Радостта по пътя към целта джойс майер софия, 2007
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Не само че имах проблем с опитването да контролирам другите, но и в някаква степен бях позволила на хората да ме контролират. Прекалено много се притеснявах какво ще си помислят те. Опитвах се да достигна техните очаквания и неизречени изисквания към мен. Това беше случаят с хората, с които исках да бъда във взаимоотношения. Исках да бъда част от цялото, но все още бях отвън и гледах. Струва ми се, че като погледна назад, откривам, че опитвах да контролирам тези, които ме обичат, а живеех в страх да не бъда отхвърлена от тези, чиято любов отчаяно исках. В резултат на това им позволявах да ми ограбват радостта. Изминала съм дълъг път оттогава и вярвам, че по пътя съм успяла да помогна на много хора. Свободна съм да бъда себе си и съм свободна от нуждата да контролирам другите. Променете се, не се съобразявайте "И недейте се съобразява с тоя век (свят), (изграден според и нагоден по външните, повърхностни обичаи), но се преобразявайте (променяйте) чрез (цялостно) обновяване на ума си (чрез новите му идеали и новото му отношение), за да познаете (сами вие) от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено (за вас)". Римл. 12:2 Божията воля за нас е да сме трансформирани, което се случва от вътре навън, а не е да сме съобразени, което пък е нечия външна, повърхностна идея за това какви трябва да сме; нито е с наши собствени усилия да се променим според идеите, очакванията или изискванията на другите. Често светът иска да направи кутия като калъп и да ни сложи в нея. Проблемът е, че другите измислят калъпа, а не Бог. Никога няма да съм щастлива или пълноценна, ако живея в нечия "кутия", нито пък вие ще сте щастливи. Повечето хора смятат, че трябва да правим това, което правят те и да бъдем част от техния план. Това е прекрасно, ако Бог се съгласи, но когато Бог каже не, трябва и ние да се научим да казваме не. Трябва да можем да казваме и да, когато Бог каже да. Хората имат експертно разработени методи как индиректно да заявят: "Ако не искаш да правиш това, което ние искаме да правиш, тогава ще те отхвърлим". Родителите го казват на децата си, съпругите го казват на съпрузите си и съпрузите на съпругите си. Църквите го казват на пастирите си. Приятелите го казват на приятелите си. Това е широко разпространено във всеки тип взаимоотношения. Болката от отхвърлянето е много тежка; затова сме изкушени просто да се подчиним, отколкото да защитим свободата си. Можем бързо да станем човеко-угодници, вместо угаждащи на Бога (Еф. 6:6). Тогава не сме щастливи. Няма мир и радост. Не се наслаждаваме на нищо и често не разбираме защо е така. Трябва да бъдем водени от Духа, за да се насладим на пътешествието. Не можем да бъдем ръководени от приятелите или роднините си. Понякога, когато най-сетне усетим, че някой ни контролира, се ядосваме много на този човек и за всички тези години, които тя или той ни е откраднал. Бог ми показа, че когато съм в това състояние на гняв, вината за това е точно толкова моя, колкото и на другия човек. Никой не може да ни контролира, ако не му позволим. Понякога сме толкова напрегнати и уплашени около другите, толкова притеснени дали ще ги впечатлим, че това ни прави напълно нещастни. Това също ограбва увереността ни и спира изявлението на Божиите дарове, които са в нас. Една вечер преди една от конференциите ни отидох в молитвената стая и заварих ръководителя на хвалението да прави упражнения. Помислих си: "Какво прави тоя човек? Трябва вече да се подготвя да води хвалението". Той ме видя, че го гледам, и ми каза: "Днес, докато се подготвях за вечерта, Бог ми каза да се отпусна." Думите му ме жегнаха силно, защото темата ми за вечерта беше за свободата, а последното определение за свобода, което използвах докато се подготвях, беше точно това - да се отпуснеш! Когато сте покрай други хора, независимо дали ги познавате или не, противопоставете се на изкушението да сте напрегнати. Отпуснете се! Бъдете свободни да сте себе си. Ако вашите приятели не ви позволяват да сте себе си, дали наистина са ви приятели? Бог беше казал на Крие, нашия ръководител хваление: "Не се чувствай длъжен да се представиш добре". Крадецът идва да открадне и да убие (Йоан 10:10). Какво иска да убие той? Животворната сила в нас. Той иска да я притисне и да я задуши със страх и несигурност. По-напред в книгата говорихме обширно върху легализма и как живот под закона ограбва радостта ни. Буквата убива, а Духът дава живот (I Кор. 3:6). Ако не сме внимателни, можем да позволим на други хора да станат като закон за нас. Свободни от сравнение "Затова да не съдим един другиго, но по-добре да го разрешим, за да не поставяме спънка или причина за падане на някой брат". Римл. 14:13, KJV Има много неща, които ние не можем да правим, но пък има и безброй неща, които можем да правим и то добре. Няма нужда да сравняваме себе си или способностите си, или постиженията си с другите хора, с талантите или успехите им. Свободни сме да сме уникални. Бог има индивидуален план за живота на всеки един от нас. Животът ни може да бъде преплетен с живота на други, но всеки от нас трябва да запази свободата си да бъде ръководен от Бога. Дори имаме право да правим грешки и да се учим от тях. Бог веднъж ми каза: "Джойс, само защото си права, не ти дава право да натякваш постоянно на другите". Дори Бог позволява на хората да имат право на избор и ние трябва да опазим правата си в тази сфера, като сме внимателни самите ние да не ограбваме правото на свободен избор на някой Друг. Аз най-сетне установих, че не трябва да бъда като съпруга си, който има много положителни качества. Не бива да бъда и като съпругата на пастира или като съседката, или като онази жена в църквата, на която всичко изглежда й е наред. Ние позволяваме на хората да станат като закон за нас, като си мислим, че трябва да сме това, което те искат. Това ограбва свободата ни и вината за това си е само наша. Няма нужда да сравнявате молитвения си живот с молитвения живот на някой друг, нито пък начина си на изучаване на Словото с навиците на някой друг. Ако в сърцето си сте сигурни, че вършите това, което Бог ви води да вършите, точно това си е вашата отговорност. Когато си мисля за думата свобода, усещам живот. Когато някой проповядва за свобода, усещам живот. Но когато се проповядва легализъм, усещам смърт. Искаме да угодим на хората и да ги направим щастливи. Не че това е погрешно; но то води към грешки. Библейско е да опитваме да живеем в хармония с другите и в мир с тях (Римл. 12:16, 18). Но внимавайте дали желанието ви да угодите не преминава границата и не води до контролиращи взаимоотношения. Запомнете, че когато се откажете от свободата си, се отказвате и от радостта си. Живейте и позволете на другите да живеят "Живейте и позволете на другите да живеят" е израз, който означава: "Нека всички да бъдем свободни". Означава също: "Ти се грижиш за твоите неща, аз за моите". Знаехте ли, че дори Библията казва, че трябва да гледаме своите си неща? "... и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме..." I Сол. 4:11 Това е нещо, което трябва да се стараем да правим. Амбицията ни трябва да е да си гледаме нашите си неща. Със сигурност открих приложението на този принцип и това много ми помага да се насладя на живота си. Много често се забъркваме в неща, които не са наша работа, и точно тези неща ни правят нещастни. Няма помазание върху нас, когато се захващаме с работата на някой друг. Затова нещата стават пълна каша, когато се намесим там, където не бива. Определено има място и време за "намесване", когато искаме да помогнем на някой в нужда, но винаги трябва да спазваме баланса. Съпругът ми и аз имаме три женени деца и мога да кажа, че ако родителите не се научат да стоят настрани от това, което се случва в семействата на децата им, това ограбва радостта на всички. Съвет може да се предложи, но не твърде често, и ако има и най-малък знак за отхвърляне на този съвет, мъдрият човек веднага отстъпва. В "Живот в Словото" имаме много служители и ние се грижим за хората си. Искаме да им помагаме, когато можем, но отдавна съм научила, че не мога да се намесвам в личния им живот и проблеми. Аз смятам, че липсата на баланс в тази област разрушава много взаимоотношения, които имат по принцип голям потенциал. Съветвам ви да не се намесвате в живота на другите. Бъдете добри приятели, но внимавайте да не се заплетете в живота им, защото е възможно да загубите себе си в живота на някой друг. Аз лично си имам достатъчно мои неща, за да се намесвам в живота на някой друг. Изумително е как радостта и насладата се увеличават само със следването на този простичък пример. Аз много одобрявам плодовете на Духа, а дума, казана на място, наистина може да ни насърчи и да ни помогне да продължим напред. Но трябва да внимавате тази "дума" за някого да е от Господа, а не от вас. Дори прекрасните дарове на Светия Дух са били използвани неправилно за манипулиране и контролиране. Когато някой ви даде слово от Господа, винаги помнете, че то трябва да "носи свидетелство", тоест вие самите да го потвърдите. То трябва да е потвърждение на това, което Господ вече ви е показал. Ако то е ново за вас, оставете го да "отлежи" и чакайте да видите какво Бог ще ви покаже за него. Трябва да избягвате да си завирате носа навсякъде. Аз имах този проблем в миналото и той много влияеше на радостта ми. Искам да знаете колко категорична съм по тази тема. Моля ви да внимавате и да пазите сърцето си и то да е отворено само за Бога. Не се опитвам да ви обвиня или обидя, но искам да ви наставя: Ако имате трудности да си гледате само своите неща, започнете да се молите за освобождение. Вземете решение да промените тази област и това много ще повиши личната ви радост. Бог ми показа, че да дадеш свобода на другите хора е като да сееш добри семена за твоята собствена свобода във взаимоотношенията. Поради това, че сме различни личности, ние вършим нещата различно, гледаме на нещата различно и те ни влияят по различен начин. Мога да съм сред група хора, да разлея чаша вода и да измокря наоколо. Някой ще дойде веднага да ми помогне, като вземе кърпи да попие разлятата вода. Този човек ще ми съчувства и ще разбере, че съм засрамена. Друг пък веднага ще тръгне да ме наставлява как е могло да избегна това да се случи, като е трябвало да бъда по-внимателна. Трети пък ще се засмее и ще смята, че това, което се е случило, е много забавно. Аз от своя страна мога да се ядосам или обидя от двама от тези хора, но мога и да им дам свободата да бъдат себе си и да знам, че ако те имат нужда от промяна, Бог е достатъчно голям да се погрижи за това. Мога да се моля за тях, но не бива да ги осъждам. Възпитание на детето "Възпитавай детето отрано в подходящия за него път (и в пазене на неговата индивидуална дарба) и не ще се отклони от него, дори когато остарее". Пр. 22:6 Трябва да възпитаваме децата си. Това е нашата отговорност пред Бога. Като знаем за различните типове личности, ще ни е далеч по-лесно да се справим. Ако сравняваме по-малкото с по-голямото, когато казваме например: "Защо не изкарваш оценки като кака си?" и още куп подобни неща, ние се набъркваме в Божията работа. Той е създал децата ни и ги е направил за Своята Си цел, а не за нашата. Много родители искат да изпълнят неосъществените си мечти чрез децата си, което слага голям товар върху децата. Децата естествено искат да угодят на родителите си, но контролиращите родители в крайна сметка ще имат разбунтувани деца. Трябва да научим малките деца какво е правилно, но като пораснат трябва да им позволим сами да вземат решения. Това ще им помогне да изградят взаимоотношения на уважение. Не само ще уважават родителите си, но и ценностите ни, и в крайна сметка ще искат повече и повече да ги следват. Ние човеците просто не сме създадени да бъдем контролирани и когато това се случи, се появява проблем. Докато дъщерите ми растяха, имах определени идеи и стандарти за това как трябва да изглежда чистата къща. Опитах да науча момичетата си да бъдат чисти и подредени. Едната имаше такъв тип личност, че не й пречеше, ако около нея нещата са разхвърляни, а другата пък беше много по-подредена от мен. Аз се борех с едната и смятах, че другата малко прекалява. Но и двете пораснаха и сега имат собствени домове. Ние трите имаме различна представа за това какво е "чист" дом. Едната ми дъщеря е малко по-неглиже в отношението си. Тя обича дома си и той е чист, но на нея не й пречи, ако има разни неща наслагани тук и там. Тя е тази, която живее в този дом, затова има свободата да го държи така, както на нея й харесва. Другата ми дъщеря пък е много стриктна по отношение на това как трябва да изглеждат нещата, но тъй като тя е тази, която си чисти и подрежда, това си е нейна работа. Аз съм някъде по средата. Обичам домът ми да е малко по-подреден от дома на едната ми дъщеря, но не е и чак така подреден като дома на другата. Сега осъзнавам, че съм пропиляла да се насладя на много моменти, докато момичетата растяха, защото съм се опитвала да ги направя като мене. За да дадем на хората свобода, трябва да осъзнаем, че те никога няма да бъдат някой друг, освен себе си. Много се борих с големия ми син докато растеше, а едва наскоро научих, че и той е влагал много усилия, защото имаме сходни силни характери. Имах усещането, че той винаги се противопоставяше на всичко, което кажех или направех. Мислех си, че това е бунт и наистина отношението му прие някаква форма на бунт. Но ако знаех как да му дам малко повече свобода (и бих добавила, че децата със силен характер имат нужда от повече свобода от другите деца), щяхме да спестим много смутове помежду ни. Моята силна личност и неговата силна личност се бореха, но сега чрез Христос (и двамата се учим на балансиране) работим заедно през цялото време в служението ни. Веднъж Бог ми каза: "Джойс, давай го малко по-леко с децата си". Искам да ви насърча да не бъдете твърде строги с децата си. Те не са имали време да научат всичко, което вие знаете. Дайте им малко време и ще бъдете изненадани, като видите на какво ще ги научи Бог. Не можем да накараме децата си да обичат Бога, нито можем да ги накараме да искат да вършат правилните неща. Естествено е, че трябва да ги поправяме, но не бива да ги контролираме. Трябва да ги поправяме, когато сме водени от Духа, а не от плътта си. От взаимоотношенията с децата ми, със служителите ни и с всички хора, над които имам някаква власт научих, че ако ги коригирам когато наистина има нужда, а не когато на мен ми се иска, тогава резултатите са много по-добри. Трябва да сме много чувствителни към Бога в тази област, както и във всяка друга област, и да не правим това, което на нас ни се ще, а това, което Той ни води да правим. Когато спрем да се опитваме да ръководим целия свят и спрем да се опитваме да бъдем главни диригенти, тогава ще имаме време да се насладим на живота. Концентрирайте се върху своята свобода и останете свободни пред Бога. Дайте и на другите свободата да живеят живота си. Тогава ще откриете колко наслада има за вас. Моите деца са много свестни, но аз изгубих години наред в напразни усилия и вместо да им се радвам, се опитвах да ги променям. Всички хора са се запътили нанякъде. Нека да им се радваме докато пътуват към целта си. Да им се насладим там, където са, докато пътуват. Ако детето ви е на две, не пожелавайте да е на три години. Когато е в детската градина, не пожелавайте да е ученик. Не търсете "перфектното" време в живота, когато всички обстоятелства около детето ви ще са перфектни. Радвайте му се сега, когато е такова, каквото е. Всяка фаза е част от цялото. Бог ни е дал взаимоотношения, за да им се наслаждаваме, а не да се измъчваме от тях. Вземете решение днес - да се наслаждавате на себе си и на хората, които Бог е поставил в живота ви. Не търсете кривици у тях или в себе си. Бъдете позитивни, търсете добрите неща и се фокусирайте върху тях. 13 Не тровете радостта си "Защото, който желае да обича (да се наслаждава на) живота и да види добри дни (независимо дали са явно добри или не), нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене (от измама, от лъжа)." I Петър 3:10 Новороденото дете на Бога има радост в духа си. Но е възможно радостта да бъде отровена. Стихът, с който започнах тази глава, казва, че ако искаме да се насладим на живота си, което е възможно, дори и да няма видима причина за радост, трябва да пазим езика си от зло. Вярвам, че това наставление е насочено лично към мен и към теб - ти да пазиш твоя език от зло. Когато Разширеният превод на Библията казва, че можем да се наслаждаваме на живота, независимо дали е видимо или не, мисля, че означава устата ни да има положителна изповед по време на трудности, макар и да изглежда на останалите, че обстоятелствата около нас трябва да ни карат да сме нещастни, можем да пием радост от извора на собствените си устни. Изворът на благословението и на проклятието "Но езика никой човек не може да укроти; буйно (неукротимо, недисциплинирано, непримиримо) зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?" Яков 3:8-11 Ние можем да благославяме или да кълнем себе си чрез начина, по който говорим. Когато благославяме, говорим добри неща; когато кълнем, говорим зли неща. Вие и аз можем да благославяме живота си и да внесем радост в него, а можем и да го прокълнем и да го направим нещастен и то само чрез думите на устата си. Трябва да сме много по-загрижени за това какво излиза от устата ни относно нас самите, отколкото да ни е грижа какво говорят другите за нас. Има извор на добри неща в нас - едно от тях е радостта. Можем да черпим от нея и да я разпръскваме навсякъде около и върху себе си чрез правилно говорене. Библията казва, че човешкият език не може да бъде укротен от никой човек, затова имаме нужда от Божията помощ и то много помощ от Бог, за да задържим езика си под контрол. В Яков 3:6 четем, че "езикът е огън, той е свят от нечестив между нашите телесни части, заразяващ и запалващ цялото тяло". Удивително е да спрем, за да осъзнаем всички проблеми, които тази една малка част от тялото създава в живота ни. Езикът може да разруши взаимоотношения. Той може да доведе и до депресия. Той може да нарани приятел или чрез грубост да обиди някой съвсем непознат за нас. Стих 8 в Яков гл. 3 продължава и казва, че "езикът е буйно (неукротимо, недисциплинирано, непримиримо) зло, пълен е със смъртоносна отрова." Дали радостта ви е била отравяна? Ако да, помислете върху тези стихове: "Думите на шепотника са като сладки залъци (за някои, а за други са като смъртоносни рани); те слизат вътре в корема (или в естеството на жертвата)". Притчи 26:22 "Смърт и живот има в силата на езика и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му (на смърт или на живот)". Притчи 18:21 Тези стихове казват точно посланието, което аз се опитвам да ви предам: Думите могат да ни помогнат или да ни наранят, както и да наранят другите хора, които са до нас. Езикът по време на изпитни "Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста". Притчи 8:13 Когато ни е трудно и сме в изпитания, какво обича да прави езикът? Да говори за това! Да прехвърля вината на някой друг. Обича да се оплаква. Но повече от това обича да говори за проблема (което обикновено не върши нищо добро, нито допринася по някакъв начин). Изкушенията, които идват по време на изпитания и скърби, са предназначени да ви отдалечат от Бога. Говорете за Бога, не за проблема, и тогава ще бъдете укрепени, а не отслабнали. Скърбите са част от живота. Ако имате кола, един ден ще ви се наложи да смените някоя от частите й. Ако имате дом, ще трябва да пребоядисвате стените и да поправяте някои неща. Това е част от живота. Ние живеем в света. Дяволът също е в света. Част от това, което той прави, води до скърби. Неговата надежда е, че скърбите от него ще ни раздразнят и ще ограбят мира и радостта ни. Сатана не иска да се наслаждаваме на Бога или на живота, който Той е приготвил за нас! Ние понякога вдигаме твърде голям шум заради скърбите си и често сами правим от мухата слон. Бог е по-голям от проблемите ни. По-рано винаги вдигах голям шум около проблемите си и ги правех да изглеждат по-големи, отколкото са. Дейв пък почти не им обръщаше внимание. За него те изглеждаха толкова по-малки, отколкото за мен. Всеки, който има слабост в тази област, трябва да порасне, иначе никога няма да успее да се наслади на живота си. Нашият ръководител на хваление, Крие, ми каза веднъж как чул едни хора да говорят за изпитанията си. Той се зачудил (и същевременно отправил този въпрос и към Бог): "Защо аз нямам повече проблеми?". Всичко в живота му в онзи момент изглеждало относително спокойно. Докато мислил за това, той осъзнал, че едно от децата му е болно, един от кухненските уреди е счупен и нещо не било наред с колата му. Разликата била там, че устата и мислите му не били върху проблемите. Той бил зает със служение, пътуваше с нас, водеше хваление, работеше в офиса, пишеше нови песни, беше и добър баща и съпруг. Беше зает да върши това, което Бог го беше призовал да върши, което пък е давало карт бланш на Бог да върши това, което е трябвало да върши. Бог иска да ни даде мир насред бурите, докато Той разчиства облаците, за да изгрее слънцето. Библията ни насърчава да правим добър отчет (Фил. 4:8). В Числа 13 четем класическия пример за дванадесетте съгледвача, които били изпратени в Обещаната земя да я разгледат. Десет се върнали със "зъл отчет" (според стих 32 в King James версия на Библията). Те разказали за гигантите в онази земя! Имало какво хубаво да се каже, но в отчета си те се фокусирали върху гигантите. Вие и аз трябва да даваме добър отчет и да говорим за положителните неща в живота си. Колкото повече говорим за добрите неща, толкова повече ще сме ободрени. Ако изберем да говорим за негативните неща, ще се чувстваме обременени и изсмукани. Думите, които излизат от устата ни, обтичат главите ни и падат обратно в ушите ни, както и в ушите на другите хора. Да дадеш "зъл отчет", тоест да клюкарстваш, да наклеветиш, да се оплачеш, да отвърнеш, ще ни направи нещастни. Много хора не осъзнават този факт, а други пък не искат да го повярват, но е вярно. Понякога хората буквално се "пристрастяват" към злото говорене. Зло говорене означава всички отрицателни неща, които са споменати в тази глава. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|