Радостта по пътя към целта джойс майер софия, 2007
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Ние искаме да си вършим нашите неща и да оставяме Бог да оправя кашата. Но преди години Той ми показа, че за това, което сме си родили по плът, Той не е длъжен да се грижи или да го плаща. Исмаил никога не може да ни донесе радост. Можем да го обичаме, защото ние обичаме плодовете на труда си. Това, за което се борим или с усилия раждаме, обикновено означава много за нас, но това не означава, че то има вродената способност да ни носи наслада в живота. Има много нервни хора без радост в живота си, които се захващат с големи неща. Бог не казва, че не можем да строим, но псалмистът е казал: "Ако Бог не съгради дома, напразно се трудят зидарите" (Пс. 127:1). Невероятно стресиращо и изнервящо е да се трудим и да работим, да видим ясни знаци на успеха, и въпреки това да не можем да му се насладим. Можем да градим, но ако трудът ни не е в Господа, тогава е напразен (безполезен). Много хора прекарват целия си живот в изкачване по стълбицата на успеха и когато стигнат на върха, осъзнават, че стълбата им е била подпряна на погрешна сграда. Аз не искам да става това с живота ми и съм сигурна, че и вие не бихте искали подобно нещо. Жизнено важно е да осъзнаем, че към каквото Бог ни призове, Той ще ни даде и наслада от него. Бог не ни е призовал към взаимоотношения с Него, за да се чувстваме нещастни. Напротив, Той ни носи праведност, мир и радост (Римл. 14:17). Много хора нямат радост от руда си, но не така трябва да е с водените от Духа деца на Бога. Да се насладиш от труда си е дар от Бога (Екл. 5:19). Насладата сама по себе си е дар от Бога, както и голямо благословение. Имах позиция и предмети, но без радост - това повече не го искам. Насладата е дар от Бога "Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му. И на който човек е дал Бог богатство и имот и му е дал власт да яде от тях, да взема дяла си и да се весели с труда си - това е дар от Бога." Екл. 5:18, 19 Този пасаж е писан от мъж, опитал повече от онова, което светът може да предложи; и той го е написал, за да ни покаже, че способността да се наслаждаваме на това, което имаме, е дар от Бога. Но ако това нещо се роди преждевременно, то ще изсмуче силата от нас, вместо да ни донесе радост. Аврам и Сарая направили човешка грешка. И плодът на грешката им бил Исмаил. И понеже бил син на Авраам, както и Исаак е бил, Бог го е благословил, като го е направил родоначалник на голям народ (Битие 17:15-22). Хубаво е да знаем, че Бог толкова ни обича, че дори и да направим грешка, Той намира как да извлече нещо хубаво от грубите ни грешки, ако сърцето ни е право пред Него. Да, Бог благословил Исмаил, но обещанието от Бог към Авраам никога не можело да бъде изпълнено чрез Исмаил, защото той бил дело на Авраам и Сара, а не Божие. Както Авраам и Сара, ако не сме внимателни, можем да навлезем в област, където отчасти е Божията воля, отчасти нашата, а тази формула не работи. Исмаил не може да бъде наследник заедно с Исаак "И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак, т.е. Смях." Битие 21:1-3 Исаак най-сетне бил роден и той и Исмаил били отглеждани заедно три години - време, пълно с предизвикателства. В Битие 21:10 Сара казва на Авраам, че Исмаил трябва да си отиде, а Бог потвърждава тези думи в стих 12, като казва: "Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство." Исмаил не може да бъде наследник заедно с Исаак. Делата на плътта нямат дял в делата на Господа. Винаги идва време, когато делата на плътта ни трябва да умрат или да бъдат напълно откъснати от нас. Бог иска да бъдем наследници, не работници. Ние сме наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос (Римл. 8:17). Наследникът получава това, за което друг се е трудил. Не работи сам да постигне това, което вече е негово по наследство. А ако опита да си го изработи, напълно загубва радостта си. Както споменах по-рано, в Битие 16:12 пише, че Исмаил ще бъде "див мъж, ръката му ще бъде против всички човеци и ръката на всеки човек ще бъде против него", докато името Исаак означава "смях". Няма нужда от повече обяснения. Когато вършим нашите си неща на нашето си време и откажем да чакаме Бога, ще получим война. Когато обаче чакаме Божието обещание, то винаги носи радост. Чакането е трудно, но радостта от получаването на наградата си струва чакането. А как да се насладим на чакането е ключът към всичко. Божият начин е по-добър "Защото кой е познал Господния ум и кой е разбрал Неговите мисли или кой му е дал съвет?" Римл. 11:34 Имаме нужда да осъзнаем, че Бог е по-мъдър от нас. Неговият план наистина е по-добър. Без значение какво си мислите, Божият начин винаги е по-добър от нашия. Сега като се върна назад във времето към моментите, когато съм била разочарована, защото съм опитвала да родя неща на моето си време и съм се дразнила от чакането, осъзнавам, че наистина тогава не съм била готова за тези неща. Бог е знаел, че не съм била готова, а аз съм си мислела, че съм прекарала толкова много време в питане: "Защо, Господи, защо?" и "Кога, Господи, кога?" Задавах въпроси, на които само Бог има отговор, но Той нямаше дори намерение да ми отговаря. Помнете, че Бог иска доверието ни, а не въпросите ни. От живота си до тук съм открила, че доверяването означава и не отговорени въпроси. Когато се изправим пред трудна ситуация, трябва да кажем: "Господи, това не го разбирам, но Ти се доверявам. Вярвам, че ме обичаш и че ще направиш най-доброто за мен на подходящото време." Бог няма нужда ние да му даваме акъл как да работи; Той има нужда само от нашето доверие. В Изход 33:13 Мойсей се моли Бог да му покаже пътищата си: "Сега, прочее, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная (постоянно и дълбоко и интимно да се запознавам с Теб, като схващам и разпознавам и разбирам по-силно и ясно) и да придобия благоволението Ти..." Ние трябва редовно да се молим с тази молитва, като помним, че част от Божия начин е нещата да стават на Неговото време. Не ни е дадено да знаем Божието време "Той (Исус) им рече (на учениците): Не е за вас да познавате или да знаете какво носят (нещата и събитията на времето и техните точни сезони) години или времена (точното време на случване), които Отец е положил (определил и запазил) в Собствената Си власт и по Свой избор". Деян.1:7 Често ние преживяваме много разочарования, което спира радостта и насладата, защото сами решаваме, че дадено нещо трябва да се направи по еди-кой си начин или еди-кога си. Когато искаме нещо много силно, можем лесно да убедим себе си, че е Божията воля за нас да го имаме, когато ни се прище и то по нашия начин. Аз винаги се стремя към нещо. За мен целите са особено важни и затова винаги търся нещо, към което да гледам. Преди много години позволих да ме ядосва това, което тогава смятах за вяра. Опитвах да използвам вярата си, за да получа това, което искам. И когато то не идваше, се чувствах сякаш съм се провалила в областта на вярата, или че някаква демонична сила блокира благословението ми. Сега, след повече от двадесет години близко сътрудничество с Бога, знам, че мога и трябва да използвам вярата си, но на определеното от Бога време. "Своевременно" (I Петър 5:6), "на определеното време" (Битие 18:14), "когато се изпълни времето" (Гал. 4:4) - това са начините, по които Библията говори за Божието време. Самият Исус казва, че не ни е дадено да знаем кои са тези времена. Да останем в очакване всеки ден, без значение колко дълго ще е, едно от нещата, които ще ни задържат в потока на радостта. Когато на една бременна жена й предстои раждането на дете, хората казват, че тя "очаква". Сигурна съм, че повечето от нас очакват. Знам, че аз очаквам. Има неща, които Бог ми е говорил, неща, които е поставил в сърцето ми, които още не съм видяла изявени в реалността. Някои от тях са там от петнадесет или шестнадесет години. Други неща, говорени пак преди толкова време, вече са се изпълнили. Преди се обърквах. Вече не съм объркана, а в очакване. Времето ми може да дойде всеки момент, някой ден скоро - може и днес; така е и с определеното за вас време.