Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

HoCUSI eiter 198 1

Колективна находка от глинени съдове в праисторическото селище от бронзовата епоха в гр. Нова Загора

Татяна Кънчева-Русева

Tatjana Kuncheva-Ruseva

Collective Find oj Pottery in the Bronze Age prehistoric village in the town of Nova Zagara

Tins article présents the finds from the Early Iron Age, found in a pit at the seulement (06p. 4-5). Most probably tins pit was used as pottery dépôt, a situation known from other sites and periods. From this complex 6 vessels une restored (pue. 1-6), dated at the end oj 9th-lhe begmning oj 8lh century BC.

Праисторическото селище се намира в нспосредствена близост с проучената из-цяло селищна могила от средната бронзова епоха в зпадната част на гр. Нова Загора. Разположено е върху ниска тераса на левпя бряг на р. Блатница. Обхваща площ над 20 дка (обр. 1) (Георгиев и др. 1979, обр. 4; Кън­чев 1984, 155-156; 1990, 70).

Поради опасноетта от разрушаване на източната му част при жилищно строител-ство, през 1989 г. започнаха спасители раз­копки. Заложен беше сондаж с площ 1600 кв. м. (обр. 2). Проучванията продължиха и през 1990 и 1993 г., когато беше достнгната материковата основа (Кънчевл-Русев.л/Къп-чев 1991, 42-43; Кьнчевл-Русевл/Гоцев 1994,

30-31).

строителни хоризонта от бронзовата епоха (Обр.З). Намерените археологически мате-риали от този период имат паралели в близ-ката селищна могила. Вероятно селището с било колония на могилата, създадено след увеличаване на нейното население. Мате-риалите от ранната и късната желязна епо­ха произхождат от най-горния, разрушен слой и от ями, вкопани в културния пласт на бронзовата епоха.

Предмет на настоящото съобщение са глинените съдове от ранната желязна епоха, открити в яма в западната част на сондажа - квадрат Н4 (обр. 4-5). Северната полови­на на квадрат Н4 бе заета от голяма яма, в която се намериха съвременни материали и отделни керамични фрагменти от бронзова­та и ранната желязна епоха. Тя достига на дълбочина до материковата основа и е уни-щожила изцяло праисторическия културен пласт в тази част на квадрата. Прерязала е и яма от ранната желязна епоха. При проуч­ването беше разкрита част от нея, вкопана в материковата глина, под основата на съвре-менната яма. Размерите на запазената й част са: диам. 1 м, дълб. 0.60 м. Ямата има почти цилиндрична форма, кръгъл отвор и равно дъно. Съдържавието й е от еднородна кафя-вочерна пръст, примесена с камъчета и къс-чета горяла глина. В ямата беше рзчистено струпване от фрагментирани глинени съдове от ранната желязна епоха. След проучване на съоръжението и вдигане на керамиката, бяха възстановени шесг съда (Рис. 1-6).

Съдовете са изработени от глина, при­месена с кварцови частици, повърхността е с различна степен на заглаждане, със сив и сиво-кафяв цвят. Наблюдава се значително разнообразие на форми и украса. Предста-вени са няколко типа съдове: урна, съдове с висока дръжка, купа, биконични съдове. Преобладават биконичните форми. Украса­та е разнообразна: релефна (езичести израс­тъци, релефни ръбове с насечки и ямички, резки и канелюри. Наблюдават се съчета-ния на различии видове украса: врязана и релефна; канелюри и релефна. Интересна е орнаменталната композиция върху чаша кат. N0 2 (Рис. 2). В централната част на съда са разположени три релефни изображения на котви в комбинация с релефен и врязан орнамент. Известен е само един наралел -

подобно изображение на котва върху кера-мичен фрагмент от крепоетта Малкото кале в землището на с. Равадиново, конто обаче e датиран в късната желязна епоха (Влахов и др. 1982, 367-368, рис. 788). Урната кат. № I (рис. 1) има паралели с подобии материали от селището в Раднево, датирани в начало-то на ранната желязна епоха (Ников 1994, обр. 4, а.б.в), Главан (ШеПлева 1994, обр. 4), Румъния (Dragomir 1983, fig. 6, 4). Съдове подобии на купата от Нова Загора кат. No 4 (Рис. 4) са известии и от Ун гари я (Patek 1980, fig. 1, 9) и др. Съдът с висока дръжка кат. No 3 (Рис. 3) намира аналогии с подоб­ии съдове от Минерални бани, Хасковско (Аллджов/Блллбанян 1984, обр. 33, 1) и от един долмен до с. Ябълково в Странджа (Влахов и др. 1982, рис. 560, No 127). Форми, подобии на съда с висока дръжка кат. No 2 (Рис. 2) са известии от крепоетта Малкото кале (Влахов и др. 1982, 367-368, рис. 788) и от Унгария (Pater 1980, fig. 2, 5).

Ями с материали от ранната желязна епоха, вкопай и в културния пласт на по-ранно селище са констатирани и в селищна­та могила от бронзовата епоха в Нова Загора (Катинчаров/Кьнчев 1978, 40; Катинчаров/ Кънчев/Кънчева 1979, 38) и от енеолитното селище в местноетта Багачина до с. Ста-лииска махала, обл. Монтана (Бонев/Алек-сандров 1986, 51) и др.

Обр. 5. Яма в кв. И4

Рис. 1. Глипена урна № 1

Що се отпася до характера на ямата в праисторическото селище в Нова Загора то може да се предположи, че се касае за склад за съхраняване на глинени съдове. Подоб­ии съоръжения са известии и от други мес­та в България (Детев 1964, 66-70; Георгиева 1991, 1).

Въз основа на посочените паралели гли-нените съдове датнрат в края на IX и нача­лото на VIII в.пр.н.с. Прецизиране на дати-повката може де се направи след обработка-та на целия керамичен материал от ранната желязна епоха от праисторическото селище в Нова Загора.

Аладжов/Балабанян 1984 Д. Аладжов, Д. Балабанян. Паметници от ста-рожелязната епоха в Хасковскн окръг. Thracia б, 1984.

Бонев/А аександров 1986 А. Бонев, Г. Александров. Разкопки в м. Ба-гачина край с. Сталипска махала, Миханлов-градски окръг (предварително съобщение). Археология 3, 1986.

Влахов и др. 1982 К. Влахов и др. -В: Тракийски паметници 3. Ме-галптпте в Тракия 2, София 1982.

Георгиев 1979 Г. Георгиев и др. Езеро: Ранноброизовото се­лище. София 1979.

Георгиева 1991 Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия (края на 11—I хил. пр.н.е.). Археология 1, 1991.

Детев 1964

П. Детев. Колектпвна находка от глинени съ­дове в Пловдив. Археология 4, 1964.

Катинчаров, Р., М. Кънчев 1978 Р. Катинчаров, М. Кънчев. Разкопки на селищ­ната могила в гр. Нова Загора. АОР за 1977. Со­фия 1978.

К at 11h ч а Ров/ Къ h ч e в Къ h ч e вл 1979

Р. Катинчаров, М. Кънчев, Т. Кънчева. Разкоп­ки на селищната могила в гр. Нова Загора. АОР за 1978. София 1979.

Описание на глинените съдове

Литература

Tombs of Thracian Kings in the Région of Kazanluk

Georgi Kitov

On Aprii 19, 1944, an interesting archaeo­logical discovery was made in the région of Ka­zanluk, under the embankment of a Thracian mound - the Kazanluk tomb, as it is well-known in science today, with its multicolored draw-ings. The sensational discovery of the Kazanluk tomb¹ remained isolated for more than 20 years. It became the reason for writing and arguing about the existence of a Thracian school in the antique art of painting (DlMITROV 1966).

The tomb consists of a corridor and a cir­culai beehive chamber. The walls are covered with a multicolored stuccatura, most of which represents différent scènes. The ones in the corridor illustrate the military exploits of the buried Thracian ruler. The chamber is covered with numerous plant, geometrie, and animal ornaments. The basic part of the image field is also occupied by scènes. A contest with gallop-ing chariots is depicted in the uppermost frieze. Another scene is drawn under the frieze, most probably of a funeraJ feast in honor of a de-ceased and deified Thracian ruler. He is seated on a throne, with a wreath on bis head, and is stretching his hand in farewell to his distressed wife. Around them, servants and relatives carry limerai gif ts, while a young chariot-driver holds the reins of the horses, which would be offered

' The first serions investigation is carried out by V. Mikov (Mik­ov 1954). The subséquent literature on the Kazanluk tomb is tremendous, both in ternis ofspecialized research. and in ternis of review works on the anti(|iie art. The niore impor­tant ones are given by Oonenova-Makinova (1991. 22 11).

- The tomb is discovered in 1965 (TZANOVA AND GeTOV 197:5. 15 FF.).

as a ritual sacrifice. The colors are harmonie, the contours of the images are precise and sure, most of the participants in the scènes possess in-dividualized traits. The Kazanluk tomb stili re­mains one of the masterpieces of the Thracian tomb architecture and art of painting (Ogneno-va-Marinova 1991, 12 ff).

Two tombs, which were not so well préservée! and were less impressive, were found a little more than twenty years later, in the same région. The one at Muglizh has a long corridor, brick chambers, but is devastated to a large extent, stili preserving mural fragments, which are in a process of restoration'-'. The tomb at Krun is less preserved; its walls had been covered with mul­ticolored parget, the precise outlines of which could only be supposed (Getov 1991, 42)'.

As soon as thirty years later intensive re­search began in the région of Shipka, Kazan­luk région (Kitov 1995a). During the very first days of the excavations, a peculiar tomb was found. Its walls were built up of raw stones and its interior was filled with soil and small stones. It tumed out that it was not looted. Moreover, it can be concluded that it has belonged to a ruler because of two bone scepters, which are in the shape of a double-axe, and a massive golden ring with an engraved scene of an investitura.

The resi ofthe rimerai giCts Croni the stock are incredibly ornate and diverse as well. A supero golden necklace stands ont ainong them. Its chain consists of thousands of miniature, inner-soldered rings. The clasps are artistica!ly macie of thin soldered golden libers. A pendant in the shape of a miniature amphora is a masterpiece ofthe art of jewelry. Its body is covered with thin golden libers and a multitude ol microscopie golden balls, which are arranged in stripes or heaped in clusters. Another similar pendant is not so precisely carried out. The places of joints between the separate éléments of the necklace are discovcred through small ovai plates, over which a small Cernale face is portrayed - prob-ably belonging to the gorgone Medusa. Another golden necklace consisls oC richly ornamented beads, covered with a multitude ol rosettes, which are a resuk oC the bending and welding of golden wires. Its riclilv ornamented bi-coni­cal pendant is not less eleganti)^- made. Ten more golden objects, a multitude of silver Ornaments, two silver phialae, two bronze vessels, one of which displaying precisely made plastic images of a bcarded male face and a threc-dimensional lions head, a lot of clay vessels, some of which impôt ted from ancient Greece, and lots of oth­er, more insignificant objects illustrate the high aesthetic needs of the Thracian aristocracy dur­ing IV Century BC (Knov 1994a, 5 ff.; Knov/ Theodossiev 1995, 317 ff, bibl.).

On April 13, 1973 near the town of Shipka, one of the biggest Thracian mounds revealed another sensational archeological discovery. It turned out that the largest and most impos-ing Thracian tomb, known so far in general in the Thracian world, was located in the south­ern periphery of the embankment. It astounds with numerous idiosyncrasies, each of which is new to science (Knov 1994b, 13 ff.; Kitov 1995, 245 ff.)

The device constitutes an enoi mous funeral and cult complex, which consists of six premis-es, five of which are rectangular and one is cir­culai. With its area of 100 m-' it is at least two times higgcr than that of any of the known so far Thracian tombs. The central funeral cham­ber is impiessing and is carved out of a litige monolithic block⁴. The ceiling is covered with a multitude of miniature fields, which are filled out with magnificent colorful images.

The formation of the complex has start-ed in the middle of IV Century BC, when the monolithic block at hand had been carved and mounted. A three-stair rectangular platlorm (stereobate) was biiilt up for its fixing and at­tachment. An enormous chamber was placed in the middle of the platlorm, after it had been poured on with lead. Its size-3,5 m x 2,5 m x 2,5 m, prove that its total weight is gì eater than 60 tons. An entrance, a threshold, a free space, and a large rectangular funeral bed with stone

¹ A similar case in Thrace is not known. Besicles, the cham­ber is situateci pcrpendicularly to the entrance, and the (rontons are not over it, but loward the lateral walls, which contradicts the principles of antique architecture. Remote parallels to the sarcophagus-like chamber in the Osirusha mound, can be seen in the tomb of Kir Stari in Persia (lx'koxin 1977, 61 ff.) — the tomb. however, is built in and its entrance is on the narrow side, and in a tomb Troni Iznik, Nikca in Turkey (VuLEVA 1994, 60 and lit.).

legs, that are imitating Iion's paws, are carved in the block. Aediculas have been modelled at the two ends of the bed, but they are pretty "vague". Obviously, the bed had been covered with a car-pet or some other expensive fabric. The cham­ber is covered with a 5-wall block. Its eastern and western front parts are formed fioin the outside like frontons. A band of a jagged Orna­ment - alternating concave and convex rectan­gles, imitating ti immer joists, pass under the frontons along the whole length of the block. Analogica! "beams" divide the ceiling from the inside into 42 squares with murais⁵. The com­position is perfect and is arrangée! around a big centrai circle, which symbolizes the sun. It had been thoroughly and ihickly gilded. The eight triangles around it rcsemble sunrays. The rest of the area of the ceiling is divided into two levels, each of which consists of square image fields. Their size in the upper level is 14 cm X 14 cm. The corner fields are filled with 16-leaf rosettes of alternating oak and laurei leaves, every other of which colored in red and green. The rest of the fields have portrait images of male and fe-male heads. The male ones carry wreaths on their heads, which legitimizes them as rulers. From the female ones, the most-preserved face is that of a young woman in 3/4 profile, with a sweet expression, auburn hair, with earrings on her ears and a necklace on her neck. An incrus­tation of thick golden plates, which have been wrenched, had additionally emphasized the Or­naments. The female image is expressive, real-istic, and of a high artistic value, as is the case with the rest of the frescoes.