Жегата в Сандански напълни лекарските кабинети

20 млади безработни стават парамедици

Безработни ще бъдат назначени в Бърза помощ в Пловдив, след като преминат 7-месечно обучение като парамедици. Проектът е на стойност 203 000 лв. и се финансира от социалното министерство.

"В момента набираме кандидати. Разлепили сме обяви в бюрата по труда в региона, правим информационни пунктове пред общините", обясни организаторът на кампанията Ралица Данчева.

Желаещите трябва да са на възраст до 29 г., да не са се обучавали или работили през последните 4 месеца и да не са били регистрирани на борсата 1 г. Задължително изискване е да имат шофьорска книжка поне от 2 г.

Всички кандидати ще преминат през беседа с психолог. Одобрените ще започнат курса от октомври, където ще се учат как да асистират на лекарите при оказване на първа помощ на болни в критично състояние и да ги транспортират до здравните заведения.

Предвидени са 300 часа теория и 660 - практика. Занятията ще се провеждат от професионалния център, който спечели обявената обществена поръчка.

По време на обучението младежите от Пловдив ще получават по 10 лв. на ден, а ако са от други населени места -15 лева. Успешно завършилите ще се сдобият с документ за придобита специалност -парамедик трета степен.

"За 20 от 30-те обучавани ще бъде осигурена 6-месечна субсидирана заетост в Бърза помощ, каза директорът на службата в Пловдив д-р Иван Стойнов.

Според него нужда от парамедици има, тъй като в момента във филиалите на Бърза помощ в региона има над 30 вакантни места за лекари заради текучеството на кадри.


Д-р Десислав Тасков:

Някои от общинските болници са поставени под двойно лимитиране

- Тези болници продължават да намаляват. Основните проблеми на малките общински болници са идентични в цялата страна. Затова, ако говоря за проблемите на болницата в Каварна, разбирайте, че те са същите във всяко подобно лечебно заведение.

Основният проблем е трудността да се отговори на условията за медицински стандарти, които са необходими, за да се сключи договор с НЗОК. Тази година сме поставени под двойно лимитиране на дейност - от една страна, не можем да работим повече, отколкото е бил лимитът ни за предходната година. От друга страна, с промените в новата наредба на МЗ има допълнително лимитиране на дейност, което се изразява в ограничаване на болничните легла. Например, при работещо на пълен капацитет неврологично отделение с 20 легла в каварненската болница, в момента имаме право на 8 легла. Това означава, че касата ще плаща за 8 пациенти, деветият, дори да е здравноосигурен или пенсионер, или трябва да плаща от джоба си, или да потърси друга болница, в която има свободно неврологично легло, за да бъде хоспитализиран. Аз мога единствено да му осигуря транспорт, за да бъде преведен в друга болница. Как се вземат пари от човек с инсулт?! И това при положение, че районът е със застаряващо население, инсултите и други неврологични заболявания са всекидневие. Така с изкуственото намаляване на леглата, намалява и възможността за приходи, бюджетът на болницата се орязва допълнително. Не бива да се забравя, че освен основната дейност на тези общински здравни заведения - лечението на болни, те имат и сериозна социална роля, която големите болници не могат да изпълняват.

Давам пример със случай отпреди няколко часа: пострадал при катастрофа е докаран като пациент в Спешната помощ. На рентгеновата снимка са установени три счупени ребра. Пациентът е без здравни осигуровки, но с тази диагноза няма начин да бъде пуснат от болницата, трябва да остане за адекватно наблюдение. Тоест, не мога да го пусна да си ходи вкъщи, а в същото време никоя болница няма да го приеме без осигуровки. Оставям го за наблюдение при нас, но за това болницата не получава пари. Втори пример. Бременна без здравни осигуровки (пак социален ангажимент на общинска болница), в хода на бременността й се появяват проблеми и трябва да я приемем в АГ-отделението, въпреки че няма да ни бъде платено. За раждането на неосигурени жени плаща държавата, но ако по времето на бременността жената без осигуровки трябва да бъде хоспитализирана, не се плаща нищо на болницата или пациентката трябва да плати от джоба си. Именно това е тънката граница между социалната функция на една общинска болница и финансовата страна на нещата. Оттук нататък проблемът е, че с този недостиг на приходи все по-голяма става ролята на съответната община в издръжката на малките болници.

- Разбира се, че приемам такава идея. Малкото общинско лечебно заведение освен здравните и социалните си ангажименти към населението на съответната община или общини, трябва да бъде защитено. Защото на нас ни е трудно освен да отговорим на медицинските стандарти, но и да задържим медицинския персонал. В същото време да сме достатъчно адекватни по отношение на съвременна апаратура, на възможности за лечение на пациентите ни и пр. Например МБАЛ в Каварна е най-северната болница на България и обслужва населението на две общини, близо 21 хил. души, без да броим туристите и гостите. Оттук преминава трансграничният коридор България-Румъния. Като се има предвид и големият травматизъм по този път, свързан с коридора, не бива да бъде поставено под риск здравното обслужване. Да бъде закрита тази болница, означава да бъде оголена откъм медицинско обслужване сериозна част от България. Да не говорим, че трябва да сме конкурентоспособни на съседите.

- Трудно ни е, но няма да седнем да се вайкаме, а ще използваме всички възможности, ще търсим варианти, но е необходима и подкрепата на държавата. В момента болницата оцелява, защото общината увеличи бюджета й.

Основният проблем на болницата е липсата на травматологично отделение и непълната работа на хирургичното отделение. И там леглата от 15 са орязани на 5. Засега двама колеги хирурзи от Варна поемат следобедите в хирургията. Най-големият капитал на тази болница са лекарите, сестрите, акушерките, лаборантите. От юни заплатите на медицинските сестри в нашата болница са увеличени с по 100 лв. Парите са от дарения на големите земеделски производители в общината. Това бе договорено на среща с 12 земеделски производители на кмета Ставрева, с което тя изпълни едно от своите обещания. Необходимо е да върнем доверието на хората.

- Как ще го направите?

- Болницата разполага с много добри кадри, има и млади хора. Започнахме амбициозна програма за профилактика, която се провежда със съдействието на общината. През юни имаше безплатни профилактични прегледи за деца, за които поканихме детски нефролог и детски гастроентеролог. В началото на август отново колеги със сериозна професионална визитка ще направят профилактични прегледи за рак на гърдата с мамография и преглед от химиотерапевт. Планирахме прегледите да са в един ден, но тъй като желаещите са много, ще се проведат в два дни. През септември профилактичните прегледи ще са за рак на простатата. Засега това е възможността хората от Каварненска и Шабленска община да имат достъп до висококвалифицирана помощ за диагностициране на социално-значими болести, защото най-близките областни и университетски болници са на 60-80 км, а голяма част от хората нямат финансова възможност да стигнат до тях. Със съдействието на общината и лично на кмета Нина Ставрева планираме да участваме в европейски програми. А на 21 юли получихме дарение от Германия - напълно оборудвана линейка. Ще имаме възможност и за сключване на шефство с общинска болница в Германия. Смятам, че една от възможностите за малките общински болници е да сключват договори за сътрудничество и партньорство с големите университетски и областни клиники, за да може, от една страна, да се осигури по-адекватна медицинска квалификация за персонала, а от друга - качество на лечение на пациентите. Всичко това дава по-добра перспектива за малките болници.

- Болни са българите навсякъде, населението застарява. А когато дълги години една болница не работи адекватно и губи тонуса си, това се отразява и върху здравето на населението. А и всички тези реформи през последните 6-7 години направиха именно това с малките болници -обезкръвиха ги откъм персонал, затегнаха финансовата примка, възможностите за профилактика в малките населени места са сведени до минимум, а населението остана без достъп до медицинска помощ. Няма как хората да не боледуват повече.

- Не бяха малки. Трупани са от 2-3 години, а и декемврийската субсидия от общината за 2014 г. не е преведена. С встъпването си в длъжност поисках финансов одит, за да бъдат преразгледани неизгодните договори. Но не се оплаквам, през последните 2-3 месеца задълженията ни намаляха с 10 до 15%.