Територията на област Търговище съчетава благоприятна естествена и антропогенна среда с разнообразни природо-географски, икономически, социално-демографски, екологични и инфраструктурни характеристики. През територията й преминава една от активните комуникационни оси “изток-запад” (бъдещата АМ Хемус). Това определя добрите й възможности за развитие на активни интеграционни взаимоотношения както със съседните, така и с Черноморските области. Организирането на очакваната инвестиционна инициатива в магистралния коридор и устройването на “контактни зони” за очакваните интензивни потоци на стоки и хора вече е непосредствено предизвикателство за областта. Намирането на удачни решения по този въпрос ще осигури на областта допълнителен мощен потенциал за развитие. И обратно – недостатъчните или неудачни “контактни зони” ще минимизират очакваните ползи и ще доведат само до “инкасиране” на негативни екологични ефекти и неудобства от транзитни потоци.
В развитието, пространственото устройство и функционирането на областта няма остри природни и екологични проблеми. Сравнени с тези на водещите области от Североизточния планов район, икономическият потенциал, капитализацията на територията, човешките ресурси и инфраструктурната наситеност отреждат на Търговищка област скромно място.
Област Търговище все още не участва активно в утвърдената урбанизационна ос София-Търново-Шумен-Варна, но по силата на местоположението и природните й ресурси, областта има потенциал не само за догонващо развитие, но и за изграждане на социално-производствен и инфраструктурен комплекс със своя специфична “физиономия”. Залог за подобно развитие са усвоени и целесъобразно използвани ресурси, ясно очертани приоритети, добра координация и активно сътрудничество със съседните области.
Границите на областта затварят територия от 2710,4 км2, населена от 138160 жители (51 жит./км2). Областта има 5 съставни общини (Търговище, Попово, Омуртаг, Антоново и Опака) с общо 196 населени места (5 града и 191 села). Центровете на общините са и опорните точки на селищната мрежа на областта. Само Търговище е от категорията “средни градове”, докато гр. Попово спада към “малките”, а останалите 3 града – към “много малките”.
Според функционално-икономическите си характеристики, общините на областта могат да се обособят в две групи – “ядро” (Търговище и Попово) и “периферни” – Опака, Антоново и Омуртаг. Първата група са с относително висока степен на развитие и поли-функционална икономическа структура, притегателно поле за инвестиционна и предприемаческа дейност, с утвърдени приоритети в развитието индустрия и транспорт, проучен потенциал и аспирации за развитие на туризъм. Втората група включва останалите три общини, имащи предимно аграрен и аграрно-промишлен характер, с ограничено поле на влияние, ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност, липса на икономическа среда за предприемачество и бизнес. Те имат потенциал за превръщане в активен стопански “тил” на “ядрото”, както и да се включат успешно в туристическото предлагане на областта.
Териториална структура
Област Търговище обхваща 2 % от територията на страната и 14 % от тази на Североизточния район за планиране. Най-голяма е територията на общините Търговище и Попово (отн. дял 62 %), а най-малка – Опака – заема само 6 % от територията на областта.
Общата численост на населението (138160) нарежда област Търговище на последно място сред шестте области на Североизточен район за планиране (СИРП). Тя представлява 2 % от цялото население на България и 11 % от населението на СИРП.
За периода 1998-2003 г. броят на населението в областта намалява с 11129 човека, или със средногодишен темп от минус 1 (средната стойност за СИРП и малко под националната – минус 1,1). Увеличение на населението регистрира единствено община Търговище. С най-големи темпове намалява населението на община Попово (-2,7), следвана от Антоново (-2,4) и Опака (-2,2).
Териториална структура и селищна мрежа на област Търговище към 31.12.2003 г.
Общини/област
|
Територия - км2
|
Населени места – брой
|
Гъстоти
|
Общо
|
Урбан.
|
Неурбан
|
Общо
|
Градове
|
Села
|
н.м./100 км2
|
жит./км2
|
Антоново
|
478,8
|
25,6
|
453,2
|
60
|
1
|
59
|
12,5
|
15,2
|
Омуртаг
|
400,8
|
27,6
|
373,2
|
43
|
1
|
42
|
10,7
|
63,1
|
Опака
|
157,4
|
7,0
|
150,3
|
6
|
1
|
5
|
3,8
|
47,8
|
Попово
|
832,9
|
47,3
|
785,6
|
35
|
1
|
34
|
4,2
|
41,6
|
Търговище
|
840,5
|
55,2
|
785,3
|
52
|
1
|
51
|
6,2
|
75,4
|
Общо област
|
2710,4
|
162,8
|
2547,6
|
196
|
5
|
191
|
7,2
|
51,0
|
Средната гъстота на населението в областта е 51 човека на кв.км. към 31.12.2003г. (при 70 ч/кв.км за страната). С пределно ниска гъстота е община Антоново – само 15 човека на км2. Само Търговище е със стойност около средната за страната.
Селищната мрежа е изградена от 196 населени места, от които 5 града и 191 села от различна категория и функционална принадлежност:
Най-хомогенна структура на селищата си има най-малката община – Опака – много малък град (3103 жит.), формиращ 41 % градско население и пет села от сравним “калибър” – 630-1300 жители. Общината с “умираща периферия” на селищната си система е Антоново – освен че повечето села са в категорията “много малки”, 23 села са с население под 30 човека, в т.ч. 11 под 10 и 2 вече без нито един жител. Макар и в много по-лека форма, подобни симптоми има и в община Омуртаг.
|
Села
|
Общо
|
Средни13
|
Малки14
|
Мн. малки15
|
Област Търговище
|
191
|
12
|
89
|
88
|
Община Антоново
|
59
|
0
|
6
|
53
|
Община Омуртаг
|
42
|
2
|
26
|
14
|
Община Опака
|
5
|
2
|
3
|
0
|
Община Попово
|
34
|
5
|
16
|
13
|
Община Търговище
|
51
|
3
|
38
|
10
|
Гъстотата на населените места (н.м./100кв.км.) е 7,2 населени места на 100 кв.км. Забелязва се обратна зависимост между гъстотата на населените места и населеността на територията. Антоново е типичен пример - значително по-гъста мрежа от населени места и слаба населеност. Този показател разкрива и още една специфична зависимост – високата гъстота на населени места е право пропорционална на големината им. Относително хомогенните селищни мрежи на Опака и Попово се изразяват с най-ниските стойности за гъстота на н.м.– съответно 3,8 и 4,2 селища на 100 кв. км.
Макар и с темпове под средните за страната, под влияние на индустриализацията се развиват процеси на трансформиране на функции от селата и концентрацията им в градовете на областта (предимно Търговище и Попово). За разлика от други области, урбанизацията в Търговищка област не е довела до свръх-концентрация .
|
Градско
|
Селско
|
Антоново
|
22 %
|
78 %
|
Омуртаг
|
36 %
|
64 %
|
Опака
|
41 %
|
59 %
|
Попово
|
49 %
|
51 %
|
Търговище
|
62 %
|
38 %
|
Област TGV
|
51 %
|
49 %
|
СИРП
|
64 %
|
36 %
|
България
|
70 %
|
30 %
|
Степента на урбанизация поставя областта под средната за СИРП (64 % градско население) и за страната (70 %). Броят на населението в най-големия град – Търговище (39202) е съизмерим с това в останалите 4 града на областта (30838 жители към 2003 г.). Най-слабо урбанизирана е община Антоново (22 % градско население), следвана от Омуртаг (36 %) и Опака (41 %). На този фон е необходимо стимулирано развитие на 2 паралелни процеса – засилване на ролята на ядрото Антоново-Попово и укрепване на опорните центрове в останалите общини.
Отсъствието на демографски и инвестиционен натиск не създава големи рискове от спонтанно усвояване на нови терени. Изключение прави западната вилна зона на гр. Търговище, където се настанява и функцията “постоянно обитаване”, без необходимите устройствени и инфраструктурни предпоставки. Като цяло, качеството на селищните среди е ниско не само поради амортизирания и неподдържан фонд, но и поради общият за областта проблем с изградеността и състоянието на инфраструктурите.
Урбанистичното развитие на територията трябва да се ориентира и пренасочи към бъдещата магистрала, за да оползотвори в максимална степен потенциалният си контакт с транзитните потоци на хора и стоки.
Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на областта. Плановете на населените места са остарели и неактуални след реституционните процеси. Изменят се частично и на парче, което е порочна практика, създаваща проблеми за управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост, където не са изработени такива.
Липсва обща устройствена политика и цялостна концепция за бъдещо развитие на селските населени места в областта.
Сподели с приятели: |