Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област търговище стратегия за развитие



страница5/14
Дата14.01.2018
Размер1.92 Mb.
#46354
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

I.3.2Селско стопанство


Земеделието е съставна част от икономиката на област Търговище. Неговото развитие е приоритетно и на тази основа аграрната политика на областта е насочена към създаване и утвърждаване на пазарните структури, които благоприятстват развитието на ефективно земеделие. Развити са двата подотрасъла на селското стопанство - растениевъдство и животновъдство.

Растениевъдство – земеделските територии в област Търговище през 2004 г. са с размер на 1 780 125 дка, като 70 % е в частния сектор. Той е разпределен както следва:

Обработваемата земя (във всички видове територии) е 1460801 дка (53,9 % от територията на областта), процент, по-нисък от Североизточния район - 59,5 %, но по-висок от средната обработваема земя за страната – 44.8 %. Малка е площта на неизползваната обработваема земя - 49918 дка (2001г.).

Земята се обработва от 65 ползватели, земеделски кооперации, арендатори и малък процент частни стопани. От поливните площи общо 219812 дка (15.0 % от обработваемата земя), годни за поливане са 149911 дка, (12.9 % от обработваемата земя), като най-много изградени поливни площи има в общ. Попово – 143 462 дка. През 2003 г. в областта са създадени 7 сдружения за напояване, със стопанисвани 28 317 дка обработваема селскостопанска земя.

Почвено климатичните условия са благоприятни за отглеждане на зърнени, технически и фуражни култури. Основните култури са пшеницата, слънчогледът, царевицата и ечемикът. Площта на засетите площи с пшеница е 292041 дка. Средният добив за 2004 стопанска година е 416 кг/дка, при 293кг/дка за предходната година. Площите, засети с ечемик, са 90370 дка, а средният добив – 428 кг/дка, като за 2003 г. е 203кг/дка. Забелязва се значително повишение на добива, което се дължи на благоприятните климатични условия, добрата агротехника и навременната сеитба.

Зърното се съхранява в два лицензирани публични складове за зърно – Търговище (с капацитет 20 хиляди тона) и Попово (42хил.тона). Площите със слънчоглед са в размер на 148 869 дка, при среден добив 190кг/дка, при 117кг/дка за 2002/2003г. За община Попово резултатите са най-високи – 209кг/дка. Размерът на засетите площи с царевица е 109 227 дка, а средният добив е в размер на 602 кг/дка, при 167 кг/дка за стопанската 2002/2003 година. Алтернативни култури са тритикалето и зимната маслодайна рапица.

Трайните насаждения са обособени в по-големи масиви и при интензивно отглеждане са 24 334 дка (1.9 % от обработваемата земя) - твърде скромен дял. От тях овощните видове заемат 11844 дка (46.7 %). Те са разпространени основно в общините Омуртаг и Търговище. Типични култури за областта са – сливата (38.4 % от овощните насаждения), ягодите - 25.1 %, вишни – 11.6 %, малини – 7.4 %, ябълки – 6.8 %. Лозовите масиви заемат 12490 дка (53.2 % от трайните насаждения), от тях 79.5 % са в община Търговище, Опака – 20.1 % и Попово – 0.4 %. От страна на ЛВ.К “Винпром” Търговище се проявява интерес и се правят проучвания за създаване на нови лозови масиви. Това е един от основните приоритети в селското стопанство. Частни стопани проявяват интерес и към създаване на вишневи, малинови и ягодови насаждения – с цел износ на плода в замразено състояние. Разширяването на площите с трайни насаждения трябва да е приоритетно. Лозови масиви - в община Търговище и Опака. Овощни насаждения от сливи, вишни, ягодоплодни – малини и ягоди - в община Омуртаг, Търговище, Попово, Антоново и Опака.

Зеленчукопроизводството също има традиции в областта. Размерът на засетите пролетници в областта е 30 000 дка, като културите се отглеждат предимно в частния сектор. Природо-климатичните условия са подходящи за отглеждането на пипер, домати, картофи, дини, пъпеши, пролетен ечемик, овес, захарно цвекло и други култури. Тютюнопроизводството е широко застъпено в областта. Размерът на засетите площи е 1 496 дка, при среден добив 102 кг/дка. За общините Омуртаг и Опака то е основен занаят и източник на доходи на селското население. Отглеждат се сортовете Вирджиния – 50.1 %, Ориенталски 38.5 %, Бърлей – 11.4 %.

Животновъдството е другият сектор в земеделието, при който от 2002 год. се наблюдава стабилизиране и растеж както в броя на животните, така и в качествените показатели на произведената продукция.

Основните насоки на този отрасъл са: Разширяване на националния генофонд; запазване и възстановяване репродуктивността на животните, като се съхраняват ценните генетични качества.



Говедовъдство. В област Търговище се отглеждат около 25 000 говеда, 16 800 от тях са крави. Млечността на животните зависи от генетичния им потенциал и начин на хранене. В стопанствата като цяло се отглеждат от 1 до 5 крави, което прави сектора нерентабилен.

