Работен документ за екипа на комисията плурализмът на медиите в страните-членки на Европейския съюз

2.6. Вътрешен и външен плурализъм

Анализът на медийния плурализъм много често се ограничава до аспектите на вътрешния и външния плурализъм и до аспектите, касаещи правилата за притежаване на медии. Външният плурализъм трябва да се разглежда заедно с вътрешния плурализъм. Последният може да бъде изключително важен за по-малките пазари.

В аудиовизуалната област, която е регулиран пазар, вътрешният плурализъм, разнообразието от издания и/или съдържание могат да се стимулират и контролират с въвеждането на програмни изисквания и задължения по закон или с лиценз. Освен това, вътрешния плурализъм може също да се постигне с въвеждането на структурни задължения относно състава на ръководните органи или органите, отговарящи за програмите/избора на съдържание.

Има основна разлика между лицензните медии като телевизионните и радио-предаванията и печатната преса. За печатните издания вътрешният плурализъм може да се гарантира по-добре чрез доброволно само- и съ-регулиране (кодекси за независимост на редакторите, конфиденциалност на източниците, правила за неразкриване, законодателство за клевета и др.) и журналистически кодекси, определящи стандарти за акуратност, обективност и честност, зачитане на личността и насърчаване на високи професионални стандарти, забраняващи плагиатството, клеветата и приемането на подкупи. Независимо от това, тези доброволни само- и съ-регулаторни подходи трябва да имат механизми за реален контрол и да гарантират прозрачност на изпълнението. Характерът на съдържанието и качеството на новините, предлагани в заглавията като отражение на вътрешния плурализъм, могат да се оценят чрез някаква форма на сравнителен анализ на съдържанието. От друга страна, трябва да отбележим, че търговският успех на заглавията често зависи от доверието на читателите във въпросното издание. Затова има някои форми на “естествени” инициативи издателите да предлагат плуралистично и реалистично съдържание.

7. Плурализмът в сектора на електронните медии : двойнствена среда и независими регулатори

От зараждането си до сега електронните медии в Европа преминаха през изключително развитие: от единични, национални радио канали със само няколко-часова дневна програма до днешните многоканални системи, където радиото и телевизията се излъчват 24 часа в денонощието за слушателите и зрителите по целия континент; от електронните медии като обществен монопол до настоящата “двойнствена система”, в която обществените електронни медии съжителстват и се конкурират с нарастващия брой на частните, комерсиални медийни корпорации.

И обществените електронни медии²⁴, и комерсиалните такива допринасят за медийния плурализъм и този дуализъм сам по себе си допълнително засилва плурализма. Високото качество на информацията е важно задължение на обществените електронни медии и изпълнението на това задължение има важен принос за медийния плурализъм. Функциониращата двойнствена система също означава, че трябва да има баланс.

Дори ако има въведени разпоредби за електронните медии, прилагането на законодателството в условията на медиен плурализъм е от изключителна важност. Регулаторните органи имат централна роля в тази връзка. Като цяло, регулаторните органи имат пълномощията да издават лицензи за радио и телевизия, като по този начин гарантират свободното движение на медийни услуги. Те трябва да контролират съответствието на аудиовизуалните програми с европейските и националните правила. Централно място в това има защитата на непълнолетните, човешкото достойнство, недискриминацията и прилагането на рекламните правила. Самите независими регулатори също разработват и въвеждат свои правила (например кодекси за практиките в областта на рекламата). Националните регулаторни органи, които упражняват тези правомощия безпристрастно и прозрачно, са много важни за гарантирането на медийния плурализъм²⁵.

Важността на независимите регулаторни органи е подчертана и в Препоръка № R (2000) 23 на Съвета на Европа за независимостта и функциите на регулаторните органи в сектора на електронните медии²⁶.

Предложението за нова Директива за аудиовизуалните услуги²⁷ включва задължението за страните-членки да гарантират независимостта на националните регулаторни органи. Те трябва да са независими и от националните правителства, и от доставчиците на аудиовизуални медийни услуги.

Трябва да отбележим, че не е задължително националните регулаторни органи да имат мандат или възможности за контрол на съблюдаването на медийния плурализъм чрез използването на набора от критерии, описани в този работен документ.

2.8. Технологично развитие

И все пак, до момента най-големите страхове на някои коментатори не се сбъднаха. Важните последици от случаите по закона за конкуренцията предотвратиха превземането на пазара³⁰. Като се започне с Директивата за телевизионните стандарти³¹, Разпоредбата за предварителен достъп се утвърдиха също като средство за контрол на пазарната власт на операторите на мрежи и платформи за дигитална телевизия, произтичаща от контрола върху условния достъп и другите съоръжения. Директивите за електронните комуникации³² дават на националните регулаторни органи разнообразни инструменти за контрол на пазарните сили, които заплашват плурализма. Независимо от това, има и нови безпокойства по отношение на засилващата се роля на операторите на мрежи в качеството им на “пазители на входа” за всички – “четворната игра” – комуникационни услуги, включващи много медийни услуги, за които са абонирани милиони домакинства из цяла Европа³³.

Като допълнителен инструмент за насърчаване на медийния плурализъм в европейската регулаторна рамка за електронни комуникации е възможно на операторите на мрежи да се наложат “задължителни” ангажименти. Член 31 от Директивата за универсалните услуги и правата на потребителите позволява на страните-членки да налагат разумни “задължителни” ангажименти за излъчването на специализирани електронни телевизионни канали и услуги. Подобни задължения трябва да отговарят на ясно определени цели от общ интерес и трябва да са съизмерими и прозрачни. “Задължителните” ангажименти може да се прилагат и относно капацитета за излъчване на всяка мрежа, където значителен брой крайни потребители на тези мрежи ги използват като основно средство за приемане на телевизионни предавания. Има и форми за налагане на задължения относно разнообразието на съдържанието. Въпросите, касаещи налагането на задължения в границите на Рамката за електронни комуникации, ще бъдат обект на консултации при предстоящия преглед на тази рамка.

Взаимозаменяемостта е област, за която някои парламентаристи и участници на пазара изразиха безпокойството си относно възможната опасност за плурализма, поради използването на собствени приложни програмни интерфейси (API) за доставка на интерактивни телевизионни услуги. Член 18 от Рамковата директива за електронни комуникационни мрежи и услуги³⁴ ограничи това, като поиска от играчите на пазара за използват отворени API и започна преглед с цел да оцени взаимозаменяемостта и свободата на избор за потребителите³⁵.

По-общо казано, възможността за много повече дигитални канали стимулира нови играчи, както накара и съществуващите участници да пуснат нови канали. Беше изразен скептицизъм относно това, че повечето канали означават повече плурализъм³⁶; но е вярно също така и, че перспективата за по-голямо разнообразие означава подобрение, в сравнение с типичния аналогичен сценарий за 4-5 наземни телевизионни канала³⁷.

Някои коментатори изразиха съжаление, че увеличаването на броя на каналите доведе до по-голямо осланяне на по-евтини форми на програмиране и го отдадоха на проблема с медийния плурализъм. Реалната причина е икономическа: програмните бюджети не са се увеличили пропорционално на трансмисионния капацитет. По-големият брой канали не означава непременно повече медиен плурализъм. Много от тях са резултат или на тематичната диверсификация на по-големите канали, или на големите медийни компании. Много от каналите се държат от титулярни електронни медии, а много голям брой (около 80 %) имат микро аудитория и поради това - малко средства. Броят на новинарските канали остава също така доста ограничен (по-малко от 10 % от общия брой).

Скорошно проучване, проведено от Комисията, подчерта парадокса, че високият пазарен дял – концентрацията – може да бъде полезен за финансирането на определени видове програми, които се считат важни за плурализма, изключително скъпи филмови сериали или разследваща журналистика³⁸. Това илюстрира още веднъж баланса, който трябва да се постигне между критичната икономическа маса и плурализма на предлагането, както и необходимостта от нови бизнес модели за осигуряване на постоянно предлагане на програми с високо качество, които се търсят от европейската аудитория³⁹.
Интернет и глобалната мрежа
Интернет – и по-специално, глобалната мрежа – се превръща в основното бойно поле за всички медии, тъй като той въплъщава процеса на сближаване. По-специално, това означава, че лицензираните и нелицензираните медии ще се конкурират в мрежата, като използват комбинация от текст, графики, фотографии и видео⁴⁰. Освен това, отделните граждани могат да правят и разпространяват собствено съдържание – включително видео, без да трябва да плащат високи такси за участие и да преодоляват забраните за участие, които са характерни за електронните медии или традиционните печатни издания⁴¹.

Взаимодействието е основната нова характеристика, която интернет внася в традиционните еднопосочни медии, каквито са телевизията и печатната преса. Всички медии в интернет имат двупосочна комуникация. По този начин става много лесно създаването на общности, които споделят еднакви интереси. Интернет като медия създава предизвикателство за традиционните печатни и телевизионни медии, които традиционно имат еднопосочен трафик и ограничено взаимодействие чрез “Писма до редактора”. Най-вероятно в дългосрочен план това ще промени значението на традиционното право на отговор.

Основният въпрос ще бъде как да се измери плурализмът в интернет контекста. Той може да е много по-самостоятелно поддържащ се, отколкото в аналогичния материален свят, ако клиентите на интернет медиите са много по-малко пасивни от традиционните клиенти на вестниците или електронните медии⁴². Например, те могат да бъдат членове на няколко общности, управлявани от големи медийни играчи, но и на други общества, които нямат връзка с комерсиалните медии. Затова, дори ако сега е още много рано да се правят каквито и да било изводи във връзка с медийната концентрация и медийния плурализъм, може вече да поспорим, че теоретично интернет медиите изглеждат многообещаващо за плурализма.

Беше изразена загриженост обаче на няколко фронта. Единият касае качеството на информация, предлагана в интернет. За тези, които са свикнали с взаимообвързващите задължения, наложени от традиционните нравствени норми за правата и задълженията, приложими по-специално за печатната преса, фактът, че всеки може да публикува в интернет, може да създаде затруднения. Ясно е, че утвърдените медийни компании се ползват с доверието на техните читатели или зрители и имат с предимство в тази връзка, както и голямо предизвикателство да запазят това доверие. Медийните инициативи за ограмотяване, насочени към интернет средата без съмнение ще включат и въпроса с доверието, било то на национално или европейско ниво⁴³.

Появата на търсачките също така предизвика загриженост сред наблюдателите, по повод това, че самите търсачки могат да станат нещо като “вход” и да навредят на плурализма, особено като манипулират критериите за търсене и водят потребителите към сайтовете на рекламодателите. От друга страна има комерсиални инициативи за предлагане на обективни начини за търсене. Бизнес моделът за търсачките се базира на предоставянето на ясно разделени рекламни линкове, произхождащи от контекстуалния анализ на конкретното търсене⁴⁴. Както е при всички интернет медии, няма основни технически ограничения за броя на търсачките, които интернет може да поддържа и в бъдеще ще има нови алгоритми за търсене, които могат да търсят мултимедийно съдържание, което е тема, подкрепена от изследователски проекти на ЕС. Чрез алгоритми за сложно индексиране, каталогизиране и филтриране, ще се позволи на потребителите да имат достъп до повече новини, отколкото биха имали в други случаи.