Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

от него многослойно височинно селище Съл-куца в югозападна Румъния с Криводол, Съл-куца 1=Криводол I, Сълкуца 11= Криводол II, Сълкуца 111=Криводол III, Сълкуца 1У=Кри­водол IV (Вексш 1961, 112-159). Тази синхро­низация обаче е теоретична, тъй като от Кри­водол липсват сигурни стратиграфски данни.

За изясняване на стратиграфията на се­лището през 1977 г. Б. Николов прави кон­тролен сондаж. Той констатира обща дебе-лина на културния пласт от 3 до 3,40 м като слоя до дълбочина 0,60 м се отнася към ан-тичноетта, а останалите културни наплас-тявания - към каменно-медната епоха (Ни­колов 1984, 7-10; 47-66). В тях той различава пет строителни хоризонта, загинали от по­жар, отбелязани от 1 до 5 отдолу нагоре. Не са открити следи от продължително пре-къеване на живота в селището. Установени са били и следи от укрепителна система в периферията му (Николов 1984, 9).

Публикувани са общо 19 цели съда и 2 фрагмента, отнесени към съответните строителни хоризонти¹. В архива на АИМ

се съхранява дневникът, полевата инвен-тарна книга от разкопките от 1977 г. и от­четен доклад с приложен към него чертеж, вероятно на северния профил. Там не личи деннвелация на строителнише хоризонти, но отсъствието на легенда прави докумен-тацията трудноразгадаема и за съжаление нензползваема за научен анализ.

На базата констациите на Б. Николов X. Тодорова определя мястото на селището в рамките на културния комплекс Криводол-Сълкуца-Бубани (КСБ) (Глг-лшлнин 1973, 169), както следва: първите три хоризонта характернзират определените от нея втора и трата фази на КСБ, а IV и V хоризонти от селището са поставени в началото на Пре-ходния период между късния халколит и ранната бронзова епоха (Тодорова 1986, 82). Тя счита, че от компаративна гледна точка в напластяванията на Криводол бн следвало да има хиатуси (Тодорова 1986, 92). По-къс-но И. Вайсов прецизира тази констатация (Вайсов 1992, 45).

Карта на проучени селица от къснохалхолитната

■култура Криводол-Сълкуца: 1. Киводол-Тепето; 2. Галатин-Чуката; 3. Аесура-Голата могила и ГраЬището; 4. Лехчево-калето

Детайлна периодизация на обектите от комплекса КСБ от тернторията на Бълга­рия сравнени с някои обекти от Румъния и източна Сърбия бе предложена от П. Геор-гиева (Gf.orgif.va 1990, 167-173). Към I фаза тя отнася селищата Дяково (СнокнлигшЕУ 1989), Пеклюл и Гниляие-Окол глава (Пет­ков 1950, 157; 1963, 177) и я синхронизира с първата фаза на комплекса Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI) съгласно периодизацията на X. Тодорова (Тодорова 1986, 107-112).

Към II фаза са отнесени Сълкуца I (Веяси; 1961, 159), Деветашката пещера (Миков, Джамблзов 1960, 51), част от матерналите от Криводол (Миков 1948, 59), Перник (Радун-чева 1981, 11) и Садовец (Тооояо\'.\-5шеохо\'а 1968, 25).

III фаза на културата е обособена от ма­терналите в Заминец (Николов 1975), Охо-ден (Николов 1961, 51) както и част от тези от Криводол.

IV фаза е представена в Галатин (Сеоя-

РЯАЕ

периоди	Култура	S гл та e	Относителна хронология на късния енеолит в Западна България, Олтения и Източна Сърбия
			селища
Прото бронзова епоха			Криводол V	Сълкуца IV, Галатин, Бубани IB /?/, Телиш IV, Херкулан 11-111, Ласиня II	Црънобуки -Шуплевац
Финален и късен енеолит	Кри водол-Съл куца	V	Криводол IV	Сълкуца III, Ребърково, Телиш III
		IV	Криводол III	Сълкуца II, Галатин, Негованци, Ковилово, Кривели, Бубани IA /?/, Телиш II, Садовец
		ш	Криводол II	Заминец, Оходен
		и	Криводол1	Сълкуца 1, Деветашка пещера, Перник
		i	Фаза Прото-Криводол	Дяково, Пеклюк

c.iEVA 1988, 9), Негованци (непубликувани разкопки на X. Тодорова), Криводол (Ми­ков 1948; Николов 1984), Сълкуца II (Bercili 1961), Ковилово, Кривели (Tasic 1979) и ве­роятно Бубани (Глрашанин 1973). Краят на тази фаза отговаря на края на културата Криводол-Сълкуца.

Ареалът на културния комрлекс КСБ- об-хваща западна България, вероятно част от беломорска Тракия, източна Сърбия и Ол­тения. В типологическо отношение близо на късните фази на Криводол-Сълкуца стой и Шуплевац-Бакърно Гумно в Македония (Garasanin 1978, 1). Днес се очертава един финално-енеолитен културен хоризонт Сълкуца 1И-Ребърково-Црнобуки/Шуп-левац (Глрлшлпип/Симоскл 1976; Симоскл 1976; Тодорова 1976) в който се появяват първите форми типични за протобронзо-вата култура Галатин, като например т.нар. "млечник", чашите с високи дръжки изли-защи над ръба на устието (Георгиева 1987; Georgieva 1988) и първите съдове с опосни-тел от плява и черупки от миди (Georgieva 1988).

Голямо e значеиието на Криводол като епонимен за културата на късния енеолит на западна България обект. В северозапад-на, а отчасти и в Централна Северна Бълга­рия са регистирани голям брой височинни селища, както и много пещери, със синхрон-

Отбелязва се съществуването на приемственост меж­ду късната фаза па културата Градешница и рапиия Криводол, а липсата на хиатус помежду им e в разрез ни на Криводол находки (Попов 1919, кар­та 1; Миков/Джлмблзов 1960; Петков 1963; Джампазов 1963; Николов 1968; 1971; 1975; Todorova-Simeonova 1968; Chokhadzhiev 1984; Радунчева 1981; Александров 1981, 29-40; Гергов 1987; 1992; Georgieva 1988; Перничева 1992; Бонев/Александров 1993, 24; Георгиева 1994). Това налага да бъдат преразгледани в контекста на наличната документация от Криводол публикуваните и непубликувани материали на културния комплекс КСБ. От особенно значение за хронологиятя на ком­плекса e керамиката, която имах възмож-ност да обработя ad autopsiam.

Основни признаци, използвани при кла­сификацията на керамиката:

Съдовете са разделени на три основни категории (групи), Финна трапезна керами­ка, кухненска керамика и хранилища.

Тя се отличава с тънки стени, добре из­лечена, пречистена глина. Стените са пок-рити с фин шлик, полиран до блясък или повърхността e само добре загладена, което

место е и елемент от украсата. Цветът на по-вечето съдове, ако не са опожарени, е сив, черен или тъмнокафяв.

Богатат и разнообразна е украсата. Тя е врязана, набодена, канелирана (ребра), релефна (пъпки), рисувана с графит или с пастозни бои. Срещат се сложни компози-ционни схеми, постигнати чрез съчетаване на различните техники.

2. Обикновена кухненска керамика

Глината е примесена с по-едър пясък и добре изпечена. Повърхността е шликова-на, матова или е леко огрубена. Стените са дебели, отвътре добре загладени. Цветът на глината е тъмносив или кафяв до жъл-теникав. Характерна украса е нокътният орнамент, пъпките и огрубяването чрез барботина или надраскване. По-рядко се срещат рисувана с графит и постни бои ук­раса и врязан орнамент. Устието и шийката са матово загладени или излъскани, прело-мът между шийката и раменете е подчертан с една или две хоризонтални редици нокъ-тен орнамент, а цялата долна част на съда е огрубена чрез надраскване или барботизи-рана (обр. 14, 2; 15, 8; 17; 20, 1; 50), често със следи от пастозна боя.

Те са твърде дебелостенни и с големи размери (обр. 16, 1; 18, 1). Глината не е доб­ре почистена и съдържа дребни камъчета. Повърхността е загладена отвътре и огру­бена отвън често барботинизирана. Цветът е тъмно до светлокафяв. Една малобройна керамична група е с органичен опоснител, който при изпичането е оставил шупли. Срещат се и съдове, направени от недобре изпечена, ронлива глина.

Поради отсъствието на конкретни стра-тиграфски данни за керамичния материал от Криводол, хронологическто му място е уточнено по компаративен път чрез срав­нение с керамиката от други селища със затворени комплекси и сигурна стратигра­фия и хронологическа позиция в рамките на културния комплекс, а именно: Дяково, Кюстендилско (СнокнлигшЕУ 1984, 64-80), Пеклюк (Петков 1964, 49-59), Деветашката пещера - само керамика от жилищата (Ми­ков, Джлмвлзов 1960, 51), Заминец (Николов 1975), Оходен (Николов 1968, 65-73), всички фази на Сълкуца (Berciu 1961, 252-328), Не-гованци (непубл. разкопки на X. Тодорова), Галатин с хоризонтите съответно от култу­ра Криводол и култура Галатин (Georgieva 1988, 114-146), Херкулани (Roman 1971, 50-80) и Ласиня II-III (Kalitz1992, 313). Обек-тите са подредени хронологически съгласно периодизацията на П. Георгиева (Georgieva 1990, 167-173).

Типовете и техните варианти и подвари-анти, изведени при обработката на целите съдове са следните:

ка.

РЯДЕ

1. 29).

2. 12).

3. 3), конкавни отвън и отвътре (обр. 3, 4), конкавни отвън, плоски отвътре (обр. 3, 5), биконкавни (обр. 3, 6), плоски отвън с умбо отвътре (обр. 3, 7), с фалшиво, уплътнево столче (обр. 3, 8-9) и дъна на малко, кухо столче, което може да бъде цилиндрично (обр. 3, 10) или конично (обр. 3, 11).

4. Дръжки. В сравнение с комплекса КГК VI, където се срещат ряд ко, в КСБ те са мно­гобройни. Разделяме ги на следните групи,

4. 1. Вертикални дръжки.

4. 2. Големи, дъговидни, поставени върху прелома (обр. 4, 1), между устието и прело-ма или на раменете (обр. 4, 3-4), като някои излизат и над ръба на устието (обр. 4, 2).

4. 3. Големи коленести, разположени вър­ху прелома или непосредствено под него, с различии сечения (обр. 4, 7).

4. 4. Малки, дъговидни, започващи на-равно от устието (обр. 4, 5) или излизащи леко над него (обр. 4, 8) излизащи до раме-ненте на съда. обр. 4, 5 - равно отрязани с устието, обр. 4, 8 - леко излизащи над него;

4. 5. Малки, трапецовидни, разположени върху прелома (обр. 4, 9).

4. 6. Зооморфни, разположени върху прелома (обр. 4, 11-13).

4. 7. Шайбовидни с израстък отдолу (шай-бенхенкел), разположени върху прелома на съда (обр. 5, 1).

4. 8. Със заострен (роговиден) израстък в горната им част, залепени върху прелома на съда (обр. 5, 3).

4. 9. Големи дръжки с вертикална дупка, пробита в горната им част. Разположени са върху прелома на съда (обр. 5, 3).

4. 10. Малки, фалшиви дръжки, разполо­жени върху или над прелома на съда (обр.

4, 10).

4. 12. Пъпковидни, вертикално пробити дръжки, разположени под устието, върху раменете или прелома на съда (обр. 6, 7-16). Те са заострени, клюновидно извити нагоре (обр. 6, 7), с дупка, пробита до стената или изнесена напред (обр. 6, 8), заоблени (обр. 6, 9) малки, заоблени (обр. 6, 10-11) или клю­новидно извити надолу (обр. 6, 14-15),

4. 13. Хоризонтални дръжки върху пре­лома или раменете. Те биват заоблени (обр. 6, 1. 3), заострени (обр. 6, 2), шайбовидни (обр. 6, 1-34), шайбовидни, прищъпнати от-пред (обр. 6, 5) и шайбовидни слистовидни приплесквания от двете страни (обр. 6, 6).

4. 14. Дръжковидни израстъци, разполо­жени под устието или върху прелома (обр.

5, 10-13). Те са езичести, двойни или еди-нични (обр. 5, 10), пъпковидни, понякога украсени с вдлъбнати кръгчета (обр. 5, 11), заострени, клюновидно извити надолу (обр. 5, 12) и двойни, вертикални (обр. 5, 13).

4. 15. Някои съдове са пробити под пре­лома или под устието с конични, биконични или цилиндрични дупки (обр. 6, 17).

5. Цели съдове

5. 1. Конични паници (обр. 7-8). Плит-ките и тънкостенни форми се отнасят към трапезата, а дълбоките и дебелостенните — към кухненската керамика. Снабдени са с пъпковидни, хоризонтално пробити, поста­вени под устиет дръжки или единични, или двойни дръжковидни израстъци. Според формата на устието те се разделят на:

5. 1. 1. Паници с прав и заоблен ръб на устието (обр. 7, 1. 4) - срещат се в Заминец (обр. 9, 3), Оходен (обр. 9, а), Галатин, Него­ванци (непубл. ) (обр. 12, 13), понякога въл-нообразно насечен (обр. 7, 2) с аналог в За­минец (обр. 5, 6) и Галатин (Georgieva 1988. Abb. 17, 2).

5. 1.2. Паници с удебелен ръб. Удебеле-

РВЛЕ

нията биват полукръгли (обр. 7, 5-6), заост­рени (обр. 1, 3. а), капковидни (обр. 1, 1, с) или равноотрязани отгоре (обр. 1, 5). Някои удебелявания са украсени с коси или верти-кални канелюри (обр. 1, 6, а. Ь). Тези съдо­ве са богато украсени по вътрешната, добре загладена или излъскана, повърхност с по-зитивни графитени орнаменти (обр. 32, 4, 7; 33, 2) или с многоцветна постна боя (обр. 36, 1; 37; 38; 39, 1; 40, 1; 41, 1). Такива се сре­щат се в Деветашката пещера (обр. 50, b,d), Сълкуца I (Bf.rciu 1961, Fig. 89, 26), Сълкуца II а-Ь (Bercili 1961, fig. 93, 7-8), Сълкуца Не (Bercil 1961, fig. 10, 2, 5; 107, 1-2; 123, 1-2), Сълкуца III (Bercili 1961, fig. 185, 1), Него-ванци (обр. 26, 6), Галатин (Georgieva 1988, Abb. 12, 1-2, Abb. 17,4).

5. 2. 1. Купи с висока цилиндрична (или конична) горна част и конична долна част (обр. 11; 12, 1-3). Снабдени са с големи, вер­тикално поставени между устието и прело­ма дръжки (обр. 11, 2-3; 12, 3), в някои слу­чаи излизащи над ръба на устието (обр. 11, 4) с вертикално поставени върху горната цилиндрична част и прелома зооморфни дръжки (обр. 11, 5) или със заострени, клю-новидно извити надолу, вертикално проби­ти дръжки върху прелома (обр. 11, 6; 12, 2), който в някои случаи e удебелен (заострен или заоблен) (обр. 11,3-4; 12, 3). Тези съдове са бифункционални (с трапезни и кухненс-ки функции). Те също са устойчива форма за КСБ и за "Преходния период". Срещат се и в Ласиня II-III (Kalitz 1992, Abb. 4, 9; 6, 1).

5. 2. 2. Купа с извит навън, заострен ръб на устието, малка шийка и сферичен тър-бух (обр. 12, 4). Принадлежи към групата на кухненските съдове.

5. 3. Полусферични кухненски съдове (обр. 13). Те са плитки или дълбоки, мал­ки или големи, отворени или затворени, в някои случаи поставени на фалшиво плът-но столче (обр. 13, 1-2) или са снабдени с една силно изпъкнала, вертикално проби­та дръжка, поставена върху прелома (обр.

13, 12). Срещат се в Негованци (непубл.) (обр. 2, 17,29), Дяково (Abb. 16, I), Галатин (Georgieva 1988 Abb. 17, 16-17 и Abb. 18, 2), Сълкуца IIb (Bf.rciu 1961, fig. 104, 5), Сълку­ца Ile (Bercil 1961, fig. Ili, 2) и Ласиня II (Kalitz 1992, Abb. 5,7).

5. 4. Бъчвовиден съд с крачета. Той e фрагментиран и единствен за селището. Има конична и изтънена горна част, удебе­лен прелом и три (или четири) крачета (обр.

14, 1). Украсен e с начупени врязани линии, инкрустирани с бяла боя и триъгълен мо­тив, рисуван с червена постна боя. Възмож-но e този съд да e имал култово предназна­чение.

5. 5. Сферични гърнета и купи с фалшива шийка (обр. 14, 2-3; 15, 1-8; 16, 1-4). Главна-та им особеност e добре очертаният издут, сферичен търбух. Едва загатнатата шийка в някои случаи e маркирана само релефно с нокътен орнамент или чрез канелюри (обр.

15, 8; 16, 2-3). Снабдени са с малки, верти­кално пробити, поставени върху прелома дръжки (обр. 14, 2-3; 15, 2, 5-7; 16, 1), с клю-новидно заострени, вертикално пробити дръжки (обр. 16, 3) или с дръжковидни из-растъци (обр. 15, 8; 16, 2). По-малките купи са без дръжки (обр. 3-4; 16, 4). Полифунк-ционалноетта на тези съдове се определя от размерите и дръжките им. Възможно e по-големите да са били използвани като хра­нилища. Разпространени са през целия пе­риод на развитие на КСБ и през Преходния период и се срещат във всички разглеждани от нас селища.

5. 6. Сферични и полусферични гърне­та с чучур. Те имат фалшива или релефно загатната шийка (обр. 16, 5; 17). Чучурите са хоризонтални или наклонени нагоре с чадърче от вътрешната страна (обр. 17, 2-

116

3) или хоризонтални без чадърче (обр. 17, 1). Някои съдове са снабдени с две пъпко­видни, хоризонтално пробити дръжки, раз­положени върху прелома (обр. 15, 5; 17, 2). Украсени са с пъпки, нокътен орнамент и барботина. Тези съдове принадлежат към групата на кухненската керамика. Срещат се в Негованци (обр. 2, 29) и в Сълкуца I (Вексш 1961, Ги*. 85, 5).

5. 7. Хранилище с крушовидна форма, фалшива шийка и биконкавно дъно (обр. 18, 1). Снабдено е с две малки, симетрич-ни, вертикално поставени върху прелома дръжки и две големи пъпки. Украсено е с барботина. Идентичен съд е открит в Зами-нец (обр. 7, 7).

5. 8. Съд с "5"-образна профилация, фал­шива шийка и малък търбух, снабден с две малки, симетрчни, вертикално поставени между устието и прелома дръжки (обр. 18, 2). Той вероятно е бифункционален. Подоб­ии форми са открити в Заминец (обр. 107) и Сълкуца IV (Векси; 1961, й& 135, 8).

5. 9. Малки съдчета с цилиндрична ший­ка и малко, различно профилирано търбух-че - заоблено, заострено, изтеглено надолу (обр. 13, 3-4; 19, 1-2). Снабдени са с две го­леми, вертикално поставени мужду устието и прелома дръжки, а дъната им са плоски (обр. 18, 4; 19, 1-2) или конкавни (обр. 18, 3). Те могат да са с трапезно и кухненски предназначение. Срещат се в Заминец (обр. 1000; 107), Сълкуца I (Векси: 1961, Гщ. 87), Пеклюк (обр. 11, б) и Сълкуца IV (Вексш 1961, Гщ. 135, 8).

5. 10. Вазовидно гърне с малка, цилинд­рична, леко извита навън шийка, заоблено устие и конкавно дъно, снабден с две двой­ки уши, разпложени върху външната страна на устието (обр. 19, 3). Украсен е с набоден (псевдонокътен) орнамент, графит и червена боя. Подобии кухненски съдове са открити в Оходен (обр. 6, а) и Заминец (обр. 29).

5. П. Големи или малки гърнета, с извит навън, заоблен устиен ръб голям сферичен търбух и малка (или цилиндрично оформе-на) шийка (обр. 19, 5-6; 20). Снабдени са с малки, вертикално поставени между устие­то и раменете (или търбуха) дръжки. В ня­кои случаи те излизат над устието (обр. 19, 5; 20, 1-2) или са равно отрязани с него (обр.

19, 6). Отделна подгрупа e представена едно гърне със специфичен търбух без оформено дъно (обр. 20, 2). Теези гърнета спадат към категорията на кухненската керамика и се срещат в Галатин (Georgieva 1988, Abb. 18, 7; 19, 3).

Към тази група спадат и два съда с кон­кавно дъно, издут търбух, който e оформен допълнително пластично, с четириделно разделение и зооморфни, вертикално пос­тавени върху прелома дръжки (обр. 21). Единият съд се съхранява в АИМ - София, инв. No 3340. Украсата e богата, канелюри, графит, жълта постна боя. Тя също, заедно с майсторското пластично оформление на съда, създават внушението за човешко лице в анфас. Тези съдове принадлежат към гру­пата на трапезната керамика.

5. 12. Гърнета с цилиндрична шийка, изпъкнал сферичен търбух, снабдени с го­леми, вертикално поставени между устието и прелома или между шийката (раменете) и прелома или клюновидно извити наго-ре (пъпковидни), хоризонтално поставени върху прелома дръжки (обр. 20, 3; 22, 1-4; 32, 1-3; 24, 1-2). Търбухът им може да бъде пластично оформен с четири изпъкнали на­вън стни, украсени с концентрични канело-вани кръгове (обр. 22, 3),леко удебелен (обр. 23, 1), яйцевиден (обр. 23, 2) или профили-ран, с дъговидно извита горна част (обр. 24, 1 ; 23, 3). Съдове от тази група се съхраняват в НИМ - София (инв. №4831; 4825) и АИМ - София (инв. №2311). Повечето от тях при­надлежат към категорията на кухненската керамика. Не e изключено обаче излъска-ните отвън и богато украсени форми да са имали и трапезни функции. Подобии фор­ми са открити във всички разглеждани от нас селища и в Сълкуца IV (Berciu 1961, fig. 133, 134).

5. 13. Малка каничка с висока цилинд­рична шийка, сферичен търбух, украсен с три релефни пъпки, плоско дъно и една го-ляма, вертикално поставена между устието и раменете дръжка (обр. 19, 4). Идентични канички са открити в Дяково (обр. 17, 7) и Негованци (обр. 20, 30).

5. 14. Амфоровидни съдове с висока, ци­линдрична шийка и издут търбух, който може да бъде заострен (обр. 24, 3) с издута