Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева
Изтегляне 99.45 Kb.
|
| Заключение
Срещу днешната армия от редактори, коректори, печатари, висококвалифицирани работници, които създават книгите, средновековният ръкопис е излизал изпод ръката на един или няколко преписвачи. Те са се заемали с изключително тежкия труд да преписват стотици листове, но не са и помисляли да се нарекат "творци". Чувствали са се инструмент, били са изпълнени с усърдие и трепет, необходими, но заменими, както пергамента или перото. Към книгата и към своя труд българският книжовник се отнася изключително сериозно. Преписвачите, както и зографите, са пристъпвали към своята работа с благоговение. Така са подготвяли материалите и уредите за писане, така с благочестиво усърдие са започвали ръкописа в подходящ "свят" ден. Треперели са над чуждия извод, да не го повредят, да не го изцапат със случайна капка мастило. Писали са денем, писали са и нощем, когато времето им не стигало. Писали са и гладни, в студ и мраз, когато мастилото "става като камък". Писали са в спокойно време и в страшни дни на война, нашествия, бедствия.... Ръкописните книги, които са създавани в българските земи в продължeние на почти девет века, сигурно биха наброили десетки хиляди. Запазени обаче са твърде малко – както поради историческите катаклизми по нашите земи, при които книгите са били унищожавани, така и поради факта, че в определени моменти някои книги просто са излизали от употреба и не са били съхранявани. Оригиналните книги с първите старобългарски текстове от времето на Кирил и Методий не са запазени; нещо повече – днес не е оцеляла нито една книга от тази епоха. Най-ранните запазени ръкописи са от Х век, при това много често това не са цели кодекси, а отделни листове или коли от тях. Днес разполагаме едва с девет относително цялостно запазени ръкописа от старобългарската епоха – четири евангелия – глаголическите Зографско, Мариинско и Асеманиево, и кирилското, наречено Савина книга; един глаголически псалтир – Синайския; един глаголически сборник с молитви – Синайския евхологий, и два сборника със слова и жития – глаголическия Клоцов и кирилския Супрасълски сборник. Всички тези книги, които имат имена, са добре познати в науката и са изследвани многократно. Тяхната съдба, различна за всеки от тях, е забележителна – преди да бъдат открити за науката, те често са изминавали огромни разстояния, пренасяни от монаси или колекционери; открити са по различно време, на различни места, при различни обстоятелства, сменят своите собственици, докато се окажат в някоя от големите световни библиотеки. За съжаление, днес нито едно от тези най-ценни притежания на старобългарската литература не се намира в България. Изтегляне 99.45 Kb. Сподели с приятели:
|