Основните рискови групи сред населението на област София – град включват:
-
Деца и младежи в специализирани институции и резидентни услуги в общността:
-
деца, настанени в ДМСГД и деца, изоставени на ниво родилен дом;
-
деца и/или младежи с и без увреждания, настанени в ЦНСТ
-
деца в риск от отпадане от училище;
-
деца на непълнолетни родители и майки под 18 год.;
-
деца на социално слаби и многодетни семейства;
-
деца на самотни родители;
-
деца, жертва на насилие, трафик и получили полицейска закрила;
-
деца в конфликт със закона и противообществени прояви
-
деца на улицата;
-
непридружени деца бежанци
-
Възрастни пълнолетни лица и стари хора:
-
с увреждания и хронични заболявания;
-
настанени в институции;
-
самотно живеещи стари хора;
-
лица с физически и множествени увреждания;
-
лица с психични заболявания;
-
Общности и групи в неравностойно положение:
-
безработни лица;
-
етнически общности в неравностойно положение;
-
лица със зависимости;
-
лица жертви на домашно насилие, сексуално насилие, трафик
-
лица, напускащи институции за лишаване от свобода и лица, подлежащи на пробация;
-
социално слаби семейства и многодетни семейства;
-
бездомни лица;
-
бежанци и мигранти;
Основните проблеми в сферата на образованието са свързани преди всичко с обхвата на децата в детските заведения на гр. София, задължителното обхващане на деца на 5 годишна възраст в подготвителни форми през следващите години, обхватът на ромското население, и ранното им отпадане, намаляване дела на преждевременно напусналите. Тревожен е фактът, че 48% от запитаните деца на възраст 12-16 г. не искат да се връщат в училище.
Основните проблеми във връзка с образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства са свързани с:
-
Недостатъчно обхващане в детски градини/алтернативни форми на дневна грижа и осигуряване на условия за ранна социализация;
-
Непълно обхващане в задължителна предучилищна подготовка и недостатъчно добро владеене на български език;
-
Систематично натрупване на образователни пропуски и ниско ниво на овладяване на учебния материал в началната и основна степен на образование;
-
Висока степен на ранно отпадане от образователната система, особено в обособените училища в ромските махали;
-
Преобладаващо отрицателно обществено мнение към ромите и към интеграцията на ромски деца;
-
Вторична сегрегация на приемните училища в кварталите в близост до ромските махали.
Липса на данни за точния брой на децата, подлежащи на задължително образование в ромските махали, предимно поради постоянно мигриращите от и към други градове на страната. Нито една институция или организация не се наема да каже какъв е броя на децата в квартала на възраст от 6 до 16 години, които подлежат на задължително образование,. Институциите не успяват да установят точния брой на живеещите във „Факултета“ поради постоянно мигриращите от други градове граждани, живеещи без адресна регистрация и практиката множество домакинства да са регистрирани на един адрес. Няма точни данни колко са придошлите в квартала и най-вече каква част от тях са тук с децата си. Същевременно и институциите, и гражданските организации, и експертите са категорични, че има необхванати в училище деца.
2.3Изводи за състоянието на мрежата от услуги в областта 2.3.1Общи изводи -
Процесът на деинституционализацията е успешен в област София град и Столична община.
-
От особено значение е повишаване на междусекторното сътрудничество със свързаните сектори (образование, здравеопазване и други) като превенция на бедността и социалното изключване сред хората в риск.
-
За подпомагане на пълноценния живот на хората с увреждания продължава дейността за осигуряване на условия за активното им социално включване чрез социални услуги, реализирани по Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“ и Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“; различни Оперативни програми.
-
Разработени са мерки и механизми за превенция на социалното изключване на уязвимите групи и групи в риск чрез алтернативни социални услуги, предоставяни в общността;
-
Работи се усилено за повишаване родителския капацитет на семейства в риск, както и за предотвратяване на настаняването на деца в институции.
