Разчупете навика да бъдете себе си
Често само изглеждаме будни
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Когато тялото режисира представлението
| Често само изглеждаме будни След като тялото стане подсъзнателният ум, лесно се вижда, че в ситуации, когато тялото става умът, съзнателният ум вече няма много общо с поведението. В мига, в който се появи някаква мисъл, чувство или реакция, тялото преминава на автопилот. Ставаме несъзнателни. Да вземем, например, майка, която води с кола децата си на училище. Как успява да лавира в движението, да разрешава спорове, да пие кафе, да сменя скорости и да помага на сина си да издуха носа си... едновременно? Тези действия, подобно на компютърна програма, са се превърнали в автоматични функции, които могат да се изпълняват плавно и лесно. Тялото на майката умело прави всичко, защото чрез много повторения е запаметило как да върши всички тези неща. Тя вече не мисли съзнателно как ги прави, те са привични. Помислете за следното: 5% от ума са съзнателни и се борят срещу 95%, съставени от подсъзнателни автоматични програми. Толкова добре сме запаметили определени модели на поведение, че сме се превърнали в автоматично, водено от навика тяло-ум. На практика, когато тялото запамети дадена мисъл, действие или чувство до такава степен, че тялото е умът – когато умът и тялото станат едно – ние се намираме в състояние „съм“, в което сме спомен за самите себе си. Ако 95 процента от това, което представляваме към тридесет и петата си година, са неволни програми, запаметени модели на поведение и привични емоционални реакции, следва, че през 95 процента от деня сме несъзнаващи. Само изглеждаме будни. Ужас! Така човек може съзнателно да иска да бъде щастлив, здрав и свободен, но двадесетте години преживявано страдание и повтарящи се цикли от химикали на болка и съжаление подсъзнателно са научили тялото да живее в това привично състояние. Когато вече не съзнаваме какво мислим, правим или чувстваме, ние живеем по навик, ставаме несъзнателни. Най-големият навик, който трябва да разчупим, е навикът да бъдем себе си. Когато тялото режисира представлението Ето някои практически илюстрации за тяло в привично състояние. Случвало ли ви се е да не можете съзнателно да си спомните телефонен номер? Колкото и да се мъчите, не можете да си спомните дори първите три цифри. В същото време обаче можете да вдигнете слушалката и да видите как пръстите би сами набират номера. Съзнателният ви мислещ мозък не може да си спомни номера, но вие сте упражнявали действието толкова много пъти, че тялото ви знае и помни по-добре от мозъка. (Този пример е за хората, израснали преди откриването на бутоните за бързо набиране и мобилните телефони. Може би сте изпитвали същото с ПИН кода на банковата си карта или вкарването на паролата си в интернет.) твърдеше, че подсъзнанието съставлява 90% от ума. Неотдавна учените го оцениха на 95 %. И в двата случая е много. 53 Спомням си един случай от времето, когато тренирах във фитнес зала и имах шкафче с ключалка с комбинация. След тренировката бях толкова уморен, че не си спомнях комбинацията. Гледах ключалката и се опитвах да си спомня трите цифри, но безуспешно. Когато обаче я завъртях между пръстите си, комбинацията тутакси изплува. Причината отново е, че сме правили нещо толкова много пъти, че тялото ни знае по-добре от съзнателния ум. Тялото подсъзнателно е станало умът. Спомнете си, че 95 процента от това, което представляваме към тридесет и петата си година, се крие в същата подсъзнателна система на запаметяване, в която тялото автоматично активира програмирани модели на поведение и емоционални реакции. С други думи, тялото режисира представлението. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|