Финансиране на „Еразъм“ през 2012—2013 г

Поради разликата между разходите, предвидени в бюджета за 2012 г., и действителните задължения, поети от държавите членки, в момента не достигат около 180 милиона евро за програмата за учене през целия живот, като половината от тази сума е необходима за обмена по програмата „Еразъм“.

Тъй като Парламентът и Съветът не успяха наскоро да постигнат споразумение нито по предложението за изменение на бюджета за тази година, нито по предложението на Комисията за бюджета за 2013 г., целият бюджетен процес се наложи да започне отначало. Вследствие на това Комисията изготви нов проект за бюджет за 2013 г. и с ЕП са възобновени преговорите по проект за коригиращ бюджет за 2012 г. и по проектобюджета за 2013 г.

Комисията изрази съжаление във връзка с настоящото положение и предупреди, че без незабавно споразумение както по проекта за коригиращ бюджет за 2012 г., така и по проектобюджета за 2013 г., налице ще бъдат сериозни трудности при финансирането на студентските стипендии през първото тримесечие на 2013 г.

• 
  Съобщение на Комисията „Преосмисляне на образованието“
  

Комисията изтъкна, че съобщението ѝ представлява цялостен пакет за засилване на ролята на образованието като част от стратегията „Европа 2020“, въпреки че в период на ограничения финансирането трябва да се планира много внимателно и също така да бъде икономически ефективно.

• 
  Работна програма на предстоящото председателство
  

При открито обсъждане Съветът постигна частичен общ подход по предложението за регламент за създаване на програма „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г. (17186/11), която да обединява сега действащите три независими програми „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“. Програма „Творческа Европа“ има двояка цел: насърчаване на културното многообразие и засилване на конкурентоспособността на сектора на културата, аудиовизията и творчеството. Комисията предлага бюджет от 1,8 милиарда евро, от които 15 % за хоризонталното направление, 30 % за направление „Култура“ и 55 % за направление „МЕДИА“.

По-специално целта на този втори частичен подход¹ е да се постигне споразумение по разпоредбите, отнасящи се за механизма за гарантиране, чиято цел е да се подобри достъпът на действащите в сектора на културата и творчеството МСП до финансиране. Основните неразрешени въпроси се отнасят за финансирането на търговски проекти в областта на културата, показателите и разпоредбите за изпълнение. Предложеният от Комисията бюджет за механизма е 200 милиона евро.

Председателството съсредоточи работата си върху разпоредбите относно механизма за гарантиране, като нанесе в предложението редица промени с цел да се осигури баланс в географско отношение сред държавите членки и баланс в представеността на секторите, което има огромно значение, особено за по-малките държави членки и за държавите членки с ограничени в езиково отношение райони. Структурата и задачите на механизма за гарантиране също са уточнени, както и ролите на всички участници.

Повишени са задълженията на Комисията за докладване, като са въведени средносрочни и окончателни доклади, които Комисията ще трябва да съставя и предоставя на ЕП и на Съвета. Според Комисията повишените задължения за докладване ще увеличат административната тежест и разходите за изпълнението на програмата.

Въведена е и нова разпоредба, в която се уточнява, че годишната работна програма за механизма следва да включва три групи критерии и годишното разпределение за Европейския инвестиционен фонд. Комисията се противопоставя на тази промяна, като застъпва мнението, че поисканата степен на подробно докладване е прекомерна и излишно ще усложни изпълнението.

Докладчикът от комисията по култура и образование на Европейския парламент, която води това досие, представи проекта си за доклад на 8 октомври. Гласуването в комисията е насрочено за 18 декември 2012 г.

Европейски столици на културата

При открито обсъждане министрите бяха информирани от председателството относно напредъка във връзка с предложението за решение за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г. (15848/12).

В сега действащото решение за установяване на действие на Общността за инициативата „Европейски столици на културата“ е определен редът, в който държавите членки могат да посочват европейска столица на културата до 2019 г. Тъй като процесът на кандидатстване, оценка и подбор отнема около шест години, е необходимо още сега да започнат преговорите относно продължението на това действие и след 2019 г., за да може до 2013 г. да бъде готова рамката за него.

