Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси



страница32/228
Дата25.08.2016
Размер13.14 Mb.
#7266
ТипРегламент
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   228

2.3 ЗАПАЛИМИ ГАЗОВЕ

2.3.1 Увод


Изискванията на раздел 2.2 „Запалими газове” от приложение I към CLP са идентични на тези в раздел 2.2 от GHS.

В допълнение към това, DSD идентифицира R6 Запалими газове, които са нестабилни при определени условия.

2.3.2 Определения и общи съображения за класифицирането на запалими газове


Приложение І, параграф 2.2.1. Определения

Запалим газ означава газ или газова смес, запалими при контакт с въздуха при температура 20° C и стандартно налягане от 101.3 kPa.



Интервалът на запалимост на един запалим газ се определя между „долната граница на запалимост (ДГЗ) във въздуха и „горната граница на запалимост (ГГЗ) във въздуха. В техническата литература термините „долна граница на експлозивност (ДГЕ) и „горна граница на експлозивност (ГГЕ) често се използват вместо съответно ДГЗ и ГГЗ.

2.3.3 Връзка с други физични опасности


За запалими газове, опаковани в аерозолни опаковки, вж. раздел 2.4 Запалими аерозоли.

2.3.4 Класифициране на вещества и смеси като запалими газове

2.3.4.1 Определяне на информацията за опасността


Много газове са класифицирани в приложение VI към CLP, докато други са класифицирани в Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари (RTDG).

За газовете, които не са класифицирани нито в приложение VI, нито в RTDG, има достатъчно научна литература, която определя интервала на запалимост за повечето газове (напр. IEC 79-20 „Данни за запалими газове и пари, свързани с използването на електрически уреди – в процес на преразглеждане или база данни Chemsafe на: http://www.dechema.de/en/chemsafe.html).

Ако газ или газова смес трябва да бъде изпитана за запалимост, трябва да се използва международно признат стандарт като EN 1839:2003, Определяне границите на експлозия на газове и пари или ISO 10156: 1996 Газове и газообразни смеси - определяне на вероятността от пожар и възможността за оксидиране при избора на цилиндрични изпускателни клапани (в процес на преразглеждане).

2.3.4.2 Скринингови процедури и отмяна на изпитванията за газови смеси


На пазара има хиляди газови смеси, но в научната литература броят на докладите за изпитванията за запалимост на газови смеси е ограничен. Изпитванията за определяне на интервала на запалимост са изискващи време и скъпи за търсените газови смеси. В повечето случаи създателят на формулата на газовата смес използва метод на изчисление, какъвто е описан в ISO 10156 (вж. раздел 2.3.4.4), за да се определи дали въпросната смес е запалима или не.

2.3.4.3 Критерии за класифициране


Приложение I, 2.2.2. Таблица 2.2.1

Критерии за запалими газове

Категория

Критерии

1

Газове, които при температура 20° C и стандартно налягане от 101.3 kPa:

  1. са запалими във въздуха, когато са в смес с концентрация 13 обемни % или по-малко; или

  2. имат интервал на запалимост във въздуха не по-малък от 12 % пункта, независимо от долната граница на запалимост.

2

Газове, различни от тези в категория 1, които при температура 20° C и стандартно налягане от 101.3 kPa имат интервал на запалимост при смесване с въздух
2.3.4.4 Изпитвания и оценка на информацията за опасността


Методът на изчисление, описан в ISO 10156, се основава на критерия, че една газова смес се счита за незапалима във въздуха, ако:



Уравнение 2.3.4.4 (a)

където:



Уравнение 2.3.4.4 (b)

където:

A’i е еквивалентното съдържание в мол % на запалимия газ i:th в сместа

Tci е максималното съдържание в мол % на запалимия газ i, който при смесване с азот е незапалим във въздуха

Ai е моларната фракция в мол % на запалимия газ i:th в сместа

Bk е моларната фракция в мол % на инертния газ k:th в сместа

Kk e коефициент на еквивалентност на инертния газ k в сравнение с азот

n е общият брой запалими газове в сместа

p е общият брой инертни газове в сместа

Принципът на метода на изчисление е следния: Когато дадена газова смес съдържа инертен разредител, който не е азот, обемът на този разредител се приспособява към еквивалентния обем на азота с помощта на коефициент на еквивалентност за инертния газ Kk. От тук след това се извежда еквивалентното съдържание A’i посредством уравнение 2.3.4.4(b), което се разглежда като съответната концентрация на запалимите газове, ако единственият инертен газ в сместа е азот. В уравнение 2.3.4.4(a) еквивалентното съдържание след това се сравнява с константите Tci, които са експериментално определени с помощта на азот като (единствен) инертен газ.

Трябва да се отбележи, че ISO 10156 използва моларни фракции в някои от своите уравнения. За повечето газове при нормални (т.е. неекстремни) условия, обаче, обемната фракция може да се приеме като равна на моларната фракция, което е същото като да се приеме идеално поведение на всички газове в сместа. Освен това, въпреки че фракцията обикновено е число в диапазона от 0 до 1, в този случай е по-лесно да се изрази като процент, т.е. фракцията да се умножи по 100.

Описаният в ISO 10156 метод на изчисление определя само дали сместа е запалима или не. Той не определя интервала на запалимост, поради което методът на изчисление не може да определи дали сместа е запалима от категория 1 или от категория 2. Следователно, за да сме на безопасната страна, смесите, определени като запалими в съответствие с метода на изчисление, се класифицират като „Запалим газ, категория 1”. Ако обаче е необходимо да се направи разграничение между категория 1 и категория 2, трябва да се определят горната и долната граници на експлозивност с помощта на подходящ метод за изпитване (напр. EN 1839 или ISO 10156).

За смесите, съдържащи едновременно запалими и оксидиращи компоненти, са описани специални методи за изчисление в ISO 10156.

Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства


Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   228




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница