Съответствие с международни, национални и местни политики

2.1Тенденции в развитието на София - град

Анализът на безработицата в област София-град за първите шест месеца на 2015 г. сочи относително стабилна конюнктура и висока динамика на пазара на труда. Наблюдава се плавна тенденция на намаление и към 30.06.2015 г. безработните наброяват 18842 души. В сравнение с края на предходното тримесечие /март 2015г./ броят на безработните в град София е намалял с 1153 души, което съставлява спад с 5,8%, като темпът на снижение за разлика от същия период на миналата година е с 3.3 пункта по бавен. Спрямо края на м.юни 2014г. обаче, броят на безработните в столицата е намалял с 1730 души или с 8,4% на годишна база.

През първо шестмесечие на 2015 г. равнището на безработица се колебае в сравнително тесни граници с минимална амплитуда от 0.2 пункта. Средномесечно то остава най-ниското за страната (2.95%) или със 7.63 пункта по-малко от средното за страната (10.58%).

Независимо от сравнително големия брой регистрирани безработни през разглеждания период (18842 души), град София остава регионът с най-ниска безработица и най-висока динамика на пазара на труда в страната, отговаряща на европейските критерии за заетост и притежаващ един от най-високите индекси на човешко развитие.

От началото на годината в столицата се запазва относително стабилна конюнктура и висока динамика на пазара на труда. Отчита се устойчива тенденция към намаляване на безработицата. За периода януари - юни 2015 г. равнището на безработица в град София продължава да бъде най-ниско в цялата страна – 2.95% средномесечно, при 10.59% средномесечно за страната, за което е допринесла и провежданата ефективна активна политика по заетостта от ДРСЗ - София и столичните бюра по труда, съвместно с областната управа, Столична община, синдикатите, организациите на работодателите, неправителствените организации и други социални партньори.

Столицата се характеризира с изразена неблагоприятна позиция на пазара на труда на висшистите и лицата с намалена трудоспособност. Относителните дялове на останалите основни групи безработни в неравностойно положение – младежите до 29 г., продължително безработните, лицата без образование и квалификация или на възраст над 50 г., са със значително по-добри показатели спрямо данните за страната в края на м. юни 2015 г.

В София функционира много добре развит и активен пазар на труда, който се характеризира с ясно изразена динамика. Съотношението между търсене и предлагане на работна сила през първо полугодие на 2015 г. в столицата е по-благоприятно от средното за страната – 1:7 срещу 1:9 за страната, т.е. за едно работно място в столицата се конкурират 7 безработни лица, а за страната – 9.

Престоят на безработните на трудовата борса в София е краткотраен (4.18 месеца), което е с 6,6 месеца по-малко от средния за страната (10.77 месеца) към 30.06.2015 г., което е доказателство за високата ефективност на провежданата активна политика по заетост и много доброто социално партньорство.

Делът на безработните, започнали работа с посредничеството на ДБТ, нараства и се повишава качеството и ефективността на работа на трудовите посредници. Нараства темпът на преодоляване на последиците от икономическата криза, като се увеличава броят на картотекираните работодатели, с които експертите от ДБТ работят за разкриването на нови свободни работни места и тяхното успешно усвояване. Заетите работни места на първичния пазар на труда съставляват 86,7% от заявените. За сравнение този процент за страната е 71,2%.

Успешното прилагане на мерките от Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта за ограничаване на младежката безработица и неактивност доведе до снижаване на младежката безработица в региона с 2,2 пр.пункта на годишна база и осигури заетост на 2883 младежи през изтеклото полугодие.

Във втората година от новия програмен период 2014 – 2020 година продължава финансирането по ОП РЧР на обучения на заети и безработни лица и включването им в субсидирана заетост. По схема „Подкрепа за заетост” през второто тримесечие на 2015г. работа са започнали 130 безработни лица. Схема „Младежка заетост” дава възможност на 480 младежи, регистрирани в столичните бюра по труда да стажуват или да придобиват квалификация чрез обучение на работното място.

Програмите и мерките за субсидирана заетост се утвърдиха като спомагателен елемент от активната политика на пазара на труда в София насочена към групите в неравностойно положение на пазара на труда.

Задълбочава се сътрудничеството със социалните партньори за идентифициране на недостига на компетентности сред безработните и тяхното обучение в професии, търсени на пазара на труда. В програмите на КНСБ, КТ Подкрепа, АИКБ и БСК през отчетния период бяха включени 1582 безработни лица.

Здравеопазване

През 2014 г. населението на област София-град е 1 316 557 души. През последните 14 години се наблюдава тенденция на плавно увеличение. Относителният дял на жените и мъжете през последните години се движи в почти еднакви граници.

През последните три години се наблюдава тенденция на леко увеличение на населението на възраст 0-17 години, което се дължи на бума на раждаемостта за периода 2008-2010 г. Наблюдава се застаряване на населението, т.е. плавно се увеличава броя на населението над 60 години, докато неселението в активна възраст намалява. Средната продължителност на предстоящия живот на населението от София-град е 76,21 години – най-голяма за страната.

През последните три години на първо място като причина за умиранията са някои състояния, възникващи през перинаталния период, следвани от вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации и болестите на органите на кръвообращението.

В София има регистрирани 833 индивидуални практики за първична медицинска помощ и 52 групови практики за първична медицинска помощ. Лекарите по дентална медицина са 2478 индивидуални практики и 132 групови практики. В София има разкрити 1437 индивидуални практики за специализирана медицинска помощ и 53 групови практики. Индивидуалните практики за специализирана дентална помощ са 44, а груповите е 1. Има регистрирани 241 медицински центрове, 27 дентални центрове, 31 медико-дентални центрове, 45 диагностично-консултативни центрове, 74 медико-диагностични лаборатории.

През 2014 г. в София извършват дейност 75 болници, в които се включват болниците към някои министерства. Диспансерите се преобразуваха в Център за психично здраве, Център за кожно-венерически заболявания, Специализирана болница за онкологични заболявания.

Според разработваната областна здравна карта за София-град са регламентирани броя на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, броя на леглата по видове и нива на компетентност, броя на медициските специалисти, работещи в извънболничната и болнична помощ.

Тенденцията към плавно увеличаване на населението се дължи на миграцията от провинцията към столицата, където безработицата е най-ниска. По данни на социологически проучвания в София има около 400 000 нерегистрирани граждани, от които:

• 
  приблизително 100 000 работят и живеят в София без да са сменили постоянната адресна регистрация;
  
• 
  около 200 000 работещи всякаква нискоквалифицирана работа, които не живеят постоянно в София/пътуват ежедневно и/или седмично по постоянен адрес/;
  
• 
  около 100 000 лица от ромския етнос, голяма част от тях без всякаква адресна регистрация.
  

През последните седем години в София започна строителство на детски ясли, детски градини и училища, но въпреки това, през следващите години ще са необходими още места в детските градини за предучилищно обучение на децата, което е задължително по закон. Това са много сериозни здравни проблеми, които изискват и държавна подкрепа.

Аналогично на цялата страна и в София–град по-високата средна възраст на населението се дължи на крайно неблагоприятните тенденции на раждаемостта, а не на високата средна продължителност на живота.

На 100 лица в трудоспособна възраст се падат 37 над 60 години. Като се вземе предвид, че безработицата в София–град за 2014 г. е 6,4% (най-ниска в цялата страна) и здравното състояние на възрастните и стари хора се влошава, то тежестта, която пада на работещите за издръжка на зависимите контингенти става още по-голяма.

Съотношението на хората над 60 години към децата от 0-17 години е повече от 100%, което е типично за застаряла възрастова структура. Нарастването на броя на възрастните е едно от най-съществените фактори за развитието на здравните и социални услуги, т.е. има все повече възрастни хора, зависещи от по-малък брой лица в активна възраст като източник на финансиране на тяхната здравна помощ и социално осигуряване. Планирането на здравната и социална помощ трябва да бъде съобразено с тенденциите в здравния и социален статус на възрастните хора.

След постепенния спад на живородените деца от 2009 г. до 2013 г. броят на новородените бележи ръст. Вследствие на това естественият прираст се повишава, въпреки че запазва отрицателната си стойност. През последните години се наблюдава намаляване на броя на мъртвородените деца. Увеличеният брой мъртвородени деца периода 2011 – 2012 г. поставя на преден план редовно наблюдение и извършване на необходимите изследвания от страна на женските консултации по време на бременността.

Достъпът до медицинска помощ в София–град е добър в сравнение с останалите области в страната. Специализираната извънболнична помощ в София е в пъти по-висока от средната за страната. В София работят 52,2% от медико-денталните центрове в страната, 36,8% от диагностично - консултативните центрове и 32% от денталните центрове. Голяма част от тези лечебни заведения разполагат с високо специализирана апаратура и технологии, което им позволява да обслужват пациенти и на междуобластно ниво.

На територията на София–град са разположени 18 университетски болници. Те са база за обучение на студентите, което предполага разнообразна патология. Характерно е наличие на високо специализирана апаратура в повечето от тях, съчетано с високо образовани преподавателски кадри и специалисти.

Между 40% и 70% от хоспитализираните пациенти в някои болници са пациенти извън здравен район София. По брой на легла на 100 000 души за 2014 г. София-град е на шесто място в страната. Процентът на общия брой легла на София–град към леглата на този за РБългария за 2014 г. е 20,15%,а преминалите болни са 22,7% от тези за страната. Почти всеки трети пациент в страната е опериран в София.

Столична регионална здравна инспекция контролира 14 ТЕЛК през 2014 г. Приети и обработени документи за освидетелстване и преосвидетелстване – 93 053 броя. Обработени медицински експертни досиета на лицата, подлежащи на служебно преосвидетелстване – 14 190 броя. Проверени експертни решения – 50 773 броя.

Образователната система в Столична община е един от динамично променящите се елементи на социалната сфера. Параметрите на образователната инфраструктура в областта са функция от броя на лицата (контингентите) в съответната възраст - от 3 до 6 годишна възраст (предучилищно обучение), от 7 до 14 години (основно образование) и от 15 до 18 години (средно общо, профилирано и професионално образование). По данни от преброяването на населението през 2011 г., контингентът от деца, подлежащи на предучилищно обучение в ОДЗ и ЦДГ възлиза на 44446 д, на лицата подлежащи на основно образование - 75632, а на тези - за средно образование - 29901 души.

Основните проблеми в сферата на образованието са свързани преди всичко с обхвата на децата в детските заведения, задължителното обхващане на деца в подготвителни форми на 5 годишна възраст през следващите години, обхватът на ромското население, и ранното им отпадане, намаляване дела на преждевременно напусналите и увеличаване на дела на населението с висше или еквивалентно образование. Тревожен е фактът, че 48% от запитаните деца на възраст 12-16 г. не искат да се връщат в училище.

Изградената инфраструктура на предучилищното обучение на територията на областта включва общо 268 обекта (ОДЗ и ЦДГ, вкл. и такива от частния сектор). Капацитетът им е нараснал от 32388 места през 2010-2011 г. на 39535 места през 2014-2015 г., а броят на обхванатите в тях деца – от 37420 деца, разпределени в 1476 групи, до 45408 деца през 2014-2015 г. Средната пълняемост на 1 група е 25,3 деца. В гр. София само мрежата от общински заведения за предучилищно обучение през 2010 г. включва 175 бр. от които 32 - ОДЗ, 138 ЦДГ и 5 специализирани (санаториални, логопедически и др.) детски градини. В частния сектор в гр. София са разкрити 42 частни детски градини.

Броят на децата обхванати в детските заведения е 37420 (в т.ч. и тези в частните детски градини). Този брой, отнесен към контингента от деца във възрастовия контингент от 3 до 6 годишна възраст - 44446 д. показва, че през 2010-2011 г. е налице обхват на децата от 84,2%, а през 2014-2015 г. е 87,1%.

На територията на областта, за учебната 2015/2016 г. функционират 221 общински институции за предучилищно образование, които през 2015 г. осигуряват обхват за 47 980 деца.

Образователните институции за предучилищно образование в столицата са:

• 
  75 целодневни детски градини;
  
• 
  123 обединени детски заведения;
  
• 
  1 седмична детска градина;
  
• 
  1 логопедична детска градина;
  
• 
  23 самостоятелни детски ясли.
  

Мрежата от всички видове и степени на общообразователните училища (основни, СОУ и профилирани) в област София обхваща 236 училища, от които 48 в частния сектор. От всичките общообразователни училища в Столична община 195 (вкл. и частни) се намират на територията на гр. София. В София са концентрирани почти половината от всички профилирани училища в сферата на културата в страната - древни езици и култури; изящни изкуства; хореография; музикално изкуство; приложни изкуства и др. Те са с държавна издръжка и със статут на „национални училища". Към профилираните училища са и езиковите гимназии, двете природо-математически гимназии и спортните училища.

Мрежата от общообразователни училища покрива цялата територия на област София. Териториалната диференциация на общообразователните училища по административни райони, и части от административни райони в границите на областта.показва, че броят им варира от 2-3 училища (райони Студентски и Изгрев) до 10 - 13 училища (райони Възраждане, Подуяне, Младост, Люлин). В някои от периферните райони са разкрити и функционират СОУ (I - XII клас) с по-голям капацитет от 1000 ученика (18 СОУ „Уилям Гладстон", СОУ „Кл. Охридски", 31 СУЧЕМ „Ив. Вазов" - с по около 1700 ученика, 81 СОУ „В. Юго" с 1200 ученика и др). Инфраструктура на общото образование не е изградена в квартали като „Малинова долина" и „Манастирски ливади", които са с изграден жилищен фонд и голям брой обитатели.

Друга особеност в териториалната организация на общообразователната училищна мрежа е, че голяма част от основните, по-малки по капацитет училища са разположени в административните райони, обхващащи централната градска част. В район Възраждане от общообразователните училища 4 са основни, в район Сердика от общообразователните училища - 5 са основни, в район Лозенец от общообразователните училища - 4 са основни. Обратна тенденция в училищната мрежа се наблюдава в периферните райони, където преобладават СОУ. В район Младост 10 училища са СОУ, в район Надежда от 5 училища са СОУ, а в район Студентски и двете училища са СОУ.

По данни на РУО на МОН София-град, броят на децата, посещаващи детски учебни заведения през учебната 2014 – 2015 г. са както следва:

• 
  Деца в общински и държавни училища – общ брой – 113363, от тях:
  

• 
  деца в общински и държавни училища – І-ІV клас – 41526
  
• 
  деца в общински и държавни училища – V-VІІІ клас – 36348
  
• 
  деца в общински и държавни училища – ІХ-ХІІ клас – 35332
  

• 
  1 начално училище със 174 ученици;
  
• 
  87 основни училища (ОУ) с 31 380 ученици;
  
• 
  71 средни общообразователни училища (СОУ) с 59 336 ученици;
  
• 
  10 профилирани гимназии със 7 528 ученици;
  
• 
  3 спортни училища с 1305 ученици;
  
• 
  2 вечерни гимназии с 641 ученици.
  

• 
  28 професионални гимназии;
  
• 
  5 общообразователни училища, които имат специфичен профил;
  
• 
  7 специални училища, от които 4 помощни, 1 болнично училище, ССУ с ДГ за ДУС, СОУ „Луи Брайл”.
  

Могат да се изведат следните изводи:

• 
  През последните години се наблюдава намаляване на процента необхванати и отпаднали ученици поради семейни и социални причини, но все още нивата на необхванати и отпаднали ученици са високи;
  
• 
  Сградният фонд се поддържа в добро състояние, предприети са успешни мерки за привличане на външни средства за модернизация на материално-техническата база;
  
• 
  На територията на област София – град постоянно се работи за създаване на условия и подкрепяща среда за деца със специални образователни потребности и осигуряване с ресурсни учители.
  

Във връзка с провеждането на държавната политика в областта на образованието, продължаването на реформата в българското образование в контекста на българските традиции, изискванията на Лисабонската стратегия, ЕС и спецификата на региона е необходимо да се работи за:

• 
  Приемане на всички деца на територията на област София-град в училище, независимо от пол, религия и увреждане. Утвърждаване на училището като толерантно, демократично и госпоприемно място за образование, култура и социални контакти.
  
• 
  Развитие на включващото образование за децата и учениците със специални образователни потребности. Изграждане на подкрепяща среда за децата и учениците със СОП чрез осигуряване на архитектурен, информационен и комуникационен достъп в училищата и детските градини и подобряване на системата за ресурсно подпомагане.
  

София като политически, административен, икономически, транспортен, културен и образователен център на България, привлича вътрешни миграционни потоци и допълнително хора, които без да са се установили да живеят в столицата, ежедневно пристигат от други населени места до работното си място, или за да получат различни специализирани услуги – здравни, образователни, административно-правни, финансови и др. Така се натоварва допълнитено както бюджета, така и инфраструктурата на областта, което е и сериозна пречка пред извършването на реална оценка на необходимостта от услуги (обхват, вид и качество), което от своя страна силно затруднява процеса на планиране при управлението на собствеността.

Една от социалните функции е и предоставяне на жилища за настаняване нуждаещи се граждани, които не успяват да решат жилищния си проблем на свободния пазар, със собствени сили и средства. Ограниченият жилищен ресурс налага прецизиране на условията и реда за настаняване в общински жилища и разработване на една цялостна жилищна политика.

Управлението на жилищния фонд е процес, съдържащ отдаване под наем, поддържане на жилищния фонд, опазване на същия и контрол по изпълнение на задълженията на всички участници в процеса по управлението на фонда. На територията на област София, общинските жилища в компактния град са 10426.

Областната жилищна политика се провежда засега само в рамките на наличните общински жилища. Правото за закупуване/приватизиране и отсъствието на устойчив механизъм за възпроизводство на общинския жилищен фонд води до трайно намаляване на броя и влошаване състоянието на този социален буфер. Социалният жилищен сектор в София е все по-недостъпен за младите семейства. Недостатъчният общински жилищен фонд е предпоставка да се поставят определени условия, на които следва да отговарят нуждаещите се граждани, за да получат общинско жилище. По същата причина засега е нерешен проблемът с крайно нуждаещите се - бездомните.

Ускореното нарастване на общия брой жилища през последните години е изследвано на база данни от преброяванията през 2001 и 2011 г. От 516502 през 2001 г. жилищата са нараснали до 607228 бр. през 2011 г., от които - 558287 в компактен град и 48941 - в периферията, или 8%. Средният темп на ново строителство през последните десетина години е 8 жилища на 1000 обитатели, или по около 9000 жилища на година. Намалява относителният дял на жилищата в периферията от 9.2% през 2001 г., на 8% през 2011 г. и съответно на еднофамилното обитаване. Увеличават се необитаваните жилища - от около 68000 през 2001 г., до над 140000 през 2011 г. - 23,5%. Това води до нови проблеми с поддържането на общите части на сградите и инфраструктурата. В същото време възпроизводството на социалния наемен фонд е с отрицателен баланс - приватизираните жилища са повече от придобитите. В този смисъл в бъдеще политиката за осигуряване на повече социални жилища е препоръчително да се насочи предимно към буфериране на социално достъпния за нуждаещите се спрямо пазарния размер на наемите, при включване и на система от данъчни облекчения. По този начин ще се подобрят възможностите за поддръжка на градската среда като цяло.

Засилва се строителната активност в околоградския район, но новото строителство в южните територии и околоградския район се възпрепятства от липсата на инфраструктура и добър транспортен достъп. Налице е загуба на жилищен фонд в централната градска част поради използването му за други нужди (в периода 2001 - 2011 г., средно по 6000 жилища годишно са сменяли предназначението си в офиси). Това представлява заплаха за жизнеността на централната градска част и затихване на функцията "обитаване". Над 96% от целия фонд е с надеждна масивна стоманобетонна конструкция, панелна или масивна. Само 4% от фонда е полу-масивен и паянтов. Над 36% от жилищата (201937) са в панелни сгради (2564), които се амортизират ускорено поради неподдържане, но все още подлежат на саниране.

Жилищният фонд на Столична община е сравнително млад (над 26% е с възраст под 22 г., половината е под 32 г., а само 4% е наследеният отпреди 1919 г. фонд), но лошото управление и поддържане водят до ускорена амортизация. Жилищният фонд на София е добре благоустроен, отчитайки статистическите данни за наличност на основни благоустройствени елементи - ток, вода, обществена канализация (93.1%), но над 32000 жилища (6,9%) още не са свързани с обществена канализация, а половината от тях нямат тоалетна и баня. Около 30% от жилищата са с амортизирана, недоизградена или липсваща канализационна мрежа. Най-мащабните негативни примери са Витошката яка и "необлагодетелстваните квартали" (като обособените ромски махали). Проблемите, свързани с експлоатацията и развитието на топлофикационните мрежи и пазарната цена на тази услуга през последните две десетилетия водят до относително намаляване на потребителите в жилищния сектор и влошаване качествата на атмосферния въздух в жилищните квартали на София.

Жилищните територии са обособени условно в 4 зони - централна и в три концентрични пояса. В централната зона обитаването се облагодетелства от възможно най-пълния комплекс от услуги. Това е най-развитият и с най-високи ценови нива пазар на недвижимости с преобладаващо масивен фонд. Очертават се два ясно обособени сегмента - добър южен и лош северен. В северозападния сектор има силно амортизирани квартали, системно неподдържани и амортизирани инженерни мрежи, подлежащи на пълна реконструкция.

В отговор на острите жилищни проблеми в ромските квартали, по проект „Осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими групи от населението на територията на райони „Люлин” и „Връбница” на Столична община” са изградени и обзаведени 71 социални жилища. Чрез осигуряване на съвременни условия на живот, в комбинация с адекватно подбрани мерки за укрепване на социалното включване и интеграция ще се създаде подкрепяща среда за положителна социална промяна и предпоставка за повишаване качеството и стандарта на живот за представителите на избравите целеви групи: семейства с дете/деца с влошено здраве и увреждания и хора в риск от бедност и социално изключване. Съвкупността от очакваните резултати ще допринесе за постигане на напредък в целенасочената политика в сферата на социалното включване на хора в неравностойно и уязвимо положение, хармонизираща със съвременни стандарти за устойчиво и балансирано социално развитие.

Очертаващите се приоритетни проблеми/потребности на софийската жилищна система са свързани със създаване на условия за масово обновяване на многофамилните сгради в интегрирани проекти за преструктуриране на цели териториални единици, с включване на ПЧП за целесъобразни/необходими инвестиционни инициативи, генериращи печалби и работни места в жилищна среда, с преструктуриране и разширено възпроизводство на общинския жилищен фонд, и с институционалното и кадрово укрепване на сектора в общинската администрация.

Жилищната система на София е добре запасена с физическите си елементи "жилищни територии" и "жилища". Капацитетът на жилищните територии по действащия ОУП надхвърля 50% от сегашния фонд, т.е. би позволил изграждането на над 300 000 нови жилища. Тази цифра надхвърля значително прогнозата за платежоспособно търсене в периода до 2020 г. (около 100 000 жилища). Същевременно системата разполага с над 140000 необитавани жилища. Не така добре стоят другите елементи - административната, правната и финансовата рамка. Потенциалът в тяхното реформиране, укрепване и функциониране е разкрит в Националната жилищна стратегия. За съжаление, значими действия на местно ниво не може да има, ако не се активират реформаторските действия на национално ниво.

Обобщени от анализа, повечето аспекти на проблемната картина са с национален адрес. Основните проблеми на Софийската жилищна система са отсъствие на адекватна жилищна политика (национален и общински проблем); липса на система за държавно субсидиране и кредитиране чрез специализирани ипотечни банки; влошаване на финансовата достъпност до жилище. В сравнение с ЕС, жилищната мобилност в София остава значително по-слаба, поради ниските доходи и липсата на развити жилищни пазари. Жилищният фонд деградира поради неадекватно управление и поддържане, в периферните жилищни комплекси и някои части на центъра се увеличава концентрацията на бедност и престъпност. Общинският жилищен фонд е сведен до символичен дял и е трудно управляем. Повечето млади семейства и маргиналните групи нямат шанс за достъп до жилище.

Факторите за развитие, между които обществено-политически, пространствени, урбанистични, демографски, екологични, инфраструктурни, икономически и социални условия за София са сравнително добри.