I.ГЛАВА ПЪРВА - АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ОСНОВНТЕ ПРОЦЕСИ И ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА

I.ГЛАВА ПЪРВА - АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ОСНОВНТЕ ПРОЦЕСИ И ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА

I.1Обща характеристика на областта

Местоположение и граници

Административен център на областта е град Търговище. Той отстои на 320 км от София, на 121 км от Варна и на 100 км от Русе. Удобна е и меридионалната връзка през Котел за Южна България.

На територията на област Търговище се формира ясно обособена, кръстовидно изградена транспортна мрежа. Централните пътно-транспортни артерии са представени от първокласен път Е-772, І-4 с дължина 78 км и обособените с него части от второкласните пътища Е-48 “Омуртаг- Котел” и Е-49 “Разград - Търговище” с дължина на тези части 30 км. Общата дължина на пътната мрежа в областта е 1144 км (в т.ч. републикански и местни пътища). Освен това през областта преминава и част от главната ж.п. линия “София – г. Оряховица – Варна” с дължина 99 км, като на територията функционират 4 гари и 10 спирки. Област Търговище има добре изградени енергийна мрежа, телефонни и телеграфни комуникации. Функционират 4 Интернет центъра. Водоподаването и канализацията се нуждаят от реконструкция и модернизация на мрежата, поради големи загуби при доставка на вода. На 13 км от грaд Търговище се намира базата на “Летище Търговище”. То е добра даденост за района, но поради липса на финансови ресурси на този етап е практически неизползваемо. Уникалното му разположение дава възможност за обслужване на обширен район, включващ областите Търговище, Шумен и Разград. През годините то е доказало своята жизненост и в бъдеще ще има важно значение за стопанския им живот. Възстановяването на летищната дейност и модернизацията му се очертава като важен приоритет за ускорено развитие и на трите области.

Област Търговище включва 5 общини и 196 населени места. Територи­ята на областта е 2710,4 км² или 13,6 % от територията на Североиз­точния район за планиране и 2,4 % от общата терито­рия на страната. С по-малка територия от област Търговище са само облас­тите Габрово, Перник, Разград и София (столица). Населението наброява 138160 хил. д. (2003 г.)¹ – 10,7 % от населението на Североизточния район за планиране и 1,8 % от населе­нието на България. По брой на населението област Търговище е под средното за страната (278617 д. средно население на една област). С по-малък брой население са об­ластите Видин, Силистра и Смолян.

Анализ на действащите планове и разработки

Областната стратегия за развитие на област Търговище включва периода 2005-2015 г. Тя представлява стратегически документ, определящ целите и приоритетите за развитие на областта и действията за тяхното постигане в съответствие с целите и приори­тетите на Националната стратегия за регионално развитие и Плана за развитие на Северо­източния район за планиране, на територията на който е разположена област Търговище. При разработването на стратегията са отчетени резултатите, постигнати от действащите Областен план за развитие и Общински стратегии за развитие, които до известна степен са актуални и към настоящия момент.

В област Търговище на основата на показателите за обособяване на районите за целенасочено въздействие е определен изостанал селски район с предварителен териториален обхват, включващ общините Антоново и Омуртаг и Опака². Териториалният обхват на изостаналия селски район (съгласно промяната на ЗРР – ДВ. бр. 32 от 2005г.) се определя за срока на действие на регионалния план за развитие. Промени в обхвата на района за целенасочено въздействие след неговото утвърждаване, могат да се извършват при настъпили изменения в стойностите на показателите за общините, отчетени в годишните доклади за изпълнение на регионалния план за развитие на Североизточния район за планиране, но не по-рано от 3 г. от влизането в сила на плана.

Действащият Областен план за развитие на област Търговище включва 30 проекта. С приемането на новия Закон за регионално развитие (ДВ., бр. 14 от 2004 г) този план вече не е актуален нормативен и планов документ. Направената в него идентификация на основните проблеми на регионалното развитие, тяхното анализиране и формулиране на цели, в съответствие със стратегията и приоритетите на заинтересованите партньори при съставянето му имат определено познавателно и информационно значение. При неговото изработване е следван принципа “малко на брой стратегически цели, приоритети и мерки, но създаване на максимално добри условия за тяхното реализиране”, който успешно се защитата и в рамките на разработената областна стратегия за развитие за периода 2005 –2015 година.

Място в регионалната йерархия. Връзки, структура, категория

Област Търговище в настоящия си вид е създадена през 1999 г. (Указ № 1 на президента на Републиката, ДВ, бр.2/1999 г.). С указът на основание Закона за административно-териториалното устройство на Република България са утвърдени границите и административните центрове на 28^-те области в страната, в т. ч. на област Търговище с административен център град Търговище, в която се включват общините Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище.

Област Търговище, както и областите Варна, Добрич, Разград, Силистра и Шумен се включват към Североизточния район за планиране съгласно Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр.14 от 20.02.2004 г.). Център на района е Варна (Постановление № 109 на МС от 28.05.2004 г. (обн., ДВ, бр.49/8.06.2004 г.).

Категорията на общините от област Търговище на основание Заповед № РД-02-14-256 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 31.05.2004 г. (ДВ, бр. 52 от 18.06.2004 г.) е: Търговище – 1-ва, Попово – 2-ра, Омуртаг – 3-та, Опака и Антоново – 4-та. Населените места в общините са от 1-ва до 8-ма категория.

Природогеографска характеристика на територията и демографско състояние

Релеф

Релефът на територията на областта е предимно хълмист, разнообразен от изразителни равнинни и долинни разширения и от нископланински възвишения. Включва части от източната част на Дунавската хълмиста равнина – Поповските височини, части от долината на р.Черни Лом и от Разградските височини. Включени са и части от Източния Предбалкан – част от Преславска планина, както и Лилякското плато, горното поречие на Врана с Търговищкия проход. В югозападната част на областта се намират Антоновските височини, хълмистата област Сланник (Тозлук) и горното поречие на Голяма река. В най-южната част на областта е разположена Лиса планина. Най-високата точка в областта е 862 m н. в. (южно от с. Птичево, общ. Омуртаг). Североизточно от планината се намира хълмистата котловина Герлово.

Релефът, съчетан с климатичните особености в южната част на областта, е предпоставка за развитие на туризъм и рекреационни дейности, а в северната част – на селското стопанство и промишлеността.

Полезни изкопаеми

Областта е бедна на полезни изкопаеми. На територията широко се разкриват варовици, пясъчници и мергели – в районите на гр. Търговище и селата Стража, Вардун, Кралево, Садина, Лиляк, Светлен, Пролаз, Крепча, Цветница и др.; доброкачествени глини в районите на Търговище и Попово, гр. Антоново, на селата Пробуда, Славяново, Еревиш, Водица; халцедонови пясъци (при гр. Опака) и каменна сол (при гр. Омуртаг). Варовиците се използват за чакъл и вародобив, глината – за груба керамика. Територията на областта е една от най-перспективните и богати райони в Североизточния район за планиране за добиване на висококачествен ломен и трошен камък, пригоден за всякакви строителни нужди. Освен нерудни изкопаеми на територията няма други полезни изкопаеми.

Климат

Територията на областта се намира в умереноконтиненталната климатична област – в средния климатичен район на Дунавската равнина, а най-южната й част в предбалканския климатичен район. Климатът на областта се формира под влиянието на океански въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват от северозапад и запад, и на континентални въздушни маси, които нахлуват предимно от североизток. Широката отвореност на север е главният фактор за свободния достъп на континенталните въздушни маси на цялата територия на областта.

Континенталността на климата се проявява в голямото годишно колебание на температурите (годишната амплитуда е от 23,4ºС до 23,6ºС). Лятото е горещо, зимата – студена. Най-ниска е средномесечната температура през януари (между –2,5ºС и 1,5ºС), а най-високата – през юли (от 22,5ºС до 24ºС в северната част на областта и от 16,5ºС до 22ºС в южната). Средногодишната температура за областта е около 10,7ºС, а на юг в Предбалкана се понижава до 7ºС. Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа годишно.

Валежите (585 mm) са под средногодишните валежни суми за страната, с летен максимум през юни и зимен минимум през февруари. Снежната покривка се задържа за около 44 дни. Годишната сума на валежите в областта е по-голяма, отколкото в северните части на Дунавската равнина. Преобладаващи са северозападните, югозападните, северните и източните ветрове.

Почви

Почвената покривка на областта е твърде разнообразна. Разпространени са излужени, карбонатни, оподзолени и типични черноземи, сиви горски почви.

В долините на реките във вид на тесни ивици има алувиално-ливадни почви. Разчленеността на релефа в областта оказва съществено влияние върху развитието на интензивна почвена ерозия. Наложително е провеждането на комплексни мероприятия за борба с ерозията, особено в районите на Герлово и Сланник.

Водни ресурси

Област Търговище е сравнително бедна на водни ресурси. В областта са изворните области на реките Русенски Лом, Голяма Камчия, Янтра. Нито една по-голяма река не протича през територията й. По-главните реки, които отводняват областта, са Черни и Малки Лом, Врана, Голяма река и Стара река. Реките са маловодни, с малки водосборни басейни. Речният отток е непостоянен. Всички реки имат снежно-дъждовен режим. Пълноводието е характерно само за пролетния сезон, в зависимост от топенето на снежната покривка и настъпването на валежния максимум. През лятото част от реките пресъхват. На територията са изградени язовирите “Ястребино”, “Съединение”, “Фисек” , тук попада и част от язовир “Бели Лом”.

Карстовите извори имат малък дебит и значението им е свързано само с водоснабдяването на някои по-малки населени места.

Рационално се използват водите на Търговищкия минерален извор “Боаза”. Водата от него е алкална, хладка, без мирис, с приятен вкус и голяма лековитост, тя се бутилира и продава в страната и чужбина.

Интерес представлява минералната вода при с. Водица, общ. Попово. Тя е подходяща за профилактика и лечение на стомашно-чревни заболявания, чернодробно-жлъчни заболявания, начални форми на високо кръвно налягане, жлъчни дискензии и органни неврози.

Флора и фауна

Територията на областта е покрита с горска растителност от широколистни видове, в които преобладават дъбови формации от обикновен габър, цер, благун, вергилиев дъб, келяв габър. В хълмистите райони на областта, главно в южната й част, горската растителност е представена от горски съобщества от мизийски дъб, габър, горун, липа и др. Буковите гори са разпространени в северните разклонения на Лиса планина. Мерите, пасищата и ливадите предимно в югозападната част на областта, са важна естествена база за развитието на животновъдството.

В животинския свят преобладават евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи. Най-добре запазена и богата е фауната в горите. От бозайниците са характерни благороден елен, сърна, дива свиня, дива котка, обикновен сънливец, обикновена горска мишка, катерица; от хищниците – вълк, чакал, лисица, дива котка, златка, белка, пъстър пор, язовец, видра; Налице са разнообразни птици – сойка, славей, кълвачи, полска яребица, кукувица, бухал, гривяк, гургулица, гугутка, скален гълъб, орел, ястреб, сокол, горска улулица и други. По границите на горите и в откритите територии обитават черен пор, невестулка, див заек, обикновена полевка, лалугер, къртица, пчелояд, пъдпъдък, полска и качулата чучулига, папуняк, бял щъркел и др. От ихтиофауната в река Врана обитават черна мряна, речен кефал, уклей, каракуда и други. Тези видове се срещат в повечето язовири в района. Последните са зарибявани предимно с шаран и толстолоб.

Поземлени ресурси

Общата площ на територията на област Търговище е 2710383 дка³.

Разпределението на поземлените ресурси по видове територии общо за областта и по общини е дадено в таблица № 1 (виж прил.). С най-голяма площ е община Търговище – 840526 дка (31,0 % от територията на областта). Следват общините Попово с площ 832899 дка (30,7 %), Антоново – 478775 дка (17,7 %), Омуртаг – 400831 дка (14,8 %) и Опака – 157352 дка (5,8 %).

Земе­делските територии заемат общо 1780125 дка (65,7 % от площта на областта при средно за страната 58,7 %). Най-голям е от­носителният дял на земе­делските те­ритории в община По­пово – 69,8 %, а най-малък в община Антоново – 54,6 %.

Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 710782 дка (26,2 % при средно за страната 33,6 %). Най-голям е относителният дял в об­щина Антоново – 38,4 %, а най-малък в Попово – 22,8 %.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 162766 дка площ (6,0 % при средно за страната 5,0 %), като най-голям е относителния им дял в община Омуртаг

.Водните течения и водни площи са с относителен дял 1,3 % (при средно за стра­ната 1,8 %), с площ 36131 дка.

Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 1926 дка (0,1 % при средно за страната 0,3 %).

Площта на териториите за техническа инфраструктура е 18653 дка (0,7 % при средно за страната 0,6 %).

Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии е 1460801 дка (53,9 % от територията на областта, при средно за страната 44,8 %). На човек от населението се падат по 10,6 дка обработваема земя (при средно за страната 6,4 дка (човек). Съпоставена с други райони на страната неизползваната обработваема земя е със сравнително малка площ. През 2001 г. не са използвани 49918 дка, което представлява 3,4 % от обработваемите земи. През 1997 г. не са използвани 7682 дка, 1998 г. – 17362 дка, 1999 г. – 42529 дка и през 2000 г. – 98097 дка.

Нивите заемат най-голяма площ - 1345971 дка, или 92,1 % от обработваемата земя. Трайните насаждения са с площ 87497 дка (6,0 %), естествените ливади – 25751 дка (1,8 %) и разсадници – 1582 дка (0,1 %). Поливните площи в областта възлизат общо на 219812 дка, от които 175922 дка са годни за напояване, а 43890 дка са с частично или напълно разрушени хидротехнически съоръжения и напоителни системи, и следва да бъ­дат възстановени.

Заедно с мерите и пасищата обработваемата земя формира т.н. стопанисвана земя – общо 1762087 дка (65,0 % от територията на областта).

Разпределението на обработваемата и стопанисваната земя по общини е дадено в таблица № 2. (виж прил. поправка в наим. на МРРБ)

Каталог: docu
docu -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
docu -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
docu -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
docu -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
docu -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
docu -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
docu -> Становище за осъществен предварителен контрол
docu -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги

Изтегляне 1.92 Mb.

Сподели с приятели: