Развитие на 3 община средец 3

ТУРИЗЪМ

Община Средец е разположена в близост до най-развития туристически регион в България - Българско Черноморско крайбрежие.

Град Средец е разположен само на 30 км от Бургас – най-големият пристанищен град на България, с международно летище, жп гара. През града преминава най-краткия път от югоизточна България за Южното Черноморие и Турция.

Релефът е разнообразен: от равнинен до полупланински, с наличието на хълмове и долини. Средна надморска височина на полупланинската част е 250 - 300 метра, а наклонът 12 - 20⁰. Това благоприятства развитието на пешеходен туризъм. Съществуват 3 пешеходни горски пътеки, които при маркиране и обозначаване ще са подходящи за туристически пътеки.

През 2007 година е реализиран проект „Непознати и забравени.Вечните чудеса на Странджа и древните земи на Средец” по Програма Фар в резулта на който са оформени 8 туристически пътеки , две от които свързват Община Средец с Община Визе , Република Турция.

Богатството на дивеч дава големи възможности за развитие на ловен туризъм.

Има и възможност за наблюдаване на птици. Тук има гнезда на някои от най-редките птици, записани в Червената книга на България като например черния щъркел, малкия и скалния орел.

В планинската част на Общината преминава река Факийска, която предлага подходящи условия за къмпиране и риболов.

За любителите на спортния риболов има възможност за практикуване му на язовирите в гр.Средец, с.Момина Църква и др.

Освен природните ресурси, съществен фактор за развитие на туризъм в Общината са антропогенните ресурси. Те включват културно-исторически паметници и обекти, музеи и музейни експозиции, епизодични и периодични прояви и събития.

Средец е старо селище, възникнало през края на Vв. Като военностратегическа крепост.

Днес крепостта Калето, която се намира на 2км югозападно от центъра на Средец е построена в края на 5 началото на 6 век. Разцвет бележи под името Потамукастел през 9-10 век, разрушена през 11в. През 11в. и реконструирана през 12 век. През османския период живота от крепоста се изтегля на изток и се създава селището Карабунар /Черен кладенец/ на мястото на съвремения град.

Село Дебелт се намира на 8 км източно от гр.Средец и е част от Античниата колония Делтум. Тя е основана в края на 70-те години на І-ви век след Христа. Създадена е от VIII августов легион на император Веспасиян. Оформя се като икономически, културен, търговски и административен център през 2 и 3 век. През 812 год. градът е станал част от България и просъществувал до 10 век. Крепостта Дебелт, построена през 5 век, е предпазвала региона и старинния град Деултум и е съществувала до 14 век. Тук е единственият на балканите, проучен средновековен митнически комплекс с църква. Предполага се, че в нея Борис I приема християнството.

Странджанският регион е богат на исторически забележителности, които представляват туристически интерес. Долмени, тракийски могили, светилища и гробници и др.

Късноантични и средновековни крепости /калета/

Еркесия – средновековен български вал;

Манастирът “Свети живоприемний источник”- близо до село Голямо Буково.

- Параклисът “Успение Богородично”в местността Божура.

- Параклиси в с. Росеново, Пънчево и Белеврен.

- Църквата “Всех светих”в гр.Средец.

- Църквата “Св.Параскева”в с.Момина църква, която е известна с богатия си стенопис.

Църква в с.Факия, Драчево, Сливово, Зорница, Суходол, Сливово, Дюлево, Богданово др.

Богатата духова и материална култура на населението е представена в експозициите на Исторически музей – Средец, Етнографски комплекс, Карабунарска къща и Байлова къща.

Читалище “Пробуда”гр.Средец е утвърден културен център в Общината с функциониращи форми на художествена самодейност, богат библиотечен фонд /над 48 хил. Тома/ и се явява методически център на останалите 14 читалища в Общината.

Културните институции в Общината са основни съхранители на фолклорното богатство.

В Общината от 1993 година през месец май се провежда Национален странджанско-тракийски събор за млади таланти до 18г. “Фолклорен венец-Божура”. Запазени са и се провеждат ежегодно обичаите:

„Еньова буля„ и “Пеперуга”- традиция, типична за селата Факия, Момина църква и Долно Ябълково – характерен обичай за дъжд и плодородие.

Кукери – маскарадни пролетни игри, за прогонване на злите духове и берикет.

Традиционни народни борби – задължителен елемент в народните събори съхранени единствено в Община Средец.

Запазени образци на странджанска архитектура има в селата Голямо Буково и Долно Ябълково, Кирово и Факия.

Изводи

• 
  Между северната и южната част на Общината съществуват значителни различия в икономическото и инфраструктурно развитие, заетост, доходи и качество на живот - особено засегнати са граничните територии, селските райони и районите с висока концентрация на малцинства;
  
• 
  Липса или затруднен достъп до информация;
  
• 
  Липса на местни подкрепящи услуги - напр. консултантски услуги и други;
  
• 
  Не се използват местните суровини и ресурси за разкриване на предприятия за строителни материали, керамика, цехове за дървообработване, сувенири с местни мотиви и други;
  
• 
  Не е възможно в момента развитието на стопанска дейност в селата с население под 100 жители, които са 15 на брой и основно се намират в планинския и полупланинския район на Общината. От тези 15 населени места 11 са с население до 50 души;
  
• 
  Промишлеността на Общината е концентрирана в ядрото гр.Средец-с.Дебелт;
  
• 
  В гр.Средец е оформена промишлена зона, в която са съсредоточени основните производствени предприятия на икономиката на Общината;
  
• 
  Промишленият облик на Общината се определя от отраслите: промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство;
  
• 
  От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията и химическата промишленост;
  
• 
  Хранително-вкусовата промишленост се развива основно на база местни селско стопански суровини;
  
• 
  Слабо разработен и преспективен отрасъл в развитието на Общината е дървопреработващата и мебелна промишленост;
  
• 
  Въпреки немалката териториална концентрация на промишлеността между отделните предприятия не съществуват тесни производствени връзки, което не позволява създаването на комплекс от взаимно свързани и допълващи се производства;
  
• 
  Община Средец е от типа аграрно-промищлени общини;
  
• 
  Преобладаваща част от активното население в Общината е заето в селското стопанство и горско стопанство;
  
• 
  Една част от функциониращите в Общината стопански единици принадлежат към икономическите структури с данъчна регистрация в други общини;
  
• 
  Наблюдава се устойчива тенденция на нарастване на заетите лица в частния сектор и намаляването им в обществения;
  
• 
  През последното десетилетие се наблюдава значителен спад и ликвидиране на производствени мощности – липсват производства за преработване на местната продукция;
  
• 
  На територията на Общината е разположена металургична база – „Промет Стийл”АД, която е с национално значение;
  
• 
  Недостатъчна финансова обезпеченост и ниска предприемаческа инициативност у населението на Общината;
  

• 
  Наблюдава се тенденция на намаляване на пустеещата обработваема земя, но с много бавен темп;
  
• 
  Не се спазват технологиите за отглеждане на земеделските култури, което води до получаване на незадоволителни средни добиви и нискокачествена продукция;
  
• 
  Не винаги е съобразена сортовата структура с почвено климатичните условия;
  
• 
  В животновъдството се пренебрегва балансираното и нормирано хранене на животните, не се използват подходящи за условията и ефективни породи животни. Ниската степен на механизация оскъпява производството на животинска продукция и го прави нерентабилно;
  
• 
  Пазарът на земята е слабо развит. Голямата разпокъсаност на земеделската земя затруднява ефективното и използване;
  
• 
  Ниските изкупни цени и липсата на надеждни пазари за реализация на селскостопанската продукция намалява мотивацията на земеделските производители;
  
• 
  Има наченки на алтернативни форми на земеделие – билкопроизводство.
  
• 
  Наложителна е рекунструкцията на наличните хидромелиоративни съоражения, с което е свързано възобновяването на ягодо и зеленчукопроизводтвото;
  
• 
  Селското стопанство е традиционен отрасъл за Общината;
  
• 
  Селското стопанство се специализира в производство на зърнено-житни и технически и етерично-маслени култури, овцевъдство и говедовъдство;
  
• 
  Общината притежава сравнително добри ресурси за развитие на земеделието; земеделските земи са 62 318 хектара, почвите са плодородни, а климатичните условия благоприятстват развитието на различни култури;
  
• 
  69% от обработваемата земя се засява със зърнените култури, най-важни от които са пшеница, овес и ечемик; следващи по значение са техническите култури – маслодаен слънчоглед;
  
• 
  Животновъдството е традиционно развито в южните части на Общината – говедовъдство, овцевъдство;
  
• 
  Наличие на амортизирани трайни насаждения и заличаване на традиционните за Общината ягодови масиви;
  
• 
  Най-голям е броят на фермите отглеждащи до 50 крави, от 50 до 100 овце и от 20 до 50 пчелни семейства;
  
• 
  В Общината е създадена бранщова Асоциация на млекопроизводителите през 2001 г.;
  
• 
  Липсва селскостопанско тържище и борса за предлагане на произведената селскостопанска продукция;
  
• 
  Ниска степен на използване на обработваема земя – едва 25% от земеделската земя се обработва;
  
• 
  Съществува научно звено, което подпомага развитието на селското стопанство – Регионален център за научно приложно обслужване;
  

• 
  Горите са 413 360 дка - 206 144 държавна собственост, 197 216 дка – общинска и 10 000 дка частна;
  
• 
  Търговската мрежа е сравнително добре развита – формата на собственост е 100% частна;
  
• 
  Съществува неравномерно разположение на търговските обекти на територията на Общината – те са съсредоточени главно в гр.Средец и с.Дебелт;
  
• 
  Наличие на силно развит международен ловен туризъм;
  
• 
  Значителният рекреационно туристически потенциал не е използван;
  
• 
  Туристическата МТБ е недостатъчна.