Самонагряващо се вещество или смес се класифицират в една от двете категории за този клас на опасност, ако в хода на изпитването, проведено по метод N.4 в част ІІІ, подраздел 33.3.1.6 от UN-RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии, резултатът отговаря на критериите съгласно таблицата по-долу:
Приложение І: Таблица 2.11.1
Критерии за самонагряващи се вещества и смеси
Категория
Критерии
1
е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 25 mm при 140°C.
2
(а) е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 100 mm при 140°C и е получен отрицателен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 25 mm при 140°C и веществото или сместа трябва да се опакова в опаковки с обем, по-голям от 3 m3; или
(b) е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 100 mm при 140°C и е получен отрицателен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 25 mm при 140°C, е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 100 mm при 120°C и веществото или сместа трябва да се опакова в опаковки с обем, по-голям от 450 литра; или
(с) е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 100 mm при 140°C и отрицателен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 25 mm при 140°C и е получен положителен резултат при изпитване на кубичен образец със страна 100 mm при 100°C
2.11.2.3.
Вещества и смеси с температура на самозапалване над 50°C при обем 27 m3 не се класифицират като самонагряващи се вещества или смеси.
2.11.2.4.
Вещества или смеси с температура на самозапалване над 50°C при обем 450 литра не се класифицират в категория 1 от този клас.
2.11.2.2.
Забележка: Изпитването се извършва върху веществото или сместа във физическата форма, в която са представени. Ако например за целите на доставка или превоза едно и също химично вещество е във физическа форма, различна от изпитваната, и се счита, че е възможно тази форма да измени съществено неговите резултати при изпитване за класифициране, новата форма на веществото също се подлага на изпитване.
2.11.4.4 Изпитвания и оценка на информацията за опасността
Самонагряващо се вещество или смес се класифицират в една от двете категории за този клас на опасност чрез използване на метода за изпитване N.4 в част III, подраздел 33.3.1.6 от UN-RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии.
Когато поведението на самонагряване не може да бъде определено чрез скирингово изпитване е необходимо да се извършат допълнителни изпитвания. Трябва да се използва метод за изпитване N.4, описан в последната версия на UN-RTDG, Ръководство за изпитвания и критерии.
Експлозивните вещества не трябва да бъдат изпитвани по този метод. От съображения за безопасност е препоръчително да се проведе изпитване за взривни и самоактивиращи се свойства и да се определи пирофорната поведение преди да се извършат изпитванията. Пещта трябва да бъде оборудвана с подходящо устройство за изпускане на налягането, в случай че бъде предизвикано енергично разлагане поради повишаване на температурата. За проби, съдържащи запалими разтворители, трябва да бъдат взети мерки за защита от експлозия.
Изпитванията може да се извършат в произволен ред. Препоръчително е да се започне с кубичен образец със страна 25 mm при 140° C. Ако е получен положителен резултат, веществото или сместа се класифицират като самонагряващо се вещество или смес от категория 1 и не са необходими повече изпитвания.
Процедурата за изпитване не трябва да се прилага, ако веществото или сместа се разтопява напълно при 160° C.
2.11.4.4.2 Приготвяне на образците
Използват се образци (прахообразни или гранулирани) в техния търговски вид. Материалът не трябва да бъде смлян. Той трябва да бъде напълнен до ръба на контейнера с образеца и контейнерът да се потупа няколко пъти. Ако образецът се слегне, трябва да се добави още. Ако образецът е препълнен, той трябва да се изравни до ръба. Контейнерът с образеца се поставя във пещта, описана в Ръководството на ООН.
2.11.4.4.3 Критерии и оценка
Положителен резултат се получава, ако възникне мигновено запалване или ако температурата на образеца превишава температурата на пещта с 60 K. Времето за изпитване е 24 часа. Отброяването на времето започва, когато температурата в центъра на образеца е достигнала стойност от 2 K под температурата на пещта. Това е особено важно, когато образецът съдържа разтворители, които се изпаряват при условията на изпитване, или когато се използват по-големи количества за изпитване за целите на екстраполиране (вж. по-долу).
Преди да започне серията изпитвания UN N.4 трябва да се знае поведението на разлагане. Обикновено е достатъчно да се извърши скрининг с диференциална сканираща километри. Необходимо е да се обърне специално внимание по отношение на интерпретирането на данните от изпитването, когато възниква екзотермично разлагане при температурите на изпитване. В такива случаи трябва да се проведе изпитване в инертна атмосфера (т.е. азот), за да се определи покачването на температурата, дължащо се на разлагане. Внимателното продухване е от съществено значение, тъй като в противен случай може да се задържи много въздух между кристалите на образеца в контейнера.