Характеристика на инвестиционния проект

2.2. Характеристика на инвестиционния проект:

2.2.1. Технологична схема

Отпадъците, които ще бъдат депонирани на разглежданото регионално депо са битовите, строителните и промишлените отпадъци от региона на 11^-те общини в Югозападна България, разположени по поречието на р.Струма и влизащи в сдружение “Струма”.

Транспортирането на отпадъците до регионалното депо ще се извършва с коли на фирми концесионери или общински фирми, които се занимават със събирането на битовите отпадъци в различните населени места и с коли на предприятията за промишлените отпадъци, съгласно изготвените от общините транспортни схеми, дадени в приложенията. Тъй като някои от общините са доста отдалечени от разглежданата площадка за регионално депо, то се предвижда изграждането на три претоварни станции. От тях до площадката на регионалното депо отпадъците ще се транспортират чрез метални контейнери, натоварени на големи транспортни камиони, собственост на регионалното депо. Транспортните разходи от претоварните площадки до площадката на депото ще бъдат включени в общите експлоатационни разходи за регионалното депо.

За обезвреждането на твърдите битови отпадъци от разглеждания регион е избрано изграждането на депо за отпадъци, отговарящо на всички съвременни изисквания за изграждане и експлоатация на депа. Предвидено е уплътняване на отпадъците с компактор и ежедневно запръстяване на работните участъци.

Предвижда се новопроектираното депо за битови, строителни и производствени отпадъци да се раздели на три клетки, като всяка клетка е един етап на реализация. Разгледани са два варианта на клетка 3. Площта на клетка 3 е по-голяма при ІІ вариант, от тази при І вариант.

Общото количество на депонираните отпадъци ще бъде 1860000m³ (І вариант) и 2027000m³ (ІІ вариант). Периодът на експлоатация ще бъде съответно 14 или 15 години.

Извършени са изследвания на битовите отпадъци от гр.Благоевград, съгласно които съставът им е както следва: пластмаси – 5,0%; хартия и картон – 10,0%; стъкло – 2,0%; метали - 2,5%; текстил – 2,0%; гума и кожи – 2,0%; хранителни, градински и др. – 40,0%; керамични и др. строителни - 1,7% и други – 36,0%. Поради липса на други изследвания този състав се приема като среден състав на отпадъците, депонирани на регионалното депо.

За нормалната експлоатация на депото ще бъде изграден стопански двор със следните сгради и съоръжения:

- административна сграда;

- контролно-пропускателен пункт (КПП) с 2 автоматични кантара;

- автомивка;

- трафопост;

- сграда за дизелов агрегат;

- резервоар за вода с обем 100m³;

- гараж с работилница и склад;

- инсталация за биогаз;

- площадка за компактор;

- сграда за сепариране;

- две площадки за материали с площ 300m² и 1200m².

Общата площ на стопанския двор ще бъде 11232m².

В процеса на експлоатация на депото се предвижда използването на следната механизация:

а) компактор или булдозер – за уплътняване на отпадъците Има предвидена площадка за паркиране в стопанския двор;

б) самосвал - предвижда се за постоянно ползване на депото. Има предвидена гаражна клетка в стопанския двор;

в) булдозер, който ще работи и като багер - използва се за уплътняване на отпадъците и за земни работи. Има предвидена гаражна клетка в стопанския двор.

1. Вертикална планировка

Преди да се положи долния изолиращ екран на депото по дъното и откосите на клетките, е необходимо да се направи подготовка на терена, която включва изсичане на дървета и храсти, отнемане на повърхностния хумусен слой с дебелина 0,50m и вертикална планировка на дъното. Вертикалната планировка на дъното на депото представлява оформяне на дъното с проектните надлъжни и напречни наклони, депониране на излишните земни маси и на хумуса върху определените за целта терени в района на трета клетка или извън депото.