Биволовъдството в областта и по-слабо изразено. На територията на Търговищка област са регистрирани общо 288 броя биволи, като всички те са в частния сектор. Добитото мляко от биволиците е около 19 т. Наблюдава се интерес към този вид животни, тъй като те са по устойчиви на болести и по-добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е и повишеното търсене на екологично чисти продукти на пазара. Добитото месо от едрия рогат добитък в областта към 01.10.2004 г. е 333 тона.

Овцевъдство. На територията на областта са регистрирани 80670 овце. Основна част от тези животни се отглеждат в дребни земеделски стопанства и ферми и това е една от причините този сектор да не работи с пълния си капацитет. Добитото мляко от овцевъдството е около 6 % от млечната суровина на страната. В Търговищка област като количество то е 40 т.

Козевъдството е отрасъл, който през последните години се радва на интерес от страна на производителите. Това се обуславя от по голямата млечност на животните, по-голямата плодовитост при женските, непретенциозността на хранене, по-добра приспособимост и устойчивост на вида към природно-климатичните условия, а така също и търсенето на екологични храни на пазара. На територията на Търговищка област се отглеждат 23 000 кози. Добитото от този сектор мляко е 382 т. Добитото месо от дребен рогат добитък в областта е около 259 тона.

Мандри. Функциониращите мандри в област Търговище са 9, от които 5 са в община Търговище, 2 в община Омуртаг и 2 в община Опака.

Свиневъдство. Секторът свиневъдство е представен от 18332 броя свине, като основно са застъпени в частния сектор. Добитото месо в кланичните предприятия в областта е около 741 тона. Основно отглежданите породи са “Ландрас”, “Голяма бяла” и “Дунавска бяла”.

На територията на областта функционират 9 кланични предприятия. Някои от тях са: “Тандем – В”, “Стезис”, “Братя Томови”, “Плам – 92”, “Славей консулт” и др.



Птицевъдство. Друг сектор с експортна насоченост на произведената продукция е сектор птицевъдство. Поради тази причина основните насоки на производителите са към увеличаване на продуктите, получени от сектора – яйца и месо. Регистрирани са 212 000 птици, като най-голям процент от тях се пада на кокошките носачки – 207 000.

Основни тенденции в развитието на птицевъдството са използване на хибридни линии с висок генетичен потенциал и навлизането на водещи световни фирми в отрасъла. Наблюдава се повишен интерес към отглеждането на нетрадиционни за страната птици, вече има създадени две ферми за отглеждане на щрауси в село Паламарца и село Дралфа.

Друг традиционно застъпен сектор в областта е пчеларството. Отглежданите пчелни семейства на територията на областта са 871 броя със средна продуктивност 11 кг. мед от семейство.

Секторът животновъдство като цяло е успешно застъпен на територията на областта, особено в полупланинските райони, където това е основният поминък на местното население. Наличието на големи пасищни площи са сериозен фуражен резерв и територия за производство на екологично чиста продукция.

В област Търговище регистрираните земеделски производители са 1137 на брой. В сравнение с предишните години броят им значително се е увеличил. Основна причина за това е оказваната от страна на държавата финансова подкрепа на земеделските производители под формата на кредити и субсидии, отпускани от ДФ “Земеделие” и отпусканите от отделните банки земеделски кредити. Независимо от многото производители, общото ниво на производителите е ниско, липсват действени структури в общините и областния център. Стимулирането на браншовите организации е от особено значение за запазване на ресурсите в областта.

Пазар на земя. За област Търговище пазарът на земеделски земи за 2004 г. е динамичен. Реализирани са 2905 сделки за 30019 дка земеделска земя. Най-много сделки са реализирани в общините Попово и Търговище. В сравнение с 2003 г., земята, обект на покупко-продажба, е близо 2.4 пъти повече. Средната цена за 2003 г. е 83 лв./дка, което представлява най-ниската цена средна цена за страната. Причините за ниската пазарна цена са активното предлагане и символичното търсене. Купувачи в повечето случаи са местните арендатори.

В наемните отношение за областта не се отчита особена динамика за 2004 г. в сравнение с предходната година. Сключени са 9888 сделки за 248 985 дка земеделска земя. Все още голяма част от собствениците на земеделски земи предпочитат да реализират собствеността си чрез получаване на рента, а не чрез покупко-продажба. Чрез получаването на доход от земята, собственикът може да реализира икономически собствеността си и в същото време да изчака по-добра пазарна цена на земята, за да я продаде.

