Радостта по пътя към целта джойс майер софия, 2007



страница12/14
Дата31.03.2018
Размер1.79 Mb.
#64539
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Буквално съм наблюдавала как Бог прави тези неща за мен в продължение на години. Имах такова голямо видение, че бях направо погълната от него. Бях "бременна" с видението си. Наистина ли бях чула от Бога или си го измислях? Водех библейско изучаване, но исках и чувствах, че съм призована за много повече.

"Тихите години" бяха много трудни, но много необходими. Растях, придобивах мъдрост, опит, учех се как да бъда под авторитет, изучавах Божието Слово, на което бях призована да поучавам и други.

Много хора искат да проповядват, но нямат послание.

Когато бях почти готова да се откажа, Божият повей ме лъхваше. Той правеше неща, които да поддържат надеждата ми жива.

Бог наблюдава внимателно живота на децата Си и никога няма да позволи да ни постигне нещо, което не можем да понесем (I Кор. 10:13). Бог дава изход от всяка ситуация на правилното време. Междувременно ни дава необходимото, за да бъдем стабилни и радостни, ако Му се доверим в дадената ситуация, защото Той знае най-добре.

Подготовка

"Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат подготвени и готови за всяко добро и благочестиво дело".

Тит3:1

В Лука 3:1-6 четем, че Бог изпраща Йоан Кръстител да прогласи на хората: "...пригответе пътя за Господа..." (стих 4). В Йоан 14:2 четем, че когато Исус се готви да напусне земята, казва на учениците Си: "...отивам да приготвя място за вас...". В Матей 20:23, когато майката на Заведеевите синове идва при Исус и пита кой от синовете й ще получи честта да седне отдясно на Исус и кой отляво, "Той им каза - ще пиете Моята чаша, но местата от дясно и от ляво на Мен не мога да ви дам, но те са за тези, за които са били определени и подготвени от Отца ми".

Ясно е, че Бог не прави нищо без предварителна подготовка и на нас също няма да позволи да вършим делото Му без подходяща подготовка.

В Тит 3:1 Павел пише да бъдем "подготвени за всяко добро и благочестиво дело". А във II Тим. 2:15 наставлява ученика си: "Старай се да се представиш одобрен (изпитан чрез изпит) пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право (и анализираш и преподаваш умело) словото на истината".

Вашата подготовка може да означава да отидете в библейско училище или да придобиете друго официално образование, а може и да означава да прекарате няколко години в работа под авторитета на някого в служение, за да знаете как да се справяте един ден вие самите. Може да означава и да вършите работа, която не ви харесва особено много, за шеф, който не ви е особено симпатичен.

Може да означава и да прекарате няколко години, в които основните ви нужди са снабдени, но не живеете в изобилие, защото се учите как да се доверявате на Бога, че Той ще ви даде изобилие и как да се справите с него, когато го получите.

Мнозина копнеят за успех, но не всички са подготвени за този успех.

Подготовката може да се осъществи по различни начини, но е важно да бъдем подготвени.

Всяка фаза, през която преминаваме, е важна. Има нещо, което трябва да научим при всяка следваща стъпка. Трябва да се "дипломираме" (ако мога да кажа така), след дадена фаза или ниво, за да преминем в следващата; а това става след като сме доказали, че сме преминали успешно настоящото ниво. Между тези етапи на подготовката има много чакане.

Ако не се научим да чакаме правилно, ще сме нещастни дребни светии. Нещастните хора обикновено са нацупени, критикари, и не можеш да се оправиш с тях. Нещастните хора обикновено правят и другите нещастни.

Насладете се на пътуването! Ако сте нещастни, не само че няма да съкратите пътуването, ами дори ще го удължите.

"Заповядайте, седнете"

"И Той (Бог) ни съвъзкреси с Него (Христос) и ни тури да седим с Него (даде ни общо място с Него) в небесни места (по силата на това, че сме) в Христа Исуса (Месията, Помазаникът)".

Еф. 2:6

Ако имате час при фризьор, лекар или адвокат, когато пристигнете в кабинета им, секретарката или обслужващият гишето казва: "Заповядайте! Седнете. Скоро ще ви повикаме." Поканата да седнете е покана да си починете, докато чакате.

Вероятно ще има и списания, които можете да разгледате, дори може и да има пуснат телевизор. Това е направено с цел да отклони ума ви от чакането. Ако сте заети с вършене на нещо, времето ще мине по-бързо. Човекът, при когото отивате, иска да се насладите на чакането, а не то да ви изнерви.

Когато Исус свършил работата Си, Той се възнесъл на високи места и Библията казва, че седнал там. Делото Му било приключено, затова Той влязъл в почивката. Повечето новозаветни препратки, които представят възнесения Христос, Го описват като седнал. Така е и в Евр. 1:13: "А кому от ангелите е рекъл някога: "Седи отдясно Ми (общувай с Мен и Моето царско достойнство), докле положа враговете ти за твое подножие".

Исус е изпълнил това, което Отец Му е заръчал да прави. И вече Му е казано: "Седни и си почини, докато Аз се погрижа за враговете Ти." Трябва да разберем, че същото това предложение важи и за нас. Според Еф. 2:6 ние седим в небесни места в Христос Исус!

Когато влезем в дадена чакалня да изчакаме за уговорена среща, ни се предлага място. Ако изберем, можем да се разхождаме напред назад, да потъркваме ръце и на всеки пет секунди да проверяваме дали този, с когото имаме среща, не може вече да ни приеме. Имаме и друга възможност. Да седнем и да правим нещо, което ще направи чакането ни приятно.

"Нека нещата да следват естественото си развитие"

Този израз чуваме доста често и той означава: "Успокой се и остави нещата да се случат така, както са били предварително определени."

С всяко от нашите четири деца бях бременна по десет месеца. След раждането на четвъртото, моят доктор каза, че съм единствената жена, за която знае, че кара толкова дълга бременност, колкото е при слониците.

Няма нужда да ви казвам, че това беше трудно преживяване. Кой знае защо? Може би Бог се опитваше да ме научи, още тогава, как да чакам по подходящ начин.

Не можем да се научим на търпение, ако няма за какво да се налага да сме търпеливи. Търпението е нещо, което трябва да бъде изработено в нас - то не може да се появи просто ей така.

Плодът търпение е в духовете ни, защото като деца на Бога ние имаме Неговия Свят Дух, който обитава в нас. Но за да бъде изразено това търпение в душите ни (ума, волята и емоциите), трябва да свършим определена работа.

Когато изминаваше времето за раждане на всяко от децата ми, опитвах всичко възможно, за да предизвикам раждане - ходех, вземах рициново масло, работех повече от обикновено, като се надявах това да "ускори" нещата. С едно от децата дори отидох в болницата, за да ми предизвикат раждане. Но не се получи и бях изпратена обратно вкъщи. Докторът в общи линии ми каза: "Отиди си и остави нещата да се развият естествено."

Съветът ми към вас от Божието Слово, както и от моя личен опит, е да не бързате чак толкова. Можете да сте "бременни" с мечти за живота си, но може и да се опитвате да "родите бебето" преждевременно.

Можем да направим големи каши в живота си, дори да се ядосаме на Бога, защото нещата не вървят така, както сме мислили, че Бог е казал, че ще вървят. Нещата ще се случат по Божия начин, ако чакаме Неговото време. Ние сме бързащите; Бог не бърза!

В Пс. 37:4 ни се казва: "Наслаждавай се също така на Господа и Той ще ти даде желанията и тайните прошения на сърцето ти".

Заемете се с това да се наслаждавате на Господа и Му позволете да ви даде това, което Той иска да имате. Ако Бог е поставил желание във вас, можете да сте сигурни, че Той ще го доведе до "раждане" на правилното време. Чакайте Бог да ви даде насоки и да ви покаже как да постъпите, правете това, което Той ви казва или показва, и не отивайте отвъд Неговите указания.

Научете се да "чакате добре"

"Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него (бди), докле получи и ранния, и късния дъжд. Така и вие трябва да сте търпеливи..."

Яков 5:7, 8

Научете се да чакате търпеливо. Това наистина означава да чакате с добро отношение.

Научила съм, че търпението не е моята способност да чакам, а се изразява в начина, по който се държа, докато чакам.

Ще се наложи да чакаме - независимо какво правим. Чакането е част от живота. Всъщност прекарваме повече време в чакане, отколкото в получаване. Нашето отношение и поведение в процеса на чакане, ще определи дали ще се насладим на пътешествието. То също ще определи и дължината на пътешествието.

Всички неща, които трябва да правим докато чакаме, са точно причините, поради които чакаме. Насърчавам ви да се замислите над това. Всички грешни неща, които вършим, докато чакаме, например раждане на Исмаиловци, лошо отношение, завист към други, които имат вече това, за което ние чакаме, самосъжаление, емоционални изблици — всички тези неща и още куп други са причината, поради която трябва да чакаме. С тях трябва да се справим и да ги изкараме от себе си. Простичко казано, подготовката е процес, изискващ време.

Дори когато сме по-зрели и готови за Божието най-добро, можем да чакаме Бог да се справи с другите, които ще имат нещо общо с нас. Божията работа е многостранна, сложна и затова е по-добре за нас да оставим тази работа на Бога и да Му позволим да бъде Бог!

В нас трябва да се осъществи и процес на изчистване, за да бъдем подходящи и подготвени за нещата, които Бог пази за нас, неща, които е поставил в сърцата ни.

Вероятно повечето хора никога няма да дойдат до пълнотата на това, което Бог има за тях. Те никога няма да видят изпълнението на мечтите и видението си, защото или не разбират нещата, споделени в тази книга, или просто са упорити и непокорни.

Да, тази неспособност да "чакаме добре" е една от основните причини хората да не се наслаждават на живота си. Но аз вярвам, че ще бъдете променени сега, докато четете тази книга. Запомнете, че ние очакваме чудеса и знамения в тази област, които да потвърдят словото, което е било поучавано.

Ето и един пример, който би ви помогнал.

Когато през 1993 Бог ни призова да започнем телевизионно служение, ние приехме призива и отговорността, която вървеше с него. Първото нещо, което трябваше да направим, беше да чакаме Бог да ни даде по-конкретни указания. Знаехме, че един ден ще излезем и на телевизионния екран, но нямахме идея как ще стигнем там. Съвсем откровена съм - ни най-малка идея нямахме как ще започнем.

От разговори с други, които имаха опит в тази област, разбрахме, че трябва да имаме продуцент, затова чакахме Бог да ни води. Той ни напомни, че един мъж, който до скоро продуцираше една телевизионна програма за друго служение, само няколко месеца по-рано беше подал молбата при нас.

Но тогава, когато я видяхме, казахме, че трябва просто да бъде запазена - в този момент нямахме служение по телевизията. "Какво да правим с телевизионен продуцент?"

Бог знаеше това, което ние не знаехме, и Той беше обезпечил Своя план преди ние да знаем дори какъв е бил той.

И така, наехме продуцента, а после започнахме да проучваме какво оборудване е необходимо и отново чакахме за допълнителна информация.

Междувременно бяхме споделили с партньорите си и приятелите си към какво ни води Бог. Бяхме ги помолили да ни спонсорират и очаквахме парични приходи. Най-накрая имахме оборудването, но се оказа, че трябва да имаме и оператор, който да пътува с нас и да снима, затова чакахме Бог да доведе и него.

След това започнахме да опитваме да излезем в ефир в няколко канала. Мениджърите на тези телевизии ни казваха, че трябва да имаме "пилотна" програма - нещо като мостра, която да показва каква ще е програмата ни, затова чакахме и това да бъде осъществено. След това започнахме да го изпращаме до телевизиите и зачакахме да видим дали ще го харесат.

Накрая излязохме и в ефир - първо в няколко канала - и зачакахме да видим какви ще са отзивите.

Смятам, че можете да видите от този пример как всеки етап изисква чакане, особено когато напускаме една вече установена фаза и навлизаме в следващата. Чакането е част от живота, "затова, братя, бъдете търпеливи (докато чакате)" (Яков 5:7). Обърнете внимание, че този стих не казва: "Бъдете търпеливи, ако трябва да чакате."

Научете се да "чакате правилно"

Не само че трябва да се научим да чакаме на Господа, ами понякога се налага да чакаме хора. Трябва да се научим да бъдем търпеливи по отношение на живота, на хората, на системите, на трафика, на много други неща.

Спомням си как Бог ме учеше на чакане на опашките в магазина, но тогава не знаех, че ме подготвя за бъдещето.

В продължение на около две години на всяка опашка, на която застанех, или имаше бавна касиерка, или беше нова касиерка, която още се учеше, или този пред мен имаше продукти без цени, или свършваха дребните, които връщаха като ресто, и трябваше да ходи да разваля пари, или уцелвах времето, когато идваше втора смяна, та се налагаше да чакам касиерката да приеме касата.

В тези ситуации правех това, което всеки би направил - да застана на най-късата опашка; но тя обикновено се оказваше най-бавната.

Дори съм се молила на коя опашка да застана и въпреки това винаги уцелвах тази с проблемите.

Дълго време се дразнех, ядосвах, възмущавах, но не успявах да си скрия чувствата. Изразяването на липсата на себеконтрол само ме караше да изглеждам глупаво и съм сигурна, че касиерката (която така или иначе не беше спокойна) се чувстваше още по-зле.

Явно нямах нужда от национално радио и телевизионно предаване, при което щях да бъда известна на мнозина, а да имам нетърпелив характер. Докато не се научех да "чакам правилно" в супермаркета на опашката на касата, нямаше да съм способна да чакам другите неща, които са необходими за изпълнението на Божия план.

Да, много често Бог започва с малките неща, които за нас нямат особена логика, но в действителност са много важни. Запомнете този принцип: Ако сме търпеливи, то ще си личи във всичко. Ако не сме търпеливи, то също ще си личи във всичко. Бог не може да рискува с нас, докато характера Му не се изобрази в нас. Ние сме Негови представители, Негови посланици (II Кор. 5:20) и трябва да Му отдаваме слава като принасяме добър плод.

Наскоро бях в един магазин около Рождество и чаках доста дълго, за да платя нещо дребно. Хората пред мен имаха купчини покупки и щеше да е много хубаво, ако ме бяха пуснали преди тях, но това не се случи.

Дори една жена ме изгледа доста отвисоко, а друга ме пререди. Няколко жени обслужваха клиентите и когато най-сетне дойде моят ред, жената каза бързо: "Благодаря Ви, че изчакахте реда си. Наистина ли сте тази, за която Ви вземам? Не сте ли онази жена от телевизията?"

И после добави: "Веднага като влязохте, си помислих, че сте тази жена".

Какво ли щеше да стане, ако се бях държала неподходящо, ако бях нетърпелива или ако се бях ядосала, че не се спазва редът?

Вярвайте ми, има много неща, които виждам сега, а не съм виждала, докато съм била на грънчарското колело, когато Бог изработваше моите отношения и развиваше плода на Духа Си в мен. Разбира се, че и сега допускам грешки, но винаги въздъхвам с облекчение, когато в напрегната ситуация Бог ми е дал благодат да се държа правилно, а после съм откривала, че някой страничен наблюдател ме разпознава като "жената, която проповядва по телевизията".

Спомням си и друга ситуация, когато с цялото семейство бяхме на вечеря в ресторант, келнерката се препъна и изпусна целия поднос с напитките - вода, чай, кафе - върху съпруга ми. Той беше много внимателен и търпелив с нея. Той дори говори с управителя, за да е сигурен, че келнерката няма да има проблеми. Тя беше работила там само две седмици и плачеше.

Ресторантът беше препълнен и това беше първата й голяма маса. Сигурна съм, че всеки от нас може да си представи как се е чувствала. Тя се върна по-късно с друг поднос с напитки и когато се наведе да ми сервира, каза: "Мисля, че съм нервна, защото вие сте тук. Винаги ви гледам по телевизията".

Сърцето ми претупа бързо: "Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти, благодаря Ти, благодаря Ти, че не постъпихме зле на този изпит".

Трябва да осъзнаем как можем да нараним другите с нетър-пеливостта си и как тя може да провали свидетелството ни.

Бързането ограбва радостта

Бог е отделил много време да поучава, че бързането убива радостта. Понеже самият Той не бърза, нито има, ако мога да си позволя да кажа, "припрян дух" в Себе Си, ние също не бива да имаме. Все пак сме създадени по Негов образ.

Можете ли да си представите Исус да се държи като нас? Съмнявам се, че Той е ставал сутрин рано и е започвал да подканя учениците Си да бързат и да се приготвят, защото трябва да отидат в Йерусалим и да водят конференция там.

Бог не само че има време за това кога ще видим чаканите от нас чудеса, но и вярвам, че Той има и специално време, в което е избрал ние да живеем. Вероятно трябва да добавя, че е избрал и скоростта, на която да живеем. Тя би станала явна от това, което правим в живота си. Как ходим, говорим и ядем, показва отношението ни към чакането.

Всеки си има скорост, с която ни е удобно да вървим, но този "прибързващ" дух в нас, който доминира на земята днес, ни кара да искаме да бързаме и да правим неща, които не изискват бързане. Някои хора говорят толкова бързо, че не можеш да схванеш какво искат да кажат. Други стават толкова нервни, ако веднага не ги разбереш, а ако ги помолиш да повторят или да обяснят, това обикновено ги вбесява.

Много хора не ядат; те поглъщат храната. Понякога хора, които ядат твърде бързо, имат проблеми с преяждането. Вярвам, че има емоционално задоволство, което идва от храната. Не само телата ни имат нужда от храна, но и ние трябва да се наслаждаваме на това, което ни е сервирано. Ако отделим време да се насладим на храната си, ще открием, че сме по-доволни и че ядем по-малко в такива случаи.

Хората по принцип все бързат. Днес като питаш хората как са, те ти отговарят: "Зает съм." Това веднага ме кара да се чувствам пришпорена - оставам с впечатление, че на тях хич не им се е искало да ги спирам и да ги питам как са - просто искат да ги оставя на мира. Много хора живеят на пета скорост, но не такъв би бил земният живот на Исус, ако живееше днес.