2. Изолация на дъното и склоновете на клетките на депото

Основата на депото е характеризирана като благоприятна. Тя е изградена от три разновидности прахови глини (тъмнокафява, сивобежова глина и ръждивочервена), глина смесена със средни до дребни чакъли, пясък с дребни до средни чакъли, с глинест запълнител. С оглед спазване на нормативите и Европейските изисквания за опазване на околната среда, се предвижда полагане на:

- изолация с пласт от глина с дебелина 0,50m с Кф  10^-9m/s. Ако не се намери кариера за такава глина, ще се използуват изкопаните прахови глини, примесени с бентонит;

- геомембрана от високоплътен полиетилен (HDPE) с дебелина 2mm;

- геотекстил – 700 до 1000gr/m² - за предпазване на геомембраната. Разгледан е и вариант за заменяне на геотекстила с пласт от пясък с дебелина 10cm.

3. Дренаж за събиране на инфилтрираните води в тялото на депото

За събиране и отвеждане на инфилтриралите води в тялото на депото, върху изолацията на дъното се полага дренажна система. Тя ще се състои от площен дренаж от промита баластра (коефициент на филтрация ³1,10^-3m/s и зърнометричен състав на материала 16-32mm) по цялото дъно, събирателни дренажни тръбопроводи и отвеждащ колектор. Дренажните тръби ще бъдат изпълнени от високоплътен полиетилен с диаметър Ф315, перфорирани с отвори 6/22mm, а отвеждането на инфилтрата извън депото ще става със същия вид тръби, но без отвори. Във всяка клетка ще се изградят по 2 ревизионни шахти (РШ) за контрол и промиване на дренажа. Върху дренажните тръби ще се изпълни дренажна призма от промита баластра.

4. Инфилтрат, образуван в тялото на депото

Предвижда се количеството на инфилтрата да бъде 1,7l/s или 147m³/d.

Замърсяването на инфилтрираните в тялото на депото води е определено въз основа на направени проучвания за качеството на инфилтрата от подобни по големина депа за битови отпадъци.

Изискванията на Наредба №7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ бр.98/2000г.) са следните:

БПК₅ 400mg/l

ХПК 700mg/l

NH₃-N 35mg/l

НВ 200mg/l

рН 6,5-9,0

Тези изисквания показват, че обикновените методи за механично и физико-химично пречистване на инфилтрата не са достатъчни за постигане на изискваните показатели. Инфилтратът от депата за битови отпадъци има високо съдържание на органични вещества и амонячен азот.

Инфилтратът от депото ще се събира в предвидените шахти, от където ще се отвежда чрез общ отвеждащ колектор извън тялото на депото. Предвидени са два начина за третиране на инфилтрата:

- І вариант: посредством локална ПСОВ (за механично пречистване и непълно биохимично обработване) с последващо отвеждане до градската канализация на гр.Кочериново за окончателно пречистване в градска пречиствателна станция. Дължината на тласкателя, отвеждащ водата до канализацията на гр.Кочериново, ще бъде 3100m и ще се изпълни от РVС тръби Ф150mm;

- ІІ вариант: посредством локална ПСОВ (за механично пречистване и непълно биохимично обработване и биологично допречистване в растителна среда с подземна система за пренасяне на отточните води) с последващо заустване в дерето.

5. Изграждане на преградни диги

Предвижда се да се изградят диги със средна височина от 2 до 3m:

- околовръстна дига - по нейното било минава експлоатационен път №1;

- междинни диги – отделят клетките една от друга.

6. Биогаз

Предвижда се изграждане на система за събиране на биогаза, която да отведе извън депото образувалите се при разграждането на отпадъците газове - основно метан, въглероден диоксид, водород и азот. Газоотвеждащата система се състои от газоотвеждащи кладенци, свързани помежду си и дренаж. Изграждането на вертикалните газоотвеждащи кладенци се предвижда да става паралелно с експлоатацията на депото, като започне след полагането на първия слой отпадъци, съгласно Наредба№13/1998г. Дренажът е от чакъл с d=16-32mm, с дебелина на слоя 0,50m и с газоотвеждащи тръби Ф50, монтирани в чакъления слой на горния изолиращ екран за събиране на биогаза и отвеждането му в кладенците.

Очакваното количество на биогаза е 400m³/tonе waste/year. По време на експлоатацията на депото ще може да бъде измерено истинското количество и качество на биогаза и ще бъде възможно да се изгради необходимото съоръжение за неговото изгаряне или оползотворяване.

7. Ограда

Предвижда се да се изгради охранителна ограда от метална мрежа на метални колове, като на подхода към депото се поставя метална врата. Оградата ще бъде с дължина 2015m.

8. Пътни връзки

Разработени са два варианта за довеждащ път до депото:

- І вариант - използва се съществуващия път черен път от с.Смочево до площадката, като се предвижда да се реконструира посредством подсилване на настилките. Разгледани са два подварианта на пътя в района на стопанския двор на бившето ТКЗС на с.Смочево в участък от около 660m. При единия пътят минава извън регулацията на с.Смочево, а при втория е в регулацията и минава между къщите на селото и стопанския двор. Дължината на довеждащия път и при двата подварианта възлиза на около 5300m;

- ІІ вариант - предвижда се изграждане на довеждащ път, който е отклонение от главен път Е-79 Дупница - Благоевград. Дължината на довеждащия път ще бъде 3637m. Новопроектираният път ще преминава чрез мостово съоръжение над водните обекти в разглеждания район.

Вътрешните пътища се състоят от постоянни пътища, обслужващи дейностите на депото по времето на експлоатация и след закриването му и временни пътища, осигуряващи достъп на сметовозните коли от експлоатационен път №1 до всяка клетка.

Постоянните пътища са:

- експлоатационен път №1 – обслужва експлоатацията на депото и е разположен върху дигите около трите клетки. Пътят е асфалтиран, с дължина 1837m и ширина 7m. Източната му част (282m) е с ширина 9m и е покрита с трошенокаменна настилка, тъй като ще се използва за придвижване на компактора/булдозера;

- експлоатационен път №2 - път до пречиствателната станция на депото. Той е разклонение от довеждащия до депото път и има дължина 260m.

Временните пътища осигуряват достъп на сметовозните коли от експлоатационен път №1 до всяка клетка.

9. Дневен работен участък

Площта на дневния работен участък е изчислена въз основа на очакваното дневно количество отпадъци, което ще бъде депонирано в клетката при очакваната степен на уплътнение на отпадъците (3 пъти чрез компактор) и при приета височина на работния участък 1,80m.

Площта на дневния работен участък е изчислена от 195m² (за първата година на експлоатация) до 222m² (за последната година на експлоатация).

10. Количество на земните почви, необходими за покриването на дневния работен участък

Необходимото количество земни почви за ежедневното запръстяване на дневния работен участък е определено въз основа на площта на дневния работен участък и дебелината на слоя земни почви, която е 0,20m. Количеството на земните почви е от 39 до 44m³/d.

Необходимото количество земни почви за запръстяване ще бъдат доставени от депонираните на площадката земни почви при изпълнението на вертикалната планировка на клетките на депото.

Експлоатация на депото:

1. Процес на експлоатация

Процесът на експлоатация на депото включва ежедневно запълване на работния участък с пластове отпадъци, с дебелина 20сm, докато общата височина на отпадъците в работния участък достигне 1,80m. Върху всеки работен участък отпадъци се полага слой от пръст с дебелина 20сm. Запълването ще започне от клетка 1, която е най-отдалечена и най-висока. Пласт от отпадъци с дебелина около 1,80m ще бъде положен първо върху площта на цялата клетка като ще покрие напълно дренажната система. Отпадъците ще бъдат докарани и натрупани върху дъното на клетката чрез камиони. Разстилането им ще стане чрез булдозер, който ще ги оформи на пластове за по-лесното им уплътняване чрез компактора. При оформянето на първия пласт механизацията трябва да се движи само отгоре върху отпадъците, така че да не се повреди положения долен изолационен екран на депото. Също така не трябва да се допуска отпадъците в първия пласт да съдържат опасни за покритието на долния екран и склоновете на дигите материали, като големи късове отпадъци с остри ръбове. Този вид отпадъци трябва да се раздробят на късове с по-малки размери преди депонирането им. Разделителните слоеве пръст от 20сm, полагани върху всеки работен участък от 1,80m, са предвидени за ограничаване на разпръскването на отпадъците, намаляване възможността за случайното им запалване, предотвратяване появяването на неприятни миризми и др. Наклонът на работния участък не трябва да надвишава 1:3. След полагането на първия пласт отпадъци може да започне изграждането на газовите кладенци. Те ще се надзиждат с нарастване на пластовете на отпадъците в работната клетка на депото. При достигане на проектната кота на запълване на клетката ще се започне изграждането на горния изолационен екран на депото. Временният откос, върху който ще се натрупват отпадъците от всяка следваща клетка върху предишната ще бъде покрит временно с изолационни слоеве от геотекстил, бентонит и 20сm земна почва. Земната почва може да бъде заменена със строителни отпадъци, ако има подходящи такива. Наклонът на временния откос между две клетки е 1:3.

Системата за мониторинг ще бъде изготвена в съответствие с програмата за управление на отпадъците.

Предвижда се изграждане на 3бр. сондажи за наблюдение на подпочвените води, един преди депото (в стопанския двор) и два след депото по посока на естествения поток на подземните води (близо до площадката на пречиствателната станция за инфилтрат от депото и до довеждащ път – ІІ вариант).

2. Рекултивация на депото

След окончателното запълване на депото с отпадъци се предвижда да се извърши техническа и биологическа рекултивация.

Техническата рекултивация ще се извърши съгласно изискванията на Наредба №13/1998г. за полагане на горен изолационен екран. Въз основа на нея тя е с дебелина 2,50m и включва следните пластове след последния покриващ слой:

- газов дренаж от чакъл с Н=0,50m за отвеждане на биогаза и събирателни газоотвеждащи тръби;

- два пласта глина с Н=0,25m за запечатка на депото, за да го защити от проникване на повърхностни води, както и да служи за бариера срещу газовите емисии;

- слой от промита баластра за дренаж с Н=0,50m за събиране и отвеждане на повърхностни води;

- земна почва с Н=0,70m за рекултивация;

- хумус с Н=0,30m.

Биологическата рекултивация предвижда засаждане на храстовидна и тревиста растителност с плитка коренова система върху хоризонталната част на депото.

След окончателното закриване на депото, съоръженията, които не са необходими за осъществяването на контролните функции за следене на наблюдаваните параметри, ще бъдат демонтирани. В стопанския двор се демонтират кантарът, автомивката, оборудването на техническата работилница към гаража, както и временните пътища и площадки. Остава да функционира ПСОВ за инфилтрат.


Претоварни станции:

За намаляване на транспортните разходи на отдалечените от депото общини ще бъдат изградени три претоварни станции на предварително определени за целта площадки. За броя и местоположението на претоварните станции е направен технико-икономически анализ в прединвестиционното проучване. Като икономически най-изгодно е прието изграждането на три претоварни станции – една в община Кюстендил (Горна Гращица), обслужваща общини Кюстендил, Невестино и Трекляно, втората в община Дупница, обслужваща общини Дупница и Сапарева баня и третата в община Благоевград, обслужваща общини Благоевград и Симитли.

Всяка една от площадките на претоварните станции ще има площ около 10dka. За нормалната експлоатация на всяка претоварна станция ще бъдат изградени следните сгради и съоръжения:

- контролно-пропускателен пункт (КПП) с автоматичен кантар;

- сграда на претоварната станция с преса за уплътняване на отпадъците;

- паркинг;

- площадки за разполагане на 25бр. метални контейнери, всеки по 30m³;

- площадка за компост (по желание на общините);

- малка пречиствателна станция за замърсените отпадъчни води;

- каломаслозадържател за дъждовните води от площадките и пътищата.

Претоварната станция представлява средна по големина сграда. Сметовозните коли от общините при влизането си на площадката преминават през кантар, който измерва теглото на отпадъците. Това е необходимо, за да се определи общото количество на отпадъците, постъпили в претоварната станция. Сметовозните коли влизат в сградата на претоварната станция до приемната зона, където разтоварват отпадъците. От там отпадъците се поемат от пресата за уплътняване, която е разположена в сградата. Уплътнените отпадъци се събират в метални контейнери с капацитет 30m³, които се извозват до регионалното депо за отпадъци, където се изпразват. Степента на уплътняване на отпадъците е 4:1 (т.е. всеки един контейнер може да събере 120m³ неуплътнени отпадъци). При изпразването на контейнерите на площадката на регионалното депо за отпадъци, уплътнените отпадъци “разбухват” и уплътнението им намалява до 2:1. Не се разрешава престояването на отпадъците на площадката на претоварната станция за дълго време. При нормален режим на работа отпадъците се уплътняват, насипват се в контейнерите и се извозват от площадката колкото е възможно по-бързо, за да се сведе до минимум негативното влияние върху околната среда. Този цикъл обикновено трае до няколко часа, въпреки че претоварната станция ще бъде проектирана така, че да може да осигури време от два дни за складиране на отпадъците в приемната зона в случай на авария на пресата за уплътнение на отпадъците.

Претоварната станция в община Благоевград ще бъде най-голямата за региона, с капацитет около 190000m³ отпадъци годишно за края на експлоатационния период, обслужвайки общините Благоевград и Симитли. Тя ще работи 7 дни от седмицата. Останалите две претоварни станции и регионалното депо за отпадъци ще работят 5 дни в седмицата, което налага претоварната станция в община Благоевград временно да съхранява уплътнените отпадъци в запечатани контейнери на площадката. Предвидена е и голяма по площ площадка (60/20m) за компост, при желание на общините за обработка на отпадъците и получаване на компост от тях.

Замърсените води от претоварната станция и битово-фекалните отпадъчни води от сградите ще бъдат събирани и пречиствани в малка пречиствателна станция до необходимата степен, позволяваща заустването им в подходящ локален водоприемник.

Дъждовните води от площадките и пътищата, които могат да бъдат замърсени от евентуални течове на бензини и масла от превозните средства ще бъдат събирани и пречиствани в каломаслозадържател, преди заустването им в подходящ локален водоприемник.

Пречистените отпадъчни води трябва да отговарят на Наредба №6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, а именно:

БПК₅ - 25мг/л

ХПК – 125мг/л

НВ - 60мг/л

2.2.2. Основни суровини и материали;

Основните суровини и материали за изграждането на регионалното депо са:

- глина за основа;

- глина за диги;

- баластра за дренаж дъно;

- геомембрана HDPE с дебелина 2mm;

- геотекстил 700-1000gr/m³;

- свързани (земни) почви за ежедневно запръстяване.

По време на строителството ще са необходими следните материали: 53000m³ глина, 53000m³ промита баластра и 26000m³ баластра. Необходимото количество геомембрана HDPE и геотекстил е съответно по около 145000m² за всеки материал. По време на експлоатацията ще са необходими средно около 15000m³/yr свързани (земни) почви за запръстяване на отпадъците.

В прединвестиционното проучване не са изяснени необходимите суровини и материали за изграждането на претоварните станции. Това задължително трябва да се направи в следващата фаза на проектиране.

2.2.3. Природни ресурси и енергийни източници (вид, количество, запаси, ресурси, годишно потребление);

При изграждането на депото ще бъдат използвани следните природни ресурси: свързани (земни) почви, глина, промита баластра и баластра.

Необходимите количества са съответно: 53000m³ глина, 53000m³ промита баластра, 26000m³ баластра и 15000m³/yr свързани (земни) почви за запръстяване на отпадъците.

Кариерата за глина се намира в околността на с.Падеж, на 10km от гр.Благоевград. За находището има изготвен геоложки доклад, съгласно който запасите от глина надхвърлят 1,1млн.куб.метра. Запасите са утвърдени от Държавната комисия по запасите за глина на 28.07.1982г. До площадката на регионалното депо разстоянието е 20km. Необходимо е да бъдат направени по-детайлни изследвания на повече от един брой проби от глината в кариерата, за да се определи дали тя удовлетворява нормативните изисквания за изграждане на долен изолационен екран на депото. Представеното изследване на 1 брой проба не отговаря на нормативните изисквания.

Необходимите количества промита баластра и пясък ще се доставят от Пресевна инсталация за добив на инертни материали, разположена в землището на гр.Кочериново и собственост на фирма “БИСТРИЦА”ООД, гр.Благоевград. Фирмата има получена концесия за добив на инертни материали в находище “Кочериново”. Запасите от баластра са 1,7млн.куб.метра, съгласно изготвения геоложки доклад. Разстоянието до регионалното депо за твърди битови отпадъци е 5km. Пътят е в много добро състояние.

Необходимото количество земни почви за запръстяване ще бъдат взети от депонираните на площадката земни почви при изпълнението на вертикалната планировка на клетките на депото.

На предлаганата площадка липсва довеждаща инфраструктура – водопровод, канализация и електропровод.

Външното ел.захранване на площадката на регионалното депо ще се осъществи от съществуващата въздушна линия 20kV, захранваща трафопост “Мурсалево-1” чрез силова кабелна линия 20kV, въздушна линия 20kV и изграждане на мачтов (открит) трафопост 100kVA-20/0,4/0,231kV на специална площадка. В началото на силовата кабелна линия ще се монтира разеденител за открит монтаж за оперативни превключвания на линията. За предпазване от пренапрежения в началото и в края на силовата линия ще се монтират вентилни отводи. За предпазване на въздушно-кабелната линия от къси съединения ще се разчита на бързодействащите защити при източника на ел.енергия. Всички стоманорешетъчни стълбове ще бъдат заземени. Земно-изкопните работи трябва да се извършат така, че да не се увеличават ерозийните процеси на почвите. Просеките трябва да се съгласуват с горското стопанство и РИОСВ.

Необходимото количество електроенергия, според прединвестиционното проучване, ще бъде:

- за стопанския двор – 124kW инсталирана и 73kW работна мощност;

- за пречиствателната станция и помпите - 180kW инсталирана и 140kW работна мощност.

Захранването с питейна вода на площадката на регионалното депо ще се осъществи от външен водопровод на водоснабдителна група “Робовица”. Като най-удачно място за водовземане, от фирма “Водоснабдяване и канализация”ООД гр.Кюстендил е посочен участъка между ОШ под с.Смочево и с.Мурсалево. Водопроводът е изпълнен от АЦ тръби с Ф150, а водното количество варира в границите на Q_min=3l/sQ_max15l/s. Разстоянието от цитираната ОШ (облекчителна шахта) до стопанския двор на депото е около 3,1km.

Необходимото количество вода, според прединвестиционното проучване, ще бъде:

- питейна вода – 405 l/d=148m³/yr;

- промишлена вода – 44m³/d=16060m³/yr;

- вода за противопожарни нужди – 36m³/d при нужда от пожар.

В прединвестиционното проучване не е изяснено необходимото количество и вида на природните ресурси, необходими за изграждането и експлоатацията на претоварните станции. Това задължително трябва да се направи в следващата фаза на проектиране.

Претоварната станция в община Кюстендил (с.Горна Гращица) може да бъде захранена с ел.енергия от минаващия през площадката електропровод 20kV. Няма данни за наличие на водопровод за питейна вода в близост до площадката. Трябва да бъдат направени изчисления за необходимото количество питейна вода и ел.енергия за бъдещата претоварна станция и да бъдат взети разрешения от съответните органи за разрешеното количество и мястото за захранване с питейна вода и ел.енергия.

Площадката в община Дупница (м.Злево), която представлява съществуващо сметище на общината, е захранена с вода и електричество. Трябва да бъдат направени изчисления за необходимото количество вода и ел.енергия за бъдещата претоварна станция и да се прецени необходимо ли е изграждането на нови връзки за захранване с питейна вода и ел.енергия или могат да бъдат използвани съществуващите такива. Трябва да бъдат взети разрешения от съответните органи за разрешеното количество и мястото на взимане на питейна вода и ел.енергия.

За претоварната станция в община Благоевград (м.Церовско дере) има възможност за захранване на площадката от съществуващите мрежи с водопровод и ел.захранване. Трябва да бъдат взети разрешения от съответните органи за разрешеното количество и мястото на взимане на питейна вода и ел.енергия.

2.2.4. Обща необходима площ (дка, земеделска или земя в горски фонд, категория, етапи на усвояване; близост до защитени територии);

Общата площ, определена в прединвестиционното проучване за изграждане на регионално депо за отпадъци, е 160dka.

Площадката, определена от Община Кочериново за регионално депо за отпадъци, представлява земеделска земя – нива. Според представената скица имотът е с номер 000030 и има площ 151,386dka. Категорията на земята е шеста.

Първоначално от общината е била отредена площадка с площ 82dka, която в по-голямата си част е попадала в зоната, по-малка от 1000m до с.Мурсалево. Това е довело до преместване и разширяване на площадката на юг и югоизток върху терени, които са частна собственост. Вече приключи процедурата на замяна на частните терени с ниви, собственост на общината в същото землище и теренът на площадката стана изцяло общинска собственост. Не е извършено закупуване или замяна на два терена в западната част на площадката, които попадат в горския фонд, но са частна собственост. Новата площадка има площ 151,386dka, което е по-малко от определена в инвестиционното проучване площ на депото от 160dka. В следващата фаза на проектиране е необходимо площта на регионалното депо да бъде съобразена с тази на отредената от общината площадка или да бъдат закупени и двата частни терена от горския фонд. Също така е необходимо да се извърши промяна на предназначението на земята.

В непосредствена близост до разглежданата площадка за регионално депо за отпадъци няма защитени територии.

В по-голям обхват в разглеждания район се намират две защитени територии - национален парк “Рила” и природен парк “Рилски манастир”.

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Със заповед №РД-310/26.06.2000г. на МОСВ, (ДВ, бр.56/2000г.), част от народен парк "Рила", с площ 27370,7ha е прекатегоризирана в природен парк "Рилски манастир". Природният парк обхваща площи в горския фонд от община Рила, област Кюстендил, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир от 1990г., с площ 14370,7ha, както и високопланинските пасища и ливади от община Рила, област Кюстендил, с обща площ 13000ha. Резерват "Риломанастирска гора", попадащ в границите на природния парк, запазва своя режим.

Със заповед №РД-396/15.10.1999г. на МОСВ, (ДВ, бр.44/2000г.), народен парк "Рила" е прекатегоризиран в национален парк "Рила". Намалена е площта на национален парк "Рила" на 81046,0ha. В общата площ на парка влиза площта на резерватите, включени в него.

Най-близките разстояния от разглежданата площадка до народен парк "Рила" и природен парк "Рилски манастир" са съответно 12,5km и 11km. Изграждането на регионалното депо за отпадъци на разглежданата площадка е на значително разстояние от защитените територии и няма по никакъв начин да повлияе на ценните растителни и животински съобщества в тях, както и да се запази голямото разнообразие и красотата на местата, подходящи за туризъм.

Общата площ, необходима за изграждане на една претоварна станция, възлиза на около 10dka.

Площадката, определена за претоварна станция на Община Кюстендил е разположена на 12km от града, в местността “Слабеславица”, в землището на с.Горна Гращица. Площта на имота е 185,95dka. Категорията на земята е девета.

Върху имота има ограничения във връзка с преминаване на електропровод 20kV, като на 10m от двете страни до крайните проводници или на 11m от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност.

На територията на община Кюстендил се намират следните защитени природни обекти:

• 
  Резерват “Църна река” – намира се в землището на с.Сажденик на площ 285,3ha, от които 85,2ha горски фонд и 173,1ha земеделски фонд;
  
• 
  Природна забележителност “Скакавишки водопад” - намира се в землището на с.Полска Скакавица на площ 0,1ha земеделски фонд;
  
• 
  Природна забележителност “Ючбунар – група секвои” - намира се в землището на с.Богослов на площ 0,2ha горски фонд;
  
• 
  Природна забележителност “Вековна букова гора” - намира се в землището на с.Граница до манастира “Св.Лука” и обхваща залесена площ от 1,2ha.
  

Разглежданата площадка за претоварна станция не се намира в близост до цитираните защитени природни обекти, намиращи се на територията на община Кюстендил и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху тях.

Площадката, определена за претоварна станция на Община Дупница е разположена на 1,5km (въздушно разстояние) и 7km (транспортно разстояние) от града, в местността “Злево”, в землището на гр.Дупница. Площадката представлява съществуващо депо за ТБО на общината. Площта на имота е 21,921dka. Категорията на земята е четвърта.

В северната част на площадката преминава електропровод 110kV, като на 20m от двете страни на крайните проводници или на 24m от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност.

Част от територията на община Дупница попада в НП “Рила”, в обхвата на който попадат резерватите “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Риломанастирска гора” и “Скакавица” с обща площ 19898,6ha.

Най-близко разположеният до гр.Дупница резерват е “Скакавица”, разположен в землището на гр.Сапарева баня. В него се охранява вековен девствен, предимно беломуров, горски масив.

Разглежданата площадка за претоварна станция не се намира в близост до резервата (разстоянието е повече от 20km) и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху него.

Площадката, определена за претоварна станция на Община Благоевград се намира в местността “Церовско дере” (“Емешен”), в землището на с.Церово. Площта на имота е 20,545dka. Категорията на земята е девета. Разположена е на 9km от гр.Благоевград и на 13km от гр.Симитли.

Върху имота има ограничения във връзка с преминаване на електропровод 20kV (на 11m от оста му не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност) и преминаване на главна водопроводна мрежа (над водопровода и на 3m от двете му страни се забранява разполагането на трайни и временни постройки и трайни насаждения).

Най-близко разположеният до гр.Благоевград резерват е “Парангалица” с площ 15,07km², който се намира на разстояние 25km източно от града, в обхвата на НП “Рила”. Резерватът “Парангалица” е интегрална част от международна мрежа на биосферни резервати, включени в програмата на МАБ – Човек и биосфера на ЮНЕСКО. Създаден е, за да се запази един природен комплекс от девствени смърчови и елови гори с възраст над 250г., както и богата фауна – елени, сърни, мечки и глухари.

Разглежданата площадка за претоварна станция на община Благоевград се намира на разстояние 25km от разглеждания резерват и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху него.

2.2.5. Социален ефект (заетост на работната ръка, обществено необходимост, социални ползи), рискови работни места, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Социалният ефект от построяването на регионално депо за отпадъци от общините Благоевград, Симитли, Кюстендил, Дупница, Кочериново, Бобошево, Рила, Сапарева баня, Бобовдол, Невестино и Трекляно се състои в осигуряване на по-здравословни условия на живот за живеещите в изброените общини граждани и в осигуряването на работна ръка за строителството и експлоатация на депото.

Изграждането на съвременни регионални депа за битовите и промишлените отпадъците на общините ще намали и постепенно елиминира старите замърсявания, които представляват пряк и косвен риск за околната среда и човешкото здраве. В следствие на несъвършената организация по събиране, транспортиране и депониране на битовите отпадъци, неефективния контрол по управлението им и недостатъчното гражданско съзнание са се създали предпоставки за образуване на криминални замърсявания с отпадъци. Такива замърсени терени съществуват в близост до всички по-големи населени места в разглеждания регион. Тези нерегламентирани сметища нарушават ландшафта, излъчват неприятни миризми и представляват източник на зарази, замърсяват почвата и водните течения. Построяването на регионално депо за отпадъци, което отговаря на всички съвременни изисквания и е в съответствие с нормативната база на страната, ще даде възможност за избягване на създаването на нови нерегламентирани сметища, почистване и ликвидиране на старите замърсявания и значително намаляване на риска за населението в общините от региона. Изграждането на депото не само ще даде възможност да се елиминират непосредствените заплахи, но и ще намали риска от създаване на възможни заплахи в бъдеще. Това дава възможност за постигане на дългосрочен ефект за населението и възстановяване на екосистемите в региона.

По време на експлоатацията на регионалното депо на него ще работят 10 души.

Изграждането на претоварните станции представлява неразделна част от изграждането на регионалното депо за отпадъци. Те осигуряват връзката между общинските програми за управление на отпадъците и регионалното депо за депонирането им, като намаляват транспортните разходи на общините и подобряват качеството на транспортиране на отпадъците, като с това намаляват значително вредното въздействие върху околната среда в региона.

По време на експлоатацията на претоварните станции, във всяка една от тях ще работят по 5 души.

В Наредба №13/1998г., Раздел ІІІ са представени основните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Необходимо е да се имат предвид хармонизираните Европейски директиви в Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използуване на работното оборудване (ДВ бр.88/1999г.) и Наредба №3 за специалното работно облекло и лични предпазни средства (ДВ бр.46/2001г.).

Каталог: ovos

Изтегляне 2.84 Mb.

Сподели с приятели: