Класифициране на вещества и смеси като самоактивиращи се

2.9.3.2 Критерии за класифициране

1. 
   те са експлозиви в съответствие с критериите, посочени в 2.1;
   
2. 
   те са оксидиращи течности или твърди вещества в съответствие с критериите, посочени в 2.13 или 2.14, с изключение на смесите на оксидиращите вещества, в които съдържанието на запалимите органични вещества е 5 % или повече, които се класифицират като самоактивиращи се вещества в съответствие с процедурата, посочена в 2.8.2.2;
   
3. 
   те са органични пероксиди в съответствие с критериите, посочени в 2.15;
   
4. 
   тяхната топлина на разлагане е по-ниска от 300 J/g; или
   
5. 
   тяхната температура на самоускоряващо се разлагане (SADT) е по-висока от 75°C за 50 kg опаковка (вж. UN RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии, подраздели 28.1, 28.2, 28.3 и таблица 28.3.)
   

Такава смес, която проявява свойства на самоактивиращо се вещество от типове B до F (вж. 2.8.2.3), се класифицира като самоактивиращо се вещество.

(f) В молекулата няма химически групи, свързани с експлозивни или самоактивиращи се свойства; примери за такива групи са посочени в таблици A6.1 и A6.2, приложение 6 от UN RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии.

1. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които, опаковани, могат да детонират или дефлагрират бързо, се определят като самоактивиращи се вещества от тип A;
   
2. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които притежават взривни свойства и които, опаковани, не детонират и не дефлагрират бързо, но са способни на термична експлозия в опаковката, се определят като самоактивиращи се вещества от тип B;
   
3. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които притежават взривни свойства и които не детонират, дефлагрират или не претърпяват термична експлозия, когато са опаковани, се определят като самоактивиращи се вещества от тип C;
   
4. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които при лабораторно изпитване:
   
   1. 
      детонират частично, не дефлагрират бързо и не показват силен ефект, когато се нагряват в затворено пространство; или
      
   2. 
      изобщо не детонират, дефлагрират бавно и не показват силен ефект, когато се нагряват в затворено пространство; или
      
   3. 
      изобщо не детонират или не дефлагрират и показват умерен ефект, когато се нагряват в затворено пространство;
      

5. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които при лабораторно изпитване не детонират, не дефлагрират изобщо и проявяват нисък или никакъв ефект, когато се нагряват в затворено пространство, се определят като самоактивиращи се вещества от тип E;
   
6. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които при лабораторно изпитване не детонират в кавитационно състояние, не дефлагрират изобщо и проявяват слаб или никакъв ефект при нагряване в затворено пространство, както и слаб или никакъв експлозивен ефект, се определят като самоактивиращи се вещества от тип F;
   
7. 
   всяко самоактивиращо се вещество или смес, които при лабораторно изпитване не детонират в кавитационно състояние, не дефлагрират изобщо, не проявяват никакъв ефект при нагряване в затворено пространство или експлозивна енергия, при условие че са термично устойчиви (температурата на самоускоряващо се разлагане 60 ^oC до 75 ^oC за 50 kg опаковка), и при течни смеси, при които за намаляване на чувствителността се използва разредител с температура на кипене не по-ниска от 150 ^oC, се определят като самоактивиращи се вещества от тип G. Ако сместа не е термично устойчива или разредителят, използван за намаляване на чувствителността, е с температура на кипене по-ниска от 150 ^oC, сместа се определя като самоактивиращо се вещество от тип F.