Предприсъединителната програма САПАРД е основен инструмент за подпомагане на земеделските производители и предприемачеството в селското стопанство. Земеделските производители в областта за периода 2001-2004 г. са реализирали 61 проекта с общ размер на инвестициите 44 030 хил. лв., като субсидията е 21 704 хил. лв., или 49.3 %. По усвоени средства областта е средно-активна спрямо другите области в Североизточния район. Реализирани проекти по САПАРД в област Търговище 2002 – 2004 г. са общо 61 проекти, в т.ч., по Мярка 1: Инвестиции в земеделските стопанства са реализирани по 55 проекта, като общо усвоените средства са 29 017 хил.лв., или 65.9 % от средствата по САПАРД. По Мярка 2 – подобряване преработката и маркетинга на селскостопански продукти са реализирани 4 проекта на стойност 15 013 лв., или 34.1 % от средствата по САПАРД. По Мярка 3 – Развитие и разнообразяване на икономически дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи - са реализирани 4 проекта на стойност 1 098 хил.лв.

Основни изводи от анализа на селското стопанство в областта


Природно-климатичните условия на района са благоприятни за развитието на селското стопанство, но потенциалът все още не е оползотворен (особено в животновъдството), въпреки тенденцията на съживяване на отрасъла. Тези условия са благоприятни за отглеждане на лозови масиви, вишневи, малинови и ягодови насаждения.

Селското стопанство е поставено пред редица ограничители: структури и стан­дарти, неотговарящи на тези на европейските пазари, разпокъсана собственост, недос­татъчни борсови пазари. Липсват достатъчно външни пазари, а вътрешният пазар е свит, липсва ефективна система за кредитиране.

Наличието на големи пасищни площи са сериозен фуражен резерв и територия за производство на екологично чиста продукция. Независимо от изграждането на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в района, тя предстои да бъде доразвита.

Перспективите за развитие на селското стопанство са в сферата на: трайните насаждения; развитие на животновъдство и птицевъдство; пчеларството и преработка на пчелен мед; увеличаване на биологичното производство.

Водещите насоки при развитието на селското стопанство са:


  • Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство и създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип;

  • Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производители (лозарство, овощарство) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя – краен продукт” и развитие на областни и регионални клъстери чрез обединяване на малки мощности и преработвателни предприятия, изграждане на тържища за зеленчуци и плодове; развитието на тържища в конкуренция с веригите от супермаркети ще повиши нивото и качеството на търговията с плодове и зеленчуци, както и съответствието на качеството на продуктите с международните стандарти;

  • Развитие на малките населени места (в селските общини на района ) чрез създаване на алтернативна заетост - стимулиране на производството на овощни култури, пчеларство, селски туризъм и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.

I.3.3Горско стопанство


Горският фонд на област Търговище се стопанисва от държавните лесничейства “Търговище” и “Омуртаг”, и Държавната дивечовъдна станция (ДДС) “Черни Лом”.

Горските земи в област Търговище заемат 711 кв. км, или 26,2 % от територията на областта и в много случаи осигуряват доход и заетост на населението, суровини за дървопреработвателната промишленост и дърва за огрев, а заедно с това имат основни функции при защитата на околната среда, като задържането и осигуряването на вода за земеделските и населените райони, предпазването от ерозия, защитата на биологическото разнообразие, осигуряването на отдих и други социални дейности, както и териториална основа за лова и дивечовъдството. На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи. Има добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби.

Горите са съставени изключително от широколистни видове. Незначителна част е заета от иглолистни видове – черен и бял бор, смърч, ела и др.

Хидрографската мрежа е ясно изразена. Реките и доловете имат каменисти дъна и стръмни склонове, обрасли със семенни и издънкови гори, или иглолистни култури. Поради това ерозията не е с големи размери. Общо за областта тези процеси са овладени и имат затихващи функции. За ограничаването им трябва да се провеждат лесотехнически мероприятия за подобряване на горско-растителната покривка – главно условие за защита на почвата.

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Проектите осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Най-важните лесокултурни дейности са залесяването (след сечи, ново залесяване, при реконструкция на насажденията, попълване на редини, подпомагане на естественото възобновяване), правилното извеждане на различните видове сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района.

В ДДС “Черни Лом” наред с лесокултурните дейности основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; подобряване на екстериорните и трофейни качества на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти. ДДС “Черни Лом” по традиция развива успешно организиран ловен туризъм. На територията на станцията от едрия дивеч най-ценен вид е благородният елен, чиито трофейни заложби са известни на ловците в целия свят. Основните проблеми за подобряване на горския сектор са свързани с трудности при управлението на горския фонд поради ограничените налични ресурси за лесовъдни мероприятия, ниското ниво на защита от пожари и други бедствия и лошото състояние на горските пътища.


I.3.4Доходи и жизнен стандарт


Доходите в област Търговище са едни от най-ниските в страната. Това се дължи на високата безработица и е причина за ниската покупателна способност на населението. Общият доход средно на лице в област Търговище за 2003 г. е 1658 лв.11, като спрямо предходната година бележи ръст от 9 %, а в сравнение с 2001 г. се е увеличил с 50 %. Най-голям дял от доходите се формират от работната заплата - 34.7 %, 22.3 % са доходите от пенсии, 19.8 % от домашното стопанство. Много е нисък доходът от предприемачество - само 1.6 % при 4.2 % за страната и 4.4 % за района. За разглеждания период се наблюдава увеличение на доходите от заплати, за сметка на намаляване на тези, получавани от домашното стопанство и от обезщетения за безработни. Общият доход средно на лице в областта е 79 % от общия доход средно на лице за Североизточния район за планиране и 77.8 % от този за страната.

Работните заплати в областта са под средното равнище на страната. Средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в областта през 2003 г. е 2650 лв. Спрямо 2002 г. тя се е увеличила само с 1 %, а спрямо 2001 г. с 11 %. Въпреки отчетеното нарастване тя е 81 % от средната годишна работна заплата в страната и 88 % от тази за Североизточния район. Средната годишна работна заплата на наетите в обществения сектор за 2003 г. е 3227 лв., а в частния сектор е 2205 лв. В сравнение с предходната година заплатите в обществения сектор нарастват с 4 %, а тези в частния намаляват с 2 %. Подобно намаление не се отбелязва в друга област в страната.

Общият разход средно на лице в област Търговище за 2003 г. е 1385 лв., като спрямо предходната година се е увеличил с 22 %. Най-голяма част от разходите са за храна – 38 %, 15 % - за жилища, вода, ел. енергия и горива за битови нужди, 8 % за транспорт и съобщения. Само 6 % от разходите са за облекло, лични принадлежности, образование и свободно време.

Обши доходи и разходи – средно на лице за област Търговище

Област Търговище

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Общ доход – средно на лице

1135

1106

1526

1658

Общ разход – средно на лице

919

952

1138

1385

Източник: Териториално статистическо бюро

Действия на пазара на труда


Отправна точка за формирането на действия за развитието на пазара на труда и ограничаване на безработицата в област Търговище е Националната стратегия по заетостта (2004 - 2010 г.). В нея като основна цел в средносрочна перспектива (до началото на 2007 г.), се очертават повишаването на заетостта и ограничаването на безработицата, а като дългосрочна цел (до 2010 г.) се определя повишаването на икономическата активност и трудовия потенциал на населението. Постигането на тези цели ще доведе до съществено нарастване на заетостта и намаляване на безработицата, както и повишаване качеството на заетостта. Увеличаването на трудовите ресурси и повишаването на тяхната икономическа активност се налага както поради сложилите се неблагоприятни демографски тенденции, така и поради необходимостта от постигане на устойчив икономически растеж и по-добри условия на работа и живот.

В областта на политиката на пазара на труда в област Търговище могат да се дефинират следните възможни действия:



  • Запазване и увеличаване на заетостта;

  • Намаляване равнището на безработица;

  • Повишаване пригодността за заетост и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда.

Нарастването на заетостта трябва да се разглежда както като резултат от повишаване на адаптивността и конкурентоспособността на фирмите и повишеното търсене на труд, така и от подобряване на пригодността за заетост и разширяване на достъпа до пазара на труда. Прилагането на комплекс от мерки и средства за създаване на нови работни места и насърчаване на предприемачеството, гарантиращи устойчива заетост в съчетание с продължаване на активната политика, насочена към реинтегриране на рисковите групи на пазара на труда ще доведат до съществено намаляване на равнището на безработица в областта.

Най-голямо значение за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата е създаването на работни места в реалния сектор, което от своя страна зависи от провежданата икономическа политика и състоянието на стопанската среда. С цел трайно решаване на проблема с неравновесието на пазара на труда, изразяващо се в ограничено търсене на работна сила при значителен процент на безработица, е необходимо усилията и средствата да се съсредоточат за генериране на заетост във всички възможни направления (държавен и частен сектор, големи инвеститори, малък и среден бизнес). В същото време при ниското търсене на труд, шансовете за заетост на лицата в неравностойно положение на пазара на труда намаляват още повече. Действията по отношение на намаляване на безработицата трябва да се реализират в две основни направления - превантивни - обучение на безработни и заети и защитни – мерки, насърчаващи работодателите да наемат на работа лица в неравностойно положение на пазара на труда. От голямо значение са превантивните действия, които целят хората, останали без работа, да не изпаднат в състояние на трайна безработица и оттам до необходимостта от социално подпомагане. Важно условие за подобряване на качеството на упражнявания труд е повишаването на пригодността на работната сила за заетост чрез усъвършенстване на нейната квалификация и привеждането й в съответствие с изменящите се изисквания на търсенето на труд в икономика, основана на знанията. Това ще доведе до повишаване на потенциала й и ще създаде трайни предпоставки за устойчив икономически растеж. Прилагането на превантивни и активни мерки на пазара на труда трябва да обхванат всички социални групи с особена подкрепа за най-рисковите групи. Борбата с безработицата изисква широкообхватни мерки за взаимна подкрепа на икономическата, социалната политика и политиката по заетостта. Инструмент на тази политика са регионалните и местните програми за заетост, съобразени и с националните програми за заетост. От особено значение за ефективността и ефикасността на тези програми е привличането на местните организации на работодателите при изготвянето и реализацията на проекти в областта на пазара на труда и използване потенциала на работодателските организации и местния бизнес за оказване на консултантски, образователни и други услуги, свързани с дейностите по заетостта.


I.3.5Инфраструктура на здравеопазването.


Реформата в здравеопазването се характеризира с промяна в структурите и в системата за финансирането им, които нормативно са уредени със Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Здравеопазването в областта е осигурено от добре развита мрежа доболнична и болнична помощ. Статистическата осигуреност за 2003 г. за областта с болнични легла е (49.1/10000), лекари (26.4/10000) и стоматолози (4.7/10000). При средно за страната (36/10000) лекари и (8.3/10000) стоматолози.

В региона има регистрирани 68 общопрактикуващи лекари (4.9 на 10 000). При средно за страната (6.7 на 10000).

Здравното обслужване на населението от област Търговище към 31. 12. 2003 г. се осъществява от следните лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ и здравни заведения:


  • за болнична помощ - 3 многопрофилни болници в Търговище, Попово и Омуртаг;

  • за извънболнична помощ - 32, разпределени в: Дигностично – консултативен център - 1 (Търговище), Медицински центове – 9 (Търговище - 7, Антоново - 1, Омуртаг - 1), самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории 22 (Търговище - 16, Омуртаг - 3, Попово - 2, Опака - 1);

  • Други - 8 ( Търговище - 6, Попово - 1, Опака - 1).

Аптеки - 46 (Търговище - 24, Попово - 14, Омуртаг - 6, Антоново - 1, Опака - 1)

Общо лекарите в областта са 365 ( Търговище - 236, Попово - 68, Омуртаг - 55, Антоново - 3 и Опака - 3), от тях общопрактикуващи лекари са 68 (Търговище - 35, Попово - 21, Омуртаг - 9, Антоново - 2 и Опака - 1). “МБАЛ”- Търговище АД е със статут на областна болница, а “МБАЛ” ЕООД гр. Попово и “МБАЛ” АД гр. Омуртаг са районни болници. Проблем при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд, старата апаратура и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонт и закупуване на апаратура. Основните количествени и качествени показатели, характеризиращи дейността на болниците - използваемост на леглата, среден престой, оборот на леглата, брой преминали болни - през последните години прогресивно се подобряват в резултат от провежданата от ръководствата на лечебните заведения политика, съобразена с конкретните потребности в обслужваните райони.

Независимо от подобрените резултати, проблем е навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и в тези без лекарски практики. В допълнение достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група лица без здравно осигуряване. Областта не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения. Ръководството на лечебните и здравните заведения на територията на областта се осъществява от Регионален център по здравеопазване, ХЕИ и общинските органи на държавна власт.


Водещи насоки за развитие на здравеопазването


Първо. Качеството на предоставяните здравни услуги е основен приоритет на работещите в болничната и доболничната помощ специалисти. Стандартизирането на диагностиката и лечението изискват подобряване на материално-техническата база, пълно и модерно съвременно оборудване.

Второ. Необходимо е въвеждане на нови методи на лечение, увеличаване възможностите за сключване на договор с РЗОК за по-голям брой клинични пътеки, оттук и по-добро финансово състояние на болниците и на персонала. Това следва да се обвързва с поддържане квалификацията на кадрите, работещи в лечебните заведения, което е друг важен момент, влияещ върху обема и качеството на медицинските дейности.

Трето. Изграждането на единна болнична информационна система в отделните болници ще доведе до подобряване дейността на отделенията и оперативното ръководство на лечебните заведения за болнична помощ като цяло, по-добра координираност, за пълнотата, достоверността и коректността на информацията. В създаващата се конкурентна среда между лечебната дейност в различните видове лечебни заведения се налагат изисквания по отношение на кадри, апаратура, прилагани методи на диагностика и лечение, битов комфорт, предлагане на допълнителни услуги, по-добро обгрижване на болните . Изграждането на съвременни лечебни заведения се нуждае от финансова помощ и подкрепа от страна на държавните и обществени органи и организации.

Четвърто. За осигуряване възможно най-добро здраве на населението в общините на областта е необходимо провеждане на съвместни мероприятия с общините, обществените организации и лечебните заведения.

Посочените насоки следва да мотивират областната управа и общинските ръководства за предприемане на съответни мерки относно подобряване на социално-икономическия статус на населението, който е в пряка зависимост със здравното му състояние, както и с качеството на медицинското обслужване. В настоящия момент от изключително значение е провеждането на областна и общинска политика за намаляване броя на здравно неосигурените лица.

Подобряването на материалната база на лечебните заведения, транспортното обслужване на населените места, предлагането на атрактивни битови условия за медицински специалисти, също са от значение за тяхното привличане на работа в непривлекателните райони.

I.3.6Инфраструктура на образованието

Предучилищно образование


Дейността на предучилищните заведения на територията на област Търговище се организира и осъществява в съответствие с националната образователна политика, заложена в нормативната уредба на системата на образованието и в частност на предучилищното образование.

На предучилищните заведения на територията на областта са осигурени необходимите условия за функциониране и развитие. Броят на децата, посещавали предучилищните заведения за учебната 2001/2002 г., е 4378 деца, а за 2004/2005 г. – 4352 деца. От учебната 2001/ 2002 г. до настоящата учебна година броят на децата в детските градини не намалява. Вероятната причина за това е въведената задължителна предучилищна група от учебната 2003/2004 г. От това следва изводът, че не се налага предприемането на инициативи за радикални промени в структурата на мрежата от предучилищни заведения.

Общият брой на предучилищните заведения в област Търговище през учебната 2004/2005 година е 109, а броят на групите – 212. Възпитателно-образователният процес в подготвителните за училище групи се осъществява по “Програма за подготвителна група в детската градина” на МОН. Идеите на програмата за интегриране на децата от 5-7 годишна възраст с различен опит и владеене на езика към задължителна подготовка са много добри, но трудно постижими в практиката в условията на смесена група, каквито са по-голямата част от групите в малките селища на областта. С по-добра материално-техническа база и възможности за качествена и ефективна организация на възпитателно-образователния процес са детските градини в градовете от областта, докато в някои от селата базата се нуждае от реконструкция. В областта работят висококвалифицирани специалисти, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността “детски учител” съгласно нормативните документи.

Общият брой на педагогическите кадри, работещи в сферата на предучилищното възпитание в областта за учебната 2004/2005 година е 457. Носители на професионално – квалификационни степени са 113 учители. Нужда от правоспособни учители има единствено в община Омуртаг. Проблем за област Търговище, както и за цялата страна, е пълният обхват на подлежащите деца на задължителна подготовка една година преди постъпване в първи клас. Наличието на села в областта, в които не функционират детски градини, е също причина за необхванати деца в подготвителните групи.

Състоянието на областната мрежа и тенденциите за развитието на предучилищното възпитание налагат следните изводи:

През 2004/2005 учебна година се наблюдава тенденция на запазване броя на децата в област Търговище. Неблагоприятно отражение върху качеството на възпитателно-образователния процес има продължаващата практика на формирането на голям брой смесени групи в едногрупните детски градини в селата от областта.

В отдалечените селища от общинския център в община Омуртаг работят неправоспособни учители поради липса на местни кадри и трудно осигуряване на пътуващи учители.

Съществуващата мрежа от детски градини в област Търговище в настоящия етап задоволява потребностите от предучилищни заведения.

Във връзка със задължителната подготовка на децата една година преди постъпване в І клас е необходимо да се търсят възможности за откриване от началото на учебната 2005/2006 година на подготвителни групи (в детски градини или училища, при целодневна или полудневна организация) в селата, в които до този момент не функционират детски заведения и има необходимият брой деца, подлежащи на задължителна предучилищна подготовка.

Училища

Общообразователни училища

През 2004/2005 учебна година дейността на общообразователните училища на територията на област Търговище се организира и се осъществява в съответствие с националната образователна политика, заложена в действащата нормативна уредба в системата на образованието, както и със спецификата на икономическите тенденции и образователните традиции в област Търговище.

Общият брой училищата към 2005 г. е 94 (81 общообразователни, 8 професионални гимназии и 5 специални училища), 7 обслужващи звена, от които две обслужващи звена със социално предназначение. По видове разпределението на училищата е: начални – 22, основни – 51, прогимназии – 1, гимназии/професионални гимназии – 3/8, СОУ – 5. В сравнение с предходната учебна година общият брой на училищата и обслужващите звена остава непроменен.

През настоящата учебна година в гимназиална степен на общообразователните училища в областта се обучават общо 3896 ученици. Специфичният за страната процес на намаляване общия брой на учениците се проявява и в област Търговище. През 2001/2002 броят на учениците е 19315, през 2003/2004 – 19254, 2004/2005 - 18073. През последните години се наблюдава тенденция на функциониране на значителен брой училища от селските райони с маломерни паралелки и слети класове. Общо за областта за 2003/2004 г. маломерните паралелки са 122, а през 2004/2005 те се увеличават 1,8 пъти. Слетите паралелки за 2003/2004 г. са 69, а за 2004/2005 г. – 74. Фактор с определящо значение в процесите на оптимизация на училищната мрежа през последните години е пълняемостта на паралелките. Показателна е по-високата пълняемост на паралелките в градските училища от тази в селските. В селата преобладават малки начални училища със слети паралелки предвид значението им като селищно образуващ фактор - от всичките 22 начални училища само в 4 няма слети паралелки.

Изводи от анализа на състоянието на училищната мрежа:

През текущата учебна година се наблюдава намаляване броя на учениците в областта. Мрежата от начални училища в област Търговище е структурирана по начин, който дава възможност на малките ученици да се обучават “близо до дома”. Неблагоприятно отражение върху качеството на образователно-възпитателния процес има формирането на слети паралелки в някои училища от областта.

В отдалечените селища от общинските центрове работят неправоспособни учители, предимно по чуждоезиково обучение, поради липса на местни кадри и трудно осигуряване на пътуващи учители.

Професионални училища

През учебната 2004/2005 г. на територията на област Търговище функционират 8 професионални училища. Те са разположени в общинските центрове: в гр. Търговище – 5, в гр. Попово-2 и в гр. Омуртаг–1 бр. Според финансирането и собствеността на ползваните имоти професионалните училища са държавни: шест се финансират от Министерството на образованието и науката и две от Министерството на земеделието и горите.

В професионалните гимназии се обучават 3131 ученици, разпределени в 138 паралелки при пълняемост на паралелките 23 ученици или 87.3 %.

В област Търговище се осъществява професионално образование и обучение по 13 професионални направления. Обучението по тези професионални направления задоволява нуждите на регионалната икономика и пазара на труда с необходимите специалисти. Професионалните училища имат необходимата МТБ и кадрово обезпечаване за осъществяване на професионална подготовка по професионални направления.

Оптимизацията в професионалното образование и обучение следва да е в посока предлагане на нови професии/специалности в рамките на съществуващата мрежа от професионални гимназии.

Професионалното образование и обучение на територията на областта дава възможност на децата с увреждания за професионална реализация и социализация в обществото

През 2004/2005 учебна година мрежата от общообразователните училища в областта е осигурена с педагогически кадри, отговарящи на изискванията за заемане на длъжностите в системата на образованието. Като неблагоприятна тенденция остава нерешеният проблем с осигуряването на правоспособни учители по английски език в V-VІІІ клас, особено за училищата в малките селища. В началните училища работят квалифицирани специалисти, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността.

На територията на област Търговище функционират 15 държавни училища и обслужващи звена и 81 общински училища и 5 общински обслужващи звена. Предоставените им за ползване имоти на основание чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗНП са съответно публична държавна собственост и публична общинска собственост. Сградният фонд е остарял и като един от основните фактори за качествено образование не отговаря на съвременните изисквания и потребности.

В повечето от училищата от област Търговище подготовката за началото на учебната година се свежда до извършване на текущи ремонти.

Голяма част от училищата инвестират средства за закупуване на компютърни системи. През 2005 г. започва поетапното оборудване на компютърни кабинети със средства от републиканския бюджет. Библиотечният фонд на училищата е недостатъчен. Наблюдава се тенденция за все по-широко използване на информация, получена чрез Интернет. Техническите средства за осигуряване на обучението по чужд език са недостатъчни.

Област Търговище провежда целенасочена политика за насърчаване и разширяване на европейското сътрудничество в областта на образованието чрез участие в редица европейски програми -“Сократ”- подпрограми “Коменски” и “Грюндвиг”, програма “Леонардо да Винчи”, програма “ФАР, програми на международната организация “Джуниър Ачийвмънт” и редица отделни проекти. Участието в тези програми и различни други форми и тяхното успешно изпълнение спомагат за цялостното подобряване на системата на образование в областта.


I.3.7Култура


Местоположението на Търговищка област, както и включените в него административно-териториални и териториални единици в голяма степен определят развитието на системата на културата. Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението са музеите, театрите, читалищата, библиотеките, галериите, културните институти, културните религиозни домове на различните вероизповедания и др. Те са представени в следващата таблица:

Културни институции


Културна институция

Наименование

Местоположение

Забележка

Музеи

Исторически

Гр. Търговище







Исторически

гр. Попово







Исторически

гр. Омуртаг




Къщи музеи

“Никола Симов-Куруто”

Гр. Търговище







“Никола Маринов”

Гр. Търговище

Намира се в старата част “Вароша”

Етнографски сбирки

Беломорска етнографска сбирка

с.Светлен, общ.Попово







Капанска етнографска сбирка

с.Садина, общ.Попово




Театри

Драматичен театър

Гр. Търговище







Куклен театър

Гр. Търговище




Галерии

Художествена галерия “Никола Маринов”

Гр. Търговище







Галерия “Янаки Манасиев”

Кв.”Божица” – гр. Антоново





Други културни институции:


На територията на областта функционират редица организации с културна насоченост. Те разполагат със самостоятелна база. Представителни организации с разнообразна дейност са Съюзът на учените в България, Дружеството при Съюза на писателите, Дружеството при Съюза на архитектите в България, Дружеството при Съюза на журналистите, на художниците, на музикалните дейци. Функционират и детски и младежки центрове и школи като:

Център за работа с деца – Търговище. Центърът е обслужващо звено в системата на образованието. Към него работят: Представителен хор, Детски танцов ансамбъл.

Център за младежки дейности и инициативи – Търговище е структура към общината с цел предлагане на дейности, предназначени за младите хора.

Школа за изобразителни изкуства – Търговище. Основната и дейност е обучение на ученици от 5 до 18 години в областта на изобразителните изкуства , както и подготовка на кандидати за средни художествени училища и ВУЗ. Нейните възпитаници са носители на големи награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Македония, Чехия, Германия и др.

Културни събития


Областта е авторитетен и активен културен център. Търговище е домакин на традиционни национални прояви, включващи се в европейската палитра. Провеждат се празници на женските и девическите хорове, театрален фестивал “Дни на големия театър в малкия град”, международен фестивал на професионални спектакли за деца “Вълшебната завеса”.

В културната палитра на региона се вписват изявите на Професионален фолклорен ансамбъл “Мизия”, Музикално-танцова школа “Рождество Христово- ЛВК”, детски танцов ансамбъл “Търговище”, ансамбъл “Демет”, балетна формация “Търговище”, балет “Вега”. Над стогодишна е традицията на хоровото пеене в града. С отличия в национални и международни конкурси са камерен хор “Златна лира”, смесен хор “Родна реч”, детски хор “Бончо Бончев”, общинският духов оркестър Търговище е домакин на фестивал с международно участие.

В град Попово се провежда веднъж на две години в началото на месец юни Балкански кинофестивал за операторско майсторство “Златното око” в памет на известния български кинооператор Димо Коларов.

Читалища


В областта има регистрирани 113 читалища през 2003 г. Анализирайки този брой, отнесен към 1000 човека се получават 0.82 читалища на 1000 човека от населението. В тях творят десетки любителски състави за деца и възрастни. Водещо в областта е Образцово народно читалище “Напредък“ основано през 1864. В него се развиват съставите: Балетна формация “Търговище”, Групата за стари градски песни “Златни зари”, Хор “Родна песен”, Детска вокална група “Славейче”, Балетна школа, Детска музикална школа “Добри Христов”, клубно - кръжочна дейност.

Читалищната материална база е в незадоволително състояние, поддържането й изисква значителни финансови ресурси, които все по-трудно ще могат да се осигуряват от общинския бюджет. Търсенето на външни инвеститори и спонсори е една от алтернативите за разнообразяване на читалищната дейност


Библиотеки.


Библиотека “Петър Стъпов”, гр.  Търговище, разположена е в модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.

Като важни мерки за бъдещо укрепване на културния потенциал и неговото превръщане в стимулатор на развитието могат да се посочат няколко насоки:

  • превръщане на общините в активни субекти със собствена културна политика,

  • съхраняване културната идентичност на областта в цялото й многообразие,

  • приобщаване на децата и младежите към общозначимите ценности и активното им участие в културните процеси,

  • обвързване на културните дейности с туристическата индустрия, стимулиране на културния и фестивален туризъм.

Тези приоритетни задачи изискват осъществяване на трайно партньорство между местната власт, културните институции, неправителствения сектор и бизнеса за решаването на конкретни проблеми и реализация на съвместни проекти при създаване на условия за стимулиране на културния туризъм и насърчаване на предприемачеството в сферата на културата.

Културно - историческо наследство


Следите от древното минало са експонирани в архитектурно – археологи­чески резервати, по-известни от които са представени в приложената таблица:

Паметници на Културно-историческото наследство

Видове

Наименование

Местоположение

Забележка

Исторически резервати

Крумово кале (Мисионис)

м.”Парка” - 7 км от Търговище

Ранновизантийска средновек. кре­пост




Защитена местност “Рим­ски мост”

Край с.Стеврек, общ.Антоново




Църкви

“Успение Пресветия Бого­родици”

Гр. Търговище

Уникална архитек­тура - 1851 г.




Храм “Свети Иван Рилски”

Гр. Търговище

Чудотворен уника­лен иконостас




Църква

С.Черковна, общ.Търговище

Датира от ХІІІ-ХІVв.




“Свети Димитър”

Гр. Омуртаг

Изградена 1837 г.




“Свети Архангел Михаил”

Гр. Попово

Построена 1863 г.

Джамии

“Сат Джамиси”

Гр. Търговище

Построена ХVІІІ в.




“Синтджирли йени джа­мия”

Гр. Омуртаг

Построена 1804 г.

От представените данни следва извода, че наличието на богата мрежа от кул­турни институции и културно-исторически обекти формира историческата памет и национал­ното самосъзнание на на­селението. Тя е една от предпоставките за развитието на туризма в областта, опазване и обогатяване на културно-историческото наследство. Възможни мерки за развитие на тази важна сфера са:

а) Създаване и поддържане на база данни в областта на съществуващите паметници на културното наследство и на обектите с културен потенциал.

б) Изграждане на обществена загриженост у гражданите по отношение на култур­ното и природното наследство и специално у младите хора и децата;

в) Опазване на култови сгради, места и народни традиции

Културното и природното наследство са сред стратегическите фактори за ус­тойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие.. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно - историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм.


Каталог: docu
docu -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
docu -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
docu -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
docu -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
docu -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
docu -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
docu -> Становище за осъществен предварителен контрол
docu -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница