът за м.май 2008г е с 96.57 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2009г. Приток над месечната норма е регистриран за 2 язовири “Белмекен-Чаира” (104.5%) и “Пясъчник” (110.6%). Най-малък е месечния приток в яз.”Малко Шарково”. Сумарният приток на 15 язовири за месеците януари-май е 1983.65 млн.м3 и представлява 80.4% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 1681.8 млн.м3 и 68.2%. През м.юни притокът в разгледаните язовири е в интервала 5%-86.9% от съответните месечни норми и възлиза на 136.5 млн.м3-таблица 3.6, което представлява 42.3% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 241.6 млн.м3, което е 74.8% от месечната норма. Притокът за м.юни 2009 г е с 105.9 млн.м3 по-малко от този за същия месец на 2008г. Приток под месечната норма е регистриран за 15 язовири. Най-малък е месечния приток в яз.” Малко Шарково”(5%). Сумарният приток на 15 язовири за месеците януари-юни е 2120.2 млн.м3 и представлява 76% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 1923.4 млн.м3 и 68.9%. Западнобеломорски район за басейново управление: През м.април притокът в разгледаните 4 язовири е в интервала 51.7%-164.1% от съответните месечни норми и възлиза на 70 млн.м3-таблица 3.4, което представлява 103% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 57.2 млн.м3, което е 84.1% от месечната норма. Притокът за м.април 2009 г е с 12.83 млн.м3 повече от този за същия месец на 2008г. Приток под месечната норма е регистриран за 2 язовири. Най-голям е месечният приток в яз.” Пчелина”. През м.май притокът в разгледаните язовири е в интервала 35.7%-119.7% от съответните месечни норми и възлиза на 46.35 млн.м3-таблица 3.5, което представлява 78.2% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 38.58 млн.м3, което е 65.1% от месечната норма. Притокът за м.май 2009 г е с 7.77 млн.м3 повече от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за 1 язовир - “Пчелина”. Най-малък е месечния приток в яз.”Студена”. Сумарният приток на 4 язовири за месеците януари-май е 253.1 млн.м3 и представлява 107% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 185.7 млн.м3 и 78.7%. През м.юни притокът в разгледаните язовири е в интервала 12.3%-149.1% от съответните месечни норми и възлиза на 32.45 млн.м3-таблица 3.6, което представлява 84% от месечната норма. За същия месец на 2008г сумарният приток възлиза на 33.32 млн.м3, което е 86% от месечната норма. Притокът за м.юни 2009 г е с 0.87 млн.м3 повече от този за същия месец на 2008г. Приток над месечната норма е регистриран за язовир “Пчелина”(149.1%). Най-малък е месечния приток в яз.” Студена”. Сумарният приток за месеците януари-юни е 285.6 млн.м3 и представлява 103.9% от нормата за периода. За същия период на 2008г. тези показатели са съответно 219.1 млн.м3 и 79.7%. IV.2.СЪХРАНЕНИ ВОДИ В ЯЗОВИРИТЕ ПЪРВО ШЕСТМЕСЕЧИЕ Състоянието на разполагаемите водни ресурси в язовирите през периода м.януари-м.юни отразява описаната тенденция във формирането на речния приток. През тези месеци се подават съхранени води главно за енергодобив и водоснабдителни цели. Наличният обем в наблюдаваните 53 язовири в края на м.април е 5096.42 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 4205.82 млн.м3, което определя разполагаем използваем обем 74.2% от сумарния им полезен обем-таблица 4.4. За същия месец на 2008 г. използваемият регулиран обем е 4239.53 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 74.8% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 33.71 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на изминалата 2008 г. В края на м.април за 5 от наблюдаваните язовири ("Еница", "Карагьол", ”Чаира”, " Бели Искър", ” Калин”) използваемият им обем е до 25% от полезния им обем, за 12 (“Порой”, " Пясъчник", “Рабиша”, “Кула”, "Бели Лом", “Кричим”, “Овчарица”, "Тракиец", "Съединение", "Огоста", ”Малко Шарково","Дяково") - от 25% до 50%, за 11 (“Горни Дъбник”, “Ахелой”, “Ясна поляна”, "Панчарево", "Сопот”, “Домлян”, “Белмекен”, “Цонево", “Искър”, “Огняново”, "Ястребино") - от 50% до 75% и 24 язовири ( “Тича”, "Тополница”, “Асеновец”, “Ст.кладенец”, “Копринка”, “Жребчево”, ”Ивайловград”, ”Розов кладенец”, “Хр.Смирненски”, "Ал.Стамболийски", “Батак”, “Студена”, ”Кърджали”, “Голям Беглик”, ”Въча”, "Доспат", ”Беглика”, ”Пчелина”, ”Йовковци”, "Камчия", “Тошков чарк”, “Широка поляна”,” Боровица”, ” Среченска бара”) - над 75%. Наличният обем в края на м.май е 5179.36 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 4288.76 млн.м3, което определя разполагаем използваем обем 75.7% от сумарния им полезен обем-таблица 4.5. За същия месец на 2008 г. използваемият регулиран обем е 4270.4 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 75.4 % от сумарния им полезен обем, т.е.съхранените води са с 18.36 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на изминалата 2008г. В края на м.май за 3 от наблюдаваните язовири ("Еница", "Чаира", ”Кричим") използваемият им обем е до 25% от полезния им обем, за 12 ("Порой", “Пясъчник", "Рабиша", "Кула", "Бели Лом", "Овчарица", "Съединение", "Огоста", " Тракиец", " Калин", “Малко Шарково”, “Горни Дъбник”) - от 25% до 50%, за 11 ("Ахелой", “Дяково”, "Ясна поляна", "Домлян", "Цонево", "Панчарево", “Карагьол”, "Тополница", "Ястребино", "Сопот", "Копринка") - от 50% до 75% и за 26 язовири (“Огняново”, "Асеновец", "Жребчево", "Тича", "Ст.кладенец", “Ал.Стамболийски”, ”Искър”, "Хр.Смирненски", "Ивайловград", ”Розов кладенец", "Беглика", “Студена”, ”Кърджали”, ”Въча”, "Йовковци", ”Бели Искър”, ”Голям Беглик”, “Камчия”, ”Пчелина”, “Тошков чарк”, ”Белмекен”, ”Боровица”, ”Среченска бара”, “Доспат”, “Батак”, “Широка поляна”) - над 75%. Наличният обем в края на м.юни е 4960 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 4069.3 млн.м3, което определя разполагаем използваем обем 71.8% от сумарния им полезен обем-таблица 4.6. За същия месец на 2008 г. използваемият регулиран обем е 4247.6 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 75% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 178.28 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на изминалата 2008г. В края на м.юни за 2 от наблюдаваните язовири ( "Еница","Чаира") използваемият им обем е до 25% от полезния им обем, за 13 (“Пясъчник”, "Порой", "Рабиша", " Бели Лом", "Овчарица", "Кула", "Огоста", "Тракиец", "Съединение", “Малко Шарково”, “Домлян”, “Горни Дъбник”, "Кричим") - от 25% до 50%, за 14 (”Беглика”, "Дяково", ”Ахелой”, ”Тополница”, ”Ясна поляна”, ”Копринка”, "Ястребино", “Жребчево”, ”Сопот”, ”Цонево”, ”Тича”, ”Панчарево”, ”Асеновец”, “Огняново”) - от 50% до 75% и за 23 язовири (“Ивайловград”, ”Хр.Смирненски”, "Ал.Стамболийски", "Студена", ”Розов кладенец”, ”Ст.кладенец”, "Калин", "Искър", "Кърджали", "Йовковци", “Камчия”, ”Карагьол”, "Бели Искър", ”Батак”, ”Боровица”, "Голям Беглик", "Въча", ”Пчелина”, "Доспат", ”Белмекен”, ”Тошков чарк”, ”Среченска бара”, "Широка поляна”) - над 75%. В таблици 4.4-4.6 за отделните месеци са посочени наличният обем в 53 язовири, използваемият обем, използваемият обем като процент от полезния обем за 2009 и 2008 г. Дунавски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 16 язовири в края на м.април е 1325.34 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 1116.34 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 64% от сумарния им полезен обем таблица 4.4. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 1093.8 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 62.7 % от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 22.54 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.май е 1353.73 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 1144.73 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 65.6 % от сумарния им полезен обем таблица 4.5. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 1110.4 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 63.6 % от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 34.33 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.юни е 1316.76 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 1107.76 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 63.5% от сумарния им полезен обем таблица 4.6. За същия месец на 2006г. използваемият регулиран обем е 1105.68 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 63.4% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 2.08 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Черноморски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 7 язовири в края на м.април е 765.36 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 615.76 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 74.1% от сумарния им полезен обем таблица 4.4. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 641.26 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 77.2 % от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 25.5 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.май е 761.86 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 612.26 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 73.7% от сумарния им полезен обем таблица 4.5. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 648.9 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 78.1% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 36.64 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.юни е 727.59 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 577.99 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 69.6% от сумарния им полезен обем таблица 4.6. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 627.25 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 75.5% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 49.26 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Източнобеломорски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 23 язовири в края на м.април е 2475.33 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 2003.23 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 77.5% от сумарния им полезен обем таблица 4.4. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 2038.96 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 78.9 % от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 35.73 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.май е 2517.21 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 2045.11 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 79.1% от сумарния им полезен обем таблица 4.5. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 2037.65млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 78.8% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 7.46 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.юни е 2379.01 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 1906.91млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 73.8% от сумарния им полезен обем таблица 4.6. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 2050.91 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 79.3% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 144 млн.м3 по-малко в сравнение със същия месец на 2008г. Западнобеломорски район за басейново управление: Наличният обем в наблюдаваните 6 язовири в края на м.април е 530.38 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 470.48 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 93.2% от сумарния им полезен обем таблица 4.4. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 465.5 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 92.2% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 4.98 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.май е 546.55 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 486.65 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 96.4% от сумарния им полезен обем таблица 4.5. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 473.45 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 93.8% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 13.2 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. Наличният обем в наблюдаваните язовири в края на м.юни е 536.54 млн.м3, използваемият им регулиран обем – 476.64 млн.м3 ,което определя разполагаем използваем обем 94.4% от сумарния им полезен обем таблица 4.6. За същия месец на 2008г. използваемият регулиран обем е 463.74 млн.м3, което представлява разполагаем използваем обем 91.9% от сумарния им полезен обем, т.е. съхранените води са с 12.9 млн.м3 повече в сравнение със същия месец на 2008г. IV.3.ПОЛЕЗНО ВОДОПОДАВАНЕ ОТ ЯЗОВИРИТЕ ВТОРО ТРИМЕСЕЧИЕ През това тримесечие основно регулирани води се подават за водоснабдителни цели, напояване и енергодобив. За м.април полезният разход на вода от 42 язовири - таблица 5.4 е 592.32 млн.м3 срещу 715.84 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-април полезният разход е 2200.75 млн.м3 срещу 2577.4 млн.м3 за същия период на 2008г. През м.май полезният разход на вода от 42 язовири-таблица 5.5 е 655.35 млн.м3 срещу 518.61 млн.м3 през 2008 г. За месеците януари-май полезният разход е 2856.1 млн.м3 срещу 3096 млн.м3 за същия период на 2008 г. Полезният разход на вода от 42 язовири - таблица 5.6 през м. юни е 529.57 млн.м3 срещу 531.3 млн.м3 през 2008 г. През месеците януари-юни полезният разход е 3385.7 млн.м3 срещу 3627.3 млн.м3 за същия период на 2008 г. В таблици 5.4-5.6 за отделните месеци са посочени полезният разход на вода от 42 язовири и сумарният разход от началото на годината до определен месец за 2009 и 2008 г. Дунавски район за басейново управление: За м.април полезният разход на вода от 14 язовири – таблица 5.4 е 80.9 млн.м3 срещу 104 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-април полезният разход е 224.11 млн.м3 срещу 582.8 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.4. За м.май полезният разход на вода от 14 язовири – таблица 5.5 е 108.9 млн.м3 срещу 127.6 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-май полезният разход е 333 млн.м3 срещу 710.4 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.5. За м.юни полезният разход на вода от 14 язовири – таблица 5.6 е 90.7 млн.м3 срещу 86.4 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-юни полезният разход е 423.7 млн.м3 срещу 796.8 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.6. Черноморски район за басейново управление: За м.април полезният разход на вода от 7 язовири – таблица 5.4 е 16.14 млн.м3 срещу 23.1 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-април полезният разход е 63.8 млн.м3 срещу 77.04 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.4. За м.май полезният разход на вода от 7 язовири – таблица 5.5 е 23.06 млн.м3 срещу 29.6 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-май полезният разход е 86.84 млн.м3 срещу 106.64 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.5. За м.юни полезният разход на вода от 7 язовири – таблица 5.6 е 28.16 млн.м3 срещу 30.51 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-юни полезният разход е 115.01 млн.м3 срещу 137.16 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.6. Източнобеломорски район за басейново управление: За м.април полезният разход на вода от 15 язовири – таблица 5.4 е 448.43 млн.м3 срещу 1786.7 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-април полезният разход е 1786.7 млн.м3 срещу 1787.8 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.4. За м.май полезният разход на вода от 15 язовири – таблица 5.5 е 494.3 млн.м3 срещу 333 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-май полезният разход е 2281 млн.м3 срещу 2121 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.5. За м.юни полезният разход на вода от 15 язовири – таблица 5.6 е 368.6 млн.м3 срещу 373.3 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-юни полезният разход е 2649.6 млн.м3 срещу 2494.2 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.6. Западнобеломорски район за басейново управление: За м.април полезният разход на вода от 4 язовири – таблица 5.4 е 43.7 млн.м3 срещу 25.7 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-април полезният разход е 120.8 млн.м3 срещу 129.7 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.4. За м.май полезният разход на вода от 4 язовири – таблица 5.5 е 29 млн.м3 срещу 28.4 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-май полезният разход е 149.8 млн.м3 срещу 158.1 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.5. За м.юни полезният разход на вода от 4 язовири – таблица 5.6 е 40.6 млн.м3 срещу 41.1 млн.м3 през 2008г. За месеците януари-юни полезният разход е 190.4 млн.м3 срещу 199.2 млн.м3 за същия период на 2008г. - таблица5.6. V.ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009 г. Постъпилата оперативна месечна информация позволява да се направят следните обобщения и изводи за общото състояние на водните ресурси на страната през първото шестмесечие: 1.Падналите валежи на територията на страната са от 162 до 678 л/м2, което представлява 56% - 142% от нормата за периода. За отделните райони на страната, те са: а.Северозападна България - от 246 до 322 л/м2, което е 80.4%-77% от нормата за периода. б.Централна Северна България - от 249 до 397 л/м2, което е 73.5%-74.2% от нормата за периода. в.Североизточна България - от 155 до 293 л/м2, което е 78 % -97% от нормата за периода . г.Югоизточна България - от 162 до 248 л/м2, което е 56 %- 88% от нормата за периода. д.Централна Южна България: -Подбалкански полета - от 246 до 250 л/м2, което е 85%-88% от нормата за периода . -поречие Марица - от 193 до 345 л/м2, което е 73%-98% от нормата за периода . -поречие Арда - от 357 до 434 л/м2 което е 106%-106% от нормата за периода . е.Югозападна България - от 288 до 397 л/м2, което е 97%-140% от нормата за периода . ж.Високи части на планините - от 364 л/м2 (вр.Мургаш) до 678 л/м2 (вр.Рожен), което е 88% - 142% от нормата за периода . През първото шестмесечие на 2009 г. средната сума на валежите за разглежданите 40 метеорологични станции е 300 л/м2 – 82.3% от нормата за периода . За предходните единадесет години горните показатели са: а.2008 г. - 256 л/м2 и 70%. б.2007 г. - 278 л/м2 и 82%. в.2006 г. - 317 л/м2 и 92%. г.2005 г. - 382 л/м2 и 99.1%. д.2004 г. - 300 л/м2 и 89%. е.2003 г. - 285 л/м2 и 84.4%. ж.2002 г. - 270 л/м2 и 80.2%. з.2001 г. - 317 л/м2 и 93.9%. и.2000 г. - 275 л/м2 и 80%. й.1999 г. - 310 л/м2 и 91% . к.1998 г.- 310 л/м2 и 91% През първото шестмесечие на 2009г. най-малка е сумата на валежите, сравнена с нормата за периода, за районите на: Карнобат (56.3%) и Силистра (66%). Най-много са падналите валежи, сравнени с нормата за периода, в районите на: вр.Рожен(142%) и Благоевград (140%). Падналите валежи през годината са неравномерно разпределени във времето и по територията на страната. Сумарният валеж като процент от сумарната норма за периода м.януари – м.юни на 2009г, за 8 МТС (“вр.Мусала”, ” Видин”, ” вр.Рожен”, ” Кърджали”, ”Крумовград”, “Сандански”, “Кюстендил”, “Благоевград”) от разглежданите 40 метеостанции е над месечните норми. 2.Регистрираният сумарен отток на вътрешните реки, представен чрез информацията от 18 хидрометрични станции, възлиза на 8014млн.м3 и е около: 77 % от нормата за периода. За предходните единадесет години горните показатели са съответно: а.2008 г.- 7153 млн.м3, 69% . б.2007 г.- 18770 млн.м3, 180.8% . в.2006 г.- 18770 млн.м3, 180.8% . г.2005 г.- 14974 млн.м3, 144.2% . д.2004 г.- 8962 млн.м3, 86.3% . е.2003 г.- 12244 млн.м3, 106% . ж.2002 г.- 5047.2 млн.м3, 43.7% . з.2001 г.- 4388.4 млн.м3, 34.8% . и.2000 г.- 8492.8 млн.м3, 76.2% . й.1999 г.- 10375 млн.м3, 93.6% . к.1998 г.- 13058 млн.м3, 117.8% . Тези показатели показват, че през първото шестмесечие на 2009г. регистрираният отток на вътрешните реки е по-голям от този за 2008 г, 2002г. и 2001г. Месечните норми на речния отток са променени. 3.Ресурсите от речни (повърхностни) води, според 15 хидрометрични станции при нарушени условия на формирането им, са 7297.3 млн.м3, което представлява 78.2% от нормата за периода. За предходните осем години горните показатели са както следва: а.2008 г.- 6434 млн.м3, 69%. б.2007 г.- 6149 млн.м3, 66%. в.2006 г.- 16206 млн.м3, 173.7%. г.2005 г.- 15172 млн.м3, 162.6%. д.2004 г.- 8350 млн.м3, 89.6%. е.2003 г.- 11220 млн.м3, 112.2%. ж.2002 г.- 4710.5 млн.м3, 47.1%. з.2001 г.- 4312.3 млн.м3, 39%. От тези данни се вижда, че през първото шестмесечие на 2009 г. ресурсите от речни води при нарушени условия на формиране са по-големи от тези за първото шестмесечие на 2008г, 2007г, 2002г и 2001г. Съществено влияние върху регистрирания отток на вътрешните реки и ресурсите от повърхностни води оказват изградените хидротехнически съоръжения. Месечните норми на речния отток са променени. 4.Регистрираният сумарен приток в наблюдаваните 40 язовири е 3395.8 млн.м3 и представлява 70.7% от нормата за периода. За предходните осем години горните показатели са съответно: 2008г – 3286.3 млн.м3, 68.4%; 2007г – 2922.2 млн.м3, 60.9%; 2006г - 5898.2 млн.м3, 122.8%; 2005г – 6044.8 млн.м3, 125.9%; 2004г – 3660.2 млн.м3, 76.2%; 2003г – 4584 млн.м3, 95.5%; 2002г – 2244.7 млн.м3, 46.7%; 2001г – 2024.8 млн.м3, 41.8%. От представените данни се вижда, че сумарния измерен приток за разглежданите язовири, за първото шестмесечие на 2009г е по-голям от този измерен през 2002г, 2007г, 2008г и 2001г, и по-малък от този измерен през 2003г, 2004г, 2005г и 2006г. Най-малък е притока за шестмесечието като процент от сумарната му норма за язовирите: “Еница” 14.9%, “Горни Дъбник” 15.9%, “Порой” 16.1%, “Ахелой” 19.1% и “Съединение” !9.7%. За шест язовири “Кула” 100.4%, “Йовковци” 102.2%, “Белмекен-Чаира” 102.5%, “Доспат” 166.4%, “Пчелина” 170.3% и “Панчарево” 188.4% сумарният приток е по-голям от нормата за периода. 5.В края на м.юни наличният обем в наблюдаваните 53 язовири е 4960 млн.м3, използваемият им обем е 4069.3 млн.м3, което показва разполагаем използваем обем 71.8% от сумарния им полезен обем. За същия месец на 2008 г. този показател е бил 75%, т.е. съхранените води са по-малко с 178.28 млн.м3 . За 2 язовири използваемият им обем е до 25% от полезния, за 13- от 25% до 50%, за 14 - от 50% до 75% и за 23 - над 75%. 6. Полезният разход на вода от контролираните 41 язовири е 3385.7млн.м3 срещу 3627.3 млн.м3 през 2008 г. Изводите за състоянието на водните ресурси на районите за басейново управление трябва да се разглеждат съвместно с тези за състоянието на водните ресурси на страната. VI.ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009г. 1.Измерените валежи от 15 МТС на територията на Дунавския район за басейново управление са от 66% до 101% от нормата за периода. Най-малко са отчетените валежи спрямо нормата за периода в МТС “Силистра” а най-много в МТС “вр.Мусала”. Като количество най-малко са волежите за МТС “Силистра” 165 л/м2 а най-много в МТС “вр.Мусала” 580 л/м2 , което представлява 66% - 101% от нормата за периода. Средния сумарен валеж за тези станции е 318 л/м2 , което е 79% от сумарната норма за периода. За същия период на 2008г средния сумарен валеж за тези станции е 282 л/м2 и 70%. 2.Ресурсите от речни повърхностни води, според 7 хидрометрични станции при нарушени условия на формирането им, са 2239 млн.м3 , което представлява 75 % от нормата за периода. За 2008г ресурсите от речни води са 1826 млн.м3 и 61%. 3.Регистрираният приток в наблюдаваните 14 язовири е 762.22 млн.м3 и представлява 60% от нормата за периода. За 2008г тези стойности са 846.73 млн.м3 и 86.3%. 4.В края на м.юни наличният обем в наблюдаваните 16 язовири е 1316.8 млн.м3, използваемият им обем е 1107.8 млн.м3, което показва разполагаем използваем обем 63.5% от сумарния им полезен обем. За същия месец на 2008г този показател е бил 63.4% т.е. налице са по-малко 2.08 млн.м3 съхранени води. 5.Сумарният полезен разход на вода от язовирите в края на м.юни на 2009 г е 423.7 млн.м3, а в края на 2008г 796.8 млн.м3. Полезният разход през 2008г е повече с 473.1 млн.м3. VII.ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009г. 1.Сумираните за периода измерени валежи от 6 МТС на територията на Черноморския район за басейново управление са от 56% до 82% от нормата. Най-малко са отчетените валежи спрямо нормата за периода в МТС “Карнобат” а най-много в МТС “Бургас”. Като количество най-малко са волежите за МТС “Шабла” 155 л/м2 а най-много в МТС “Бургас” 220 л/м2 , което представлява 78% - 82% от нормата за периода. Средния сумарен валеж за тези станции е 185 л/м2 , което е 71% от сумарната норма за периода. За 2008г. сумарния валеж е 205 л/м2 и 79%. 2.Ресурсите от речни повърхностни води, според 2 хидрометрични станции при нарушени условия на формирането им, са 103 млн.м3 , което представлява 21 % от нормата за периода. За 2008г ресурсите от речни води са 228 млн.м3 и 47%. Отчетите са за 3 ХМС. 3.Регистрираният сумарен приток в наблюдаваните 7 язовири е 227.86 млн.м3 и представлява 49.5% от нормата за периода. За 2008г тези стойности са 297.2 млн.м3 и 64.6%. 4.В края на м.юни наличният обем в наблюдаваните 7 язовири е 727.6 млн.м3, използваемият им обем е 578 млн.м3, което показва разполагаем използваем обем 69.6% от сумарния им полезен обем. За същия месец на 2008г този показател е бил 75.5% т.е. налице са по-малко 49.26 млн.м3 съхранени води. 5.Сумарният полезен разход на вода от язовирите в края на м.юни на 2009 г е 115.01 млн.м3, а в края на 2008г 137.16 млн.м3. Полезният разход през 2008г е по-голям с 22.15 млн.м3. VIII.ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009г. 1.Измерените валежи от 15 МТС на територията на Източнобеломорски район за басейново управление са от 56% до 142% от нормата за периода. Най-малко са отчетените валежи спрямо нормата за периода в МТС “Карнобат” а най-много в МТС “вр.Рожен”. Като количество най-малко са волежите за МТС “Карнобат” 162 л/м2 а най-много в МТС “вр.Рожен” 678 л/м2 , което представлява 56% - 142% от нормата за периода. Средния сумарен валеж за тези станции е 332 л/м2 , което е 82% от сумарната норма за периода. За 2008г. сумарния валеж е 272л/м2 и 67%. 2.Ресурсите от речни повърхностни води, според 3 хидрометрични станции при нарушени условия на формирането им, са 2601 млн.м3 , което представлява 67 % от нормата за периода. За 2008 г ресурсите от речни води са 3060 млн.м3 и 79%. 3.Регистрираният приток в наблюдаваните 15 язовири е 2120.15млн.м3 и представлява 76 % от нормата за периода. За 2008г тези стойности са 1923.36 млн.м3 и 68.9%. 4.В края на м.юни наличният обем в наблюдаваните 23 язовири е 2379.01 млн.м3, използваемият им обем е 1906.91 млн.м3, което показва разполагаем използваем обем 73.8% от сумарния им полезен обем. За същия месец на 2008г този показател е бил 79.3% т.е. налице са по-малко 144 млн.м3 съхранени води. 5.Сумарният полезен разход на вода от язовирите в края на м.юни на 2009 г е 2649.56 млн.м3, а в края на 2008г е 2494.2 млн.м3. Полезният разход през 2009г е по-голям с 155.34 млн.м3. IX.ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009г. 1.Измерените валежи от 5 МТС на територията на Западнобеломорски район за басейново управление са от 68% до 140% от нормата за периода. Най-малко са отчетените валежи спрямо нормата за периода в МТС “вр.Черни връх” а най-много в МТС “Благоевград”. Като количество най-малко са волежите за МТС “Сандански” 304 л/м2 а най-много в МТС “вр.Мусала” 580 л/м2 , което представлява 126% - 101% от нормата за периода. Средния сумарен валеж за тези станции е 413л/м2 , което е 105% от сумарната норма за периода. За 2008г. сумарния валеж е 290 л/м2 и 74%. 2.Ресурсите от речни повърхностни води, според 2 хидрометрични станции при нарушени условия на формирането им, са 2354 млн.м3 , което представлява 120 % от нормата за периода. За 2008 г ресурсите от речни води са 1320 млн.м3 и 68%. 3.Регистрираният приток в наблюдаваните 4 язовири е 285.6 млн.м3 и представлява 103.9 % от нормата за периода. За 2008г тези стойности са 219.06 млн.м3 и 79.7 %. 4.В края на м.юни наличният обем в наблюдаваните 6 язовири е 536.54 млн.м3, използваемият им обем е 476.64 млн.м3, което показва разполагаем използваем обем 94.4 % от сумарния им полезен обем. За същия месец на 2008г този показател е бил 91.9% т.е. налице са по-малко 12.9 млн.м3 съхранени води. 5.Сумарният полезен разход на вода от язовирите в края на м.юни на 2009 г е 190.39 млн.м3, а в края на 2008г е 199.2 млн.м3. Полезният разход през 2009г е по-малко с 8.81млн.м3. ПРИЛОЖЕНИЯ: ВАЛЕЖИ ЗА м. АПРИЛ Таблица № 1.4 Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> Bjuletin Water -> Ежедневна информация за състоянието на водите и водните обекти на територията на страната информацията се подготвя на основание Заповед № рд-96/ 02. 02. 2012 г на министъра на околната среда и водите Water -> Регистър на прекратените концесии за минерални води – изключителна държавна собственост Water -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води Water -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я Water -> Оперативна информация за състоянието на водите и водните обекти на територията на страната по данни получени от басейновите дирекции и експлоатационни дружества Water -> Ежедневна информация за състоянието на водите и водните обекти на територията на страната информацията се подготвя на основание Заповед № рд-96/ 02. 02. 2012 г на Министъра на околната среда и водите Water -> 1. Айтос област Бургас, община Айтос, Айтос Bjuletin -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на околната среда и водите Bjuletin -> Налични възобновяеми пресни водни ресурси в България1 Изтегляне 2.39 Mb. Сподели с приятели:
|