Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т е н у п р а в и т е л


Основни препоръки към новата Стратегия 2016-2020



страница5/18
Дата19.07.2018
Размер1.22 Mb.
#75909
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

2.4Основни препоръки към новата Стратегия 2016-2020

2.4.1Общи препоръки


Дългосрочното стратегическо планиране на социалната подкрепа на областно ниво трябва да включва в целите си:

  • преодоляването на дисбаланса на услугите;

  • да осигури равен достъп до качествени услуги на хората от рисковите групи,

  • финансова устойчивост на социалните услуги и обвързване на развитието им с адекватни финансови ресури.

  • осигуряване на социална защита на нуждаещите се приоритетно, съобразно степента и дълбочината на регистрирано социално неблагополучие.

През новия период на стратегическо планиране на развитието на социалните услуги в област София – град (2016-2020) е необходимо да се предвидят целеви мерки, услуги и дейности за:

  • предоставяне на мобилни услуги на терен за зависими, проституиращи и лица с психични проблеми на улицата, услуги за криминално проявени лица с наложена пробационна мярка и подкрепа прехода на затворници с изтичаща присъда към живот извън затвора и други.

  • разширяване на мобилната работа, за да се компенсира неравномерното разпределение на социалните услуги в общността по райони, както и рзширяване на мобилните услуги на терен и развитие на превантивни социални услуги за деца и техните семейства;

  • разкриване на кризисен център за спешно настаняване на бездомни лица и през летния период, като и при бедствия и аварии.

  • постепенно разширяване на пакета от социални услуги с цел обхващане на всички целеви груги и поетапно разширяване на мрежата от резидентни услуги за лица с психични разстройства и умствена изостаналост.

  • разнообразяване на социалните услуги и развиване на нови и гъвкави, алтернативни услуги, които да съответстват на спецификата на потребностите на рисковите групи в областта чрез разширяване на дейността на ОП „Социален патронаж” и създаване на екипи за мобилна асистенция.

  • работа в насока разширяване на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация.

  • в областта на здравеопазването – разкриване на соцални услуги и прилагане на програми с цел увеличаване броя на здравно-осигурените лица, чрез повишаване здравната информираност и подобряване на здравната култура; намаляване разпространението на туберкулоза, СПИН и др. полово-преносими заболявания в етническите квартали и обществото като цяло. Важно е проследяването на здравния статус на уязвимите групи.

  • подобряване взаимодействието между институциите в работата с всички рискови групи – по-активното включване на образователните институции в процеса на превенция на агресията, противообществените прояви, децата с увреждания и отпадането от училище.

  • разкриване на социални услуги насочени към превенция на изоставянето на ниво родилен дом и превенция на отделянето на деца от родните семейства;

  • разкриване на услуги за директна работа и подкрепа на родителите и семействата в риск - обучения в родителски умения, както и превантивна подкрепа на семействата и на децата, в риск от социално изключване; работа за мобилизиране на родителите за поемане на отговорност при отглеждането и възпитаването на децата си;

  • разкриване на социални услуги за деца с девиантно поведение, противообществени прояви и медико-социални услуги за деца с психична болест и поведенчески разстройства;

  • въвеждане на информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ при обгрижването на възрастни хора в домашна среда с цел оказване на навременна подкрепа при спешно възникнали ситуации. Използването на ИКТ при предоставянето на услуги в домашна среда ще доведе до повишаване на ефективността и ефикасността на този вид услуги и оптимизиране на разходите за тях.

  • продължаване на дейности по реформиране и преструктуриране на съществуващите специализирани институции и разкриване на алтернативни форми на подкрепа.

  • предоставяне на услуги в домашна среда за превенция на настаняване на възрастни и самотни хора с увреждания в институции чрез осигуряване на устойчивост на предоставяните от районните администрации социални услуги – личен асистент и социален асистент по ОПРЧР, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Независим живот”.

  • продължаване на активната работа по развитие на приемната грижа в област – София град;

  • продължаване ефективното използване за финансиране от Структурните фондове на ЕС и усвояване на средства от различни национални и донорски програми в областта на социалните услуги през новия програмен период 2014-2020;

  • разработване механизми за осигуряване на устойчивост в управлението на наличните ресурси и стимулиране участието на всички заинтересовани страни;

  • осигуряване на устойчивост на алтернативни форми на социални услуги, доказали се като ефективни чрез финансирането им като делегирани от държавата дейности;

  • насърчаване на доброволчески практики и осъществяване на по-тясно взаимодействие с неправителствения сектор в процеса на осигуряване на ефективността и качеството на социалните услуги;

  • разширяване обхвата на услугите за деца и семейства в риск в общността.

