Реферат по дисциплината "Спецсеминар" на тема: "Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в България и Сърбия. Предпоставки за развитие на ддпо "

Възрастните хора са идентифицирани като една от най-уязвимите групи в българското общество. Те са разпознати като целева група във всички по-важни управленски документи на правителството. Грижата за възрастните хора и модернизирането на пенсионната система са сред основните приоритети на държавата.Пенсионната реформа, която започна в началото на 2000 г. е една от най-важните социални реформи в България през последните години.В системата на общественото осигуряване настъпват сериозни измененияпрез годините, които променят както характера на осигурителните вноски, така и вида и размера на получаваните пенсии.Наред със задължителното осигуряване са създадени нормативни условия за развитие на допълнително и доброволно пенсионно осигуряване, които функционират най-вече на базата на средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми. Тази промяна се наложи поради нарастване дела на населението в неработоспособна възраст; отрицателния прираст; наличието на категориен труд, за който се предвижда по-ранно пенсиониране; очерталата се тенденция за неосигуряване на работещите или осигуряването им на минимално разрешената от закона база; и не на последно място ниската събираемост на пенсионните осигуровки. Пенсионната реформа, протичаща в момента у нас, предполага посочените недостатъци да се отстранят, като действащата досега осигурителна система от разходо-покривен тип се съчетае със системата от капиталово-покривен тип.Затова един от вариантите за облекчение на изключителното натоварване на тази система е развитието на алтернативни форми на пенсионно осигуряване, каквото се явява допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

Допълнителното пенсионно осигуряване е актуална тема, която се превърна във важна съставна част от социалноосигурителната система на страната. Причините за това са обективни. Една от тях е невъзможността държавното обществено осигуряване, основано на разходопокривен принцип, да обезпечава достатъчно средства на осигурените лица след пенсиониране. Протичащите демографски процеси, проблемите, породени от тенденцията на застаряване на населението и от влошаване на съотношението между работещи и пенсионери са сериозно изпитание за финансовата устойчивост на разходопокривната част от пенсионната система. Финансовата криза, довела до намаляване на икономическата активност и до ниски доходи на немалка част от населението в страната, също поставят ежедневно редица предизвикателства пред нея. Ето защо все по-голямо значение добива развитието на частното пенсионно осигуряване във втория и трети стълб на пенсионната система, които следва да осигурят допълнителни източници на пенсионен доход и в крайна сметка да обезпечат общата адекватност на пенсиите.

Осигуряването в доброволен пенсионен фонд често се разглежда като “доброволно” и се забравя, че е “допълнително”. Именно тази подмяна на основното ударение води до схващането, че дилемата лукс или необходимост наистина съществува. Водещото при взимане на решение дали да се осигурявяваме допълнително с лични средства не трябва да бъде възможност, а необходимост. Условията на криза или на подем съответно ни затрудняват или улесняват, но всеки, който вярва, че пенсионирането е важен етап от живота, може да направи постъпки за планирането му.Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване има за основна цел създаване на възможности и условия за повишаване на социалната защита на населението чрез участие в спестовно-инвестиционни схеми за доброволно пенсионно осигуряване.Осигуряването в  Доброволен пенсионен фонд дава възможност на лицата да добият право на пенсия, която е допълнителна и независима от пенсията по държавното обществено осигуряване, и да ги подпомогне финансово след пенсиониране¹.

Целта на настоящето изследване е да разгледа същността на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в България, наложилата се необходимост от него, неговото развитие през последните две години, съпоставено със Сърбия, съпътсващите го проблеми и перспективите пред него.
Една от целите на пенсионната реформа в България е изграждането на съвременна пенсионна система, базирана на три стълба. В резултат на това пенсията, получавана от трите стълба като размер ще представлява около 70 % от равнището на работната заплата преди пенсиониране.²

Тази триклонна система съчетава действащия разходопокривен принцип и капиталовите схеми на осигуряване. Новата пенсионна система се основава на следните три стълба:

Първи стълб е задължителното пенсионно осигуряване. То представлява елемент от държавното обществено осигуряване, което е изградено на разходопокривен принцип. Той обхваща цялото население. До края на 2005 г. вноските по държавното обществено осигуряване се внасяха в Националния осигурителен институт (НОИ). От началото на 2006г. тези вноски се внасят в Националната агенция за приходите (НАП). НОИ води персоналните регистри, изчислява размера на пенсииите и ги изплаща.

Втори стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Принципът, на който той функционира е капиталопокривния с предварително определени вноски. То се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове.

Третият стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. То се осъществява в допълнителни доброволни фондове и в доброволни фондове по професионални схеми.От 1 януари 2002 г. заработиха и трите стълба, а процесът на структурни реформи в основни линии бе завършен. През 2002 г. девет лицензирани пенсионноосигурителни дружества извършваха дейност по допълнителното задължително и доброволно пенсионно осигуряване. Застаряването на населението в България направи този аспект от социалните услуги особено важен. Работодателят и работещите плащат задължителни пенсионни осигуровки в определено съотношение в някой от пенсионните фондове на тези дружества. През 2005 г. вече около 2,7 милиона души са включени в допълнителното пенсионно осигуряване, от които 540 хиляди внасят допълнителни доброволни осигуровки. Като обща тенденция, проведените пенсионни реформи елиминират много от елементите на преразпределението. Пенсиите стават по-тясно обвързани с доходите от целия трудов стаж, а ролята на индивидуално натрупаните пенсионни права става по-важна при изчисляване съвкупния размер на обезщетенията.

Частниятпенсионен компонент, въведен в България като втори и трети стълб на пенсионната система, по определение не е преразпределящ³.