Радостта по пътя към целта джойс майер софия, 2007
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Ние обвиняваме какво ли не за нещастието си и това е, което съществува през повечето време - вина. Когато сме нещастни, често искаме да си го изкараме на някой друг или на нещо друго. Но само истината ни освобождава (Йоан 8:32). Много пъти просто трябва да се върнем към нещата, които Бог ни е говорил, да се върнем към водителството на Светия дух, което сме пренебрегвали, защото сме смятали, че е било нещо маловажно, което едва ли би имало чак такова значение за живота ни. Помнете, че Библията казва, че малките лисици погубват лозята. Често търсим огромни чудовища в живота си, а отговорът е прост и е точно пред лицето ни - трябва само да отворим очите си и да се огледаме. Трябва да се покаем за липсата на равновесие в живота си. Нямам пред вид да паднем по лице, да се покрием с вретище и пепел и да плачем; имам пред вид, че трябва да се обърнем и да тръгнем в противоположната посока. Наистина трябва да съжалим за погрешния си начин на живот и да вземем решение да го променим. Понякога сме изкушени да правим лесното вместо това, което сърцето ни наистина иска. Например, може да ви се прииска да поканите приятели на вечеря, да си приготвите нещо за хапване, да общувате или да играете игри. Това е желанието, което се е повдигнало в сърцето ви, но тогава плътта ви започва да мисли за всичко, което трябва да се направи, за да сте готови за подобна вечер. Трябва да се обадите на хората, да идете в магазина да напазарувате, да изчистите и подредите дома си, да готвите, да намерите игри, да сервирате, после да миете чинии и да почиствате след тях. Тогава ви идва мисълта: "О, забрави, просто ще си поседя пред телевизора." И още една вечер ви е скучно, вероятно сте самотни и продължавате с добре познатия модел - безрадостно да се чудите какво не е наред с вас и да си казвате: "Животът ми е толкова скучен. Сякаш нищо не се случва. Вече не издържам така". Точно така много хора изпадат в проблеми с взаимоотношения, защото в подобни ситуации хората прехвърлят вината за не-задоволството си върху тези, с които са във взаимоотношения, като очакват другият да им снабди нуждата от радост. Хората могат да ни дадат малко щастие, но не могат да снабдят нуждата ни от радост. Радостта е продукт на Духа и на живота в Духа. Ако Духът ви води към разнообразие, а вие останете в еднообразие поради мързел или по друга плътска причина, това ще повлияе на радостта в живота ви. "Телевизорът изяде приятелката ми" Нямам нищо против гледането на телевизия, ако това, което се гледа, не е неблагочестиво, и ако се гледа с мярка. Но смятам, че телевизията е голям проблем за много хора. Много лесно е да седнеш пред телевизора и да му позволиш да те забавлява. Няма нужда да правиш нищо - само седиш и гледаш. Но може би имате нужда точно от обратното - да не седите пред телевизора. Може би сте нещастни, защото имате нужда да станете и да използвате някои от творческите си дарби. Ако способностите, които Бог е посадил във вас, не се използват, те буквално заспиват и закърняват. Вие усещате, че нещо ви липсва, но може би сте заблудени по отношение на това какво е "нещото". Ще споделя с вас една история, която чух. Наречена е "Телевизорът изяде моята приятелка". Едно момиченце си имало приятелка, с която много обичали да се люлеят. Те дори си направили състезание коя ще се залюлее най-високо. Прекарвали много време заедно, всеки ден; почти през цялото време били заедно. Когато първите телевизори излезли, семейството на едно от момиченцата купило. Майката повикала дъщеря си: "Ела да видиш какво купихме!" Другото момиченце повече не видяло приятелката си след това. Всеки път, когато отивала да я извика да играят, тя била заета. Гледала детски рисувани филмчета или нещо друго. Или тъкмо започвал, или тъкмо привършвал филмът и заради това не можела да излезе да играе. Момиченцето усещало липсата на приятелката си; толкова много се били забавлявали и толкова хубаво си играели преди. Момиченцето, останало без приятелка и намразила телевизора, защото "изял" приятелката й. Да, ако гледането на телевизия стига до крайности, "изяжда" хората, "поглъща" приятелствата. Лесно става занимавка за децата и това на пръв поглед улеснява родителите, защото не се налага да прекарват много