Мария Монтесори
Стратегиите на Монтесори преподаването са основани на идеята, че след като есъздадена отговаряща на развитието образователна среда, децата са способни да сеобучават сами, като избират дейности според интересите си и ги изследват.М.Монтесори нарича този вид учене себесъздаване. Нейните наблюденияса я накарали да вярва, че младите хора са способни да учат в такива условия. Тяпопуляризира образование, което напътства децата в подготовката им за живота навъзрастни, като им дава знания и разбиране за собствената им среда – общественоосъзнати личности, готови да защитят правата на човека, екологията на нашатапланета, и преди всичко, нуждата от световен мир.Монтесори център в Шумен
Според развитието на децата, М. Монтесори счита за важно те да се разделят нагрупи през три години. В най-добрия случай децата от нула до три години би трябвалода учат заедно, както и от три до шест, от шест до девет и т. н. Според М. Монтесоритова групиране е важно, тъй като предлага на децата възможност да учат като„общност“ и отразява една по-естествена организация на детското учене. Този подходзасилва и сътрудничеството между децата; той дава възможност на по-големите деца да напътстват малките; така те могат да затвърдят разбирането си като споделятпознанията си с по-малките или по-малко можещите.
Вертикалното групиране стои в основата на развитието на социални взаимоотношения и емоционално благополучие; благодарение на това, децата могат да проявяват съчувствие, емпатия и загриженост един за друг и така да демонстрират своята емоционална интелигентност. И въпреки всичко, това е един от елементите в Монтесори педагогиката, който се поддържа трудно, тъй като натискът от страна на образователната система и родителите оронва този инструмент за социално взаимодействие, въпреки че той подкрепя ефективно ученето при децата. Веднъж стигнали до етап предучилищна група (5-6-годишни) и задължителното училище, децата биват организират по възрастови групи, тъй като това се възприема като по-подходящо по отношение на техниките и стратегиите за преподаване и оценяване. Този начин на възрастово групиране, обаче, често предизвика нездравословна конкуренция сред деца и родители и нерядко спъва усилията на по- малко способните деца и подценява уникалните характеристики на всяко дете.
Използването на трите кутии с цветове, създадени от М. Монтесори в помощусъвършенстването на усещането за цветовете, демонстрират ясно подкрепящатаструктура за изграждането у детето на разбиране за цветове в околната среда. Първатакутия, съдържаща само три двойки плочки с основните цветове – червен, син и жълт –обикновено се представя на децата в ранен етап, когато са показали интерес къмцветовете. Децата научават как да държат плочките, как да ги изваждат от кутията и какда ги съчетават. Представят им се и имената на цветовете по време на урок на тристъпки, обяснен по-долу в настоящата статия. Те могат да вземат плочката и да намиратпредмети със същите цветове в околната среда, както в помещението, така и навън.Ако им хареса заниманието с първата кутия с цветове и я използват уверено, имсе представя втората, която съдържа единадесет двойки плочки – основните цветове,вторичните цветове, бяло и черно, както и розово, сиво и кафяво. Както и първия път,плочките се групират по двойки, откриват се предмети със същия цвят в околната средаи се въвеждат имената им. Уменията, овладени преди това, подкрепятнововъзникващите. Например, детето може да изследва как се създават вторичнитецветове – или инцидентно, докато рисува с бои, или в подготвени уроци със смесване набои за храна или бои за рисуване върху мокра хартия. Могат да се изследват ивторични цветове светлина с помощта на пластмасови цветни дискове. Това може дадоведе до откриването, че вторичните цветове, създадени от светлина, се различават оттези, създадени с бои. През цялото време детето изследва цветовете в заобикалящата госреда и най-вече в естествената среда. Това може да доведе до по-нататъшноизследване на цвят и светлина чрез създаване на дъга с помощта на спектър, или чрезразговори за дъгата след като децата са я наблюдавали по време на летен дъжд.
Когато познанието и разбирането на децата за цветовете е добре затвърдено,учителят може да представи третата кутия с цветове, която съдържа девет цвята, коитодецата познават от втората кутия на цветовете, а всеки цвят е представен в седемнюанса. Това дава възможност плочките да се подреждат от най-светлата до най-тъмната и обратно, като се разчита на уменията за наблюдение при разпознаването намалките разлики във всяка плочка. втората, която съдържа единадесет двойки плочки –основните цветове, вторичните цветове, бяло и черно, както и розово, сиво и кафяво. Както и първия път, плочките се групират по двойки, откриват се предмети със същия цвят в околната среда и се въвеждат имената им. Уменията, овладени преди това, подкрепятнововъзникващите. Например, детето може да изследва как се създават вторичнитецветове – или инцидентно, докато рисува с бои, или в подготвени уроци със смесване набои за храна или бои за рисуване върху мокра хартия. Могат да се изследват ивторични цветове светлина с помощта на пластмасови цветни дискове. Това може дадоведе до откриването, че вторичните цветове, създадени от светлина, се различават оттези, създадени с бои. През цялото време детето изследва цветовете в заобикалящата госреда и най-вече в естествената среда. Това може да доведе до по-нататъшноизследване на цвят и светлина чрез създаване на дъга с помощта на спектър, или чрезразговори за дъгата след като децата са я наблюдавали по време на летен дъжд.Когато познанието и разбирането на децата за цветовете е добре затвърдено,учителят може да представи третата кутия с цветове, която съдържа девет цвята, коитодецата познават от втората кутия на цветовете, а всеки цвят е представен в седемнюанса. Това дава възможност плочките да се подреждат от най-светлата до най-тъмната и обратно, като се разчита на уменията за наблюдение при разпознаването намалките разлики във всяка плочка.
|