Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

11

Plate IX. Bagacina Early Bronze Age-3. Glina IV Pottery

Относно хронологията на некрополите на култура Брница в Централните Балканы

Георги Иванов

Georgi Ivanov

About the Chronology of the Brnjica Culture Necropoleis in the Central Balkans

The work discusse* the finds from the necropoleis of the Hrnjicu culture from the area of Central Bülkaus and présents their chronological position through a long-term гечеагс/i. The chronological sensitive information from the sites of lower Axios valley is used to set up the chronological borders of the culture. The finds from the necwpolis in Sandanski are presented to determine the date of the most common pottery shape within the Brnjica grave finds. The appearance of the channelled pottery in the area of (.entrai Balkans and lower Axios valley is placed in the beginmng ofthe Iran Age (WÀRDLE f.t AL. 2007), and the grave finds from the Brnjica necropoleis can be dated before this period.

Началото на проучването на култура Брница (култура Дома Бршща-Торта Стра­жам по М. Гарашанин (Garasanin, М., 1983а) e поставено от Д. Срейович през I960 г. с публикуването на резултатите от разкоп-ките на некропола Доня Брница (Srejovic: 1959/60). Оттогава информацията за тази култура многократно e допълвана, а редица нейни черти са прецпзирани (Garasanin, М., 1983а; Garasanin. D., 1996; Jovanovic 1997; Stojic. 2000; Тлсит, 2001 ; и др.). Относително-то датиране на културата винаги e бил един от най-важните проблема и тук находките от некрополите fi ще бъдат съпоставенп спря.мо скорошните данни от Северна Гър-ция и Югозападна България, спрямо кера­миката от некропола в Санданскп, датиран в края на КБЕ (alexandrov et al. 2007).

Култура Брница e дефинирана чрез данните от некрополите. В тях ce e прак-тикувало изключително кремацията, като преобладава полагансто на останките на мъртвия в глинени съдове-урни, покрити с купа или плосък камък. Белег на ритуала e и обграждането на урната или гробните останки с обли речни камъни или плочи. Погребалните практики имат регионални специфики, но и общи за един голям район белези, по конто културата e разпознаваема (Garasanin, D., 1996, 219; Jovanovic: 1997, 71). Относно датирането на културите Брон­зовата епоха на Балканите изобщо, някои авторп обръщат внимание на факта, че са прпкличани данни само от близки обекти, а находките са разглеждани основно в рамки­те на тясната им културна прпнадлежност (Della Casa 1996, 144). Невинаги e възмож-но да се сравияват находките от съееднпте раиони, но това e необходимо, за да се очер-тае общата картина на Балканите през тази епоха.

В тази работа керамиката на култура Брница e разгледана и в контекста на на­ходките от хронологическия и културен хо­ризонт Зимничя-Пловдив. Относителната позиция на канелираната керамика от ра­йона e разгледана като маркер за началото на Желязната епоха (Wardle et al. 2007), и като terminus ante quem за находките на кул­тура Брница.

Проучванията на некрополите

С откриването на първите находки на кул­турата хронологическата й позиция e обект на прецнзиране - процес, който отразява натрупването на информация за Бронзовата и Желязната снохи в Централните Балка-ни, и датирането й не може да се разглежда извън това развитие. В повечето изследва­ния находките са сравнявани преди всичко с Централноевропейската хронологическа скала на Райнеке/Мюлер-Карпе, и спрямо перподизационна схема на М. Гарашанин (Garasanin, М., 1983а). По-рядко са съпоста-вяни със северноегейските датпращи обек­ти, поради трудностите при сыюставянето на двете периодизационни схемп.

Проучването па културата e започнато от Д. Срейович с епонимния некропол Доня

Брница, в Косово (Srejovic 1959/60). При датирането на находките авторът приема, че една характерна форма съдове - купите с хоризонтални или с вертикални високи дръжки (каквато e късномикенската форма скифос) има паралели само южно и югоиз-точно от Косово, в Република Македония, Тракия, Северна Гърция и Троада в пери­ода LH II 1С (Srejovic 1959/60, 108-116). Тези сходства показват, че контактите на района с южните части на полуострова са налице. При анализа на характерния тип на съдове-те-урни авторът разполага само с паралели в района на Централна Европа и Северна Италия, като допуска, че те са познати от периода НаА2 насетне. Дръжките с конич-ни израстъци върху някои съдове са срав-нени с такива от периода НаВ2-С1 (Srejovic 1959/60, 108-116, 118-121; Srejovic 1973, 49). Авторът поставя находките и в контекста на Егейската хронология - началото на нек­ропола e поставено в края на Геометричния период, а краят e синхронен с Архаичния период (Srejovic 1959/60, 122; Тасит, 2001, 10).

През 1962 г. Д. Крстич проучва некропо­ла Горня Стражава, до Прокуплье, в ареала на р. Южна Морава. Териториалните гра-ници на културата са разширени (GaraSanin, М. 1982а) и e преразгледано датирането на находките. Гробовете са разделени от Д. Крстич на три хронологически етапа, всич­ки те поставени след хронологическия хо-ризонт Кърна-Жуто Бърдо-Орсоя, след ко-лективната находка от Пловдив и хоризон-та 14Ь в Кастанас. Гробовете са поставени в три фази, чието датиране спрямо Цент-ралноевропейската хронология e следното: I фаза - НаА2-А/В; II фаза - НаА/В-В2; III фаза - 11аВ2-ВЗ (Крстиъ 1994, 242).

В следващите години са проучени некро­полите при Карагач (Srejovic 1973) и Доня Топоница (Трбуховиъ/Трбуховиъ 1970). Нагрупването на данни от няколкото про­учени некропола позволява на Д. Срейович да определи периоди в развитието на култу­рата, анализирайки и еволюцията на погре-балния ритуал. Гробовете от Карагач имат по-неразвита в хронологически смисъл форма (Srejovic 1973, 49), и cera хронологи-ята на култура Брница добива следния вид: най-ранни са гробовете от Карагач и част от гробовете от Доня Брница (НаВ1), в НаВ2 са поставени повечето от Доня Брница, в НаВЗ - Горня Стражава, Доня Топоница (Srejovic 1973, 49). Допълваки чрез проуч-ванията на некропола Дойевичи хроноло-гията, cera тя добива следния вид: периода НаВ e представен в некропола Доня Брни­ца, в НаС e поставен Дойевичи и некропол II от Горня Стражава, в HaC-D - Дойевичи (Летица 1979, 75-77).

3. Летица проучва надгробната могила Латинско Гроблье в същия район. Благода­рение на стратифицирането на гробовете e възможно да се поставят по-сигурни дати на гробните находки на култура Брница като цяло. В най-ранния хоризонт на могилата са проучени гробове с инхумация от етап предхождащ урновите кремации. В следва-щия етап са гробовете с кремация и керами­ка, типични за културата, а двата по-късни хоризонта са отново с гробове с трупопола-гане, но от Ранната желязна епоха (Летица 1982, 12-13). Гробовете от култура Брница от втория хоризонт са датирани в периода НаВ1/2 (Летица 1982, 14-15, T.V-VIII).

В следващия проучен некропол Улпиа­на, в Косово, гробните урни са полагани в обикновени ями. Отнесени са към НаА2-В1, и заедно с находките от Латинско Глоблье изтеглят назад във времето началната дата на съществуване на културата (ЦвЕТКОВИЪ-Томашевиъ 1983, 73-76).

До Пирот e поредният проучен некропол, сравнително отдалечен в източна посока от некрополите по долината на р. Южна Мора­ва и от тези от Косово (Jebtu'r 1990, 98-101, TI.1-37). Внимание заслужават фрагментите керамика, украсена със снопове врязани ли­нии, открити в каменната обвивка на гробо­вете (Jf.bthti 1990, 98, T.II 1.7, 9, IV.1). Според автора тези находки може да се датират в края на Бронзовата епоха в Източните Бал-кани. Подобии се срещат в комплекса Зим-нич-Пловдив, в Кастанас 14Ь-10 хоризонти, в могилите при Потами и Екзохи (Jebtht» 1990, 101). В рамките на некропола e откри-та и по-груба керамика, украсена с дебели релефни ленти, с прищипвани от пръсти, както и с канелюрна украса (Jebthü 1990, T.II 1.6; V.12). Тя показва връзка с находки­те от етапа Медиана I, което е и финала на гробните комплекси (Jeutiir 1990, 101-102).

От северната част на Република Македо­ния има няколко проучени некропола, отне-сени към култура Брница (MlTREVSKl 2003b, 51). Некрополът К.ичка, до Скопие, е важен както за определянето на географскня обх­ват на групата, така и за хронологическата й позиция. Открититетам биконични съдове-урнп са характерни за керамичиата тради­ция на Брница. Те не се срещат след края на бронзовата епоха в района на Долен Вардар (митревски 1995, 76). Хронологически ин­дикатор е съда от гроб 4, копиращ формата па южногръцкнте късномикенски скифоси. Такива са открити и в другите некрополи на културата: Доня Брница, Карагач. Доня Топоница и Латинско Гроблье (Митревски 1995. 77). От гроб 9 произхожда съд с две високи дръжки (кантарос), украсен със сно-пове врязани спирали, вписани в правоъ-гълнпк и инкрустирани с бяла боя (Мит­ревски 1995. 75). Както е известно, подобии украсени кантароси са малице в ареала па Пловдив-Зим нич (Черковпа) в България и Южна Румъпия, и по Долен Вардар. в Кас-танас (Митревски 1995, 75). И тук, както в Пирот, в рамките па некропола е открита керамика с украса, характерна за Ранната желязна епоха. Тя маркира късната хроно-логическа граница на некропола, синхрон­на на Медиана I и II (митревски 1995. 84; Мм in иски 1997, 29, 63-64).

В некропола при Врапце, в долината на р. Южна Морава, авторите разграничават две хронологически фази (Jouh'b/CtojhTi 2000, 292; SiOJic 2000, 17). Заедно с данните от редица обекти от района на Южна Мо­рава дават основание на М. Стоич да разг-раничи 4 етапа в развитнето на Брница в този район. В тази пернодизациоина схема некрополите попадат в периода Брница I, пли в BrC-HaAl (Stojic 2000, 22-24).

Един от последните проученп некропо­ли на културата е Селиште, разпоЛожен в западните склонове на Стара планина, до Пирот (ПцИЪ 2001, 197). Керамиката като цяло с неукрасена, но се срещат и характер-ните кантароси с врязана и инкрустирана с бяло украса, поставяни като дарове към гробните комплекси. Некрополът е подобен

251

на Пирот, Клучка и Дойевичи и е синхро­нен с тях (Пети-В 2001, 202-204).

През годпните редица автори са ра:*г-леждали относителната хронологически позиция на култура Брница. X. Мехметай поставя културата в етапа Гполден о доба I по М. Гарашанин. Според него Брница е свър-зващо звено между по-ранната Парачпп п по-късната Медиана в Централнобалкан­ския регион (Слклълхтх, М., 1983а, 773-774; Мен мета] 1993, 54). К. Люци поставя откри­тите в Гращица украшения от бронз, кост и кехлибар в периода ВгГ)-НаА (уЪуци 1998, 137). При новите проучвапия в района на некропола Доня Брница К. Люци отнася находките от културата като цяло към ВгО-НаА/В (ЬиС1 1984, 31: 1.1 а 2007. 359, саЬ.2). А. Хохщетер отнася култуарта към период и К\/ и К\'1 (13-9 хоризонти) в Кастанас, най-вече заради специфичного оформяне на горната част на дръжкитс па някои съдове, какви-то паралелп има в етапа К\Т (Носньчепек 1984. 350-351. АЬЬ. 56). Ф. Дела Каза поста­вя голяма част от гробовсте на културата в 1350-1200 г.пр.Хр, като некрополите, в ко­нто са открити фрагменти канелирана ке­рамика са отнесен и към XII в.пр.Хр. (Реььа Сл5А 1996, 166, ТаЬ.24). Д. Гарашанин разг-лежда Брница в контекста на находките от Черковна и Пловдив, и по-късната Медиана (Слкл.члмх, С 1996, 223-224). Други автори поставят находките от Брница в ХШ-Х1 в.пр.Хр.. Ооулхоук: 1999, 71), в Вг1)-НаА1 (Ллзпъ 2001, 188), между XIV и X в.пр.Хр. (Тасиъ 2003, 45).

Индикативни находки

Керампчниятрепертоар, известен от нек­рополите, представя малко на брой форми. В типологията на Д. Гарашанин водещ тип е съдът с биконично или сферичио тяло и 2 пли 4 дръжки, в четири варианта, използ-ван като урна в повечего гробни комплекси (Слклчлмх. С. 1996. 223) (табл. 1.1-12). По­добии форми са познати от некропола Сан-дански (табл. 1.13) и от Северна Гърция.

В типологията на Д. Гарашанин са пред-ствени още три типа: 1. полусферична купа с цилиндрична шпя, пздадено навън устие и високи дръжки с конични пздължения; 2. паници с 5-овиден профил, наподобяващ късномикенската форма скифос; 3. конич-ни купи с дръжки върху устието (Garasanin, D. 1996, 221). Това са преобладаващите ке-рамични форми. Всички те имат паралели преди всичко в Централните и Източните Балкани, както и в Северна Гърция. Освен тях се срещат и кантароси, някои от конто са с врязана украса, като особено ценен в хро­нологически отношение е съда от гроб 9 от Клучка (Garasanin, D., 1996, 223; Митревски 1997, 53, Сл. 13.9), както и фрагментите от Пи рот (Jebtmti 1990, Т. II 1.7, 9, T.IV.1) и Се-лиште (nEjirh 2001, T.II.2-3, 5). В селището Копривлен 1 хоризонт такива се срещат заедно с вносна керамика на колело, дати-рана в егейския LHIIIB етап (Alexandrov 2002, 79, fig.23.1, 2, 5, 6; fig. 30). В Кастанас сферичните кантароси с врязана украса са характерни за 17-14а хоризонти (форма 6а; Hochstetter 1984, Abb. 15). От 13 хоризонт насетне формата се запазва, но вече е без украса (форма 2; Hochstetter 1984, Abb. 15). Кантаросите с врязана украса от Пирот, Клучка и Селиште дават основание за синх-ронизирането на гробните комплекси с вто-рата половина на Късната бронзова епоха в източните Балкани и северна Егея, след 1400/1350 г.пр.Хр.

Допълнителни данни, конто може да се използват за датирането на култура Брница, са налице в затворен комплекс от некропо­ла с инхумация от Сандански (Alexandrov et al. 2007). Една от най-показателните форми от гроб 3 е гърнето с две дръжки и цилиндрична шия (кантарос, lwo-handled pot) (табл. 1.14). Формата е разпространена през Късната бронзова епоха в Долен Вар-дар и Северна Гърция, още от 18 хоризонт в Кастанас, като късните екземпляри са без украса (Hochstetter 1984, Abb. 54, Tafel 8.7, 8.6). След 13 хоризонт на Кастанас популяр-ността й намалява (Hochstetter 1984, Abb. 14, Tafel 39.10, 49.7, 73.1). Важен елемент за датирането на съда е израстъкът върху горната част на дръжките. В Кастанас по­добии се срещат в (13)—14а и в 13 хоризон­ти (Hochstetter 1984, Tafel 60.1, 64.2), от 12 хоризонт насетне израстъка се променя (Hochstetter 1984, Tafel 80.3, 93.7, 71.3). Във фаза 6 на Асирос Тумба има подобен съд с две вертикални дръжки с израстъци, както и фрагменти от подобии дръжки (Wardle 1980, 247, fig. 12.21; Wardle 1997,447). Подоб­ии се срещат и в ареала на култура Уланци (Mitrevski 2003b, Т. V.1, 2), разпространени са до устието на Вардар, в Тесалоники Тум­ба (Andreou/Psaraki 2007, 413, fig. 12.КА502). Дръжки с израстъци има и през Ранната желязна епоха, но с друга изработка, или украса с канелюри (Wardle 1980, fig. 16.40; 1997, 454, flg. 3.8).

Амфората (four-handled jar) (табл. 1.13) от гроб 3 е другата важна форма от Санданс­ки, която се среща в един обширен район от Балканите през Късната бронзова епоха, една от основните в керамичния репертоар на култура Брница (табл. 1.1-12). Този съд от Сандански може да се отнесе към тип Ib по Д. Гарашанин (Garasanin, D., 1996, 220). Подобна форма се среща в Доня Брница (Srejovic 1959/60, Т. 1.4, IV.6, V.l, VI.5; Lucí 1984, T.I.4, II.1, VII.1), Гория Стражава (Крстиъ 1994, T.III.3, VI, VI.5), Доня Топо­ница (Т|>г,ухов!1т./Т1'ВУХовнъ 1970, 73, №18), Клучка (Митревски 1995, TI, II.5), Улпиа-на (Цветковпъ-Томлшевпъ 1983, S1.14.VII. Ь), Пирот (I тип, Jf.btht, 1990, Т.П. 8, III.10), Селиште (Пе1ИЪ 2001.TI.3, II.1, VI), Варош-Урошевац (Srejovic 1959/60, SI. 19), Врапце (JomiWCrojiib 2000, T.I.1) и други.

Формата се среща в Тасос, без украса. Характерна е за фази IA и IB (тип VI 121 и VI 123, Koykoyah-Xpyianoakh 1992, 397, 420, Lxeö. 11; 84; 112-113). Тип VIB от Тасос има релефни пъпки върху раменете на съда, характерна украса за фаза IB (Kovkoyah-Xpyeanoakh 1992, 543, 1\^еб- ^14ба)- ^в Каста­нас подобии амфори с 4 вертикални дръж­ки на тялото се датират преди 13 хоризонт (форма Зе2, HüCHSTETTER 1984, 27-29, Abb. 9-10, Tafel 39.10, 45.4, 6, 48.1-2, 65.1, 36.2-3). В затворен комплекс от 14Ь хоризонт са от­крити две неукрасени амфори с по четири дръжки, и още две по-малки амфори, с две хоризонтални дръжки и с по две релефни пъпки върху тялото, на нивото на дръжки­те (Hochstetter 1984, Tafel 48.1-2, 50.1-2). В Асирос Тумба, фази 14-6, също се срещат релефни пъпки върху най-издутата част на съдовете (Wardle 1980, 247, fig. 9.7, 10.12, 12.22). Представените паралели позволяват

този гробе» комплекс от Сандански, както и подобните урни, открити в ареала на кул­тура Брница, да се датнрат в края на Късна­та бронзова епоха в Централните Балкани (Аеехлмжоу ёт ль. 2007, 385).

Канелираната керамика

в Централнобалканския район

В проучената част на Клучка, на нивото на горните покривнп камъни на гробните конструкции, е открита керамика с типпч-ната за Ранната желязна епоха украса, ка­нелюри върху тялото, характернпте (игЬап-(Ы1, както и груба керамика с релефни ленти (Митревски 1995, 70-71, ТЛ'1.4, 5, 7; Мггнвдк] 2003а, 34). Според Д. Митревски тези фраг­менти са от разрушени гробове - в затворе-ните гробни комплекси в некропола Клуч­ка тази керамика не се среща. В Пирот, на нивото на каменната обвивка на гробовете също така са откриванп фрагменти от ко-нични паници, украсени с канелирани устия (Ыгоап-йШь), фрагмент извита дръжка (1и^,>.ч(еа'-1шп<11е) Певтпъ 1990. Т.IV. 10; 1\'.8, \'.7). Тази керамика предполага финалния етап на кул­тура Брница да се постави в началпия етап на разпространение на канелираната кера­мика по Долен Дунав и Централните Бал­кани (>:втпъ 1990, 101-102; ЬчщхС 2000, 22-24, 111 [111, 2001, 202-204; МгТкЕУБК! 2003а, 34).

Важнп наблюдения има -и X. Кукули-Хризантаки за обектите източно от Стру-ма/Стримон в Северна Гърция. В тях не е регистрирано едновременно присъетвие на характерна за Ранната желязна епоха от ра­йона т.нар. £гоо-оеа'-ро11егу, от една страна, и от друга - типичната за региона неукрасена от края на КБЕ, както и вносната или мес-тна на колело, изработена в ГНИ 1С стил. Това е наблюдавано в стратиграфията на селището Стат.мос Ангиста до Серее. Важно е, че в гробните комплекси от Тасос няма смесване на канелирана керамика и типич­ната за района от края на Бронзовата епоха (Коикои1.1-СнкуяАЫТНАК1 1982,255; Коукоулн-Хп-кх(-)лкн 1992, 420, 475-476).

В Централните Балкани керамика с ха­рактерни белези както за Късната бронзова, така и за Ранната желязна епоха, е налице в селището Медиана (Слклялмх, М., 1983). При датирането на етапа Медиана I са използ-

/// II пи теш Пеппе/а Тойог01)й

Табл. 1. 1-12. Характерни съдове от некрополите на култура Брница, от трите главны района на разпространението й. 13-15. Керамика от гроб 3 от Сандански. Различии мащаби