В предложението на Комисията, представено през юли 2012 г., е запазена общата структура на настоящото действие, както и редица от съществуващите елементи, например хронологичният ред, в който държавите членки получават правото да бъдат домакини на Европейска столица на културата, подборът въз основа на едногодишни културни програми, разработени специално за случая, допустимостта на градовете, които, ако желаят, могат да включат околните региони, както и двуетапният процес на подбор.

Основните предложени изменения в настоящата система са следните:

• 
  укрепване на критериите за подбор чрез увеличаване на броя на категориите от две на шест и по-подробно описание;
  
• 
  създаване на единствена Европейска група, отговорна и за подбора, и за наблюдението на процедурите, която няма вече да се състои от национални експерти, а изключително от експерти, номинирани от институциите на ЕС;
  
• 
  посочване на избраните градове от Комисията, а не от Съвета, каквато е сегашната практика.
  
• 
  отваряне на възможности за участие в събитието за градове от страните кандидатки и потенциални кандидатки. За градовете от тези страни ще бъде организирано открито състезание на всеки три години. Гласуването в съответната комисия на ЕП е насрочено за 23 април 2013 г., а гласуването на пленарно заседание е предвидено за 11 юни 2013 г.
  

Съветът прие заключения относно управлението на културата (15849/1+СОR 1), които представляват инструмент в подкрепа на правителствата както за осъществяването на политиките в областта на културата, така и за изпълнението на интегрирани политики, с цел културата да заеме централно място в дневния ред на публичната политика.

За тази цел в заключенията се препоръчва да се възприемат нови методики за научните изследвания в областта на културата, така че да се включат данни не само по отношение на количеството, но и на качеството. Този подход би гарантирал, че политиката в областта на културата ще се стреми и занапред към присъщата на изкуството висока стойност за отделния човек и за обществото. Освен това държавите членки се приканват да насърчават единодействието и да развиват интегрирани стратегии на местно, регионално, национално и европейско равнище.

Заедно с Комисията държавите членки одобриха създаването на „система за обмен на информация“, която ще даде възможност за своевременен и редовен обмен на информация за дейностите и политиките на ЕС, които имат отражение върху въпросите на културата. Държавите членки също така се споразумяха да направят до 2015 г. преглед на изпълнението на заключенията.

Комисар Василиу подчерта, че по време на криза ще бъде необходимо да се гарантира, че политиките в областта на културата се осъществяват по ефикасен и икономически ефективен начин.

По-добър интернет за децата

В отговор на приетото през май 2012 г. съобщение на Комисията (9486/12) Съветът прие заключения относно европейска стратегия за по-добър интернет за децата (15850/12), която от 2013 г. ще замени програмата „По-безопасен интернет“. В стратегията се предлагат поредица действия, които да се предприемат от Комисията, държавите членки и сектора на ИКТ, по-специално в следните четири области:

І. насърчаване на качественото съдържание онлайн, предназначено за деца и младежи;

II. повишаване на осведомеността и възможностите за упражняване на правата на децата и техните родители и учители;

III. създаване на безопасна онлайн среда за децата, по-специално чрез насърчаване на подходящи за възрастта на потребителя настройки за защита на личните данни и по-широко използване на средствата за родителски контрол;

IV. борба с изображенията със сексуално малтретиране на деца, по-специално чрез сътрудничество между промишлеността, правоприлагащите органи и горещите линии за подкрепа.

Тези заключения допълват заключенията относно защитата на децата в света на цифровите технологии, приети в края на 2011 г. (16155/11), които се отнасят предимно за третата и четвъртата област на стратегията. Настоящите заключения са посветени на стимулиране на качествено съдържание онлайн и на повишаване на осведомеността.

Във връзка с това министрите проведоха открит дебат (15846/12) на тема „Интернет — по-добро и по-безопасно място за децата“. Докато в някои области е относително лесно да се установи чия е основната роля (на правителството/публичните органи в областта на образованието, промишлеността за създаване на качествено съдържание онлайн), други области са по-неопределени, например настройките по подразбиране за защита на личните данни и средствата за родителски контрол.

Много държави членки подчертаха значението на образованието в областта на цифровите технологии: децата, родителите и учителите следва да усвоят необходимите цифрови компетентности и умения, които да им дадат възможност да ползват интернет по безопасен и отговорен начин.

Някои държави членки посочиха, че е необходимо да се координира провеждането на дейности по линия на европейската стратегия както на национално, така и на европейско равнище, като същевременно се насърчава партньорството по-специално между децата, държавните ведомства, компетентните институции, НПО и промишлеността.

Редица държави членки изтъкнаха важността на саморегулирането на промишлеността, макар то да следва да бъде предмет на независимо наблюдение и оценка, както и да бъде тясно съчетано с инициативи за повишаване на осведомеността и предоставяне на възможности. Във връзка с това Комисията препрати към създаването през декември 2011 г. на Коалицията на главните изпълнителни директори — инициатива за саморегулиране, която обединява водещи ръководители от сектора на ИКТ, с цел да се предприемат действия в редица области за превръщане на интернет в по-добро място за децата. Коалицията ще публикува окончателния си доклад през януари следващата година.

Няколко министри припомниха, че е необходима непрекъсната и по-активна координация на работата във финансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет, и подчертаха колко е важно в бъдеще нейното финансиране да се гарантира от Механизма за свързване на Европа.

Комисията изтъкна, че европейската стратегия е насочена едновременно към защита и приобщаване: всички деца трябва да бъдат защитени в еднаква степен. Изпълнението ще се осъществява на национално равнище, но интернет е трансгранично явление, поради което е необходим общоевропейски подход, и в този процес следва да участват и самите деца и младежи.

Други въпроси

• 
  Европейски столици на културата 2013 г.
  

• 
  Държавна помощ, предоставяна за филми и други аудиовизуални произведения
  

Няколко държави членки споделиха опасенията на Франция, като подчертаха, че европейската филмова индустрия е важна както за европейската икономика, така и за европейската културна идентичност.

Комисар Алмуния говори за необходимостта да се актуализира съобщението относно филмовата индустрия (което датира от 2001 г.) поради настъпилите във филмовата индустрия съществени промени. Според него в новия проект за съобщение са взети под внимание голяма част от опасенията, изразени от държавите членки, но той има готовност през януари да се възобновят консултациите, и подчерта нуждата от бърз напредък.

Освен това той изрази подкрепа като цяло за принципа на териториалност, но при съобразяване с правилата на вътрешния пазар.

Съветът взе под внимание информацията на делегацията на Ирландия относно приоритетите на встъпващото председателство в тази област за следващото полугодие, и по-специално: осигуряване на споразумения по законодателните досиета, отнасящи се за „Творческа Европа“, „Европа за гражданите“ и „Европейски столици на културата“.

Встъпващото председателство ще се стреми също така да включи културата сред въпросите, свързани с външните отношения.

МЛАДЕЖ

Участие на младите хора в демократичния живот в Европа

Съветът прие резолюция относно прегледа на структурирания диалог с младите хора във връзка с участието на младежта в демократичния живот в Европа (15647/12), който представляваше водещ тематичен приоритет за европейското сътрудничество по въпросите на младите хора за периода 1 юли 2011 г.—31 декември 2012 г. В настоящата резолюция се оценяват постиженията на текущия работен цикъл, включват се ключовите послания от съвместните препоръки и се определят приоритетите за следващия 18 месечен работен цикъл.

Целта на структурирания диалог е той да служи като форум за непрекъснато съвместно обсъждане на приоритетите, изпълнението и следващите стъпки в европейското сътрудничество по въпросите на младежта, като в него се включват консултации с разнообразен кръг от млади хора и младежки организации на всички равнища в държавите членки, по време на конференциите в ЕС по въпросите на младежта и по време на Европейската седмица на младежта.

Комисията изрази своята непрекъсната подкрепа за структурирания диалог и вече е увеличила размера на фондовете за проекти в рамките на инициативата „Младежта в движение“.

В този контекст министрите бяха също така информирани от кипърското председателство относно резултатите от конференцията на ЕС по въпросите на младежта, проведена в Кипър миналия септември.

Конкретният приоритет на кипърското председателство в тази област беше насърчаването на участието и социалното приобщаване на всички млади хора, с акцент върху младежите с мигрантски произход. Кипърското председателство изтъкна значението на участието на младите хора и младежките организации в процесите на вземане на решения като важен фактор за създаването на приобщаващи, демократични и благоденстващи общества.

Над 150 души участваха в конференцията по въпросите на младежта, която е последният етап от диалога на европейско равнище. В нея участваха не само млади хора, но и представители на публични администрации, различни експерти по въпросите на младежта и представители на европейските институции. Всички участници изготвиха съвместни препоръки по време на тематични семинари¹.

Доклад за младежта в ЕС за 2012 г.

Съветът прие Съвместния доклад на Съвета и Комисията за 2012 г. относно прилагането на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010―2018 г.) (15660/2/12), доклада за младежта в ЕС, в който се обхваща пълният обем на сътрудничеството в ЕС в областта на младежта и се прави оценка на изпълнението на структурирания диалог с младите хора въз основа на доклади от държавите членки.

Освен преглед на последния тригодишен цикъл, известен още като „стратегия на ЕС за младежта“ за периода 2010—2012 г., в доклада се съдържат нови препоръки за политиката и нови приоритети за следващите три години. Изразява се подкрепа за междусекторен подход на всички равнища при прилагането на рамката за политиката по въпросите на младежта и се препоръчва противодействие по-специално на средносрочните и дългосрочните последици от повишаването на безработицата сред младите хора. Това означава поставяне на по-силен акцент върху насърчаването на социалното приобщаване, както и върху здравето и благоденствието, като по този начин на младите хора се предоставят повече възможности за активно участие в обществения живот.

Освен това в доклада за младежта в ЕС се предлага също в бъдеще предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, да бъдат по-успешно засегнати в ключовите инициативи на ЕС, като например стратегията „Европа 2020“ (включително годишните обзори на растежа и инициативите „Младежта в движение“ и „Възможности за младежта“).

Съветът прие заключения относно участието и социалното приобщаване на младите хора, и по-специално тези с мигрантски произход (15652/12), в които се предлагат редица действия за намиране на решения по този въпрос. В заключенията се подчертава, че неформалното и самостоятелно учене имат ключова роля като инструмент за подпомагане на социалното и икономическо приобщаване на младите хора с по-малки възможности, и по-специално младите хора с мигрантски произход; в този контекст работата на хората, занимаващи се с младежи, и на младежките организации с млади мигранти е от особена важност.

Все повече проучвания показват, че младите жени и мъже с мигрантски произход продължават да се сблъскват със значителни трудности в сферата на образованието, на пазара на труда, както и в прехода от образованието към пазара на труда, въпреки че голям дял от тях са интегрирани в обществото или са родени в държавата на пребиваване.

Успешното интегриране на мигрантите е важен проблем в много държави членки. Той има съществено значение за просперитета, взаимното разбирателство и комуникацията не само между отделните мигранти и местното общество, но и за ЕС като цяло, тъй като допринася едновременно за икономическия растеж и богатството на европейската култура.

Комисията подчерта, че в по-голямата част от приоритетите по програмата „Младежта в действие“ социалното приобщаване на младите хора с по-малко възможности вече е било засегнато, както и че новата програма „Еразъм за всички“ е съществен инструмент в тази област.

Франция представи накратко проект, разработен в сътрудничество с други държави членки (Австрия, Чешката република, Финландия, Полша), с който се цели изграждането на връзки между асоциациите на мигранти и традиционните асоциации на младите хора: на електронен адрес http://www.iyouth-project.eu/en/training-materials/understanding-migrant-youth е на разположение онлайн платформа за обучение с информация, която може да допринесе за приобщаването на мигрантите, а през пролетта на 2013 г. е планирано провеждането на семинар в Брюксел.

Като последваща стъпка от тези заключения министрите проведоха открит дебат по темата „Мобилност и многообразие: Как да осигурим социалното приобщаване?“ (15657/12).

Предвид нарастващата мобилност и многообразие в ЕС¹ съществува спешна необходимост от засилване на политиките, които задълбочават социалното приобщаване на всички млади хора на основата на взаимното разбирателство и уважение. Социалното приобщаване е двупосочен процес: от една страна то предоставя на младите хора възможности и ресурси, които са необходими за пълноценното им участие в икономическия, обществения и културния живот на техните държави, а от друга изисква от младите хора да бъдат активно ангажирани в обществата, в които живеят, като се започне с тяхната местна общност.

По-голямата част от държавите членки подчертаха отново, че макар мобилността и миграцията да са чувствителни въпроси, които могат да бъдат и предизвикателства, те са и възможност и могат не само да внесат културно богатство, но и да допринесат за икономическия растеж.

Много държави членки изразиха мнение, че училището е един от основните вектори на интеграцията: системите за образование и обучение трябва да бъдат адаптирани, а на учителите следва да се предоставят обучение и компетентности, които са необходими за задоволяване на конкретните потребности на всяко отделно учащо се лице, включително по-успешно подпомагане в процеса на учене за младите хора с мигрантски произход, особено при изучаването на езици.

Някои държави членки изразиха мнението, че на младите хора, станали обект или за които има опасност да станат обект на дискриминация, ксенофобия и расизъм, следва да бъдат предоставени лесно достъпни обществени услуги. В този контекст редица държави членки припомниха също значението на повишаването на достъпа до културни и спортни дейности и дейности през свободното време, тъй като те са важен инструмент за социалното приобщаване на младите хора с мигрантски произход и на мобилните млади граждани на ЕС; тези държави изтъкнаха и жизненоважната роля, която младежките организации и НПО могат да изиграят в тази област.

Някои държави членки изразиха подкрепа и за програми и дейности, чрез които се улеснява достъпът до работни места и се подобрява пригодността за заетост посредством професионално ориентиране и информация относно възможностите за заетост, образование и обучение. По-голямата част от държавите членки отчетоха важния принос на европейските програми и дейности в тази област, като например „Еразъм“ и „Младежта в действие“.

• 
  Работна програма на предстоящото председателство
  

• 
  социално приобщаване, включително важния принос на самостоятелното и неформалното учене;
  
• 
  приноса на политиката по въпросите на младите хора за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.
  

Съветът прие заключения относно укрепване на фактологичната основа за разработване на политики в областта на спорта (15873/12), в които се изтъкват икономическото значение на спорта и същественият му принос за постигане на стратегическите цели на „Европа 2020“, като важен двигател за растеж и заетост, който гарантира също социално приобщаване, развитие на уменията и благоденствие.

Чрез заключенията се цели насърчаване на ролята на сателитните сметки за спорта (статистическа рамка за измерване на икономическото значение на определен отрасъл в националната икономика), които бяха установени през 2006 г. и са ценен инструмент за изготвяне на данни за определянето на политики в областта на спорта.

Въпреки че в много от държавите членки се проведоха проучвания върху икономическото въздействие на спорта, резултатите от тези проучвания обикновено не са съпоставими. В заключенията се подчертава, че най-добрият начин да се постигне засилено сътрудничество за подобряване на равнището на знанията по отношение на спорта в ЕС е чрез междусекторно сътрудничество между академичните среди, спортната индустрия, спортните движения, както и публичните органи на национално и европейско равнище, включително статистическите служби.