Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област търговище стратегия за развитие
I.2Демографско развитие и човешки ресурси
Изтегляне 1.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изводи за демографското развитие и човешките ресурси
- I.2.2Икономическа активност, заетост и безработица
I.2Демографско развитие и човешки ресурсиI.2.1Демографско развитиеНаселението на област Търговище по данни на НСИ наброява 138160 д. (2003 г.). През последните 5 г. се наблюдава постепенно намаление на населението на областта. Формиралата се тенденция на демографско намаление е характерна и за Североизточния район за планиране и Р България (табл.1). Отрицателен прираст на населението е регистриран във всички общини от областта (фиг.2). Най-голямо е намалението в общините Попово, Опака и Антоново (от –3,1 до –2,6 % средногодишен прираст), а най-малко – в община Търговище (-1,2 % – колкото е средният прираст за страната и близък до средния прираст на населението за Североизточния район за планиране -1,1 %). Г Извършеният ретроспективен анализ на демографското развитие на областта през последните 50 г. показва, че населението нараства до средата на 70-те години на 20 в. с постепенно намаляващ положителен прираст, след което се очертава намаление, което е най-голямо за периода 1986-1992 г. (табл.2 и 2.1). Най-продължително е намалението на населението на общини Попово, Антоново и Опака, което продължава през целия изследван период от средата на миналия век. За община Търговище е характерно, че след тенденцията на нарастване на населението (до 1985 г.) се наблюдава рязко намаление за периода след (1986-1992 г). След това за периода между последните две преброявания отрицателният прираст вече е значително по-малък. Във всички общини от областта е регистриран висок отрицателен прираст през периода 1986-1992 г., дължащ се главно на миграция на населението. Измененията в броя на населението на областта са свързани с неговата възрастова структура. Разпределението на населението на област Търговище по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за страната и близко до това на Североизточния район за планиране. За периода 1999-2003 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на лицата под 15 г. в областта (табл.3). Контингентите в трудоспособна възраст намаляват абсолютно, но нарастват слабо като относителен дял. Възрастните хора (на 65 и повече години) се запазват като численост за периода с незначителни изменения, при нарастване на относителния им дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за област Търговище (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е от стационарен тип (16,4: 67,0: 16,6 %) (2003 г.). С най-благоприятна възрастова структура от аспекта на възпроизводството на населението е община Омуртаг, следвана от община Търговище. В останалите три общини броят и делът на възрастното население е по-висок от този на младите генерации (фиг.3). Фертилните контингенти в областта (23,3 % - 2003 г.) са с по-нисък дял от този за страната (24,2 %). За периода 1999-2003 г. техният брой намалява от 34,1 хил.д. на 32,2 хил.д. или с около 400 д. средногодишно, в резултат предимно на миграции. С  труктурата на населението по пол за област Търговище е сходна с тази на Североизточния район за планиране. На 100 мъже се падат 104 жени (средно за Североизточния район – 104, за Р България - 106). В общини Антоново и Омуртаг жените са по-малко от мъжете, а в другите общини – техният дял е по-висок. По-високият дял на жените е характерен както за градското, така също и за селското население на областта (табл.4). За разглеждания период не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура.
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в област Търговище са родени 1307 деца (табл.9). За последните години броят на родените варира в диапазона 1300-1400 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2003 г. е 9,4 ‰. Съществуват различия в раждаемостта по местоживеене, която е по-висока при селското население (9,9 ‰) в сравнение с градското население (8,9 ‰). Тази демографска ситуация е характерна и за другите области от района с изключение на Варна. Раждаемостта на 1000 д. от градското население е сравнима с тази за страната. Различия в коефициентът на раждаемост се наблюдават и по общини. С най-висока раждаемост (над средната стойност за областта, района и страната) са общини Омуртаг и Търговище. С близка, но по-ниска от средната за областта и страната раждаемост е община Опака. С ниски стойности на коефициента (под средните за областта, района и страната) са общини Антоново и Попово. Тенденцията в развитието на раждаемостта за област Търговище показва неголеми изменения в нейните стойности. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности. През 2003 г. умрелите лица в областта са 2186 или 15,7 на 1000 д. от населението. През последните 5 години смъртността е в диапазона 14-15 ‰. Коефициентът на смъртност е по-висок при селското (19,0 ‰ – 2003 г.), отколкото при градското население (12,5 ‰). Това различие в общата смъртност на населението се наблюдава и за Североизточния район за планиране и страната. В сравнение със средната стойност на показателя за областта, в отделните общини съществуват различия. В Търговище и Омуртаг смъртността е под средната за областта, а в Антоново, Опака и Попово тя е по-висока, формирана предимно от възрастовата структура. Детската смъртност в област Търговище се характеризира с колебливост. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност е 19,1 ‰ (над средната за страната - 12,3 ‰ и района - 13,5 ‰), дължаща се на по-високата детска смъртност в селата на областта. Е  стественият прираст зависи от равнищата на раждаемостта и смъртността. Прирастът в обл.Търговище за периода 1999-2003 г. се движи в диапазона от –4,6 ‰ (1999 г.) до –6,3 ‰ (2003 г.) (фиг.4). Във всички общини на областта естественото възпроизводство се осъществява при отрицателен естествен прираст, като в три от тях отрицателният прираст е 1,5-2 пъти по-висок от средния за областта (Попово, Антоново и Опака).
През 2003 г. в областта са осъществени 2865 заселвания и 3426 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-561 д.) (табл.6). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината след 2001 г. е по-слабо изразено. В Разпределението на населението на обл. Търговище по етническа група по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 55,8 % от общото население на областта (2001 г.), от турската етническа група – 36,0 %, от ромската – 6,0 %. За периода 1992-2001 г. се наблюдава абсолютно намаление на населението на всички етноси (табл.7). Основните вероизповедания са източно православното християнство и мюсюлманското (табл.8). Демографските проблеми на област Търговище са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Основно те се отнасят до протичащите процеси и за някои от формираните структури на населението. Характерни за областта са отрицателният естествен прираст и миграцията на населението. Наблюдават се вътрешнообластни различия в демографските процеси и структури.
Вследствие на приватизацията на държавни предприятия и изграждане на нови, предимно частни фирми се увеличава и заетостта в частния сектор на областната икономика. През 2003 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 29 947 ч., от които в частния сектор - 16 989 (56.7 %). Спрямо 2002 г. общият брой на наетите се е увеличил с 9 %, а в частния сектор с 11 %. Следва да се отбележи, че частният сектор осигурява 100 % от заетостта в рибното стопанство и добивната промишленост, около 88 % в преработващата индустрия, 86 % в селското стопанство, 62.6 % в строителството. В частния сектор на услугите преобладават заетите в търговия и техническо обслужване - 99.8 %, хотелиерство и ресторантьорство - 79.5 %, финансово посредничество - 75 %. Най-висок е делът на работещите в частния сектор в общините Опака -70.4 % и Попово - 64.5 %, а най-нисък в община Антоново - едва 16.6 %. В общините Омуртаг и Търговище той е съответно 55.2 % и 55.9 %. Разпределението на наетите лица по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната. През 2003 г. секторът на услугите осигурява най-голяма заетост - 55 % (при средно за района - 61.1 % и за страната - 58.1 %). Индустриалният сектор е допринесъл за 37.2 % от заетостта, при средно за страната - 38.3 %, като над 30 % от общата заетост се пада на преработващата промишленост. На фирмите от аграрния сектор се падат 7.9 % от работните места (за страната - 3.6 %). Секторната заетост по общини не се различава от общата тенденция, с изключение на общините Опака и Попово, където работещите в аграрния сектор са с по-голям относителен дял, съответно 25.6 % и 13.3 %. Търговище е сред областите в страната с най-нисък коефициент на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) - 34.7 %4. Въпреки че през 2003 г. той бележи увеличение с 4.1 пункта спрямо 2002 г., все още остава със стойност по-ниска от тази за страната (42.4 %) и за района (40.2 %). Най-висок е коефициентът на заетост във възрастовите групи 35-44 г. – 56.3 %, 24-35 г. – 55.3 % и 45-54 г. – 53.4 %, а най-нисък при тези на 55 и повече години – 10.3 % и 15-24 г. – 26.6 %. Коефициентът на заетост е най-висок при висшистите 62.4 % и при тези със специално и професионално-техническо образование – 58.1 %, а най-нисък при заетите с основно и по-ниско образование – 16.6 %. Заетостта при мъжете е 38.5 %, а при жените – 31.1 %. Заетостта в градовете е почти 2 пъти по-висока в сравнение със селата (градове 45.9 %, села 23.1 %). През 2003 г. коефициентът на икономическа активност (съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години) за областта е 49.6 % - с 6.6 пункта по-висок в сравнение с предходната година. Стойността му е близка до тази за страната (49.2 %) и за района (49.8 %). П През 2004 г. равнището на безработица в областта достига най-ниската си стойност за последните четири години - 27.7 %5 (със 7.2 процентни пункта по-ниско от 2001 г.). Средногодишният брой на регистрираните безработни през 2004 г. достига най-ниската си численост от 2001 г. насам - 18 516 души (с 1 779 по-малко от 2003 г.) и е отчетено намаление на равнището на безработица с 2.7 пункта. Изразените диспропорции в икономическото развитие на отделните общини, обусловени от действието на различни социално-демографски и икономически фактори, обуславят и големите различия в безработицата между общините в областта (разликата между най-ниската и най-високата стойност е почти 2 пъти). Във всички общини, през целия разглеждан период тя се задържа над средните стойности за страната и за района. През 2004 г. най-високо е равнището на безработица в общините Омуртаг и Антоново - над 3 пъти от средните стойности за страната, Опака - 2.5 пъти. Въпреки общата тенденция за намаляване на безработицата, през 2004 г. в община Антоново тя се е увеличила с 0,5 процентни пункта спрямо 2003 г. Най-голямо намаляване на равнището на безработица спрямо 2003 г. има в общините Омуртаг - 3.8 процентни пункта и Търговище - 3.3 (при средно за страната - 1.6 пункта и за района - 2 пункта). Трайно засегнати от безработицата са младите хора, лицата с основно и по-ниско образование, лицата с намалена трудоспособност, жените и лицата над 50 години. Проблемите в посочените групи се проявяват, както по отношение на по-висок риск от загубване на работното място, така и в по-малък шанс за повторно осигуряване на заетост и с по-голяма вероятност за попадане в ситуация на дългосрочна безработица и отпадане от работната сила поради обезкураженост. От регистрираните безработни лица, най-голям е делът на тези с основно и по-ниско образование и без квалификация - между 65 -70 % в различните общини, като се наблюдава тенденция за тяхното увеличаване. Около 60 % от тях са с регистрация в бюрата по труда над 2 пъти. Те се оформят като рискова група, чиято единствена реализация е включването им в националните програми за заетост. През разглеждания период се забелязва тенденция на значително увеличение на безработните във възрастовата група над 50 години. През 2004 г. те формират 25 % от общия брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда. Тревожно е положението с дълготрайно безработните в областта (с регистрация в бюрата по труда над 1 година). В резултат на продължителния престой извън трудовата среда, тези хора губят голяма част от придобитите знания, умения и опит. Качествените характеристики на тяхната работна сила изостават и не съответстват на търсенето и изискванията, които се поставят от работодателите. През разглеждания период делът на продължително безработните лица непрекъснато нараства и през 2004 г. е с 12 процентни пункта по-висок от този през 2001 г. и с 2.7 пункта повече от 2003 г. В областта дълготрайно безработните са 68 % от всички регистрирани безработни. Във всички общини от областта техният дял е по-висок от средните стойности за страната - 52.9 % и за района - 56.4 %. Най-висок е делът им в общините Омуртаг - 76.2 % и Антоново - 71.2 %, а най-нисък в община Попово - 61.1 %. Налице е значително увеличаване на дела на лицата, които са без работа повече от 2 години. През 2004 г. техният дял е две трети от всички продължително безработни лица. Голяма част от тях са от етнически групи или са с ниско образование и без квалификация. Увеличаването на тази група и тенденцията за запазване на неравновесието на трудовия пазар, при което предлагането значително превишава търсенето на работна сила, значително намалява шансовете на тези лица за намиране на работа. През периода 2001 - 2003 г. в област Търговище се наблюдава тенденция на слабо увеличаване на дела на регистрираните безработни жени (относителен дял от всички регистрирани безработни). През 2003 г. той е 52,3 % (с около 2 процентни пункта по-нисък от съответния за страната и за района). Около 66 % от регистрираните безработни жени са без квалификация, а над 60 % са с основно и по-ниско образование. Много висок е техният дял от регистрираните безработни специалисти над 57 %, а от тези с висше образование - над 65 %. Над 53 % е техният дял от продължително безработните лица. Според данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт, коефициентът на безработица при жените в областта през 2003 г. е 30.8 % (при средно за страната 13.2 %), а при мъжете 29.5 % (за страната - 14.1 %). Голяма част от младежите завършили образованието си не могат да се реализират на трудовия пазар и да започнат работа по придобитата от тях специалност. През 2004 г. около 26 % от всички регистрирани безработни в областта са младежи до 29 години (стойност близка до средната за страната и района - 26.4 %). Тенденцията през последните години е към намаляване на техния относителен дял. В сравнение с 2003 г. броят им е намалял с 907 (2.2 процентни пункта). Относителният им дял през 2004 г. е най-нисък в община Попово - 21.9 %, а най-висок в община Антоново - 28.4 %. В останалите общини от областта, техният дял е с близки стойности до тези за страната. Анализът на процеса на търсене на работна сила показва, че програмите за заетост все още са съществен компонент на пазара на труда. До 31.12.2004 г. обявените в общините Омуртаг и Антоново работни места са общо 2725 (увеличение спрямо 2003 г. с 587 места - 27.5 %). Пазарът на труда в тези общини основно е от субсидирана заетост. През 2004 г. 70.2 % от обявените свободни работни места са по програми за заетост (при 66.4 % за 2003 г.) и само около 30 % са от първичния трудов пазар, заявени предимно от частни фирми (83 %). Тревожен е фактът, че 96.6 % от обявените работни места по програми за заетост и около 88 % от тези на първичния пазар са без изискване за специалност. Обявените свободни работни места в общините Попово и Опака общо на първичния и вторичния трудов пазар през 2004 г. са 2575 (увеличение с 217 спрямо 2003 г.). От тях 56.9 % са на първичния пазар и 43.1 % по програми за заетост. От частния сектор са обявени 46.3 % от местата. Около 79 % са обявените свободни работни места за лица без специалност и професия (предимно по НП”СПОЗ”), за лица с работнически професии - 14 % и за специалисти - 7 %. През 2004 г. в община Търговище обявените свободни работни места общо на първичния и вторичния трудов пазар е 5037 (увеличение спрямо 2003 г. с 392). Около 77 % от тях са на първичния пазар. От частния сектор са обявени 3190 места (63.3 %). 79.8 % от обявените свободни работни места са за лица без специалност и професия, за лица с работнически професии - 4.8 % и за специалисти - 15.4 %. Във всички общини от областта най-много работни места са обявени в селското стопанство, строителството, шивашката промишленост и търговията (дейности, свързани със сезонна заетост и голямо текучество на персонала). От изброените факти могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата, предлагането и търсенето на трудовия пазар в област Търговище: Трайно задържане на високо равнище на безработица, като в някои общини тя е със стойности от 2.5 - 3 пъти над средните за страната (Омуртаг и Антоново над 3 пъти, Опака – 2.5). Също така се очертават и големи различия в равнището на безработица между общините в областта (Търговище 22.81 % спрямо 40.44 на Омуртаг); Ниско образователно равнище и липса на специалност и квалификация в преобладаваща част от регистрираните безработни. Много висок дял на продължително безработните лица и увеличаване дела на тези с регистрация над 2 години; Голямото текучество в някои отрасли (шивашка промишленост, услуги, търговия) и сезонната заетост в строителството и селското стопанство обуславят многократното регистриране на безработните в бюрата по труда. Това се свързва и с ограничено търсене на труд, което не удовлетворява завишеното предлагане на работна сила; Голям процент от обявените свободни работни места са по национални програми за заетост (т.е. субсидирани от държавата) (70.2 % от обявените СРМ в общините Омуртаг и Антоново). Сезонен характер на търсене на работна сила; Над 78 % от обявените СРМ са за лица без специалност и професия; Неадекватно на изискванията на работодателите професионално-квалификационно равнище на работната сила.
Каталог: docu docu -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите docu -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” docu -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г docu -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия docu -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г docu -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” docu -> Становище за осъществен предварителен контрол docu -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги Изтегляне 1.92 Mb. Сподели с приятели:
|
радското население на област Търговище за периода 1999-2003 г. също е с тенденция на намаление, която е характерна за всички градове. В демографското развитие на центъра на областта - град Търговище за годините 1999-2003 г. не се наблюдават големи изменения – броят на населението на града е в границите 39-41 хил.д. За селското население през периода се наблюдава процес на намаление, който е по-интензивен в сравнение с градското население. Във всички общини на областта населението в селата намалява. Най-високи са темповете на намаление на селското население в общини Попово и Опака (над средните за областта –3,0 % и страната –2,6 %).
ажна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и 
реструктурирането на икономиката, в т.ч. на индустрията, е основен фактор, влияещ върху обхвата и структурата на безработицата. Област Търговище е сред областите с най-високо равнище на безработица в страната. Тревожен факт е продължителното запазване на високо равнище на безработица в областта. Въпреки че от 2001 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление, за периода 2001-2004 г. тя се задържа трайно със стойности около 2 пъти над средните за страната и около 1.5 пъти над средните за Североизточния район.