От 1 мин. до 2 часа ще чакат пациентите в спешните приемни отделения на болниците

От 1 мин. до 2 часа ще чакат пациентите в спешните приемни отделения на болниците

От 1 мин. до 2 часа ще чакат пациентите в спешните приемни отделения на болниците. И там здравното министерство предлага да се въведат кодовете, с които ще се определя колко точно може да чака пациентът. Мария Ванкова следи темата за новия стандарт, който министерството предлага. Здравей, Мария.

В спешното приемно отделение на врачанската болница стените са напукани, дограмата е остаряла, а този апарат е на 20 г. Месечно от тук минават 2 000 пациенти.

Предложеният стандарт изисква от спешните отделения в болниците по-голяма площ, леглова база с денонощно наблюдение на пациенти, паник бутони, модерни шокови зали. В обособена зона ще се определя кой пациент какъв код е, тоест колко е спешен, като са разписани всички стъпки след това и за колко време лекарите трябва да ги изпълнят.

Промените ще се случват в следващите 5 г. Ще се използват европейски и национални средства. Въпросът е дали ще бъдат достатъчни.

Д-р Лавиня Орак ни показва спешното отделение в Търгу Муреш.

Отделенията към центровете са разделени на принципа на френската система за спешност триаж.

Още през 2006 г. Румъния приема закон за спешната помощ. В него ясно се разписват критериите по отношение на спешността.

Донорска ситуация спаси два живота у нас

БТВ, Новини в 12.00 часа

Донорска ситуация спаси два живота у нас. Близките на 47-годишен мъж в мозъчна смърт дадоха съгласие да дарят органите му. Трансплантациите са извършени в Александровска болница. Мъжът е от Плевен. Той е пътувал със семейството си, когато е получил масивен инсулт и е бил приет в болницата в Сливен. След като мозъчната смърт е била установена, екип от Александровска болница е извършил експлантация на бъбреците и органите му са транспортирани в София. Там е извършена трансплантация, която спасява два живота. Това е първата донорска ситуация в сливенската болница за тази година.

Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването

Нова телевизия  "Здравей, България"

http://play.novatv.bg/programi/zdravei-bulgariya/648297?autostart=true



Водещ: В „Здравей, България“ вече коментираме изключително важната тема – Спешната помощ. До осмата минута ли ще идва наистина, когато случаят е животозастрашаващ за определен пациент?

Водеща: Линейката.

Водещ: Линейката. И кога ще има право да дойде на втория час дори от обаждането?

Водеща: Съвсем нов регламент, който ще позволява спешните случаи да бъдат обгрижвани на първо място. Тези хора, които искат да ползват линейката като джипи, защото има и такива казуси, и те не са малко, да бъдат неутрализирани, да кажем, това е идеята на промяната. Това са европейски регламенти. Не откриваме топлата вода. Само един въпрос в началото...

Д-р Ваньо Шарков: Точно така. Не само европейски, включително и САЩ, и на други места.

Водещ: Зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков е при нас.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водеща: Добре дошли. Само преди да започнем по същество, за да разкажем и на хората, на които не дай си Боже ще им се наложи да си говорят със 112, за да се реши дали техният случай е спешен или не – кога ще влезе в сила този регламент? От кога ще работите по този начин?

Д-р Ваньо Шарков: По силата на нашето законодателство в момента тече срокът, в който той е качен за публично обсъждане на страницата на Министерство на здравеопазването, ще премине през Висшия медицински съвет за обсъждане и след това вече с наредба на министъра се приема така, както всички останали стандарти, се публикува в Държавен вестник.

Водеща:  Това горе-долу кога може ...

Д-р Ваньо Шарков:  Мисля, че до средата или най-късно до края на следващия месец той ще бъде факт.

Водещ:  Съвсем скоро. Тогава да започнем да го обсъждаме публично, както се казва. Ще направим включване на живо след малко и от Центъра за спешна медицинска помощ в София с нашия репортер Мария Милкова. Да започнем ли първо с, така, лексикон, бързо и накратко обясненията – кога в осмата минута трябва екипът да е на мястото на обаждания при пациента...

Водеща:  ...

Д-р Ваньо Шарков: Първото, което искам да кажа е, че за първи път въвеждаме в системата триажиране, тоест групиране на пациентите в зависимост от степента на тяхната тежест на страданието или степента на тяхната спешност и необходимост от спешна медицинска помощ. Това ще се случва вече още по време на самото телефонно обаждане. Разработената...

Водеща:  За да бъдат определени кодовете, които гледаме в момента.

Д-р Ваньо Шарков:  Точно така, за да бъдат определени кодовете, по които трябва да работят нашите колеги в Спешна помощ. При червен код – това е пациент, при който имаме директна заплаха за неговия живот, страданието му е дотолкова тежко, че той може да загине в рамките на следващите минути. Това изисква ...

Водеща: Как преценява това пациента?

Д-р Ваньо Шарков: Това са въпросите, на които трябва да отговорят. Има въпроси – има ли дишане, диша ли, вижда ли, гледа ли, отговаря ли на въпроси. В зависимост дали разговаряш със самия пациент или разговаряш с негов близък, който подава...

Водещ: Това е алгоритъм, видях, го, с десетина въпроса. Има ли опасност да стане бавно?

Д-р Ваньо Шарков: Понякога... Няма опасност да стане бавно, защото понякога състоянието на пациента, в зависимост от отговорите, които се получават, може да бъде преценено на втория или на третия въпрос. Понякога трябва да бъдат зададени повече въпроси, за да бъде определено. Има една ...

Водещ: Има ли въпрос ...

Д-р Ваньо Шарков: Не, това е въпрос за близките, човека, който се обажда. Няма как да се зададе такъв въпрос. Сериозното ...

Водеща:  ...

Д-р Ваньо Шарков:  Да, да не дава Господ, да се налага да се обаждаме... Но в крайна сметка, то има една-единствена опасност и тя е в това – пациент, който е примерно със зелен код, тоест няма директна заплаха, да бъде класифициран като червен. Но това не е страшно. Защото след това при пристигането на екипа на мястото на събитието, независимо дали той е вкъщи или на пътя, на магистралата по време на катастрофа, тогава може да се направи ретриажиране или прегрупиране.

Водещ: Страшно е обратното – някой, който е за червен код, за спешна намеса, той не бъде разпознат.

Водеща: Да уточним ...

Д-р Ваньо Шарков: Тук няма такава опасност. Защото стремежът на всички ще бъде максимално бързо да се реагира, за да могат да бъдат обхванати максимален брой от случаите. Забележете само, че в САЩ този стандарт е пристигане до осмата минута в 75-80% от случаите. Самите те имат знанието и усещането, че може понякога да възникнат непредвидени обстоятелства, които да попречат изпълнението на осмата минута. Нашият стремеж е постепенно да се движим за достигане на този 8-минутен стандарт при наистина спешните състояния в 100% от случаите.

Водеща: Как ще ви се получи в София – голям град с много малко линейки, как ще ви се получи желанието и намерението за постигане на 100% до осмата в малките населени места? Имаме ли готовност да покажем едно видео от едно пловдивско село? То е едно от 30-те, струва ми се, населени места, които се обслужват със седем линейки, които не са на смяна всяка една минута 24 часа в денонощието, защото хората имат нужда и от почивка. Значи, представете си за какво голямо население става въпрос, за голям периметър територия и липса на линейки.

Водещ: Да видим примера, въпреки че въпроса с осмата минута стои за София – от колко места, след това ще коментираме, от колко места ще тръгват, че да стигат навсякъде до осмата. Но първо примера, за който Ани ни каза.

Спаска Писарска: Тук няма аптека, няма линейка. Откъснати от Бога.

Репортер: 64-годишната Спаска Писарска живее сама в пловдивското село Главатар. Миналата седмица жената е била на косъм от смъртта, след като припаднала в дома си.

Спаска Писарска: И съм се озовала долу на пода. В това време слушалката се е отметнала, в това положение е паднала слушалката и нищо повече не помня. И ме намерил охранителят захлупена по очи.

Репортер: Заради задействания паник бутон с падането на слушалката, след 5 мин. в дома на Спаска пристига охранител.

Охранител: В първия момент се стресирах и помислих, че тази жена е починала. Премерих й кръвното – 220 на 120 кръвно. Опасност за живота, пред инсулт.

Спаска Писарска: Просто съм била жив труп. Но благодарение на тях, че са ме намерили…

Репортер: В селото нямат здравна служба, лекар или медицинска сестра. Най-близките са на 10 км от селото, а транспорт до тях няма. Затова хората разчитат на помощта на частните охранители.

Гражданин: Ако не са те, много е страшно.

Спаска Писарска: Нещо повече от линейки са те.

Гражданин: Няма кой друг да го прави. Стотици са случаите на месец, когато посрещаме линейки, понеже в селата няма адреси.

Репортер: Д-р Радосвета Андреева, която е личен лекар на 3 000 души от района, при спешен случай също разчита на алтернативната помощ.

Д-р Радосвета Андреева: Ако се наложи да ги докарват тук на място, те са допълнително към спешното. Все едно, че и те са спешни. Така става. Някой път се получава и така.

Репортер: В ситуацията на Спаска в района на Пловдив са хиляди хора.

Водещ: Спаска, умножена по много.

Водеща: Охранителите, които са си наели бабите и дядовците в това пловдивско село, изпълняват ролята на линейки.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, няма, не можем да кажем, че има някаква, че трябва да има някаква различна организация на работата в зависимост от това дали става въпрос за София или става въпрос за провинцията. Това, което можем да кажем категорично е, че ще вървим през картата за спешната помощ, ще вървим към предислоциране на екипите на спешната медицинска помощ и ако е необходимо, там, където има, да кажем, село, което е извън територията на съответната община, в която има филиал за спешна медицинска помощ, но този филиал е по-близо, отколкото филиалът в съответната община, тогава той ще се обслужва от този филиал, независимо от това, че е по-близо.

Водещ: Този, който е по-близо.

Д-р Ваньо Шарков: Да. Териториалното преразпределение на задълженията в спешната медицинска помощ ще реши част от тези проблеми. Другото, което е – увеличението на екипите на спешна медицинска помощ както в София, така и в страната, за първи път можем да отбележим, че имаме положителна тенденция от години насам. За първи път броят на хората, постъпили в спешна помощ, е повече от броя на хората, които са напуснали системата на спешна медицинска помощ. Досега тази тенденция не съществуваше.

Водещ: Дайте пак по практичните въпроси. Пример какъв да си измисля – Овча купел 2 или кв. Левски Г в София, достатъчно отдалечен от центъра, от къде тръгва линейката и ще успява ли за осем минути?

Д-р Ваньо Шарков: Голяма част от линейките, които обслужват град София, са непрекъснато в движение.

Водещ: Ще се разчита, че са някъде наоколо?

Д-р Ваньо Шарков: Да. Дислокацията на самата линейка и спешността на самото повикване може да се случи така, че линейката да бъде пренасочена от едно повикване, което е примерно със зелен код, да бъде пренасочена към повикване, което е с червен код. Трябва да имаме усещането и разбирането като граждани на тази държава, че това, че ние сме си уболи пръста или че сме се закашляли, не е състояние, което изисква линейката да дойде първо при нас, а не при човека, който е със счупен череп.

Водещ: Хората и без да искат преувеличават, притеснени заради близките си.

Д-р Ваньо Шарков: Това е нормално.

Водещ: Не винаги има някаква умисъл да излъжат.

Д-р Ваньо Шарков: Но от друга страна трябва да отбележим, че децата винаги са код червено.

Водещ: Така ли е? Хайде за самите кодове, всъщност не сме ги обяснили.

Д-р Ваньо Шарков: Да. Децата винаги трябва да бъдат код червен, защото при тях от една страна ние не можем да снемем анамнеза от самото дете, получаваме информацията от родителите. Те, всеки родител винаги е притеснен за състоянието на своето дете. Може да преувеличава малко симптомите, но ние сме длъжни да реагираме на деца.

Водеща: Вчера имаше случай, който беше разказан от медиите, всъщност съвсем случайно избран. Една майка беше извикала за висока температура линейка.

Д-р Ваньо Шарков: Така е, не можем да укоряваме.

Водеща: И лекарят излезе от дома и каза – извинявайте, това е за преглед при джипи. Ние в момента изпълняваме ролята на джипи.

Д-р Ваньо Шарков: Така е, да. Но не можем да обвиняваме родителите за тези неща. Може би трябва да се опитаме заедно ние като лекари, вие като медии да ги научим какво е това спешност и самите хора да имат повече информация за това. Защото в крайна сметка те трябва да разберат и нещо друго – когато неоснователно повикат линейка, някой може друг да загине ...

Водещ: Ами, дайте тогава тези обяснения. Добре, разбираме, че децата винаги са с предимство.

Водеща: Какво е спешен случай?

Водещ: Тези, които не са деца, какво за тях?

Д-р Ваньо Шарков: Инфарктите, инсултите, пациентите, които ...

Водеща: Как да разбират?

Водещ: ...

Д-р Ваньо Шарков: Много лесно се разбира. В зависимост от това дали пациентът има сърдечна болка, дали пациентът е в съзнание или е в безсъзнание, дали е загубил говор, дали е спрял да движи една ръка или крак.

Водещ: Как се случва това? Обажда се да речем един човек и казва – тук има един човек, боли го много, задушава се. И какво следва от другата страна?

Д-р Ваньо Шарков: Да, това са симптомите – с болка в гърдите, със задушаване, симптомите, които… изтръпване на лява ръка например са симптомите, които могат да придружават един инфаркт и да са причина за това този пациент да бъде класифициран с код червен.

Водещ: С кого говорим на телефон 112?

Д-р Ваньо Шарков: Лекар.

Водещ: В този момент.

Д-р Ваньо Шарков: Трябва да се говори и стремежът ни ще бъде в това в районните координационни централи хората, които поемат тези обаждания, да бъдат обучени лекари, които да минат през допълнително обучение, за да могат да отсяват тези случаи в зависимост от степента на тяхната тежест.

Водеща: След малко – какво е зелен и какво е жълт код, за да могат хората да разпознават и да бъдат в помощ на лекарите, а и в помощ на останалите пациенти, които се нуждаят от по-бърза реакция. Сега обаче отиваме пред Спешното в София. Мария Милкова е там. Първият ми въпрос е към Мария, може би нейните събеседници ще отговорят, лекари от Спешна помощ, разбира се – колко души от този час до края на смяната и колко линейки ще бъдат на разположение в София? Над 10 ли са вече? Защото знам, че бяха под 10.

Репортер: Добро утро. Тук сме с хората, които работят в момента. Веднага им задавам въпроса – в момента колко линейки има през предстоящия ден и ще обслужват София? Към завеждащия лекар.

Лекар: Мога да кажа за нощното дежурство. Екипите бяха 20 и 3 във филиалите – 23 за София и трите филиала.

Репортер: А сега през деня?

Лекар: Сега през деня слязохме преди да сме видели всъщност как ще структурираме дежурствата. Трябва да се кача, за да видя.

Репортер: Вие сте се запознали със стандартите. Директно ви питам – с този капацитет, който имате като линейки, като хора, може ли линейката да стигне за 8 минути? Да, най-напред за 8 минути.

Лекар: Бих искала да ви дам един пример от тази нощ. Екип, който е в близост до Окръжна болница, „Св. Анна“, и който трябва да получи адрес във ВЕЦ Кокаляне. Много сериозен симптом – не говори, не се движи, нали, код червено. Тръгва екипът, той как ще стигне за 8 минути, дори през нощта от „Св. Анна“ до ВЕЦ Кокаляне. Това не е възможно. При екип, който получи в адреса в абсолютно същата минута, в която е подаден сигналът. Значи, разстоянията, първо, са огромни. Второ, има страхотни задръствания, ремонти по улиците. И с лампа и сирена в по-централните части успяват едва за 10 мин. да стигнат навреме подаден адрес.

Репортер: Вие сте реаниматор. За колко време реално наистина една линейка може да стигне до спешен случай, най-тежкия?

Лекар: Значи, вижте сега, зависи от къде тръгваме. За такива адреси като моите например, се бърза действително много. Но различно пристигаме. За 8 минути – да, ако е съвсем наблизо подаването и ние сме в близост, можем да стигнем, дори и под 8 мин. Но ако става въпрос за по-далечно разстояние и зависи в какъв час на деня ми е подадено. През деня в пиковите часове това е абсурд. Ние си вием, но си стоим на едно място. Отпред са редица коли, които няма накъде да помръднат, за да ни дадат път. Така че всичко е много относително. Но по принцип на София инфраструктурата засега е под всякаква критика.

Репортер: Добре, какво трябва да се направи все пак да се спазват донякъде тези стандарти?

Лекар: Добро утро. Много голямо значение има отношението на хората към нас. Не може за най-малкото нещо, което се случва на възрастен, на дете, да видиш на улицата, че някой е седнал просто да си почине да викнеш линейка. Не е възможно.

Репортер: Нали затова се въвежда и този код зелено. Всъщност вие трябва да определяте сега дали това е код зелено и дали трябва да стига линейката толкова бързо.

Лекар: С този код зелено, изобщо с кодовете, най-напред трябва да свикнат хората. Защото според стандарта на Световната здравна организация всеки определя сам за себе си колко е спешен. И като му обясниш по телефона – ама ти си код зелено, той няма да ни разбере, в никакъв случай.

Репортер: А какво се случва по телефона?

Лекар: Всичко – от нормални разговори с интелигентни, възпитани хора до псувни, ругатни и т.н. Онази вечер на нощното ни дежурство се обади един човек от малцинството, който поиска да транспортираме жена му, която предния ден е преглеждана в „Пирогов“, защото са й изтръпнали краката. Не, че не може да се движи, изтръпнали са. И когато аз му казах, че ние не можем да бъдем просто такси, защото в „Пирогов“ му казали да я закара така, той започна да ме псува по телефона. При което аз му пожелах приятна вечер и приключихме разговора.

Лекар: От тази вечер аналогичен случай. Съпруга, на която съпругът е пийнал. Тя го представя като припаднал, за да отидем да го извозим до определен квартал и до дома му, след което при зададени няколко въпроса, и сам понеже имаше желание да отговори, а не като другите да заплашва, става ясно, че тя просто иска да ни ползва като такси – да заведем съпруга й от мястото, на което се е напил до съответния адрес, до дома му.

Лекар: Само да се намеся за една минута. Изключително много хората използват вас, медиите, за да ни плашат. Изключително много. Първото нещо, когато се опиташ да обясниш на някой, че това не е адрес за бърза помощ, че има много спешни адреси, че има хора, които наистина се нуждаят от нас, първото нещо е „аз ще викна телевизията“.

Репортер: Добре, телевизията е тук. Да обясним тогава на хората, тоест за тези кодове – зелено, червено и жълто. Кога е червено и кога наистина може да отидете при тях, с пример.

Лекар: За да обясним на хората за кодовете, първо на хората трябва да стане ясно, че не може човек, който пътува по улиците на София с личния си автомобил или в превозно средство, а тези случаи не са малко, той да си набере от джиесема 112 и да каже, че на улицата има припаднал човек, без да се е спрял при този човек, без да го е попитал. И за него това е изпълняване на граждански дълг.

Репортер: Само да ви попитам, извинявайте, че ви прекъсвам, последно – все пак казахте, че има нужда от повече хора.

Лекар: Да, разбира се.

Репортер: Назначиха ли се хора през последната година?

Лекар: Разбира се. Назначават се млади хора. Но все пак ние трябва да достигнем една по-голяма бройка. И когато ние достигнем по-голяма бройка на екипите, тези стандарти ще бъдат по-приложими. За да бъде приложим стандартът, трябва да има хора, това е.

Репортер: Колко души трябват още или не е ...

Лекар: София нарасна много. Тук в порядъка, да го кажем, на 14 години, откакто аз работя в този център, тя много нарасна и селата се разшириха. И трябва да се помисли за реално такъв обем, за такава територия и такъв брой на населението – колко реално екипи са необходими. И тогава да се тръгне към стандарт за изпълнение на ...

Лекар: За наше щастие, все пак идват млади колеги, което е много радостно. Д-р Петров е един от тях. А преди само два дни дойдоха 5 човека съвсем млади, току-що завършили лекари с желание да започнат при нас.

Репортер: Надяваме се, че тези млади лекари ще останат и се надяваме, че ще има и още. Чухте мнението на хората, които са на улицата в линейките. Най-добре знаят как се случват нещата.

Водещ: Лека работа и леко дежурство на тези, които през нощта са се трудили.

Водеща: И да има повече като д-р Петров, наистина млади хора.

Водещ: Но беше изключително полезно това пряко включване, защото постави съвършено конкретни казуси, които сега можем да коментираме.

Д-р Ваньо Шарков: Да, това е пътят.

Водещ: Примерът с ВЕЦ Кокаляне – през нощта е, няма трафик, ама не могат да стигнат.

Д-р Ваньо Шарков: Самите колеги го казаха – това е пътят, по който вървим и по който трябва да се върви. Именно с увеличаване броя на екипите, увеличаване на броя на хората, които работят в Спешна помощ. Затова правим и цялата тази програма за развитието на спешна помощ.

Водеща: Ама вие казвате, че след месец и половина ще влязат в сила кодовете, но за месец и половина ще увеличите ли например двойно екипите в софийската спешна помощ?

Д-р Ваньо Шарков: Двойно няма да увеличим. Но те непрекъснато се увеличават. Забележете, че те само до преди малко повече от половин година бяха 13, сега са над 20. Това е нещо, което е направено за един сравнително кратък период от време. В момента Центъра за спешна медицинска помощ – София влиза в процедура за акредитация, тоест ще започне да обучава лекари, които да специализират спешна медицина, нещо, което досега никой не го правеше, никой не беше акредитиран за това нещо от центровете за спешна медицинска помощ. Така че това е следващата стъпка, която ще гарантира на тези хора влизането в системата. Увеличихме заплатите с 20%, от следващата година отново ще ги увеличим.

Водещ: Явно ще има ефект...

Д-р Ваньо Шарков: ... подобряването на инфраструктурата.

Водещ: ... имаше конкретен пример – примерът с Кокаляне и с отдалечеността, имаше пример с хора, които очевидно имат нужда от масаж на краката или има припаднал пияница от препиване. Санкции има ли в момента предвидени или няма как ...

Д-р Ваньо Шарков: Стремежът ни не е да говорим и да търсим налагането на санкции, стремежът ни е да гарантираме по-бързото пристигане на линейката с екипа при съответния пострадал човек.

Водеща: ... има ли санкции за граждани, които злоупотребяват, използват…

Д-р Ваньо Шарков: Не, за съжаление, няма. Вижте, в доста европейски държави има такива санкции.

Водещ: ... линейките като таксита.

Д-р Ваньо Шарков: Като например в Чехия – всеки гражданин, който неоснователно повика екип на спешна медицинска помощ и това бъде констатирано от самия екип, дължи една месечна вноска на здравноосигурителните си вноски допълнително...

Водещ: Защо не се направи това тук? След като има хора, които имат нужда от такси, но ...

Д-р Ваньо Шарков: Едва ли с това ще спрем добросъвестни хора, които търсят спешна медицинска помощ за всички. Знаете, че имаше хора, които в пияно състояние се обаждаха да търсят спешна помощ.

Водеща: Всъщност тези ...

Д-р Ваньо Шарков: ...

Водещ: ... не са и здравно осигурени. Защото много лекари се оплакват, че са лични лекари или Уши-нос-гърло лекари, за да прегледат гърлото на някой.

Д-р Ваньо Шарков: Точно така. Спешната помощ в България е държавен ангажимент и във връзка с някои събития от последните дни бих искал да кажа, че нека не бъде използвана като бонбон от някой в предизборните кампании. Ние се стремим да променим цялата спешна помощ на територията на цялата страна и затова ще ремонтираме всеки един филиал на спешна помощ, независимо къде, коя ...

Водещ: За кого се отнася това ...

Д-р Ваньо Шарков: ... политическа сила е на власт.

Водещ: ... политически...

Д-р Ваньо Шарков: Това, което имаме спор, който беше породен от слухове, които бяха разпространени във връзка с обединението на двата центъра София – град и София – област. За два дни обиколих всичките филиали. Аз съм работил там, познавам тези хора. Видяхме, че напрежението е породено от слухове, а не от това...

Водеща: Може ли един въпрос. А какво, ако след месец и половина, ако си изпълните плановете и ангажиментите кодовете да влязат, какво, ако не може линейката да стигне за 8 мин. при код червено. Ето го случая ...

Водещ: И то през нощта, няма ...

Водеща: ..., за който разказа лекарят при Мария.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, една от причините всеки един конкретен случай трябва да бъде анализиран отделно и трябва да бъдат взимани мерки във всеки един конкретен случай. Не можем да кажем, че, и не бих искал да казвам, че при всяко едно забавяне над тези 8 минути при един спешен случай непременно трябва да бъде наказван някой. Нека да имаме разбирането, че вървим по правилния път...

Водеща: Така на лекарите ще им е още ...

Д-р Ваньо Шарков: ... и всяко намаление – от 10 на 9, от 9 на 8 минути, всяко намаление за достигане на този пациент спасява човешки живот.

Водещ: Да го приемем като стремеж. И другото, от мен поне последен въпрос, свързан с това, че вие обяснихте – децата са винаги с приоритет, код червен. Има едно схващане обаче, че възрастните хора пък са неглижирани, когато се чуе някаква по-висока възраст.

Д-р Ваньо Шарков: Не, не, няма неглижиране. Въпросът е страданието на пациента, а не неговата възраст. Когато казвам, че децата са приоритет, ние… още в началото заяви екипът на Министерство на здравеопазването, че за нас майчиното и детското здравеопазване са приоритет. И ние ще държим на тази линия до последния момент, до който, разбира се, сме в това министерство.

Водеща: Само да уточним, понеже говорехме основно за червения код при най-спешните ситуации.

Д-р Ваньо Шарков: Да, разбира се, той е най-спешен.

Водеща: Жълт и зелен – какви са...

Д-р Ваньо Шарков: Зеленият код е страдание, при който няма заплаха за живота на човека.

Водеща: Как разбираме, като не сме лекари?

Д-р Ваньо Шарков: Разбират хората, които поемат обажданията.

Водеща: Които ще бъдат лекари.

Д-р Ваньо Шарков: Които ще ви обяснят.

Водеща: Хайде, лекари не, но медицински лица.

Д-р Ваньо Шарков: Те ще ви обяснят на вас, че може да има забавяне на екипа.

Водещ: Дайте пример. Кое ще е за зелен код?

Д-р Ваньо Шарков: ... при положение, че в този момент всички останали екипи са заети с код жълт или код червен и няма кой да реагира в този момент.

Водещ: Дайте пример.

Д-р Ваньо Шарков: Ами, пример може да бъде нараняване, което нараняване, да кажем, няма обездвижване на човека, няма открита фрактура. Онзи ден слушах по телевизията, не знам в коя телевизия беше, един човек, който се оплакваше, който казваше – счупена ми беше ръката, линейката не дойде половин час. Ами, може в момента да се е занимавала с пациент, който е със счупен врат, не дай Боже. Така че този пациент би могъл да изчака, макар и болката да е силна. Би могъл да изчака, казвам, ако екипът е зает със спасяването на тежко болен пациент.

Водещ: То от счупване до счупване, както казахте...

Д-р Ваньо Шарков: Да, има голяма разлика.

Водеща: А жълтият код, това, което е в средата?

Д-р Ваньо Шарков: Жълтият код е заболяване, което може да премине в червен код, при което има опасност от това страданието да се превърне в животозастрашаващо и затова трябва по-бързо ...

Водещ: Зачервено гърло какъв код е?

Д-р Ваньо Шарков: Извинявайте, зачервено гърло – обадете се на личния си лекар.

Водещ: Добре. Ваньо Шарков.

Водеща: Идете при него.

Водещ: Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването. Надявам се да бяхме полезни.
Национални радиа

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: