По едно време в живота си бях толкова негативна, че ако кажех нещо позитивно, всички се изненадваха. Сега съм точна противоположност. Предполагам, че съм била като човек, пристрастен към лекарства. Веднъж като се освободи от тях, вече не може да ги търпи и ги мрази със същата страст, с която ги е обичал, преди да бъде освободен.
Веднъж видяла разрушението, докарано от негативизма и другите форми на зло говорене, ги намразих. Според Притчи 8:13 Бог мрази изопачено и извратено говорене. И ние трябва да го мразим. Ако сме покорни на Светия Дух, Той ще ни изобличава, когато говорим погрешно. Но наш е изборът дали ще Му сътрудничим. Той е изпратен да ни държи на тясната пътека, която води към пътища на живот.
Съгласете се с Бога, а не с изпитанията
"Ще ходят ли двама заедно, ако не са се уговорили и ако не се съгласят?"
Амос 3:3
Бог има добър план за живота ни и нашата уста трябва да се съгласи с това. Ако постоянно повтаряме, че не ни се случва нищо добро и всичко в живота ни е проблем, можем да очакваме умножаване на проблемите ни.
Думите са семена. Каквото говорим, сеем го, а това, което сеем, после го жънем!
Започнете да казвате: "Аз имам бъдеще и има надежда за мен. Бог е на моя страна. Без значение колко разочарования съм имал в миналото, това е нов ден. Добротата и милостта ме следват днес". Ако говорите така, това ще ви помогне да се насладите на пътуването. Без значение колко дълго трябва да чакате прелома, може да направите чакането максимално приятно.
Понякога ние чакаме Бог или другите да направят нещо, за което Бог ни е дал способност и отговорност да извършим сами. Можем да увеличим радостта си чрез простичкия принцип на правилното говорене.
Понякога това, което говорим за проблема, е по-големият проблем от самия проблем. Когато непрестанно мислим и говорим за проблемите си, правим в ума и устата си списъци, от които не можем да избягаме. Те започват да надделяват в душата ни. Душата ни се препълва с проблема. Бог никога не е възнамерявал проблемите ни да влизат в нас. Те може да са около нас, но не и да бъдат вътре в нас. Ако пазим душите си пълни с Него и със Словото Му, радостта остава. Но можем и да отровим радостта си бързо и лесно, като не се придържаме към Божиите принципи.
Веднъж нарочно започнах да правя списък на скърбите, които дойдоха върху мен, защото щях да поучавам по тази тема. Бяхме решили да комбинираме почивка в Маями със семинар там. Нямаше ни вкъщи седем дни и за това време ни се случиха девет неща, които бих определила общо като скърби.
Ако не ги бях записвала, едва ли щях да съм запомнила и половината от тях, докато се върнем вкъщи, защото аз вече не съм пристрастена към говорене за скърбите и проблемите ми. Като факт знам, че говоренето за тях ги увеличава.
Дейв игра голф тогава и още в началото на играта започна проливен дъжд и се наложи да спре. Той си беше опаковал стиковете, беше пътувал до Флорида с тях, беше платил специална такса за тях, беше направил всичко необходимо, за да се подготви за игра на голф, а то взе че заваля. Това за вас и за мен може да не звучи като нещо кой знае какво, но за запален голф играч това си е проблем.
Скърбите са всички "неща", които се случват в живота на човека и го разочароват или дразнят.
Когато отидохме в Маями, църквата там беше уредила да се настаним в хубав хотел точно до плажа, но в хотела ни бяха определили да стоим в една стая два от дните, а за останалите трябваше да се преместим в друга стая на противоположния край на хотела.
Това означаваше да си стегнем багажа и после да го разопаковаме отново, което беше излишно. Втората стая, която ни дадоха, беше точно до помещението с боклука и явно имаше нещо ужасно миризливо там, което проникваше чак през стените и беше толкова ужасна миризмата, че в един часа през нощта се наложи да се обадим на служителите да го отстранят. Тогава разбрахме също, че нощем в хотелите не работят чак толкова много хора.
На първото ни събиране местната електрическа компания беше блокирала паркинга пред църквата, защото копаеха точно на улицата пред църквата и хората трябваше да си търсят къде да паркират. Темата на семинара беше "Брак и семейство". По време на семинара някакъв човек беше наслагал по всички коли листовки, в които рекламираше телефони на леки жени.
Дейв отиде в църквата да продава касети, но не могъл да връща ресто на хората, защото се оказа, че портфейлът му е в моята чанта. Два пъти хората, които трябваше да ни вземат и да ни закарат в църквата, закъсняваха. А на всичкото отгоре някой беше ударил колата, която бяхме взели под наем, докато беше на паркинга.
Имаше период в живота ми, когато щях да си помисля, че това пътуване е било пълен провал! И то щеше да е провал, защото аз щях да преувелича проблемите, като говоря твърде много за тях. Но както се случи, нещата, които се провалиха, наистина не ме притесниха чак толкова много.
Останете щастливи, като внимавате върху думите, които излизат от устата ви.
Днес оплаквахте ли се? Това определено е намалило радостта ви.
Някои хора са "хронично критични".
Казахте ли негативни или осъдителни неща за някого днес? Това със сигурност е отровило радостта ви.
Неучтивите коментари за други хора ни причиняват далеч повече проблеми, отколкото знаем.
По едно време имах проблеми с помазанието върху живота ми. Усещах, че нещо ме спира или блокира. Беше ми трудно да обясня, но нещо не беше наред. Това чувство ме преследваше около три седмици, докато накрая не разбрах, че имам нужда да споделя с Бога.
Той ми показа, че бях направила коментар относно проповядването на друг служител. Бях казала, че изложението му беше много накъсано - скачаше от една идея на друга. Всъщност бях обидила Светия Дух. Този брат беше слуга на Господа, проповядваше чрез водителството на Светия Дух, а аз бях осъдила стила му.
Ние съдим това, което е различно и то обикновено защото ни предизвиква. Ако стилът на този човек беше правилен, може би моят трябваше да се подобри. Не бях мислила съзнателно за това, но вярвам, че страховете в нас са корените на осъждението спрямо другите.
Научих важен урок от този случай. Бог много сериозно работи в мен по отношение на тази случка и знам, че една от причините за това е понеже аз поучавам върху Неговото Слово. Той не иска горчива вода да излиза от същия извор, от който на следващия път ще излезе сладка вода. Той не иска да хваля Него, а да кълна онези, които са направени по Негов образ.
Да си замълчим, когато видим грешките в другите хора, показва смирение. Библията казва в Римл. 12:3, че ние не бива да мислим себе си за повече, но трябва да осъзнаем, че това, което можем да правим добре, го правим заради Божията благодат.
Вероятно друг човек няма същата благодат и дарби като вас или като мен. Не можем да критикуваме другите, че нямат нещо, което Бог не е избрал да им дари.
Понякога съдим хората, че са по-бавни от нас, но Бог е този, който ни дава определената скорост.
По-големият ми син работи по-бързо от всеки друг, когото познавам, но той е научил, че не всеки е така бърз като него. Неговата бързина и акуратност са дар от Бога.
Моята скорост на вършене на неща е може би около средната. Знам за хора, които са по-бързи от мен, но познавам и хора, които са доста по-бавни.
Това, което искам да кажа, е че ние не сме отговорни за това, което Бог не ни е дал. Можем да учим и да растем, но никога няма да правим нещата по абсолютно същия начин като другите. Осъждането идва от това, че гледаме на себе си (особено по отношение на дарбите и талантите ни) и решаваме, че онези, които не вършат нещата като нас, ги вършат погрешно.
Ако имаме подобни неща в сърцата си и оттам в устата си, е отрова за радостта ни. Има толкова много, което може да се напише за устата и говоренето, но се надявам да сте разбрали идеята ми.
Помнете, има "смърт и живот в силата на езика и тези, които го обичат, ще ядат плодовете му" (Притчи 18:21). Следователно пазете думите си сладки, за да бъде и плодът им сладък!
Заключение: Завършете пътешествието си с радост
"Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам с радост пътя си..."
Деяния 20:24
Библията е пълна със стихове за радостта, радването, задоволството и веселието. Един от любимите ми е в Пс. 100:1, 2:
"Възкликнете на (вдигнете радостен шум пред) Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост".
Да служим с радост на Господа е добра цел за всички нас. Често си мислим, че трябва да направим нещо велико и забравяме простичките неща, които явно прославят Господа. За Бог означава много, когато Му служим с радост.
Имаше години в живота ми, когато имах служение, но нямах радост. Оттогава съм научила, че Господ би предпочел повече да съм радостна, отколкото да имам успех, освен ако не мога да имам и двете.
От известно време по време на моите срещи каня хора, които са в служение, но не се наслаждават на това, да дойдат отпред за молитва. И съм изумена колко много излизат всеки път, когато ги поканя.
Толкова много хора са се запътили на някъде, но колко от тях се наслаждават на пътя? Би било голяма трагедия да стигнеш целта и да осъзнаеш, че не си се насладил на пътешествието.
Съгласявам се с апостол Павел - и аз искам да завърша пътешествието си с радост. Този стих много силно и дълбоко докосва душата ми. Каква невероятна цел: да служиш на Господа с доволство и да завършиш пътешествието с радост.
Аз съм от решителните хора, затова съм решила, че ще стигна до крайната цел на пътешествието. Но в последните няколко години добавих нещо към целта си. Сега не само че искам да завърша пътешествието, но искам да го завърша с радост.
Моля се и вие да се чувствате така. Без значение къде сте сега в живота си, без значение какво сте призовани да извършите или къде да отидете, насладете се на пътешествието. Не пропилявайте нито ден от безценния живот, който Бог ви е дал.
Радвайте се в Господа и пак ще кажа -радвайте се.
За авторката
Джойс Майер изучава Божието Слово от 1976 и е в служение от 1980. Тя е автор на повече от седемдесет книги, между които и издадените вече на български Бойното поле на ума, Кажи им, че ги обичам, Изграждането на един лидер и Изцеление на сърцесъкрушените. Тя е издала стотици аудио, както и много видео беседи. Радио предаванията на Джойс, наречени "Живот в Словото", се слушат в цяла Америка, а телевизионната й програма се излъчва по целия свят. Тя пътува много и споделя животопроменящите си послания в църкви и по време на конференции, наречени също "Живот в Словото".
Джойс и съпругът й, Дейв, са родители на четири вече пораснали деца. Те живеят в Сейнт Луис, Мисури, С А Щ.
Научете се как да живеете радостен, воден от Духа живот!
Наслаждавате ли се на всеки ден от живота си? Дали казвате на себе си и на другите, че ще сте щастливи, само когато достигнете определена цел или положение в живота си?
Исус е дошъл, за да имаме живот и да се наслаждаваме на живота (Йоан 10:10). Радостта е плод на Духа. Ако досега не сте се наслаждавали истински на живота си, сега е време да започнете! В тази книга Джойс Майер показва как е приложила библейските принципи в своя живот. Тя окуражава и нас да се наслаждаваме всеки ден на пътешествието, наречено живот. Като прилагате тези принципи, ще се научите:
• да вземете решение да се насладите на живота,
• да се отърсите от съжалението и страха,
• да се радвате на простичките неща в живота,
• да намерите радост, докато сте в очакване,
• да завършите попрището с радост.
• И още много! Насладата от живота не идва от приятните преживявания. Насладата е отношение на сърцето. Затова, още днес научете как да се радвате по пътя към целта!
9789544072667
Сподели с приятели: |