време с децата си. Повечето хора днес са твърде заети да вършат това, което трябва да направят, и прекарват много време във вършене на неща, които нямат вечна стойност и не дават траен плод. Телевизията сама по себе си може да бъде благословение. Отпускащо е вечер след тежък ден да седнеш пред телевизора и да се загледаш в някоя интересна история, но дори това приятно нещо може да се превърне в проклятие, ако излезе извън контрол и баланс. Опитайте, може и да ви хареса! "Знам делата ти: ето, аз поставих пред теб отворена врата и никой човек не може да я затвори..." Откр.3:8, KJV Може би Бог ви е говорил за някакви промени в живота ви и вие ги искате, но сте уплашени. Искам да ви насърча да не се боите да престъпите с вяра. Дори и да направите грешка, това няма да е краят на света. Не прекарвайте живота си в гледане назад със съжаление, че не сте опитали различни неща или не сте ги направили по различен начин. Да се чудите "какво би било ако...", е самотно чувство. Обещавам ви, че няма да се насладите на всичко, което опитате. Но ако имате личен опит, ще знаете със сигурност. Няма нужда да живеете целия си живот в слушане какво са направили другите и в чудене какво ли е да направиш същото. Няма да сте способни да направите абсолютно всичко, но престъпете в Божието време в нещата, в които усещате, че ви води. Минете през вратите, които Той отваря. Дори може да направите няколко стъпки в дадена посока, за да видите дали затворена преди врата няма да се отвори, като я доближите. Например Бог веднъж ми даде урок, като използва автоматичните врати, които се задействат с фотоклетка, когато стъпиш на постелката пред тях. Бог каза нещо от този тип: "Джойс, ти можеш да си седиш в колата пред супермаркета цял ден, но тази врата никога няма да се отвори за теб и няма да те пусне да влезеш в магазина. Но ако излезеш от удобното си място и се запътиш към вратата, когато я наближиш, ще видиш, че тя ще се отвори и за теб". Може би имате някои насоки от Бога, но не виждате цялата картина. Бог води стъпка по стъпка. Той няма да ви покаже втората стъпка, ако не направите първата. Бог работи постепенно; така е и с вярата ми. Може да имам малка вяра, затова Бог ми показва нещо малко, което да направя. Ако съм вярна на малкото, Той ми показва следващата стъпка, като дотогава вярата ми е пораснала, за да се справя с новото. Може би имате нужда да отивате до работното си място и обратно по различен маршрут. Може да си помислите: "Ами ако се объркам или загубя?" Аз ще ви отговоря: "Ами ако пък се забавлявате?" Едно от любимите ми места за вечеря е един ориенталски ресторант, който открихме с моя приятелка, когато тръгнахме да го търсим. Чухме че бил много добър, но не можахме да разберем къде точно се намира. Имахме бегла представа, но понеже и двете не сме много добри в ориентирането, идеята да тръгнем да търсим нещо без да знаем къде точно е то, почти ни разколеба. Бяхме говорили за това няколко пъти и всеки път се отказвахме. Но точно в онзи ден бяхме настроени приключенски и решихме да рискуваме да се загубим, но да видим дали ще го намерим. След като тръгнахме, го намерихме. В резултат на нашата готовност да престъпим и да "опитаме", вече в продължение на години се наслаждаваме на храната там и сме насочили и други приятели натам. Не ви съветвам да вършите неразумни неща, но ви насърчавам да намерите баланса между живота в страх и живота с мъдрост. Неразумно би било, ако тръгнех да търся този ресторант вечер, сама и без телефон в колата. Но тогава беше през деня; бях с моята приятелка; имахме и телефон в колата. В общи линии единствената опасност за нас беше да се загубим и да се наложи да спрем да попитаме как да се приберем вкъщи. Насърчавам ви да добавите към ежедневието си колкото може повече разнообразие и творчество. Дори когато вършите ежедневни неща, опитайте да ги направите по различен начин, особено ако сте усетили, че те вече са започнали да ви втръсват. Няма нужда да чакате да ви завладее депресия, за да разпознаете, че имате проблем. Не остарявайте и не мухлясвайте! "Този наш хляб взехме още горещ от домовете си в деня, когато тръгнахме към вас, но ето, сега е сух и е мухлясал". Ис.Нав.9:12 Ако на масата има хляб и след вечеря седим и си говорим на чаша кафе, ако пипна хляба, който не е покрит, ще усетя, че вече леко е започнал да изсъхва по крайчетата. Може да не е остарял още, но ако не го увия и не се погрижа за него, скоро ще се втвърди, ще започне да се троши и няма да има вкус. Същият принцип се отнася и до живота ни. Ако не сме внимателни, врагът ще ни подмами животът ни да стане сух и остарял. Съпротивете се на дявола когато ви напада! Дъщеря ни Сандра пътува с нас и е ръководител на помощното служение в нашите конференции. Когато сме вкъщи, тя ми помага с домакинството. Преди да започне да пътува с нас, тя беше домакиня и освен това организираше детската занималня по време на местните събрания, организирани от нас веднъж седмично в Сейнт Луис, Мисури. Тя прекарваше много време в чистене и в пране. На всеки, който чисти една къща всеки ден, това му омръзва. Това е едно от най-трудните неща, за които може човек да се ентусиазира, защото тъкмо подредиш, а някой вече разтуря, ти чистиш, а други цапат. Това е особено вярно, когато имате малки деца или тийнейджъри. Забелязах веднъж, че Сандра върши в понеделник неща, които обикновено прави към края на седмицата. И я попитах какво прави. "Малко си смених програмата - да внеса малко свежест в нея". Вижте, понякога помага дори ако само смените деня за пране или за разнообразие гледате филм или слушате музика, докато гладите. Опитайте да ходите за хранителни продукти в друг ден или, още по-добре, в друг магазин. Тези дребни промени могат да добавят достатъчно разнообразие, с което да предпазите нещата от остаряване. Секретарката ми беше перфекционистка, освободена от това натрапчиво поведение. Преди никога не бе напускала дома си, докато не си оправи леглото. Тя започна да осъзнава нуждата от разнообразие в живота си, затова един ден ми каза: "Ще се смееш, ако ти кажа какво направих". И тя ми разказа, че ей така, за разнообразие тръгнала без да си оправи леглото. Каза, че с голямо удоволствие минала край него и дори се пообърнала да го види как е разхвърляно. Това беше знак за нейното освобождение. Тя добави: "Ще правя така само тази седмица. Но със сигурност е страхотно усещане - като да разкъсаш паяжина". Когато тя каза това, на мен изведнъж ми хрумна, че ако седим, обградени от мухъл, и ние мухлясваме! Най-малкият ни син, тогава около единадесет годишен, . без особен афинитет към оправяне на леглото си и към почистване на стаята си, дочул историята на моята секретарка. На следващия ден ми каза: "Ами днес ще внеса малко разнообразие. Няма да си оправям леглото". Естествено, опитваше се да бъде забавен; сигурно си мислеше, че вече се е съсипал от оправяне на леглото, но аз поисках от него да продължи да се "съсипва". Някои хора казват, че трябва да си имат режим или че самите те са хора на навиците. Режимът е нещо хубаво, както и някои навици, но стига това да не води до навлизане в сухота и мухъл. Свободни сте да си правите режими и да си изграждате навици колкото ви се ще, но е важно да го правите с радост. Като вярващи вие сте свободни да имате "неизговорима радост и да сте пълни със слава" (I Петър 1:8 KJV). Затова, дерзайте! Положете усилия да видите колко можете да се насладите на живота си! Творчество и разнообразие в духовния живот "Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа". Йоан 3:8 Открила съм, че когато следвам водителството на Светия Дух в молитва и взаимоотношение с Господа, това води до разнообразие и творчество, чиито резултати са свежест и жизненост. Когато си правя свои планове, винаги включвам правила и наредби, които смятам, че биха ме задържали в радост, че Го познавам. А може и да си пусна музика да танцувам пред Господа, за да Го прославя. Понякога пък лягам на земята и просто оставам в Божието присъствие. Гарантирам ви, че Светият Дух е пълен с творчески заряд; никога няма да ви води със скука за каквото и да било, стига да искате да Го последвате. Аз обаче трябваше да се науча, че ние се чувстваме по-комфортно, когато имаме правила и наредби, отколкото когато имаме свобода. Нещо повече - често сме уплашени от свободата. Когато вземаме решения според индивидуалното водителство на Светия Дух, трябва да отговаряме за тези решения; макар че ако правим всичко, което другите правят, или което "правилата" казват, че трябва да се направи, ще бъдем по-малко критикувани или съдени. В Божието Слово има определени насоки за много неща и те са еднакви за всички нас, но няма пълен комплект