Вземете решение да не живеете живота си припряно. Няма да му се насладите, ако само препускате през него. Всичко тогава ще ви изглежда замъглено и неясно.

Хората често се оплакват колко са заети и колко са изморени, но не предприемат нищо по този въпрос.

Вземете решение! Вкусете живота! Усетете вкуса на всеки ден. Вечер отделяйте време да си спомните за всичко, случило се през деня, особено за малките специални неща, които са станали.

Размишлявайте за неща, които ще ви донесат радост, и тогава ще имате удоволствието да им се наслаждавате отново и отново. Ако ще трябва да бързате, за да направите всичко планирано, тогава вземете решение да правите по-малко.

Дали излизането от вкъщи сутрин навреме е кошмар, пълен с прибързаност и нерви? Вземете решение да правите по-малко неща или да ставате по-рано. Обявете война на "припрения" дух!

Твърде често имаме или твърде малко ангажименти, или твърде много. Но това, от което имаме нужда, е баланс. Бог не се впечатлява от многото ни действия, дори и те да са в Негово име. Запомнете, че мирът води до радост. Ако Сатана успее да ограби мира ни, тогава ще вземе и радостта ни.

Позволете на търпението да извърши делото си съвършено

"А твърдостта и издържането и търпението нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък".

Яков 1:4

Когато в нас съвършено се изработи търпение, Сатана не може да ни контролира емоционално. Точно по тази причина той воюва толкова агресивно точно срещу този от плодовете на Духа.

Смирението се приема за основната добродетел, от която прорастват останалите. Търпението е много близко до смирението. Всъщност аз поучавам, че нетърпението е гордост. Нетърпението казва: "Аз съм твърде важен, че да те чакам." Или: "Аз си имам своите планове и си ги следвам; не искам никой да ми се пречка в краката".

Яков казва, че когато търпението е извършило делото си съвършено в нас, ще бъдем съвършени и цели без да имаме нужда от нещо. Тогава ще сме толкова израсли, че ще сме извън обсега на контрола на Сатана или на делата му, проявени в обстоятелства или в раздразнени хора.

Не презирайте събитията в живота ви, които изработват търпение, нито нещата, поради които се налага да "чакате добре". Те са ви приятели, а не врагове. Те ви помагат да стигнете там, където отивате. Тяхната цел е да ви помогнат да стигнете там с радост.

Ако сте в Божията чакалня, в което съм сигурна, защото всички ние сме там, моля, заповядайте, седнете. Насладете се на чакането! Не бързайте чак толкова. Това само ще ви накара да се чувствате нещастни - вие, а не някой друг. Бог е приготвил за вас приятно чакане. Отпуснете се и влезте в Неговата радост!
12

Свобода във взаимоотношенията

"Защото братя сте били (наистина) призовани към свобода..."

Галатяни 5:13

По отношение на наслаждаването на живота всички ние сме на различен етап от пътя. Някои напълно се наслаждават на живота, други никак не се наслаждават. Някои успяват поне малко да се насладят, а има и такива, които дори не осъзнават, че трябва да се наслаждават на живота.

Тук искам да напомня това, което споделих по-рано. Исус е казал, че е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме и да можем да живеем изобилно - толкова изобилно, че да прелива (Йоан 10:10). На нас ни е заповядано да се наслаждаваме на живота си; или поне аз така съм решила да гледам на този стих.

За да се насладиш на живота, трябва да имаш свобода и да позволиш на другите да имат свобода.

Едно от най-трудните неща, които човек може да се нагърби да прави, е да се опитва да контролира другите около него.

Много години прекарах в опити да контролирам съпруга си, децата си, приятелите си. Не го правех от злоба. Но като дете аз самата бях контролирана и малтретирана и някъде там в ранните си години бях установила, че или контролираш, или си контролиран. Страхувах се да оставя някой друг да води, защото имах усещането, че в такъв случай не бих получила това, което искам.

Това, което бях преживяла, беше, че всеки с авторитет в живота ми ме беше наранявал, а аз нямах намерение да позволя това да се случи отново. Дори не разбирах, че контролирам и че се бях превърнала в това, което мразех най-много.

Разбрах, че не съм щастлива. Нямах мир и радост и със сигурност не се наслаждавах на живота си. Знаех, че имам проблем, но не знаех какъв е, нито как да го реша.

До сега във всички глави на книгата споделях неща, които Бог лично ми е показал в процеса на възстановяването ми; тази глава няма да е изключение. Това е нещо, което научих и което ми помогна много да се насладя на живота си и на хората в живота ми.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница