Urben, P.G. (ed), Bretheric”s Handbook of Reactive Chemical Hazards, 5:th ed., ButterworthHeinemann, Oxford (1995)
2.11 САМОНАГРАВАЩИ СЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ 2.11.1 Увод
Самонагряването е резултат от екзотермичното реагиране на дадено вещество или смес с кислорода във въздуха. Първоначално скоростта на реагиране може да е много малка. Въпреки това, когато образуваната топлина не може да бъде отстранена достатъчно бързо (т.е. акумулиране на топлина), веществото или сместа се самонагряват, с възможна последица от самозапалване. Явлението може да възникне, само когато голяма повърхност от веществото или сместа е в контакт с въздуха или кислород (например, купчини прах, кристали, отломки, всяка друга груба повърхност и пр.). Обикновено активирането възниква в или в близост до центъра на купчината от вещество с наличния въздух в пространството между частиците.
2.11.2 Определения и общи съображения относно класифицирането на самонагряващи се вещества и смеси
Определенията в CLP за самонагряващи се вещества и смеси са следните:
Приложение І, параграф 2.11.1.1. Самонагряващо се вещество или смес е течно или твърдо вещество, различно от пирофорна течност или твърдо вещество, които при контакт с въздух и без допълнително подаване на енергия се самонагряват; това вещество или смес се отличава от пирофорна течност или твърдо вещество с това, че се запалват само когато са в големи количества (килограми) и само след дълги периоди от време (часове или дни).
2.11.1.2. Самонагряването на вещества или смеси, което води до спонтанно запалване, е причинено от реагирането на веществото или сместа с кислорода (във въздуха), при което отделяната топлина не се разпространява достатъчно бързо в обкръжаващата среда. Самозапалването възниква, когато скоростта на образуване на топлина надвишава скоростта на топлоотделяне и се достига температурата на самозапалване.
2.11.3 Връзка с други физични опасности
За пирофорните твърди вещества и течности не трябва да се разглежда възможността за класифициране като самонагряващи се вещества и смеси.
2.11.4 Класифициране на самонагряващи се вещества и смеси 2.11.4.1 Определяне на информацията за опасността
Самонагряването е много сложно явление, което се влияе от много параметри (някои от които обем, температура, форма и размер на частиците, проводимост на топлина и обемна плътност). Следователно поведението на самонагряване не може да бъде предсказано от теоретичен модел. В някои случаи свойствата може да се различават дори между производителите на пръв поглед подобни вещества или смеси. Различия в поведението на самонагряване трябва по-специално да се очакват, когато в процеса на производство възниква повърхностна обработка. Следователно всички източници на данни трябва да бъдат внимателно оценени по отношение на надеждността и научната валидност.
От изключително значение е, в съответствие с членове 5 и 6 от CLP, при изпитването да се използва автентичен и представителен материал в правилната форма и физично състояние. В много случаи може да се използва елементарно скринингово изпитване (вж. раздел 2.11.4.2), за да се определи дали възниква самонагряване или не.
2.11.4.2 Скринингова процедура и отмяна на изпитванията
Приложение І, параграф 2.11.4.2. Не е необходимо да се прилага процедурата за класифициране на самонагряващите се вещества или смеси, ако резултатите от скрининговото изпитването могат адекватно да се съпоставят с резултатите от изпитването за класифициране и ако се прилага подходяща граница на безопасност. Примери за скринингови изпитвания са:
(а) изпитване Grewer Oven (VDI насоки 2263, част 1, 1990, методи за определяне на характеристиките на безопасност на прахообразни вещества) с начална температура 80 K над референтната температура за обем от 1 l;
(b) скринингово изпитване на големи количества прахообразни вещества (Gibson, N. Harper, D.J. Rogers, R. Evaluation of the fire and explosion risks in drying powders, Plant Operations Progress, 4 (3), 181-189, 1985) с начална температура 60 K над рефернтната температура за обем от 1 l.
Метод за изпитване A.16, описан в Регламент (EО) № 440/2008 на Съвета, проверява за наличието на самозапалващи се свойства. Въпреки това, използваният метод както цяло е неподходящ за задълбочена оценка и констатациите не водят до класификация. Следователно, необходимо е да се обърне специално внимание, когато резултатите от изпитване A.16 се интерпретират като сочещи класификация съгласно CLP като самонагряващи се вещества и смеси.
По принцип течностите не се класифицират като самозапалващи се, тъй като явлението се прилага само по отношение на твърди вещества (т.е. повърхността за реагиране с въздуха не е достатъчно голяма) и методът за изпитване не е приложим за течности. Въпреки това, ако течности се абсорбират върху голяма повърхност (напр. върху прахообразни частици), трябва да се разгледа възможността за опасност от самонагряване.
За вещества с ниска точка на топене (< 160° C) не трябва да се разглежда възможността за класифициране в този клас, тъй като процесът на топене е ендотермичен и повърхността вещество-въздух намалява драстично. Въпреки това, този критерии е приложим, само ако веществото или сместа е напълно разтопено до тази температура.
Сподели с приятели: |