  • подобряване на комуникацията с детските градини, училищата и неправителствените организации за идентифициране на децата, жертви на домашно насилие и за семейства с агресивно поведение на родителите. Ресурсите на образователната система и тенденцията на развитие на извънкласни дейности могат да бъдат използвани за превенция на агресивното поведение.

  • продължаване на партньорството с неправителствения сектор за участие в разработването и прилагането на местни политики.

  • повишаване капацитета и услугите за родители на деца с увреждания.

  • повишаване стандартите за финансиране на социалните услуги – направеният анализ и изведените данни показват, че повечето услуги на територията на областта са затруднени да ангажират достатъчно квалифициран персонал, т.к. трудът им не е достатъчно заплатен, поради ниския стандарт на финансиране.

  • развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги в семейна, или близка до семейната среда за възрастните хора и хората с увреждания, зависими от грижите на професионалисти; осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора чрез развиване на форми на социални услуги в подкрепа на зависими членове на семейството, спомагащи и за трудовата реализация на лицата, полагащи грижи за тях.

  • повишаване на капацитета и взаимодействието при реализирането на комплексни услуги в сферата на образованието, здравеопазването, спорта, заетостта и социалните услуги при постигане на общи цели за социално включване.

  • организиране на регулярни информационни кампании във връзка с представяне и осведомяване на широката общественост за видовете, целите и целевите групи, към които са насочени социалните услуги.

  • засилена работа за преодоляване на „стигмата” сред обществото – в рамките на съществуващите услуги да се работи за популяризиране на обществената информираност.

2.4.2Препоръки за мерки по рискови групи

2.4.2.1Деца на непълнолетни родители и майки под 18 години


Препоръки:

  • Необходимо е специално внимание към непълнолетните бременни и майки за превенция на изоставянето;

  • Необходимо е изграждане на родителски капацитет и подкрепа;

  • Необходимо е изграждане на социални умения за семейно планиране и отговорно родителство в подрастващите момичета и момчета, живеещи в компактни ромски общности;

  • Необходимо е продължаване на образованието и развитие на професионална квалификация;

  • По-активно участие и пълноценно включване на целевата група в пазара на труда.

2.4.2.2Рискови групи сред старите хора (над пенсионна възраст)


Бедността и недостигът на финансови средства продължават да бъдат една от най-често срещаните причини, хората да не ползват социални услуги. Във връзка с това изключително важно е да се разширят услугите с ранна степен на интервенция, насочени предимно към хората от третата възраст в относително добро състояние, които са запазили способността си за самостоятелен начин на живот, но имат изкючително ниски и недостатъчни доходи.

Целта тук трябва да бъде осигуряване на възможности за по-нататъшно личностно развитие, за пълноценно участие в социалния живот (при желание и възможност трудовия пазар) и за предотвратяване на последваща институционализация.


Препоръки:

  • Предоставяне на достатъчна подкрепа за ежедневните грижи в дома - помощ при самообслужване, поддържане на хигиена, пазаруване, придружаване;

  • Осигуряване на социални контакти и психо-социална подкрепа;

  • Задоволяване на нуждите от предоставяне на достатъчни почасови/дневни грижи;

  • Предоставяне на достатъчна психо-социална подкрепа;

  • Продължаване на добрата практика за въвеждане на информационните и комуникационни технологии /ИКТ/ при обгрижването на възрастни хора в домашна среда с цел оказване на навременна подкрепа при спешно възникнали ситуации. Това ще доведе до оптимизиране на разходите за тях.

  • Предоставяне на грижа и подкрепа за хората в напреднала възраст в тяхната домашна среда. Независимо от интереса и предпочитанията на част от хората към услуги в специализирани институции, е необходимо да се разширяват разработените модели на услуги в домашна среда, които позволяват запазването на самостоятелен начин на живот.

  • Потребителите трябва да получат възможност за избор и да бъдат подкрепяни при вземане на решение коя е услугата, която в максимална степен отговаря на техните потребности;

  • Необходимо е да се работи в посока разкриване на междинни социални услуги между болниците и специализираните институции, които да посрещат нуждата от дългосрочна грижа без институционализация.

  • Необходимо е да се разкрият услуги в общността за стари хора, които излизат от болнични заведения и са със здравословни проблеми, изискващи дългосрочна грижа. Ако близките на тези хора не могат да им осигурят грижи в домашна среда, алтернативата за тях са специализираните институции. Специализираните институции обаче не са болнични заведения и не разполагат с необходимия медицински персонал. Наред с това, настаняването на лежащо болни в специализирани институции за социални услуги влияе и на останалите потребители в институцията – при съществуващата материална база и ограничена възможност за самостоятелни стаи съжителството е трудно и това дава отражение цялостно върху качеството на услугите за всички настанени;

  • Необходимо е да се прилага интегриран подход при структуриране на социалните услуги за възрастни. По отношение на хората над 65 г. разграничаването на социалните услуги от здравните е много трудно. При наличието на два различни бюджета за социални и здравни услуги и делението между лечебни заведения и заведения, предоставящи социални услуги, е необходимо социалните услуги за възрастни да се разработват и предоставят в партньорство между ангажираните институции и доставчици на услуги, имащи отношение към тази целева група, напр. Столична община, държавните институции, лечебни заведения на територията на столицата, НПО и др.

  • Услугите следва да се предоставят въз основа на интегриран анализ на техните потребности (включително здравословните), планиране и координация от страна на всички ангажирани участници;

  • Трябва да се обхванат всички категории стари хора, включително бездомни и просещи;

  • Необходимо е да се разработят и разкрият модели на превантивни социални услуги с ранна степен на интервенция, имащи за цел предотвратяването на загубата на независимостта на старите хора и тяхната социална изолация. Нужни са превантивни модели на социални услуги, насочени към работа със семействата и близките;

  • Необходимо е да се укрепи капацитета на областта /в частност общината/ и на доставчиците на социални услуги за прилагане на интердисциплинарен подход при предоставяне на социални услуги за стари хора, както и да се инвестира в човешки ресурс, специалисти и екипи, подготвени да работят с тази рискова трупа. Необходими са повече обучения и гериатрична специализация на ангажирания персонал. Затова следва да се търсят партньорства с организациите, работещи в сферата на услуги, с професионални организации и учебни заведения, подготвящи социални работници, рехабилитатори и медицински персонал, както и взаимодействие с други организации, имащи отношение към сферата на социални услуги за хора в третата възраст.

2.4.2.3Хора с увреждания


Препоръките за мерки и дейности с тази рискова група са основно насочени към по-пълноценно обхващане на идентифицирани нужди. Необходимо е да се продължи работата за:

  • Предоставяне на услуги за възстановяване и рехабилитация;

  • Изграждане на умения за независим живот;

  • Обучения за активно включване на пазара на труда;

  • Осигуряване на подкрепа за семейството;

  • Доразвиване и доизграждане на достъпността на архитектурна среда;

  • Подкрепа за социално включване в общността;

  • Развиване допълнително на социални услуги, които да обхващат лицата с ментални и психични увреждания;

  • Повишаване на усилията за преодоляване на недостига на сграден фонд за изграждане на нови социални услуги

  • Осигуряване на възможности за транспорт

  • Осигуряване на възможности за достъп до култура

  • Осигуряване на възможности за спорт

На територията на областта функционира добре развита мрежа от социални услуги, предназначени за възрастни и хора с увреждания. Въпреки разнообразието от предоставяни услуги в общността, необходимо е да се развие подходяща алтернатива за извеждане на потребителите от специализираните институции и има необходимост от социална и психологична работа с тях.

2.4.2.4Етнически общности в неравностойно положение


За да се разбие затворения цикъл, е необходима комплексна интервенция насочена срещу бедността, която да подпомогне семействата да осигурят шансове за социално включване и развитие на своите деца. Особено остро тези проблеми стоят в относително новите малки ромски махали на новите преселници към територията на столицата. Необходимите мерки са в посока на:

  • Стимулиране на ранното детско развитие, подкрепа за малките деца и майките:

    • Създаване на условия за ефективно ранно детско развитие на децата от 3 до 6-годишна възраст със затруднен достъп до детски градини, чрез прилагане на алтернативни форми на обучение и възпитание, базирани в общността;

    • Повишаване на здравната култура на бременни и родители на деца от 0 до 3 годишна възраст чрез разкриване на допълнителни социални услуги с участието на специалисти и здравно-социални сътрудници от общността;

  • Подкрепа за семействата:

    • Изграждане на родителски капацитет и увереност;

    • Директна работа в общността за подкрепа на семействата в неравностойно положение и за подпомагане на родителите и семейството при реинтеграция на децата, настанени в институции, както и превенция на изоставянето;

    • Наваксване на липсата на професионална квалификация и образование. Допълнителна професионална квалификация и образование за младежите, отпаднали от училище или с основно и по-ниско образование;

    • Подкрепа на родителя в случаите на трайна безработица чрез допълнителна професионална квалификация и включване в програми за заетост, при липса на други възможности за заетост;

  • Достъп до образование и задържане на децата в училище:

    • Включване на децата от ранна възраст в детска градина с цел социализация и овладяване на български език;

    • Мотивация на детето и семейството за включване и задържане в образователната система;

    • Осигуряване на достъп до качествено образование за децата и конкурентноспособният на пазара на труда;

    • Достъпни и развиващи извънкласни занимания – спорт, таланти

    • Осигуряване на възможности за достъп до култура

    • Осигуряване на училищен транспорт

  • Услуги за подобряване на достъпа до здравеопазване:

    • Намаляване на детската смъртност, майчината смъртност и ранната раждаемост чрез ранно обхващане и наблюдение на бременните от женска консултация и на родилките; повишаване на обхванатите от имунизации и създаване на условия съответните медицински служби да работят в синхрон с програмите за здравно образование за бременните и родителите на деца от 0 до 3 години;

    • Повишаване на достъпа до здравни услуги и преодоляване на географската отдалеченост чрез въвеждането на нископрагови здравни услуги за групите със здравен риск, разкриване на здравно-социални центрове в големите ромски общности, рационално използване на мобилни медицински кабинети и на изградена инфраструктура в населените места;

  • Подкрепа за подрастващите и младите хора от ромските общности:

    • Повишаване на социалните умения на младите хора от ромската общност като необходима предпоставка за повишаване на тяхната трудова заетост;

    • Формиране на здравни и социални умения на младежите (12 – 18 г.) за опазване на здравето, контрол върху рисково поведение, семейно планиране чрез предоставяне на допълнителни социални услуги с участието на специалисти в поведенческите науки и здравно-социални сътрудници от общността;

  • Изграждане на механизъм на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация.

Наложително е да се продължи действието на Общинската програма за мерки в подкрепа на деца и семейства в уязвимо положение и живеещи в риск на територията на Столична община, стартирала през 2013 година.


2.4.2.5Лица със зависимости


  • Необходимо е да се разработват, апробират и мултиплицират превантивни политики, изградени на научни факти и тенденции, като се използват съвременни научни методи и се следи за ефективността. По възможност трябва да се обхващат широки прицелни групи от различни възрасти и с различно ниво на знания.

  • Необходимо е да продължи и да се разшири превантивната работа сред ромското население чрез селективни и индикативни програми

2.4.2.6Жертви на насилие и трафик


  • Необходимо е да се разработят и други форми на подпомагане на лицата, преживели насилие като: дългосрочни подслони за настаняване, създаването на социални клубове и социални предприятия за подпомагането им за намиране на съобщност, излизане от изолацията и създаване на икономически възможности. Тук биха могли да бъдат използвани и форми за юридическа подкрепа и активна мултидисциплинарна работа.

  • За да са ефективни мерките и дейностите по закрила, те непременно трябва да бъдат съпроводени с психо-социална подкрепа за пострадалите, за да се променят моделите им на поведение.

  • Последиците за жертвите на трафик са психологически и физически травми, които изискват допълнителна подкрепа чрез различни видове интегрирани услуги.

2.4.2.7Други уязвими групи


  • Необходимо е продължаването на дейности и услуги, насочени към интеграцията на малцинствата при запазване на културното и междуетническо разнообразие, както и провеждането на политика за преодоляване на различията, основана на взаимното разбиране и уважение.

  • Необходимо е разработването и изпълнението на на проекти и програми, включващи взаимодействието на отговорните институции, ангажирани с реинтегрирането на целевата група е от решаващо значение.

  • Трябва да се укрепват партньорствата между организации и институци, работещи в подкрепа на лица и групи в риск ще доведе до преминаване през пълния цикъл на реинтеграция, което ще даде положителни и адекватни резултати.

Раздел Б: Стратегия за развитие на социалните услуги

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница