Разкази за съвременната биология



Pdf просмотр
страница3/35
Дата20.03.2023
Размер4.75 Mb.
#116963
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35
Gospodin Sveshtarov - Razkazi za syvremennata biologija - 26467
Фиг.1. Така изглежда зеленоглавата африканска маймуна.
За разлика от треската от Ласа причинителят на болестта на зеленоглавата маймуна беше открит. Оказа се, че е твърде дребен вирус, който под електронен микроскоп прилича на цифрата 6. Сега в
Марбургския хигиенен институт при –70°C се пази щам от този опасен вирус. Всички маймуни, пренесли новия болестотворен причинител,
са били убити и изгорени, но въпреки тези мерки той на няколко пъти отново напомни за себе си: през 1975 г. млад австралиец се разболял в
Родезия от нещо, което твърде много напомняло марбургската треска,
и починал. А през 1976 г. вирус, много подобен на причинителя на болестта на зеленоглавата маймуна, предизвикал катастрофална епидемия от хеморагична треска в Судан и Заир. Близо половината от заболелите над 300 души в двете страни починали. Изследователските центрове в Англия, Белгия и САЩ започнали да изследват получени проби от болните. Първоначално било изразено мнение, че се отнася за марбургския вирус, но след две седмици това мнение било ревизирано
— станало ясно, че причинителите на болестта силно напомнят на марбургския вирус, но същевременно се отличават от него.
Антигенните свойства на марбургския вирус (от които зависи видът на образуващите се в кръвта антитела) и на вируса, изолиран от болните в
Судан и Заир, били различни.
Едновременно с описаните болести биолозите и медиците продължават изследванията си и върху т.нар. бавни вируси, които,
причиняват сериозни хронични болести, каквито са лимфоцитният хориоменингит, склерозиращият панендефалит, болестта на
Кройцфелд-Якоб и др. Предполага се също, че друга болест с неясна етиология, която засяга някои племена в Нова Гвинея и е позната под името смееща се смърт (защото е придружена с пристъпи на неудържим и с нищо непредизвикан смях у болните), се причинява от бавни вируси. Първоначално се смятало, че се отнася за наследствена болест, но скоро било установено, че това е болест на нервната система, предизвикана от един вид малък вирус, твърде различен от известните ни до този момент други вируси.
[1]
Споменатите по-горе болести протичат хронично, което,
изглежда, е една от най-разпространените в природата форми за въздействие или по-скоро за паразитиране на вируса в клетките на


9
даден организъм. Не се изключва също така и възможността бавните вируси да се обединяват с генома (наследственото вещество) на нападнатите клетки, както това правят някои онкогенни
(предизвикващи злокачествени тумори) вируси, и затова не може да се изолират или много трудно се изолират в чист вид.
Нашите читатели навярно ще си спомнят, че през 1977 и 1978 г. в почти всички страни по света бяха отбелязани заболявания от грип,
предизвикани от вирусния щам H1N1. Грипната епидемия се разпространи от изток на запад и от нея пострадаха предимно млади хора, не по-възрастни от 23 години.
Вирусолозите веднага идентифицираха причинителя на грипната вълна и съобщиха, че по антигенната си характеристика този вирус е аналогичен на вируса, който беше широко разпространен по света през периода 1947–1957 г. и след това изчезна буквално без следа. Едни специалисти изразиха мнение, че вирусът H1N1 съвсем не е изчезнал,
а се е запазил при много ниски температури в естествени условия.
Според други той е успял по някакъв начин да се „измъкне“ от лабораториите, в които е бил пазен. Трета група специалисти смятат,
че въпросният щам е могъл в продължение на близо 27 години да се
„спотайва“ в организма на някое животно (най-вероятно птица) и чрез него отново е попаднал сред хората. Слабото място на тази хипотеза е,
че е много малко вероятно, прекарвайки толкова години в организма на животното-гостоприемник, вирусът да ме претърпи генетична промяна. Най-вероятно беше предположението, че геномът на въпросния вирус се е запазил благодарение на устойчива или на латентна (скрита) инфекция в клетките на хората или на животните,
след което се е рекултивирал.
В основата на най-приемливата хипотеза за произхода на новите грипни вируси лежи възможността да се извършва генетична рекомбинация между възбудителите на грип при човека и при животните. В конкретния случай обаче хипотезата за рекомбинация няма епидемиологична подкрепа, защото, ако „старите“ вируси на грипа от типа А през 1967 и 1968 г. се оказаха „заменими“ нови варианти и бързо изчезнаха, то „поведението“ на вируса H1N1 може да се окачестви като необикновено — той продължава да съществува едновременно с вируса H3N2.


10
Тайнственият вирус на грипа H1N1 постави имунолозите пред трудно разрешима загадка. Известно е, че за да не бъде възприемчив към даден грипен щам, човек трябва да има в кръвта си антитела срещу антигените на вируса. В кръвта обаче на незаболелите по- възрастни от 23 години хора антитела срещу вируса H1N1 не бяха открити! Затова много вирусолози и медици сега си задават въпроса,
трябва ли да се постави под съмнение широко разпространеното мнение, че имунитетът към грипа предполага непременно наличието на антитела срещу антигените на вируса. Тъй като едва ли скоро някой ще се наеме да отговори на този извънредно сложен въпрос, засега вирусолозите се задоволиха да нарекат вируса H1N1 „тайнствен“.
През 1978 г. специалистите по обществено здравеопазване бяха разтревожени от появяването на два свръхмикроба, устойчиви срещу широко използуваните днес антибиотици. Първият свръхмикроб в същност е разновидност на бактерията, която предизвиква пневмония,
а вторият — разновидност на салмонелата — бактериен вид, който предизвиква тежки хранителни отравяния. Известни специалисти изказаха опасения, че подобна невъзприемчивост към лекуване с антибиотици може да се разпространи и сред бактериите, които причиняват например менингит или гонорея. Една такава, особено неприятна за хората, еволюция на тези бактерии беше предсказана от микробиолозите още преди около 10 години, но въпреки взетите мерки свръхмикробите все пак се появиха. Сега лекарите разполагат с малък брой лекарства, които могат успешно да се справят с предизвикваните от новите микроорганизми болести. За съжаление никое от тях не действува напълно ефикасно.
Досега говорихме само за появата на нови свръхмикроби или за техните генетични варианти. Трябва обаче да съобщим, че през последните няколко години започнаха да се „завръщат“ някои болести,
които в едни държави бяха напълно изчезнали, а в други бяха разпространени сравнително ограничено. Така например случаите на заболяване от малария в Азия, Африка, Америка и Европа са се увеличили значително. Ето няколко примера. През 1966 г. в Индия е имало 200 000 случая на малария, а през 1976 г. те са били вече 6
милиона. През 1965 г. в Шри Ланка имало само 17 маларично болни, а днес те са над 400 000. Почти се е утроил броят на заболяванията от малария в цяла Югоизточна Азия и в Америка на юг от Рио Гранде —


11
сега там боледуват 8 милиона души при 3 милиона през 1972 г.
Положението в Турция е толкова сериозно, че Световната здравна организация свика през 1978 г. в Истанбул международна конференция, посветена на проблемите на маларията. Усилията на специалистите в случая се съсредоточиха към мерки не срещу причинителя — маларийния плазмодий (едноклетъчен паразит, който унищожава червените кръвни клетки на човека), а срещу неговия преносител — маларийния комар от род Анофелес. Трябва да кажем,
че преди 1955 г. маларията вилнееше в 144 страни по света и от нея бяха засегнати пряко или непряко близо 2 милиарда души, като ежегодно умираха 3,5 милиона. От 1955 г. Световната здравна организация предприе масирана атака срещу комарите, защото държеше в ръцете си много опасно оръжие срещу преносителите на въпросната страшна болест — прословутия препарат ДДТ.
Пренасянето на болестта постепенно се прекрати и скоро редица страни се избавиха от маларията. През 1974 г. общият брой на маларийно болните не надминаваше 120 милиона души, а смъртността беше сведена до 2%.
Откъде набра маларията нови сили? Мнозина бяха склонни да обяснят повторното й появяване с прекратената употреба на препарата
ДДТ и със „завръщането“ на маларийните комари. Главната опасност идва не от комарите от рода Анофелес, а от върлуващия в Африка най- опасен от всички маларийни паразити — видът плазмодиум фалсипарум, който причинява смърт. През последните няколко години в Западна Европа зачестиха маларийните заболявания, причинени от плазмодиум фалсипарум, сред преселници от Африка, както и сред емигранти главно от Лаос и Кампучия. На голяма опасност са изложени също така туристите и специалистите от Африка и Азия,
които, като се завърнат в родината си, забравят да вземат лекарствата,
предпазващи ги от страшната тропична малария. От друга страна,
заселилите се в Европа африканци и азиатци при завръщане по родните си места също са изложени на опасност от заболяване, тъй като са загубили имунитета си към маларията. Общо взето, пред специалистите по борба с маларията стоят редица сериозни проблеми за разрешаване. Някои видове комари са станали невероятно устойчиви на употребяваните срещу тях инсектициди. Има все пак и една успокоителна новина. Преди няколко години беше съобщено, че


12
един американски изследовател успял да култивира най-опасния малариен паразит — плазмодиум фалсипарум, което ни дава основание да вярваме, че в най-скоро време срещу маларията ще бъде намерено толкова ефикасно лекарство, както срещу детския паралич например.
Всичко, което казахме за появяването на нови болести по света или за „завръщането“ на някои стари, безспорно предизвиква безпокойство сред специалистите, но не бива да се смята, че положението е трагично. Според проф. Клод Анун, специалист по вирусна етиология в Института „Пастьор“ в Париж, почти всяка година се откриват нови инфекциозни агенти. Да се предотвратят предизвикваните от тях болести е невъзможно и немислимо до момента, докато не бъде изолиран и разпознат причиняващият ги инфекциозен агент. И тъй като много от болестотворните агенти станаха вече невъзприемчиви дори към най-силно действуващите антибиотици, то борбата с тях в бъдеще вероятно ще бъде подпомогната от т.нар. генетични медикаменти, които ще възпрепятствуват пренасянето от микроб на микроб на гените за антибиотикова устойчивост. Тези нови методи, чрез които биолози и медици смятат да се преборят с новите болести, са все още зад стените на научните лаборатории.
[1]
Повече подробности за бавните вируси може да намерите във второто издание на книгата „Биология за всички“ от същия автор.



13


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница