Обучават 25 роми за здравни медиатори

Обучават 25 роми за здравни медиатори

25 младежи и девойки от ромската общност започнаха обучение за здравни медиатори във факултета по обществено здраве на Медицинския университет-София. Курсът бе открит от зам. здравния министър д-р Бойко Пенков.

Това е четвъртата учебна година, която се реализира в рамките на съвместната инициатива на Националната мрежа на здравните медиатори и фондация "Здравни проблеми на малцинствата" с подкрепата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, Комисията за защита от дискриминация, неправителствени организации и голяма фармацевтична компания.

Здравното министерство търси възможност за включването на такива кадри и в други части на системата на общественото здраве, каза д-р Пенков. Те щели да са много полезни в спешната помощ и били нужни във всички общини.

През 2006 г. професията "здравен медиатор" влезе в Националния класификатор на професиите у нас. До момента на терен работят 170 медиатори в 99 общини.

Изкуствените стави трябва да се сменят средно след 10 г.

Операциите за смяна на поставени изкуствени стави се наричат ревизионни. Много по-трудни са от първичните операции - когато за първи път се поставя имплантът, защото изискват 2 пъти по-дълъг болничен престой от предвидения  по клиничната пътека и много по-скъпи лекарства, обяснява доц. Неделчо Цачев от Катедрата по ортопедия и травматология на Военномедицинската академия. Там правят по 1-2 ревизионни операции седмично.

Клиничната пътека, по която се финансират ревизионните операции за поставяне на изкуствени стави, е с минимален болничен престой 6 дни и цена 2050 лв.

Преди ревизионна операция пациентът трябва да се подготвя с лекарства поне 2-3 дни, казва доц. Цачев. Основният риск при травматологични операции е от емболия - образуване на тромб, който се движи в кръвообращението и запушва важен съд. Самите операции са продължителни, свързани са с кръвозагуба и залежаване и това създава риска от емболия. Болничният престой е поне двойно по-дълъг от предвидения в пътеката. Частните болници компенсират с доплащане от пациента, но държавните нямат право да го искат за лечение по пътека. Лечението на такъв пациент излиза почти 3000 лв., или двойно повече от касовата цена, без да се смятат имплантите. Те може да са и много скъпи. Пациентите обикновено са между 50 и 60-годишни, работят и най-често вземат заеми, за да купят нужните стави.

Наскоро жена трябваше да плати 7000 лв. за ревизия на колянна става, казва доц. Цачев. Здравната каса дава още 2500 лв.

При ревизионната операция и самият имплант е по-скъп, защото е с по-сложна конструкция и е по-голям. Причината е, че с течение на времето или заради инфекция голяма част от костта, за която е захваната изкуствената става, трябва да се премахне. Костните дефекти се запълват с метални аугменти с нужните размери, тъй като е невъзможно да останат празнини. След това са нужни стави с по-дълги части за захващане.

В Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА от 5 г. има тенденция за увеличение на пациентите с онкологични заболявания. Те са обект на онкоортопедията, която тепърва се азгръща у нас

Операциите са много сложни и скъпи и също не са отразени с особеностите си в клиничните пътеки. Повечето пациенти се лекуват в чужбина поради липса на подготвени специалисти. Над 10 000 евро е платила за операцията си българка с първичен тумор в таза в Германия. Като здравноосигурена тя има право на лечение в друга страна от ЕС, щом в България лечението й е невъзможно. Здравната каса обаче й възстановява само 1600 лв., колкото струва пътеката за ортопедични операции тук.

Тези болни идват при нас заради метастази или първични тумори в костите, обяснява доц. Цачев. Повече са, тъй като онкозаболяванията като цяло имат ръст в последните години. Втората причина е в удължената продължителност на живота на пациентите, която е успех на онкотерапиите. Костните метастази се появяват в по-късен етап, най-често в бедрото, раменната кост или таза. Самите пациенти пък са млади, обичайно между 20 и 30-годишни.

Рутинни за екипа във ВМА стават операциите при бедрени метастази.

Най-трудни са операциите при костни метастази или тумори в тазовата област.

Някои продължават по 8 часа и то в европейски центрове с голям опит.

"Ще се осмелим да ги започнем, когато сме сигурни, че сме добили нужните знания и практически опит", казва лекарят. Доц. Цачев и началникът на катедрата проф. Андрей Йотов се обучават във водещи центрове в Мадрид и Хамбург. Желанието им е тези български пациенти да имат възможност за лечение у дома.

Трудностите при онкотравматологичните операции на таза идват от това, че резекциите са строго индивидуални според обхвата на злокачествения процес. Бутикови са и имплантите от метал, с които се заместват изрязаните части от костите. Те се поръчват и изработват индивидуално по размери, подадени предварително от травматолозите. Първо се прави 3D скенер, нанасят се параметрите и се изпращат на производителя. В тази област работят само няколко доказани световни фирми. Във ВМА поставят импланти от производители от САЩ и Швейцария.

Все повече пациенти идват и заради усложнения след поставяне на изкуствени стави, казва доц. Цачев. Инфекциите се движат в определени проценти и в развитите страни те са известни. У нас не са, защото няма регистър. Наскоро звъннала българка от Канада, която искала да провери условията за операция у нас. Там й казали, че усложненията са в рамките на 15% и тя попитала колко са у нас. Нито държавата, нито здравната каса или съсловното дружество не може да й каже - няма статистика.

От януари в травматологията на ВМА подготвят за смяна на поставена тазобедрена става възрастна жена. Причината е инфекция около импланта, поставен в клиника в страната. Симптомите на инфекцията в такива случаи са висока температура и гнойни секреции през кожата на засегнатото място. Ако не се излекува инфекцията, може да се стигне до опасното усложнение остеомиелит.

Във ВМА са й сложили временна антибиотична става, която след определен период трябва да се извади и да се постави ревизионна става.

Всяка следваща операция е по-голяма, по-трудна и по-рискова за пациента от първичната, обяснява доц. Цачев.