указания за това "как" да имаме лично време с Бога, да изучаваме Библията или да имаме взаимоотношения с Господа. Много от нас имат такива огромни трудности в тази област, че това ги спира да продължат. Ние трябва да се наслаждаваме на Бога повече отколкото на всичко друго, да не се чувстваме сухи и да ни е скучно, когато храним духовното си естество. Служенето може да се окаже много творчески заредено преживяване, ако му позволим да бъде такова. Светият Дух ще ни води как да свидетелстваме, как да даваме, как да наставляваме и издигаме, как да се молим и как да развиваме абсолютно всеки аспект от духовния си живот. Не е необходимо да заемаме определена поза, за да се молим. Понякога се моля, докато се упражнявам на пътеката във фитнесзалата, друг път (и това е най-често) докато седя на един определен стол в кабинета ми у дома. Това е моето място, на което се усамотявам сутрин. Но това не е просто обичай. Ако усетя, че върша това по инерция, променям нещо, за да запазя това време свежо. Служителите имат нужда от равновесие Вече споменах как трябва да избягваме да бъдем свръх духовни, за да могат хората да се доближат до нас. Аз трябваше да се науча, че останалите от моето семейство, макар че са призовани от Бога, както и аз съм призована, нямат същото призвание като моето. В един момент си мислех, че Дейв и децата ни са много плътски. Когато ходехме в отпуска, аз прекарвах много време в търсене на Бога, а семейството ми искаше да се забавлява. Спомням си как критикувах Дейв, че не отделя толкова време за Бога, колкото аз мислех, че е необходимо. Той ме уведоми, че не знам колко време прекарва с Бога и че само защото не прави това, което правя аз, не значи, че той няма добри взаимоотношения с Господа. Каза ми и още нещо много важно: "Джойс, аз съм призован от Бога да бъда администратор на "Живот в Словото" и да бъда твой покров. Много сериозно се отнасям към призива си от Бога, но не съм призован да проповядвам". После добави: "Обичам Словото и Го изучавам, но нямам благодатта да прекарвам толкова време като теб в молитва и изучаване. Ти си призована и помазана от Бога да вършиш нещо, но ние другите нямаме твоя призив и ти не можеш да ни караш да се подготвяме за нещо, което не сме призовани да вършим". Всеки служител трябва да внимава да не прави опити да вкара семейството си в своя калъп. В Исая 58:6, 7 Господ ни дава добро разбиране за поддържането на равновесие в служението: "Не това ли е постът, който Аз съм избрал - да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?" Ако сте служител, не се крийте от нуждите на най-близките си, докато служите на всички други. Няколко пъти, докато съм служила, някоя пастирска жена, жена на пътуващ евангелизатор или жена на служител в затвор е идвала да ми каже, че техният брак е в сериозна криза, защото съпрузите им никога не са вкъщи, винаги правят нещо за някого и никога нямат време за семейството си. Можете да кажете: "Ама все пак това му е работата". Така е, но всички трябва да имаме правилно подредени приоритети. Първо Бог, после семейството, работата на трето място, после личното ни служение. Ако сте призовани в пълновременно служение, тогава сте благословени да имате едно и също нещо за работа и за служение. Имате нужда от време за своята собствена плът и кръв (за себе си), но членовете на семейството ви са също така ваша плът и кръв. Като служител на Евангелието имате толкова нужда от разнообразие и творчество, от колкото се нуждае и семейството ви. Тогава то ще ви "разпалва" вместо да ви "изгаря". Добавете разнообразие по простички начини "... ако мога само да свърша попрището си с радост..." Деян. 20:24 Добавянето на разнообразие към живота не е задължително скъпо или сложно. Ако искате да направите нещо различно вечерта, излезте на разходка със семейството си. Повечето малки деца обичат да се возят в кола. Дори и тридесет минути само ще са напълно достатъчни. Излезте и идете да пиете кафе. Да, и вкъщи можете да си го направите, но може да не е чак толкова забавно. Вземете си сладолед на клечка или едно безалкохолно и идете на разходка в парка, погледайте как играят децата. По време на празниците се поразходете из квартала си и разгледайте украсата по прозорците. Ако имате работа за целия ден, направете няколко кратки почивки. Излезте навън за мъничко, ако времето е хубаво, и изпийте чаша сок. Ако съседите ви са също навън, разменете няколко думи с тях. Може да погледате и малко телевизия, ако дават нещо, което харесвате. Не бива да губите целта си от поглед, но тези кратки почивки ще променят цялото ви отношение към работата. И може да ви помогнат да я свършите "с радост". Каквото и да правите, ако се покорявате на Словото и го вършите като за Господа, не само ще започнете с радост, ами и ще свършите попрището с радост. 11 Радост в Божията чакалня "Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му." Притчи 16:9 Ние мислим и планираме временно и ограничено, а Божиите мисли и планове са вечни. Това означава, че ние се интересуваме от сегашното, а Бог е по-заинтересуван от вечността. Ние искаме това, което ни кара "да се чувстваме добре" сега, и това, което ни дава незабавни резултати, а Бог е готов да инвестира време. Бог е инвеститор; Той ще вложи много време в нас, защото има вечна цел, планирана за живота ни. Бог вижда и разбира това, което ние не виждаме и не разбираме. Той иска да Му се доверим, не да живеем в светско мислене и да се ядосваме, когато нещата не винаги стават според нашия план. Без изобилно доверие в Бога, никога няма да преживеем радост и наслада. Ние си имаме идеи как и кога нещата ще се случват. Не само че Бог има предопределен план за живота ни, но Той е определил и перфектното време за всеки етап. Пс. 31:15 казва, че времената ни са в Неговите ръце. Да се борим и противим на Божието време е като да се борим и противим на Неговата воля. Много често ние се проваляме в осъзнаването, че да сме извън Божието време е същото като да сме извън Божията воля. Може и да знаем какво Бог иска да вършим, но не и кога да го направим. Дайте време на Бога! "След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство." Битие 15:1-5 Авраам имал много ясно слово от Бога за бъдещето си. Той знаел какво му е обещал Бог, но нямал яснота кога ще се случи това. Същото важи и за нас доста често. Докато чакаме да дойде проявлението - чакаме пробива - не винаги е лесно да се насладим на времето, прекарано в чакалнята. Само щом Бог ни говори или ни покаже нещо, сме изпълнени с него. Все едно сме "бременни" с това, което Бог е казал. Той е посял семе в нас; затова трябва да влезем във време на подготовка. В това време се приготвяме да се справим с това, което Бог ни е обещал да ни даде. Точно както раждането на едно дете. Първо се посажда семето в утробата, после идват девет месеца чакане и едва след това се ражда детето. През тези девет месеца се случват много неща. Тялото на жената се променя, за да я подготви за раждането. Семето расте и съзрява. Родителите подготвят разни неща за идването на бебето. Събират необходимото им, за да се грижат за детето. Точно както случващите се в тялото на жената невидими промени, така и в духовния свят има голямо раздвижване по отношение на онова, което Бог ни е обещал. Само защото не можем да видим или усетим това, което става, не означава, че то не се случва. Бог върши някои от най-добрите си дела тайно и след това с наслада изненадва децата Си. Исмаил не е Исаак "А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя." Битие 16:1, 2 На Авраам и Сара им омръзва да чакат. Били изтощени и започват да се чудят дали все пак не могат да направят нещо, за да помогнат обещанието да се задвижи по-бързичко. В Битие 16:1, 2 четем че Сарая (наречена после Сара), жената на Аврам, имала идея да даде прислужницата си на съпруга си, за да преспи с нея. Тя може би е смятала, че това ще е Божият начин да им даде обещаното дете. На нея й се е струвало, че Бог няма да направи нищо, затова тя трябва да направи нещо. Това да ви звучи познато? През време на очакване някога да ви е хрумвала блестящата идея да се правите на "Свети Дух Младши"? Аврам послушал Сарая, направил това, което тя искала и в резултат се родило дете, наречено Исмаил. Но не Исмаил бил обещаното дете. Исмаил бил на четиринадесет, когато Исаак, обещаното дете, най-сетне се родил. Може би е отнело повечко време, отколкото първоначално планираното, защото веднъж като родим "Исмаил" в живота си, после трябва да си понасяме последиците. Аз винаги казвам, че щом като веднъж сме се сдобили с Исмаил, после трябва да му сменяме пелените и да се грижим за него. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|