-
Осъществява се добра координация между институциите на държавната и местната власт при решаване на социалните проблеми на населението от област София град;
-
Повишава се капацитетът и мотивацията на хората, ангажирани в сферата на социалните услуги /институции, доставчици на социални услуги чрез провеждане на супервизии и обучения и др.;
-
Продължава ефективното сътрудничеството с неправителствения сектор за подкрепа на настанените в институции лица чрез реализиране на съпътстващи дейности, допълващи основната работа на институциите и социалните услуги в общността;
-
Работи се усилено в посока разкриване на нови социални услуги в общността (съобразно нуждите на целевите групи) и се търсят възможности за финансиране на изграждането и функционирането им в контекста на процеса на деинституцинализация;
-
Активно се работи в посока подобряване на условията за самостоятелен живот в домашна среда на възрастните хора, самотно живеещите и хората с увреждания чрез използване услугите, предоставяни в домашна среда от ОП «Социален патронаж» и осигуряване на топъл обяд чрез Обществените трапезарии;
-
Съществува добро взаимодействие между СДВР, АСП, РДСП, ДСП, ДАЗД, Столична община и НПО.
2.3.2Общи изводи за услугите за деца -
В периода 2010 - 2015 година в област София град се разкриха значителен брой социални услуги за деца в риск.
-
Изградени са много нови услуги в общността и от резидентен тип
-
Процесът на деинституционализация се реализира успешно
-
За изминалия 5 годишен период се е разширил обхвата на услугите, насочени към рискови групи деца и техните семейства.
-
Липсват социални услуги от резидентен тип за деца с противообществени прояви и извършили насилие, а изведените данни показват, че тази рискова група се увеличава.
-
Изведените данни показват и недостиг на финансови средства за обезпечаване на резидентните услуги като цяло.
-
Увеличен е броят на социалните услуги за деца, възложени за управление от външни доставчици
-
Необходима е гъвкава политика за гарантиране на семействата на различни и достъпни възможности, адекватни на нуждите им и на нуждите на техните деца, като жилищни, комунално-битови, здравни, образователни, транспортни, културни, спортни и други нужди.
2.3.3Изводи за социалните услуги за лица с увреждания и за стари хора -
На територията област София са разкрити и успешно функционират социални услуги от резидентен тип за възрастни хора с увреждания и за стари хора. Наблюдаваната тенденция е увеличаване броя на лицата, желаещи да бъдат настанени в Домове за стари хора, като не се използват напълно възможностите на социалните услуги в общността. Домовете за лица с увреждания, не са в състояние да покрият потребността на всички чакащи за настаняване.
-
В действащите социални услуги са налице основните елементи от изискуемата материална инфраструктура за гарантиране на нормални битови условия, като достатъчен брой помещения за потребителите и персонала. В голяма част на материалните бази през анализирания период са извършени ремонтни дейности.
-
В голяма чест от специализираните институции за възрастни в областта, средата е адаптирана към потребностите на хората с увреждания. Изградени са рампи, монтирани са асансьори и рампи, както и системи за повикване с бутон за алармен сигнал. Осигурени са средствата за безпроблемно предвижване на хората с увреждания.
-
Наличието на специализираните институции в областта е наложително, поради необходимостта в тях да бъдат настанявани като потребители възрастни хора и лица с тежки увреждания, нуждаещи се от специализирани медикосоциални и палеативни грижи.
-
ОП „Социален патронаж”, покрива всички 24 района и задоволява в известна степен потребността от храна и социални контакти на застаряващото население.
-
Обществените трапезарии осигуряват храненето на най-нуждаещите се възрастни и болни хора в областта.
-
Предлаганите алтернативни социални услуги на територията не обхващат широк кръг от рискови групи и са недостатъчни, да задоволят потребностите на възрастните и хората с увреждания н семейна среда.
-
На територията на област София функциониращите общо 6 Защитени жилища, т.ч. 3 ЗЖ за лица с умствена изостаналост, 3 ЗЖ за хора с психични увреждания (1 от тях по проект), 2 Наблюдавани жилища за лица, напускащи специализирани институции и 1 Преходно жилище за лица с умствена изостаналост, подпомагат процеса на деинституционализация на потребителите на специализирани институции в общината, чрез предоставяне на социални услуги в близка до семейната среда, където хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти.
-
На територията на областта са разкрити само 5 Дневни центъра за хора с увреждания: 2 ДЦ за хора с психични разстройства; 1 ДЦ за лица с ментални увреждания; 1 ДЦ за хора с интелектуални затруднения и 1 ДЦ – седмична грижа. Недостатъчният брой на услугата поражда реален риск след навършването на пълнолетие деца потребители на Дневните центрове за деца с увреждания да останат без подкрепяща специализирана грижа.
-
В помощ на възрастните и лицата с увреждания, вкл. и деца са разкрити 6 ЦСРИ, от които ЦСРИ за лица с проблеми от аутистичния спектър; ЦСРИ за лица със зрителни увреждания и ЦСРИ на възрастни със зрителни увреждания с помощта на кучета водачи. Броят им е недостатъчен, за да подкрепят ефективно всички нуждаещи се лица.
-
Социалните услуги „Личен асистент“ и „Социален асистент” се предоставят по ОПРЧР и по НП АХУ, но въпреки това се оказват твърде недостатъчни да покрият реалните потребности на нуждаещите се.
-
Възлагането на социални услуги, финансирани от държавата дейности на външни доставчици е положителна тенденция през последните години. Работата в партньорство с неправителствени организации подпомага адекватно осигуряване на потребностите от социални услуги.
-
Основен проблем в системата на социалните услуги, особено за тези предоставящи грижи за хора с увреждания, е липсата на добре мотивирани специалисти да работят в тях. Голямо текучество, недостатъчна квалификация, породени от ниско заплащане, в съчетание със специфичните нужди на целевата група и произтичащите от това отговорности.
-
Липсват услуги за палеативни грижи за възрастни хора, които да осигуряват грижи и поддържащо лечение на терминално болни във финална фаза на живота. Хосписите в областта са частни. Формираните такси са много високи и това затруднява реалното им ползване от всички нуждаещи се лица.
-
Недостатъчни се оказват и Центровете за временно настаняване на бездомни лица. Функциониращите през зимните месеци 2 Центъра за кризисно настаняване на бездомни лица не покриват реалните нужди (функционират от 18 до 10 часа). Констатирана е и липсата на приюти.
-
Все още не са достатъчни услугите в общността за възрастни хора, които излизат от болнични заведения и са със здравословни проблеми, изискващи дългосрочна грижа. В това число не са достатъчни и услугите за хората с психични разстройства и умствена изостаналост. Ако близките на тези хора не могат да им осигурят грижи в домашна среда, алтернативата за тях са специализираните институции. Специализираните институции обаче не са болнични заведения и не разполагат с необходимия медицински персонал. Наред с това настаняването на лежащо болни в специализирани институции за социални услуги влияе и на останалите потребители в институцията – при съществуващата материална база и ограничена възможност за самостоятелни стаи съжителството е трудно и това дава отражение цялостно върху качеството на услугите за всички настанени.
-
Недостатъчни са общежитията и услугите за временно настаняване на бездомни хора.
-
Липса на специализирани звена за работа с деца, злоупотребяващи с ПАВ.
-
Няма специализирани звена (тип Кризисен център) за работа и настаняване на деца в конфликт със закона и извършители на противообществени прояви.
2.3.4Обобщение на останалите рискови групи -
Наблюдава се ситуация на обедняване и социална изолация;
-
Променящата се социално-икономическа среда в България оказва влияние върху стандарта на живот и социалния статус на различните групи население;
-
Бедността и недостигът на финансови средства се посочват от гражданите на столицата като едни от най-често срещаните причини да не ползват социални услуги.
-
Наблюдава се нарастване на броя на хората с ниско образование, които най-често са обект на продължителна базработица. Повечето от тях са без желание за квалификация и са с нагласа да разчитат на държавата;
-
В Област София съществуват компактни ромски етнически групи. При тях е налице високата раждаемост, недостатъчни доходи, ниско образование, оставени деца в специализирани институции и криминални прояви;
-
В резултат на високата миграция се стига до пренаселеност в град София и невъзможност за осигуряване на жилища и подслон.
-
Данните през последните години паказват, че именно в град София е съсредоточен най-големият брой бездомни и просещи лица. Голяма част от тях не са обхванати от системата на социалните услуги. Не функционират адекватни социални услуги за тази целева група, както липсват и превантивни мерки;
-
По отношение на рисковите групи /етнически общности и лица в неравностойно положение/ в град София се наблюдава недостатъчност от социални услуги и по този начин не могат да бъдат обхватани всички нуждаещи се. Предлаганите алтернативни социални услуги на територията на областта не покриват реалните потребности.
-
Равномерно разпределение и разположение на различните форми на социални услуги на територията на град София и разкриване на такива, които липсват по места;
-
Идентифицирана е нова рискова група – бежанци и мигранти. Няма специализирани центрове за настаняване на непридружени деца мигранти и бежанци.
Сподели с приятели: |
