Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Как започна моята промяна... и може би малко вдъхновение за вашата
| Рекламната връзка Моля ви да разберете, че рекламните агенции и техните корпоративни клиенти са съвсем наясно с представата за липса и водещата й роля за нашето поведение. Те искат да вярваме, че имат отговорите, които могат да премахнат празнотата, като се идентифицираме с техните продукти. Те дори използват известни лица в своите реклами, за да внушат подсъзнателно, че потребителят може да открие в тях своя „нов аз“. Чувствате се зле? Купете нещо! Нямате социална среда? Купете нещо! Изпитвате отрицателни емоции поради загуба, раздяла или копнеж? Тази микровълнова / телевизор / кола / мобилен телефон... каквото и да е... е вашият билет. Ще се почувствате добре, обществото ще ви приеме, ще имате 40 процента по-малко кариеси! Всички сме емоционално подвластни на тази представа за липса. Как започна моята промяна... и може би малко вдъхновение за вашата В началото на тази глава ви разказах за онзи момент, когато, седнал на дивана, осъзнах, че има голяма пропаст между това, което съм, и това, което представям пред света. Бих искал да я завърша с останалата част от историята. По времето, когато това се случи, много пътувах и изнасях лекции пред хора, които ме бяха гледали във филма „Какво всъщност знаем?“. Когато говорех пред тях, аз се чувствах истински жив и съм сигурен, че съм изглеждал щастлив. Но в онзи момент се почувствах вцепенен. Истината ме зашлеви. Трябваше да изглеждам такъв, какъвто всички очакваха, след като са видели филма. Бях започнал да вярвам, че съм някой друг, и имах нужда светът да ми напомня кой си мисля, че съм. На практика имах два различни живота. Не исках повече да живея в този капан. Докато си седях сам онази сутрин, почувствах как сърцето ми бие и се замислих кой го кара да работи. Мигом осъзнах, че съм се отдалечил от естествения си разум. Затворих очи и съсредоточих цялото си внимание върху него. Започнах да признавам кой съм бил, какво съм крил, колко съм нещастен. Да предавам някои от аспектите на аза си на по-висшия разум. Напомних си кой вече не искам да бъда. Реших, че не искам повече да живея като тази личност. Започнах да наблюдавам несъзнателните си модели на поведение, мислене и чувства, които утвърждаваха стария ми аз. После започнах да мисля кой искам да бъда като нова личност,... докато не станах този човек. Изведнъж се почувствах различно – изпълнен с радост. Това нямаше нищо 124 общо с нещата извън мен; то беше част от самоличност, независима от всички външни фактори. Получих незабавна реакция още след тази първа медитация на дивана. Когато се изправих, се почувствах много осъзнат и много жив. Сякаш виждах толкова много неща за първи път. Някаква маска бе паднала от мен и аз исках така да продължи занапред. Затова се оттеглих от живота за около шест месеца. Запазих в известна степен клиничната си практика, но отмених всички лекции. Приятелите ми смятаха, че губя ума си (и беше точно така), защото славата на „Какво всъщност знаем?“ беше в апогея си и те не спираха да ми напомнят колко пари бих могъл да спечеля. Казах им, че няма да говоря отново на сцена, докато не престана да живея като идеал за света и не започна да живея като идеал за себе си. Не исках да изнасям повече лекции, докато не стана пример за всичко, на което уча другите. Имах нужда от време за медитации и истинска промяна в живота си. Исках да създам повече радост вътре в себе си, а не да я търся навън. И държах всичко това да проличи, когато говоря пред другите. Преобразяването ми не стана веднага. Медитирах всеки ден, вглеждах се в нежеланите си емоции и една по една ги разпаметявах. Започнах медитативния процес по отучване от старото и заучаване на новото. Работих месеци наред, за да се променя. Целенасочено разрушавах старата си идентичност и се отказвах от навика да бъда себе си. Тогава започнах да се чувствам радостен без причина. Ставах все по-щастлив и по- щастлив, и това нямаше нищо общо със случващото се извън мен. Днес аз намирам време да медитирам всяка сутрин, защото желая все повече да съм такъв. * * * Каквото и да ви е привлякло към тази книга, когато вземете решение да се промените, трябва да преминете към ново съзнание. Трябва да сте наясно какво правите, как мислите, как живеете, как се чувствате, как сте... до момента, в който това не сте вие и не искате повече да бъдете това. Трябва вътрешно да усетите тази промяна. Ще научите какво направих аз и какви стъпки предприех за личната си промяна. Не се плашете: много възможно е и вие вече да сте направили нещо подобно в живота си. Просто ще научите още някои неща, свързани с процеса на медитация, за да можете да превърнете метода на промяна в умение. Да продължим нататък. |