Поставянето в съответната категория на опасност определя техническите средства, които трябва да бъдат използвани, за да се избегнат опасни събития. В комбинация с други крайни точки като граници на взривяемост или температура на автоматично възпламеняване, това може да доведе до ясни ограничения в условията за употреба. Съответните данни трябва да бъдат съобщавани чрез оценките за химическата безопасност (CSR) и информационните листове за безопасност (ИЛБ) (вж. IR/CSA, съответно части F и G).
2.7.4.4.1 Изпитвания
Подходящите методи са посочени в таблица 2.6.3 от приложение І към CLР.
В случая на вещества с висок потенциал за разграждане се препоръчва метод, използващ малки количества течност (напр. EN ISO 3679: 2004 Определяне на пламна температура – бърз равновесен метод на затворената чаша), за да се намали количеството на изпитваното вещество.
Използваният метод трябва да бъда избран, като се вземат под внимание свойствата на течността (вискозитет, налични халогенирани съединения) и обхвата на стандарта.
За целите на класификация се препоръчва да се използва средната стойност на най-малко два опита. Единия от тези опити може да е автоматизиран. В случай на отклонение между ръчното и автоматизираното определяне извън допустимите граници на метода, под внимание се взима по-ниската стойност или резултатът се определя въз основа на наблюденията. Ако експериментално установената точка на възпламеняване е в рамките на ±2°C, когато се използва неравновесен метод, препоръчва се експериментът да се повтори с равновесен метод.
При съмнения или ако до 60° C не бъде установена точка на възпламеняване и условията в EUH018, EUH209 и EUH209A са изпълнени (наличие на (частично) халогенирани съединения, възможност за загуба на летливи запалими или незапалими съставки), препоръчва се границите на експлозивност да се определят в съответствие с EN 1839:2003, Определяне на границите на експлозивност на газове и пари илиISO 10156: 1996Определяне на вероятността от пожар и възможността за оксидиране при избора на цилиндрични изпускателни клапани (в процес на преразглеждане), а точките на взривяемост да се определят в съответствие с DIN EN 15794: 2008, Определяне на точките на взривяемост на запалими течности, за да се реши, дали на етикета да се поставят фразите EUH018, EUH209 или EUH209A.
Вещества
При чистите нехалогенирани вещества точката на възпламеняване обикновено е 80° C до 130° C под точката на кипене. Необходимо е да се обърне специално внимание, когато образецът съдържа примеси с точка на кипене по-ниска от тази на основното съединение. Дори ако тяхната концентрация е под 0.5 %, по-специално ако тяхната точка на кипене е значително по-ниска, те биха могли значително да повлияят на резултата от изпитването. Примесите с по-висока точка на кипене обикновено не влияят на точката на възпламеняване.
Всеки стандарт е приложим в рамките на съответния обхват
Смеси
Точката на възпламеняване може да е по-ниска от най-ниската точка на възпламеняване на съставките и нелетливите съединения могат да повлияят на точката на възпламеняване.
Препоръчват се равновесни методи, ако точките на кипене на съставките на сместа обхващат широк диапазон от температура или ако техните концентрации са съвсем различни. Такива методи се препоръчват още и в случая на вискозни смеси (алтернативно: методи на изпитвания с ниски скорости на нагряване (1° C на минута), при които се използва бъркалка).
В случая на вискозните смеси или ако се съдържа инертно вещество в ниски концентрации и сместа е силно летливо съединение, запалимостта на сместа може да зависи от температурата, при която са започнали изпитванията. Когато се съдържа инертно вещество, може да има едни температурни диапазони, когато парната фаза е инертна, и други, когато не е.
Разликата между точка на кипене и точка на възпламеняване може да е по-малка от тази при нехалогенираните съединения.
Силно препоръчително е изпитванията да се проведат под строг контрол и наблюдение.
Може да е доста трудно да се възпроизведат резултатите от изпитвания. В такива случаи класифицирането се базира на най-ниската установена стойност (възпламеняване или горене вътре или извън тигела) или на стойността, получена по време на скрининга, ако при основното изпитване, проведено в съответствие със стандарта, не е било установено възпламеняване.