Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на околната среда и водите
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Природни забележителности1.Природна забележителност “Фосилни находки” С цел запазването на находището на фосилни находки от гръбначни животни, представители на хоботни бозайници, то е обявено за природна забележителност със Заповед № 36 / 11.01.1968 год. на МГГП с обща площ 9100 ха, обхващащо поземлен и горски фонд в част от землищата на селата Поповица, Ахматово, Богданци, Селци Езерово, Бяла река и Православен, обл. Пловдивска. Най-често намирани в природната забележителност са единични кости, кътни и бивни зъби на мастодонти и дейнотериуми. Намирани са и кости на копитни бозайници. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Община Първомай, Община Садово и Държавните лесничейства Първомай и Асеновград под контрола на РИОСВ-Пловдив. 2.Природна забележителност “Младежки хълм” През 1970 год. със Заповед № 707 / 09.03.1970 г. на МГГП южната част на Младежкия хълм /Джендем тепе/ е обявена за природната забележителност с площ 3,0 ха. с цел запазване естествено находище на редки за нашата флора растителни видове между които и българските и балкански реликтни ендемити четинеста звъника /Hypericum setiferum/, румелийска жълтуга /Genista rumelica/, фривалдскиев зановец /Chamaecytisus frivaldszkyanus/, мехуресточашково сграбиче /Astragalus physocalix/ и тракийски равнец /Achiliea thracica/. През 1995 год. със Заповед № РД-466/22.12.1995 год. на МОС, площта на природната забележителност е увеличена на 36,2 ха, като обхваща почти цялата територия на “Младежки хълм”. Намира се в гр. Пловдив - “Младежки хълм” /Джендем тепе/. Защитената територия се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ - Пловдив. 3.Природна забележителност “Данов хълм” С цел запазването на хълма, изграден от сиенитни скали, представляващ уникално геоморфоложко образование от гледна точка на разположението му и притежаващ определена природо-научна и естетическа стойност е обявен за природна забележителност със Заповед № РД-466/22.12.1995 г. на Министерство на околната среда с обща площ 5,3 ха. Намира се в гр.Пловдив - “Данов хълм”/”Сахат тепе”/. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ - Пловдив. 4.Природна забележителност “Хълм на освободителите” С цел запазването на хълма, изграден от сиенитни скали, представляващ уникално геоморфоложко образование от гледна точка на разположението му и притежаващ определена природо-научна и естетическа стойност е обявен за природна забележителност със Заповед № РД-466/22.12.1995 г. на Министерство на околната среда с обща площ 22,0 ха. Намира се в гр.Пловдив - “Хълм на Освободителите” /”Бунарджика”/. Природната забележителност се стопанисва и охранява от Община Пловдив под контрола на РИОСВ - Пловдив. 5. Природна забележителност “Гаргина дупка” Обявена със Заповед № РД-1005 /04.08.2003 г. на МОСВ, с цел опазване местообитание на редки и защитени видове прилепи. Намира се в землището на с. Мостово, община Асеновград. Това е най-дългата пещера в подрайона на Мостово - Орешец, който е част от Добростанския пещерен район (524 м. дължина, денивелация 38 м.). Пещерата е едно от най-важните убежища за зимуване и размножаване на прилепите в Западни Родопи. Обитава се от следните редки и защитени видове прилепи – голям и малък подковонос, голям нощник, остроух нощник, дългопръст нощник, пещерен дългокрил. Имотът, върху който се намира пещерата е собственост на МЗГ и се стопанисва от ДЛ - Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив. 6. Природна забележителност скален масив “Белинташ” Обявена със Заповед № РД-1464/12.12.2003 г. на МОСВ, с цел запазване на забележително скално образование. Намира се в землището на с. Сини връх, община Асеновград, с обща площ 2,3 ха. Уникалният скален масив представлява място за почивка на едри грабливи птици и за гнездене на други редки и защитени видове птици - червенокръста лястовица, черношипа ветрушка, алпийски бързолет. Обектът се стопанисва от ДЛ – Асеновград в горскостопанско отношение и ДДивС “Кормисош” в ловностопанско отношение, под контрола на РИОСВ – Пловдив.
Обявен със Заповед №3796/11.10.1965 г. на КГГП при МС, с цел опазване на естествен водопад, представляващ интерес за туризма. Намира се в землището на гр.Карлово, с височина на пада 15 м., разположен на надморска височина 1700 м. с площ 0,6 ха около водопада. Защитени зони по Натура 2000 за опазване на дивите птици в Пловдивска област
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу гнездящи застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус; Черен щъркел /Ciconia nigra/, Осояд /Pernis apivorus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Царски орел /Aquila heliaca/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Сокол скитник /Falco peregrinus/, Лещарка /Bonasa bonasia/, Планински кеклик /Alectoris graeca/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Бухал /Bubo bubo/, Врабчова кукумявка /Glaucidium passerinum/, Уралска улулица /Strix uralensis/, Пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Белогърб кълвач /Dendrocopos leucotos/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, Полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, Скалолазка /Tichodroma muraria/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/.
В района на язовир Пясъчник и околностите му са установени 146 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 72 са от европейско природозащитно значени, а като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, които тук се струпват 22 000 индивида, като най-многочислена е голямата белочела гъска. От световно застрашените видове през зимата се срещат малкият корморан, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морския орел, а по време на миграция - белооката потапница. За много видове птици язовирът се явява и важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като място за почивка и хранене.
Целта за включване на язовир Конуш в екомрежата Натура 2000 е опазване на популациите на 114-те вида птици, които го обитават през различни периоди на годината. От тях над 40 вида са под защита на европейското екологично законодателство, а 21 вида са включени в Червената книга на България.
Рибарници „ПЛОВДИВ”” са разположени северно от гр. Пловдив. На територията им са установени 87 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 3 вида, а като застрашени в Европа - 31 вида. Рибарниците са място от световно значение за малкия корморан по време на зимуване и миграция, както и за голямата бяла чапла през зимата. По време на миграция тук може да се наблюдава и белооката потапница и голямата бекасина. Рибарниците са едно от най-значимите места за почивка по време на миграция за средната бекасина, сивия жерав, блатната сова и зеленоногата водна кокошка. Най-голяма заплаха за местообитанията на влажната зона са пресушаването на рибовъдните басейни, поради спиране работата на рибарниците. Поради лесния достъп до територията се наблюдава висока степен на безпокойство на птиците от незаконен отстрел на защитени видове, риболов с мрежи, спортен риболов, умишлено безпокойство на рибоядни птици и движение на моторни превозни средства.
„БЕСАПАРСКИ РИДОВЕ” са разположени в югоизападната част на Тракийската низина като северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел и са едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица, белоопашат мишелов, ловен сокол и дебелоклюна чучулига.
«Марица-Първомай» обхваща участък на река Марица в района на град Първомай с крайречни местообитания и земеделски земи разположени около нея. От запад на изток територията му се простира от селата Чалъковци и Поповица до Великан и Ябълково, а от север на юг от Мирово, Градина, Крушево и Добри дол до кв. Дебър, Караджалово и Скобелево. На територията на „Марица-Първомай” са установени са 84 вида птици, от които 22 са включени в Червената книга на България. Мястото осигурява подходящи местообитания за 29 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Районът на Марица при Първомай е мястото в България, където белочелата сврачка гнезди в най-голяма численост. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид и на късопръстия ястреб.
«Оризища Цалапица» се намират в Горнотракийската низина между едноименното село и град Съединение. Територията им е разделена на две от пътя свързващ двете населени места. Защитената зона представлява комплекс от използващи се за оризопроизводство оводнени площи, обградени с ниски диги и канали и влажни ливади, разположени в непосредсвена близост до тях. На места каналите са обрасли с папур и тръстика. Досега в оризищата Цалапица са установени 46 вида застрашени птици. Мястото осигурява подходящи местообитания за 11 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 9 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Оризищата Цалапица са едно от най-важните гнездови находища на кафявокрилия огърличник в Горнотракийската низина, тук се концентрира жълтокраката чайка. Зоната има много важно значение за редица водолюбиви видове птици по време на гнездене, миграция и отчасти на зимуване.
Защитената територия «МАРИЦА – ПЛОВДИВ» обхваща коритото на река Марица в частта от град Стамболийски до Гребния канал на Пловдив заедно с крайречната дървесна и храстова растителност. Представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици. Островите и пясъчните коси в реката, както и дървесната и храстова растителност по бреговете и са най-голямата по поречието на река Марица на световно застрашения вид малък корморан. Тук се намира на вида по поречието на Марица и за цялата Тракийска низина. По време на зимуване в тази зона се концентрират многочислени ята речната чайка. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района води до влошаване и унищожаване на местообитанията, важни за почивка на птиците, особено на малкия корморан.
Защитена зона «ПЕРСЕНК» се намира в централната част на Западни Родопи между реките Въча и Чепеларска. Обхваща високопланинските територии на ридовете Чернатица и Персенк, както и част от Белочерковски рид на север. Западната граница преминава по склоновете в землищата над селата Чуруково, Лясково и Брезе, южната над долината на Широколъшка река, а източната над Зорница, Студунец и Орехово до Ситово и Лилково на север. Около 70% от територията е покрита с гори, предимно от смърч , по-малко са широколистните и смесените. Персенк е едно от най-важните места в страната, имащи значение за Европейския съюз заради гнездящите тук скален орел, трипръст кълвач, сив кълвач и глухар. Черният кълвач и осоядът също имат представителни гнездови популации в района.
Подобряване на местообитанията и осигуряване на условия за възстановяване и стабилизиране на гнездовите популации на царския орел, ловния сокол и белошипата ветрушка в района, опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция: Черен щъркел /Ciconia nigra/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Белоглав лешояд /Gyps fulvus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Царски орел /Aquila heliaca/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Ястребов орел /Hieraaetus fasciatus/, Белошипа ветрушка /Falco naumanni/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Сокол скитник /Falco peregrinus/, Лещарка /Bonasa bonasia/, Глухар /Tetrao urogallus/, Планински кеклик /Alectoris graeca/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Бухал /Bubo bubo/, Пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, Козодой /Caprimulgus europaeus/ и др. 11. „Средна гора” с код BG0002054 Защитената зона се създава с цел опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус: Черен щъркел /Ciconia nigra/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Царски орел /Aquila heliaca/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Белошипа ветрушка /Falco naumanni/, Сокол скитник /Falco peregrinus/, Лещарка /Bonasa bonasia/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Бухал /Bubo bubo/, Уралска улулица /Strix uralensis/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Белогърб кълвач /Dendrocopos leucotos/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, Полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Защитени зони по Натура 2000 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна в Пловдивска област
1.2. Задачи, компетенции и задължения на РИОСВ При провеждане на своята дейност РИОСВ има регулиращи, информационни и контролни функции, които в зависимост от обективните условия през 2010 г., в съответната степен ще има своите ангажименти по изпълнението им. При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработва или участва в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провежда на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област. При осъществяване на функциите РИОСВ изпълнява произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително и: 1. участие с един или няколко представители във: а) комисиите за рекултивация на нарушени терени; б) общинските и областните експертни съвети по устройство на територията и Националния експертен съвет по устройство на територията за приемане на проекти и технически решения за градски пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, както и за разглеждане и приемане на устройствени планове, проекти и решения; в) техническите съвети при регионалните управления на горите за приемане на решения относно лесоустройствени проекти, планове и програми; г) междуправителствените комисии по екологични проблеми на прилежащата територия; д) комисии за определяне състоянието на популациите или находищата на уязвими животински или растителни видове, във връзка с опазването и устойчивото им ползване; е) областни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи; ж) комисии за промяна предназначението на земеделските земи; з) обществени обсъждания на проекти на планове за управление на национални и природни паркове, публично обсъждане на изпълнението на планове за управление; и) комисии за установяване на щети, нанесени на защитени видове; 2. утвърждаване или съгласуване в съответствие с нормативните изисквания на: а) общинските програми за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух, както и общинските оперативни планове за действие съгласно изискванията на ЗЧАВ; б) програмите за управление на дейностите по отпадъците; 3. разработване на: а) планове за действие при екологични инциденти; б) режими на ползване на биологични ресурси. Дейността по т.1 ,2 и 3 се извършва след предварително съгласуване с компетентните органи в случаите, предвидени в нормативните актове. При осъществяване на информационните функции РИОСВ разработва и участва в провеждането на дейности, свързани със: 1. предоставяне на информация на обществеността в областта на околната среда; 2. предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване в областта на околната среда; 3. повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда. При осъществяване на инф. функциите РИОСВ изпълнява следните задачи: 1. организира процеса на достъп на обществеността до информацията за околната среда чрез: а) предоставяне на достъп до информация за околната среда на обществеността; б) редовно предоставяне на информация, свързана с дейността на инспекцията на средствата за масово осведомяване; в) поддържане на регистри на подадените заявления за достъп до информация; г) поддържане и осигуряване на ефективното функциониране на информационните центрове за обществеността; д) създаване и поддържане на Интернет-страницата на РИОСВ; е) издаване на информационни материали, свързани с дейността на РИОСВ, включително годишните доклади за състоянието на околната среда; 2. организира кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и тяхното провеждане на регионално ниво; 3. включва обществеността в процеса на взимане на решения, свързани с опазване на околната среда. Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат. Контролът се провежда по отношение на: 1. съответствието с нормативните изисквания на качествата на компонентите и факторите на околната среда и регистрираните в тях изменения; 2. действия или бездействия на органи или лица, които могат да доведат или довеждат до замърсяване или увреждане на околната среда; 3. изпълнението на условията в решенията по ОВОС, комплексните разрешителни, разрешения за дейности с отпадъци, както и на условията и изискванията на издадените по реда на Закона за водите разрешителни за заустване на отпадъчни води; 4. изпълнението на мерките, посочени в становищата по екологични оценки на планове и програми; 5. управлението на опасни химични вещества и смеси, в т. ч. и на разрешителните по чл. 104 ЗООС; 6. разработване, участие в разработването, съгласуване и/или изпълнение на стратегии и програми в областта на опазване на околната среда. Функциите по превантивен контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, се осъществяват съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове, включително и чрез издаване на решения, регистрационни документи, удостоверения, преценки, разрешителни, писмени становища, съгласуване на планове и проекти: 1. по опазване и възстановяване на околната среда от замърсяване или увреждане: а) чрез произнасяне с решение по ОВОС или с решение по преценка необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, за които компетентен орган за произнасяне е директорът на РИОСВ, и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите; б) чрез издаване на комплексни разрешителни в случаите, в които компетентен орган е директорът на РИОСВ, и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите, както и чрез преразглеждане и изменение на вече издадени комплексни разрешителни и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите; в) чрез издаване на становища по екологични оценки на планове и програми в случаите, когато компетентен орган е директорът на РИОСВ, и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите; г) чрез координиране на планове и програми във връзка с ограничаване емисиите на определени производства и дейности (големи горивни инсталации, употреба на разтворители, ограничаване и прекратяване употребата на озоноразрушаващи вещества, парникови газове и др.); 2. по опазване на водите от замърсяване: а) чрез участие в процедури по издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, чрез даване на становище относно подаденото заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води и даване на становище относно проекта на разрешително; б) чрез ежегодна актуализация на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, подлежащи на задължителен емисионен контрол; 3. по опазване на почви, земните недра и подземните богатства: а) чрез участие на представител в комисиите за отчуждаване на терени за етапно развитие на миннодобивните дейности; б) чрез участие на представител в комисиите по промяна предназначението на земеделските земи и земите от горския фонд съгласно Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите; в) чрез становища за съгласуване на цялостни и годишни технически проекти за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства; г) чрез становища за съгласуване на проекти за рекултивация на нарушени терени от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства; д) чрез становища за съгласуване на проекти за ликвидация и консервация на миннодобивни обекти; 4. по спазване на изискванията за осигуряване на екологосъобразно управление на отпадъците: а) чрез издаване на разрешения, регистрационни документи и удостоверения за извършване на дейности, включващи събиране, транспортиране, временно съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, когато дейностите се извършват на територията на съответната инспекция; б) чрез издаване на становища за внасяне на отпадъци, за които се изисква разрешение; в) чрез съгласуване и/или утвърждаване на планове за привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания; 5. по опазване на елементите на Националната екологична мрежа и биологичното разнообразие, както и устойчивото използване на биологичните ресурси: а) чрез изготвяне на становища за дейности в защитени територии и буферни зони; б) чрез изготвяне на становища по проекти за планове на защитените територии; в) чрез участие с представител в лесоустройствени и ловоустройствени съвещания за държавното лесничейство и държавната дивечовъдна станция; г) чрез участие с представител в процедури, свързани с растителни и животински видове, поставени под режим на опазване и регулирано ползване; д) чрез участие в процедурите по предложения за обявяване и промени на елементи от Националната екологична мрежа, в това число защитени територии и буферни зони; е) чрез участие с представител в комисиите за опазване и/или определяне ползването на уязвими биологични ресурси; ж) чрез регистрация на видовете по чл. 91 от Закона за биологичното разнообразие; з) чрез издаване на разрешителни за ползване на ресурси в поддържани резервати; и) чрез изготвяне на становища по предложения за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства и по предложения за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства; к) чрез извършване на наблюдения и контрол, свързани с мониторинга на биоразнообразието и биологичните ресурси; 6. по управление на опасни химични вещества и препарати: а) чрез изготвяне на становища по Наредбата за реда и начина за внос и износ на опасни химични вещества, препарати и продукти; б) чрез изготвяне на становища по Постановление № 254 на МС от 1999 г. за контрол и управление на вещества, които нарушават озоновия слой (обн., ДВ, бр. 3 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2002 г.); 7. по опазване качеството на атмосферния въздух: а) чрез участие с представител в комисиите за държавно приемане на обекти съгласно чл. 16 ЗЧАВ; б) чрез ежегодна актуализация на списъците на обектите, формиращи атмосферни емисии, подлежащи на задължителен емисионен контрол. При осъществяване на функциите по текущия и последващ контрол РИОСВ извършва проверки, наблюдения и възлага извършване на измервания от лабораториите към ИАОС в изпълнение на произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително и за: 1. опазване на водите по отношение на: а) качеството и количеството на изпусканите отпадъчни води от източници на замърсяване; б) замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания; в) състоянието и правилната експлоатация на мрежите за собствен мониторинг на отпадъчни води; г) състоянието и правилната експлоатация на канализационните мрежи на обектите, формиращи отпадъчни води, и на пречиствателните станции и съоръжения към тях; д) състоянието и правилната експлоатация на хвостохранилищата, шламохранилищата и насипищата и системите за следене на сигурността им; е) изпълнението на условията и изискванията на издадените по реда на Закона за водите разрешителни за заустване на отпадъчни води, както и изпълнението на плановете за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води и комплексните разрешителни; 2. опазване на почвите по отношение на: а) замърсяването с вредни вещества, включително и радиоактивни вещества; б) вкисляването, засоляването, повърхностното преовлажняване и ерозиране; в) оползотворяването на хумуса от площи, определени за строителство; г) рекултивацията на нарушени терени и на почви, замърсени с вредни вещества; д) състоянието на почвите, намиращи се под влияние на складове с пестициди; 3. опазване и екологосъобразно използване на земните недра и подземните богатства по отношение спазването на: а) утвърдения с цялостните и годишните работни проекти ред за проучване, добив и преработка и мерки за опазване и възстановяване на околната среда; б) изисквания за депониране, съхраняване и оползотворяване на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства, включително и от уранодобива; в) контрол за отчетността и предоставянето на информация за дейността по добив, генерирани, оползотворени и натрупани отпадъци при добива, площадките и депата за депониране, нарушени и рекултивирани терени при добива; г) изисквания за противосвлачищна дейност; 4. дейностите по управление на отпадъци по отношение на: а) лицата, извършващи дейности по събиране, включително разделното събиране, временно съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, в т. ч. спазването на условията на издадените разрешения; б) лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, изпълняващи задълженията си индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване; в) експлоатацията, закриването и следексплоатационните грижи на съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци; г) изпълнението на програмите за управление на дейностите по отпадъците; д) изпълнението на плановете за привеждане на съществуващите депа в съответствие с нормативните изисквания; е) трансграничния превоз на отпадъци през територията на страната, контрол по изпълнение на условията в издадените разрешения и оказване на съдействие на митническите органи; ж) отчетността и предоставянето на информация за дейностите по отпадъците; 5. опазване на биологичното разнообразие и елементите на Националната екологична мрежа, както и устойчивото използване на биологичните ресурси във връзка със: а) спазване на режимите за защитените територии и буферните зони; б) опазване на защитените растителни и животински видове и техните местообитания; в) опазване и устойчиво използване на биологичните ресурси; г) изпълнение на програмите и проектите, включени в плановете за управление на защитени територии; д) охрана на резервати и поддържани резервати, които попадат в обхвата на съответната РИОСВ; е) спазване на устройствените проекти, планове и програми за горите в защитени територии и буферни зони; ж) опазване на режимите на защита и регулирано ползване на растителни и животински видове; з) контрол на вътрешната търговия на видове, подлежащи на регистрация по чл. 91 ЗБР, и изпълнението на разпорежданията при конфискувани видове животни и растения; 6. реализацията на устройствените планове и на инвестиционните проекти в селищните и извънселищните територии и зоните им на влияние по отношение на: а) контрол по спазване на условията на решенията по ОВОС и мерките в становищата по екологични оценки, проведени за планове и програми; б) спазване на условията на решенията по ОВОС, проведена за инвестиционните предложения съгласно приложения № 1 и 2 към ЗООС; в) контрол по изпълнение на програми за привеждане на стопанските субекти в съответствие с нормативните изисквания по околната среда; г) контрол по изпълнението на програми за отстраняването на щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия на държавата, при приватизация; д) контрол по изпълнение на условията, зададени в комплексните разрешителни; е) изграждането, съхраняването и развитието на зелените системи на населените места, респективно техните елементи - озеленените площи; 7. по управление на опасни химични вещества и препарати: а) контрол по изпълнение на условията за съхранение и употреба на опасни химични вещества и препарати на територията на инспекцията, посочени от производителя в информационните листове за безопасност; б) контрол на издадените разрешителни за изграждане на нови и експлоатация на действащи предприятия и съоръжения на територията на инспекцията, в които са разположени опасни химични вещества; в) контрол на нотифицираните междинни продукти, които се произвеждат или внасят на територията на инспекцията и за които е разрешена ограничена програма за изследване. 8. опазване на въздуха по отношение на: а) концентрация на основни и допълнителни показатели, ако такива са определени, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЧАВ, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой; б) емисии (концентрации) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници, в т. ч. на озоноразрушаващи вещества и въглероден диоксид, съгласно подписаните и ратифицирани от Република България международни конвенции и в съответствие с ефективността на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове; в) емисиите на вредни вещества съгласно програмите за тяхното намаляване по подписаните и ратифицирани от Република България международни конвенции; г) ефективността от работата на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове; д) трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на атмосферния въздух; е) състоянието на атмосферния въздух в район, където е станал инцидент, в резултат на което са изпуснати емисии на вредни вещества; ж) източници на неорганизирано изпускане на емисии; з) отлагане на вредни вещества от въздуха върху открити повърхности; и) източници на неприятни миризми; к) количества и вид на изгаряните горива и енергоефективност; 9. източниците на шум и други вредни физични фактори, както и състоянието на техническите средства за намаляване на вредното им въздействие; 10. по отношение на радиационния гама-фон и атмосферна радиоактивност. При изпълнение на правомощията си по осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол длъжностните лица на РИОСВ: 1. извършват проверки, съставят предупредителни и констативни протоколи, дават предписания със срокове и отговорници, контролират тяхното изпълнение, изискват и имат право да получават справки, документи и писмени обяснения от представителите на проверяваните обекти съгласно действащото законодателство; 2. при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда съставят актове за установяване на административни нарушения съобразно предоставената им компетентност; 3. имат право на свободен достъп до всички обекти на територията на съответната РИОСВ за извършване на проверка, когато дейностите в тях са настоящи или потенциални източници на замърсяване или увреждане на околната среда; 4. имат право да изискват и да получат съдействие от държавните и общинските органи, организации, юридически и физически лица; 5. участват и съдействат при създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда в рамките на правомощията си; 6. налагат принудителни административни мерки съобразно предоставените им компетенции и съгласно нормативните актове, касаещи дейността на РИОСВ. Легитимирането на длъжностни лица от РИОСВ, при осъществяване на правомощията им, се извършва със служебни карти, издадени от министъра на околната среда и водите. 1.3.Национални политики, приоритети и законодателство Дейността на РИОСВ, както и планувания контрол е тясно свързан с националната политика провеждана на местно ниво съгласно стратегиите, програмите, плановете и съществуващото законодателство по околна среда: Стратегии
Програми
Планове
Нормативна уредба - закони, наредби, инструкции и методики по опазване на околната среда – поместени на интернет страниците на МОСВ и РИОСВ. В тази връзка планираните проверки са насочени главно по нарастващата необходимост от опазването и подобряването на качеството на околната среда , което се разглежда като един от стълбовете на устойчивото развитие на страната и региона, съвместно с икономическото и социалното развитие. Целите и действията са насочени към опазването, възстановяването и възпроизводството на естествената околна среда, поддържането на разнообразието на живата природа, разумното използване на природните богатства и ресурсите на региона. Акцентът се поставя върху екологичната оценка при модернизацията на старите и внедряването на нови производствени и потребителски системи и модели, така че те да не надхвърлят капацитета на възстановяване на екосистемите, на въвеждането на най-добрите практики. Преориентиране на производството към по-устойчив модел на икономически растеж, основан на по-ниски нива на въглеродни емисии, насърчаване на въвеждането на чисти технологии и услуги, свързани с увеличаване на енергийната ефективност, възобновяемите енергиини източници. Всичко това е една от основните политики и приоритети на националното законодателство по предотвратяването на отрицателните изменения на екосистемите и нарушаването на техните функции в следствие на антропогенни въздействия. Ключов фактор за постигане на главната цел на политиката по устойчиво развитие – подобряване качеството на живот и благосъстоянието на настоящото и бъдещите поколения посредством създаването на устойчиви общности, способни да управляват и използват ефективно ресурсите и да развиват екологичния и социалния потенциал на икономиката, както и да осигуряват просперитет, опазване на околната среда и социално сближаване. 1.4 Организационна структура на РИОСВ-Пловдив - обхват
2. Околна среда, дейности и инсталации 2.1.Състояние на околната среда - екологични проблеми в района Екологичните условия в региона се формират от взаимодействието и взаимното влияние на определени природни и антропогенни фактори. Основните антропогенни фактори, които оказват влияние върху качествата на околната среда са: промишлеността, транспорта, бита, употребата на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство, нерегламентираните сметища, нерегламентирано третиране на отпадъци /запалване/, незаконен добив на инертни материали, състояние на пътната и канализационната инфраструктура в населените места, шума, нерегламентираното бране на защитени лечебни растения и лов на защитени видове птици и животни. Тези компоненти и фактори влияят върху състоянието на атмосферния въздух, водите , почвите и биоразнообразието. Част от общините ок. 13 бр. се характеризират с добро качество на околната среда , което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие основаващо се на традиционни методи, туризъм, както и на благоприятни климатични условия. Отклонение се наблюдават само през зимните месеци с предимно използваните твърди горива в битовия сектор, както и появата на нерегламентирани сметища. На територията на 14 бр. общини няма стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух, като чрез годишните план-графици на мобилната автоматична станция на РЛ-Пловдив се извършват периодични сезонни измервания за установяване качеството на атмосферния въздух. Установено е, че периодично през зимните месеци се покачват до и над нормите замърсители като серен диоксид и ФПЧ 10. Измерените високи нива по показател ФПЧ10 в атмосферния въздух се обясняват със специфичните метеорологични условия в района – голям процент дни с безветрие и мъгли, водещо до задържане на замърсителите. Съществена роля играят и интензивният автомобилен трафик в съчетание с не доброто състояние на пътната инфаструктура, прилежащите й площи и намаляване на озеленените терени, което от своя страна води до вторичен унос. През зимните месеци обстановката се утежнява и от все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита. Градовете в областта се характеризират с географско местоположение, климат и морфология, както и с брой население, социална структура и икономически дейности с по-привлекателен характер. Градската структура и ползването на земята са важни фактори, които оказват влияние на градската околна среда и на въздействието на населеното място върху региона. Трудно е да се определи взаимодействието между градските системи и околната среда поради сложните взаимовръзки на нейните физически, социални и икономически компоненти.Промените в качеството на градската околна среда са резултат от структурата на градските дейности. Гъстотата на населението, мобилността и начинът на живот директно водят до търсене на ново пространство и движение на ресурсите, което е изразено най-вече за гр.Пловдив. Концентрацията на хора и дейности в ограничено пространство въздействат изключително много на местните природни местообитания. Няма град, който може да се изхранва и поддържа от своята територия. Енергия, вода и други ресурси се внасят отвън в селищните системи, където се обработват и използват. Контролът по КАВ е организиран основно в района на Пловдив, Асеновград и Куклен, където силно са концентрирани големите промишлени обекти. В реално време в гр.Пловдив действат две автоматични стационарни станции, от които едната е транспортно ориентирана, а другата – градска фонова. В община Асеновград са разположени пунктове за ръчно пробонабиране, включени към Националната система за мониторинг. В община Куклен е разположена автоматична станция, собственост на КЦМ АД за отчитане на промишленото замърсяване от същия обект. През летните месеци се отчитат чести наднормени нива по съдържание на ФПЧ10, като по-голям принос в това идва от състоянието и поддържането на пътната инфраструктура и автомобилния транспорт. През зимните месеци поради честите инверсии в зависимост от метеорологичните условия, поради натрупването им в приземния слой епезодично се отчитат отделни наднормени часови нива по серен диоксид и азотни оксиди. Наднормените нива по ФПЧ10 също се увеличават, като и тук основните източници са предимно битовия сектор с използване на твърди горива и автотранспорта. Почти 70 % от населението в региона живее в градски зони и предградия, които представляват около 15 процента от площа на Пловдивска област. С високата концентрация на хора и дейности градовете допринасят в най - голяма степен за екологичните и здравни проблеми. От друга страна, съществуват уникални възможности за икономии на енергия и материали и за опазване на природните ресурси, като се даде възможност за внедряване на новите стройтелни технологии- пасивни сгради и др.
- етернитова водопроводна мрежа – ок. 50 %.
2.2. Контролирани дейности Основните дейности заложени за контрол през 2011 год. са в сферата на: Цветна металургия; Опаковъчно стъкло; Опаковъчна хартия; Производство на топло и ел.енергия; Машиностроене; Металообработка; Металолеене; Химическа промишленост; Обработка на минерални суровини; Дървообработване; Текстилна и Обувна промишленост; Хранителна и Преработвателна промишленост; Нефтопреработваща –горива; Терминали за съхранение на горива; Депа на битови и опасни отпадъци и преработка на отпадъци, Озеленяване и др. 2.2.1 Въздействие върху околната среда и изпълнение Сами по себе си съответните дейности по пряк или коствен начин, оказват макар и в по-малък процент /ок.15% / чрез организираните и неорганизирани източници допълнително замърсяване на околната среда особенно през инверсионните зимни месеци, където с комплексното напрупване на замърсители от битовия сектор и автотранпорта се регистрират от АС отделни часови стойности над-пределно допустимите нива - ФПЧ10, SO2, NOx, . От тези дейности само КЦМ АД и „Дружба” ЕАД не удовлетворяват емисионните норми за изхвърляне на SO2 и NOx в атмосферата. В тази връзка е заложено от КЦМ АД изпълнение на инвестиционно предложение за строителство и внедряване на нов завод за производство на олово и цинк, а „Дружба” ЕАД извършва съответната реконструкция и модернизация. По отношение на инфраструктурата са актуализирани мероприятията залегнали за изпълнение в общинските програми по управление и контрол качеството на атмосферния въздух. По отношение на водите, поради неефективно пречистване на отпадъчните производствени води са констатирани наднормени нива на замърсители от Хранителната и преработвателната промишленост /мандри, месопреработка и галванични цехове/. Издадени са за изпълнение съответните предписания , съобразени с реалните срокове. Наличието на голям брой нерегламентирани сметища по населените места, както и недостатъчната дейност на общинските органи, създават допълнителен дисконфорт чрез разпространението на миризми, зарази и замърсяване на крайселищните зони. 2.2.2 Поведение по отношение на съответствието със законодателството През 2010 г. в РИОСВ – Пловдив са постъпвали регулярно данни от ПМ Куклен на КЦМ, които са обработени и изпратени в необходимия формат в ИАОС и МОСВ. На основание т. 13.4 от Заповед № РД-694/09.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите са изготвени и изпратени 13 бр. доклади за всяко превишение на установените ПС и СДК на основните газообразни показатели за КАВ, във формата и срока, определени със заповедта. На основание т. 13.5 от Заповед № РД-694/09.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите са представени доклади по периоди за състоянието на КАВ по показатели прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) и озон. За РОУКАВ - Агломерация Пловдив стартира процедура по преразглеждане и актуализация на Програмите по КАВ за общините - Пловдив, Асеновград и Куклен по показател ФПЧ10. От страна на РИОСВ-Пловдив се оказва максимално съдействие предвид кратките срокове и необходимостта от оперативност в цялостния процес. Предоставена е наличната информация за състоянието на КАВ на територията на общините Пловдив, Асеновград и Куклен, списък на предприятията, източници на емисии на територията на трите общини, изпускащите устройства и режим на работа, както и информация за обекти с издадени Комплексни разрешителни, списък на бензиностанции, газстанции и бази за съхранение на горива. Съгласно писмо на МОСВ с №05-08-1770/17.03.10г. от страна на РИОСВ-Пловдив се изпраща текуща информация за етапа, до които е достигнал етапа на разработване на програмите По наши оценки процеса върви с темпове, които ще позволят финализирането на процедурата в определените срокове.
На основание Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона по водите се извършват контролни проверки на обекти с източници на емисии на вредни вещества. При констатирани увреждания или замърсявания на околната среда на операторите се налагат санкции по реда на чл.69 от ЗООС. 2.3 Контролирани инсталации Под засилен контрол в приоритета на РИОСВ са инсталации, класифицирани от І и ІІ категория, като високо и средно рискови, както следва: - КЦМ АД гр.Пловдив – с общо 29 бр. емисионни източниц по въздух и 2 за води. Инсталации, които попадат в Приложение 4 на ЗООС * Завод за производство на олово и сплави, включително “Инсталация за сепариране на амортизирани оловно-кисели акумулатори” ; (т.2.5.а и 2.5.б от Приложение 4 на ЗООС); - 65000 т/г; - Цех “Аглотопилен” (т.2.5.а от Приложение 4 на ЗООС ) със следните участъци:
- Цех " Рафинация" (т. 2.5.б от Приложение 4 на ЗООС) с отделение - "Оловни сплави" (т.2.5.б от Приложение 4 на ЗООС ); Цех 330 за производство и преработка на благородни метали и сплавите им (т. 2.5.б от Приложение 4 на ЗООС); - 100 т/г. * Завод за производство на сярна киселина (т.2.5.а и 4.2.б от Приложение 4 на ЗООС) -148000 т/г.; - Цех "Пържилно-контактен" т.2.5.а от Приложение 4 на ЗООС
- участък “Производство на сярна киселина” (т.4.2. б от Приложение 4 на ЗООС)
*Завод за производство на цинк и сплави (т.2.5.б. от Приложение 4 на ЗООС) - 80000 т/г. - Цех "Производство на цинк и кадмий" (2.5.б от Приложение 4 на ЗООС) със следните участъци:
- Цех "Преработка на цинкови продукти и нестандартни суровини” /ПЦПНС/ (2.5.б от Приложение 4 на ЗООС) със следните участъци: - участък "Велц", четири пещи (2.5.б от Приложение 4 на ЗООС)
отделение “Цинков сулфат” (2.5.б от Приложение 4 на ЗООС/. - „Дружба” ЕАД гр. Пловдив – с общо 38 бр. емисионни източници по въздух и 1 бр. води
- „Агрия” АД гр. Пловдив - с общо 48 бр. емисионни източника по въздух и 3 бр. по води. Каталог: files -> file file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|