на правилния път, но в крайна сметка, и то не след дълго, тези планове се оказват много сухи и скучни. Например мога да си направя молитвен лист и да се моля за всичко в него всеки ден; мога и да позволя на Светия Дух да ме води по Своята воля. Не казвам, че има нещо лошо в това да имаш молитвен списък, но ви предупреждавам да не се ориентирате към лишения от Духа списък повече, отколкото към самия Свят Дух. Един ден Духът може да ви води да се молите повече и да четете Библията по-малко. На следващия ден може да е обратното. В някои дни аз хваля Бога и Му се покланям повече, а в други дни молитвеното ми време е повече за лични прошения. Има дни, в които молитвите ми са единствено ходатайствени за други хора. Понякога едва издържам на Господното присъствие, а има дни, когато плача без видима причина. Понякога се смея просто от сърце. Внезапно! В живота си можем да очакваме и сезони на "внезапност". Можем на сутринта да станем с огромен проблем в живота си, а вечерта да си легнем без него. Бог се движи внезапно! Всъщност Бог не спира да работи зад кулисите, но както раждането на бебето е внезапно, така и Бог изявява внезапно това, което Той прави за нас! В Деяния 1:4 след възкресението Исус наставлява учениците Си и другите последователи: "...да не напускате Йерусалим, но да чакате обещаното от Отца, за което сте Ме чували да говоря". Те са инструктирани да чакат. Трудно е за плътта ни, когато Бог ни наставлява да чакаме. Имало е случаи, когато съм казвала на Господа: "Какво искаш да направя?" И всичко, което Той казва, е: "Чакай." Не казва колко дълго, а само да чакам. Трябва да сме готови да чакаме "безкрайно" дълго. В Деяния 1:3 четем какво са направили учениците, след като са били инструктирани да чакат, а после са били оставени, след като Исус се е възнесъл на небето при Отец: "И когато влязоха (в града), се качиха (по стълбите) в горната стая, където останаха (безкрайно)..." Когато са влезли в горницата, те не са поставили ограничения колко време ще чакат. Те послушали Исус и били готови да се покорят. После в Деяния 2:1-2 се казва какво се случило, докато чакали. "И когато дойде денят на Петдесетница, те се бяха събрали на едно място, когато внезапно дойде звук от небето като от фученето на силна буря и цялата къща, в която бяха, се изпълни." Докато чакали, внезапно това, което чакали, дошло. Само си помислете - в един момент чакали, а след минута имали реално това, което чакали. Ето това прави живота вълнуващ! Можем да очакваме и да бъдем изпълнени с надежда. Една бременна жена, когато наближи термина си, всяка вечер ляга с въпроса: "Дали няма да е тази нощ?" Сутрин като се събуди, първата й мисъл е: "Дали няма да е днес?" И тя продължава така, докато щастливото събитие не се случи. Трябва да имаме същото отношение, за да се наслаждаваме на пътешествието. Можем да се насладим дори и на чакалнята, ако имаме правилно отношение. Бог преминава пред нас! "Тогава рече Мойсей : Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види". Изход 33:18-23 В този пасаж четем, че Бог прави нещо за Мойсей, от което можем да се поучим и за което да се зарадваме. Урокът, който Светият Дух ми откри от тези стихове, е че не можем винаги да видим Бог да идва, но със сигурност разбираме, че е бил там. Мойсей е бил скрит в цепнатината на скалата, а Бог го е покрил с ръката Си, за да не може да види Господното лице. С други думи, ние сме скрити в Канарата, която и Исус, и можем да си почиваме там, докато Бог е на път да ни благослови. Често не можем да Го видим как идва; ситуациите ни изглеждат същите ден след ден; но все пак Бог се доближава. Внезапно Бог минал и когато махнал ръката Си, Мойсей могъл да види гърба Му. Когато Божият Дух повее над живота ни, със сигурност разбираме, че Той е преминал. Екипът ми и аз виждаме този принцип непрестанно по време на конференциите, или като резултат от радио или телевизионните ни предавания, или от касетите с поучения. Хората постоянно ни казват, че са имали даден проблем в продължение на години, а са били освободени по време на служението ни. Хората често идват на събранията болни и си тръгват здрави. Една жена, която от двадесет и четири години е имала проблем в гърба си, свидетелства, че след като сме се молили за нея на едно от събиранията на "Живот в Словото", болката повече не се появила. Когато някой е имал даден проблем в продължение на двадесет и четири години, той няма търпение да види Бога. Той е преминал през онова събрание и тази жена си е отишла вкъщи излекувана. Друга жена беше изведена отпред, защото страдаше от изключително силна мигрена. Положихме ръце на нея и се помолихме в името на Исус. Около три минути седяхме там и говорихме думи на живот за болното й тяло и внезапно видяхме как Божията сила я промени. В резултат на това по време на цялото събиране танцува и пя славословия на Бога. Когато един човек е донесен на ръце, а на излизане танцува, мисля, че няма да сгрешим, ако кажем, че Исус е преминал. Едно семейство ни писа и казаха, че са били пред развод. Проблемите им са били сериозни. Те видели телевизионната ни програма за взаимоотношенията и защо хората не се разбират. Поръчали нашите касети на тема брак и ги изслушали. Бог ги докоснал по мощен начин и сега не само че не са разведени, ами са и двамата в църква и участват в служението за затвора! И тук мисля, че е минал Исус! Те не са Го видели да минава, но внезапно е имало голяма промяна. Надеждата е заменила безнадеждността. Хора, които сега живеят в победа, а преди са били жертви; и промяната е поради преминаването на Бога! Господ ще дойде внезапно! "Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си, да, ангелът на завета, когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на Силите". Мал. 3:1 Може би търсите Бога и Го очаквате. Не се отказвайте! Бог идва внезапно! Вашето "внезапно" може да е днес или утре. Бог ви обича и със сигурност има добър план за живота ви. Вярвайте в това! Очаквайте го! Положете упованието си в Него и никога няма да се разочаровате или посрамите (Римл. 5:5). Тихите години Исус е прекарал тридесет години в подготовка за три години служение. Повечето от нас може би са готови да преминат през три седмична подготовка за тридесет години служение и дори в този случай бихме си казали, че може и да не е чак толкова дълга подготовката. Ние дотолкова сме свикнали с "незабавното, сегашното" общество, че пренасяме тези плътски очаквания във взаимоотношенията си с Господа. Това ни кара постоянно да сме смутени, докато не схванем, че Бог няма да ни изпрати, ако не сме перфектно подготвени. В Своята човешка природа Исус е минал през някои неща, които са Го екипирали да свърши това, което Бог Го е призовал да направи, както четем в Евр. 5:8, 9: "Ако и да беше (Исус) Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни". Исус е имал така наречените "тихи години", както е било и с много от библейските герои, използвани мощно от Бог. Раждането на Исус е записано в Лука гл. 2. Той е бил обрязан според закона, когато е бил само на осем дни, а скоро след това е бил посветен в храма, но не четем нищо друго за Него в Писанията, докато нестава на дванадесет. След това четем, че Го намират в храма, седнал между учителите и им задава въпроси (Лука 2:41-51). Единственото нещо, което откриваме в Словото относно тези "тихи години", е, че Той е "расъл и ставал силен в духа, пълен с мъдрост; и благодатта (благоволението и духовните благословения) на Бога били върху Него" (Лука 2:40). Между дванадесетата и тридесетата години, Исус е имал осемнадесет "тихи години", в които никой не е чувал за Него. Той трябва да е правил нещо. Какво? След като родителите Му Го открили в храма, когато не тръгнал с тях, те Го отвели със себе си. "И Той отиде с тях и дойде в Назарет и им беше (по обичая си) покорен; а майка му пазеше и таеше дълбоко в себе си тези неща. А Исус растеше в мъдрост (в широк и пълен смисъл) и в ръст, и в години, и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2:51, 52). Това е друг начин да кажем, че Той е "пораснал". Точно както Исус е расъл през това тихо време, така вие и аз трябва да пораснем в много неща и тихите години са възможност за този растеж. Йоан Кръстител преживял същото: "И момчето растеше и стана силен в духа; и беше в пустинята, докато дойде денят на появяването му пред Израиля (началото на явното му служение)" (Лука 1:80). Ето един мъж, призован от Бога още от утробата на майка му да бъде предтеча на Месията - силен Божи човек, но не чуваме нищо за него от раждането му до времето, в което започва явното му служение. Какво е ставало през тези години? Божието Слово казва, че той е расъл. Расъл в мъдрост и станал силен в духа. Не винаги започваме със силен старт. Но докато учим и преминаваме през различни изпитания, придобиваме сила. Това е принцип от живота, който всеки знае. Вярата расте, мъдростта расте успоредно със знанието, разбирането и проумяването. Разпознаването спрямо Бога и спрямо хората се развива, както се развива и чувствителността. Божието Слово ни учи, учат ни и житейските ни преживявания, както пише в Пр. 5:1: "Сине мой, внимавай в мъдростта ми (богоугодната мъдрост, научена от действителни и скъпи преживявания). Приклони ухото си към разума ми (за това кое е благочестиво и подходящо за теб)". Мойсей бил призован, но е трябвало да придобие малко мъдрост как да се справи с това, което е усещал: "А във времето когато Мойсей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка" (Изход 2:11, 12). Мойсей не убил този мъж по Божие указание. Той бил воден от емоциите си. Почувствал е състрадание към евреите, усещал е, че призивът му е да бъде техен избавител, но избързал пред Бога. Скоро след това се среща с двама евреи, които се карат и бият, и отново се намесва и се опитва да ги помири (Изход 2:13). Но те се обидили и един от тях казал на Мойсей : "Кой те постави принц и съдия над нас? И мен ли ще убиеш, както уби египтянина?" (Изход 2:14). Мойсей осъзнал, че това, което направил, било вече известно, затова избягал в пустинната мадиамска земя. Там той се оженил и живял четиридесет години. През тези години не се чува особено много за него. Това били неговите "тихи години". После се появява горящата къпина, когато Бог казва на Мойсей какво е призован да прави. Библията казва, че когато Бог призовава Мойсей, тогава той бил най-кроткият мъж на земята (Числа 12:3). Нещо се е случило с него през тези тихи години. Мисля, че той се е "оборудвал". Подготвял се е за призива, който винаги е бил в него. Йосиф пък споделил сънищата си с братята си, които също се обидили. Те завиждали, но много от нас може би също завиждат. Йосиф вероятно е трябвало да използва повече мъдрост и да размишлява за сънищата в сърцето си. Съмнявам се, че много братя биха били твърде развълнувани, ако един от тях каже на останалите: "Видях как ми се покланяте." Как може Йосиф да използва мъдрост, ако все още няма? Придобиването на мъдрост изисква време и опит. Сигурно знаете историята. Братята на Йосиф го продават в робство, а на баща си казват, че е убит от диви животни. Като роб Йосиф е заведен в Египет и понеже Божието благоволение било с него, е поставян в позиция на власт на всяко място, където бил. Той прекарва години в затвора за нещо, което не е направил и не е виновен; но Бог е с него през цялото време. На определеното време Бог го издига и накрая е с такава власт, че само Фараонът имал повече власт от него. Вярвайте ми, когато дойде времето ни, никой дявол от ада, нито човек на земята няма да може да спре Бог да ни възвиси и благослови. Но ако се опитваме да стигнем там, за където сме тръгнали, преди да е дошло времето, просто няма да стане. Ще сме нещастни и вместо да помогнем на Бога, ще Му попречим. Има определено време. Само Бог знае кога точно е то, затова се успокойте и се насладете на пътешествието. Насладете се на мястото, където сте сега, по пътя за мястото, където отивате! Спомням си "тихите години" в моя живот - години, когато знаех, че имам призвание за служение, но нищо не се случваше. Това бяха години, в които вярвах, но не виждах. Всички ние имаме периоди, когато ни се струва, че нищо не се случва и изглежда, че никой, дори и Бог, не се интересува. Сякаш нямаше вест от Бога. Не можем да Го "усетим". Чудим се дали не сме малко "нестабилни" или не сме разбрали правилно Бога. Това са случаите, когато изглежда, че Бог просто ни е поставил на рафта и се чудим дали въобще някога ще ни използва, или дали някога ще доживеем за да Му послужим. Чакане! Чакане! Чакане! Понякога ни се струва, че сме чакали цяла вечност. Изморени сме и ни се струва, че няма да издържим още много; но точно тогава нещо се случва - може би нещо мъничко. Като пророк Илия виждаме на хоризонта малкото облаче -колкото човешка длан (III Царе 18:44) и то ни дава увереност, че наистина ще завали. Вероятно вашият "облак" е специално слово от Бога, което някой ви дава, а може би сте били докоснати от Бог по специален начин. А може би идва подарък - нещо, за което сте вярвали отдавна, но само Бог го е знаел, и това ви насърчава, че Бог знае, че сте живи и че чакате. Може би сте призовани да проповядвате и получавате покана да говорите на мъжко събрание или на женско молитвено събрание в църквата ви. Тази покана съживява надеждата ви, че вратите започват да се отварят. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|