Повърхностни и подземни води

3.2. Повърхностни и подземни води:

3.2.1. Характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води;

Хидрогеоложките условия в района на проектираното депо се характеризират с подземни пукнатинни води предимно в зоната на аеарация на докамбрийските скали, разкриващи се в оградните планини, и с порови води в песъчливо-чакълестите разновидности всред отложенията на неогена и кватернера.

В Бараковската свита на неогена очевидно е формиран слабо водообилен водоносен комплекс с безнапорен характер над нивото на местния ерозионен базис. Подхранването му се осъществява основно от инфилтрация на атмосферни валежи, от склонови повърхностни води и от водонаситени делувиално-пролувиални образувания в подножието на планинския масив. Водата е студена и с малка минерализация. Статичното ниво на комплекса в обсега на третираната площадка е на дълбочина повече от 30m, приблизително около нивилетата на деретата, които я ограничават от изток и запад. По техните склонове не са картирани изворни води, но не изключено наличието на такива с временен характер, проявяващи се обикновено при интензивни валежи.

Най-значителни акумулатори на подземни води са заливната и ниската надзаливна тераса на р.Струма и Рилска река. В тях са формирани безнапорни подземни потоци от пресни води с минерализация 300-500mg/ℓ и сложен състав. Те нямат отношение към разглежданата площадка.

Хидрогеоложките условия в района на обекта, попадащ в Крайщидния район на Междинната област, се обуславят от Земенския карстов басейн и подземните води в палеогенските, плиоценските и кватернерните отложения в Кюстендилската котловина.

Земенският карстов басейн представлява значително разломен моноклинорий с второразрядни пликативни структури. Колектор на подземните води са окарстените варовици и доломити на средния и горния триас, обхващащи южния склон на Конявската планина и достигащи на югозапад до границата със Сърбия. В тях е формиран карстов поток, който се екранира от гранитен масив при с.Шипочино и с.Ръждавица и от палеогенски и неогенски отложения от с.Коняво до с.Горна Козница. Подхранването на басейна е от инфилтриращи се валежи и понирани овражни води. Дренира се чрез множество високодебитни извори, от които най-близко до разглежданата площадка са тези при с.Горна Гращица с дебит от 35 до 90ℓ/s и южно от с.Катрище с минимален дебит 34ℓ/s. Карстовата вода е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева с минерализация 300-490mg/ℓ (Антонов Хр., Д. Данчев, 1980).

Термална вода от скалната подложка на Кюстендилската котловина насища залягащите над нея палеогенските конгломерати и пясъчници и по разлом се дренира при гр.Кюстендил. Тя е хидрокарбонатно-сулфатно-натриева с температура 75^оС и минерализация 670mg/ℓ. Дебитът на извора е 40-42ℓ/s.

В отложенията на неогена са акумулирани напорни подземни води, които формират подвъглищен и надвъглищен водоносни комплекси с ниски филтрационни свойства. Дренират се предимно в Кюстендилския въглищен басейн чрез самоизливащи се сондажи с малък дебит до 0,5ℓ/s и водни пробиви в минните изработки. Водата е хидрокарбонатно-натриева с минерализация от 500 до 1300mg/ℓ.

В алувиалните образувания на р.Струма и нейните притоци, изграждащи ниска заливна и висока незаливна тераса, е формиран общ безнапорен подземен поток. Подхранва се от инфилтрация на валежни и поливни води, от р.Струма при високи водни стоежи и от нейните притоци. Дренира се предимно в р.Струма. Филтрационните свойства на пясъците и чакълите са променливи, но високи. Изразяват се с коефициент на филтрация в диапазона 30-250m/d и проводимост от 200 до 2000m²/d. Водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева с минерализация 370-840 mg/ℓ.

Самостоятелен водоносен хоризонт е обособен в пролувиалната ивица в подножието на Конявската планина. Подземният безнапорен поток е насочен на юг и се дренира от множество извори в периферията на наносните конуси. Общият им среден дебит е от 100 до 120ℓ/s. При с.Горна Гращица излизат няколко извора със сумарен дебит 12ℓ/s и 40ℓ/s - северно от селото. Подхранването на потока се осъществява главно от карстовия басейн, отчасти и от атмосферни валежи. Водата е хидрокарбонатно- калциева с минерализация 350-540 mg/ℓ.

В неогенските седименти, изграждащи земната основа на разглежданата площадка, с проучвателните сондажи до дълбочина 10m не е достигнато ниво на подземни води. На 50-200m западно от площадката, в дере на дълбочина 20-25m, са установени няколко малки извора с общ дебит 0,3-0,5ℓ/s, излизащи на контакта между алувиалните и пролувиалните наслаги. По химически състав водата е хидрокарбонатно- калциева със слабо алкална активна реакция (рН = 7,3), обща минерализация 537mg/ℓ и температура 11,5^оС. Съдържанието на всички изследвани показатели е под стойностите на екологичния праг по приложение №3 на “Наредба №1/07.07.200 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води”.

Хидрогеоложките условия в района на обекта, попадащ в Рилопиринскиа район на Рило-Родопската област, се обуславят от подземни води в докамбрийските и палеозойските скали и в палеогенските, неогенските и кватернерните отложения.

В обсега на регионалната напуканост на докамбрийските и палеозойските скали през зоната на аерация се инфилтрират атмосферни валежи, които водонасищат масива около и под местния ерозионен базис. Те се дренират от извори с малък дебит. Филтрационните свойства на шистите и диоритите са ниски. Водата е прясна, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева.

Палеогенските и неогенските отложения са слабо водоносни. Съдържат напорни, а над ерозионния базис и безнапорни пукнатинни и порни води. Те за пресни, предимно хидрокарбонатно-натриеви.

В алувиалните наслаги на р.Джерман от гр.Дупница до вливането й в р.Струма е формиран безнапорен подземен поток с широчина от 0,5 до 2,0km. Подхранва се от атмосферни валежи и повърхностни води от овражната мрежа. Дренира се в реката, с която е в хидравлична връзка. Водата е прясна със сложен химически състав – хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиева.

Североизточно от гр.Дупница, в едноименната котловина, в мощните кватернерни наносни конуси на реките Джерман, Джубрена, Отовица и Тополница, е формиран безнапорен подземен поток. Филтрационните свойства на песъчливо-чакълестия колектор, съдържащ слабо споени конгломерати, пясъчници и песъчливи глини, се изразяват със средна проводимост 300-400m²/d и коефициент на филтрация от 12 до 60-70m/d, на места и до 170m/d. Подхранването на потока се осъществява от атмосферни валежи и, главно, от реките, които при ниски стоежи изцяло губят водите си в него. Тази инфилтрираща се вода излиза на повърхността пред скалния праг в коритото на р.Джерман при гр.Дупница. По химически състав водата е хидрокарбонатно-сулфатно-калциево магнезиева с минерализация 200-400mg/ℓ. Не е защитена от повърхностно замърсяване (Антонов Хр., Д. Данчев, 1980 г).

Хидрогеоложките условия в обсега на разглежданата площадка не са проучвани. Характеризират се само с безнапорни подземни води в зоната на аерация. Подхранват се от атмосферни валежи и се дренират чрез извори с малък дебит. В близост до площадката се намира Ваниловото изворче, водата от което постъпва в Курт дере.
ІІ.3. Площадка за претоварна станция – община Благоевград

Хидрогеоложките условия на района на обекта, попадащ в Рилопиринския район на Рило-Родопската област, се обуславят от подземните води в докамбрийската скална подложка и в отложенията на неогена и кватернера.

В скалната подложка се съдържат пукнатинни води, които по дълбочина на движение са два вида: пресни студени с плитка циркулация и термални с дълбока циркулация.

Студените плитки води се формират от инфилтрация на атмосферни валежи през зоната на аерация в обсега на регионалната напуканост на скалите. Дренират се чрез извори с малък дебит. Водата е предимно хидрокарбонатно-сулфатно-натриева.

Термалните води с дълбока циркулация са свързани с тектонската разломеност на скалите. Водопроявленията им в разглеждания район, определян като Рилска водонапорна система в състава на Рило-Родопската област, са в наложените Благоевградски и Симитлийски грабен. От извори и сондажи при гр. Благоевград се дренират около 20ℓ/s с температура 57-60^оС, минерализация 800-1000mg/ℓ и сулфатно- хидрокарбонатно-натриев състав. Вода с аналогичен състав, минерализация 560mg/ℓ, температура 51-63^оС и дебит около 30ℓ/s се дренира и при гр.Симитли (Щерев К., и кол., 1971 г).

Неогенските отложения са слабо водоносни. В тях се съдържат напорни, а над ерозионния базис и безнапорни подземни води. Те са пресни, предимно хидрокарбонатно-калциеви.

В алувиалните наноси на реките Струма и Благоевградска Бистрица е формиран общ безнапорен подземен поток. Той се подхранва от атмосферни валежи и от повърхностните води в р.Благоевградска Бистрица и деретата, които се спускат от оградните планински вериги и се дренира в р.Струма. Водата е прясна, хидрокарбонатно-сулфатно-магнезиева с минерализация 300-500mg/ℓ. На редица места е замърсена главно от отпадъчни води от гр.Благоевград и от поливни води.

Аналогичен безнапорен подземен поток, с по-малък обхват и дебелина, е формиран и в обсега но Симитлийското поле.

В пролувиалните наносни конуси се формират временни безнапорни потоци с ограничен обхват. Те се подхранват от валежни води и се дренират в основата на склоновете чрез извори с малък дебит.

Хидрогеоложките условия в обсега на разглежданата площадка не са проучвани. Характеризират се само с безнапорни подземни води в зоната на аерация и в пролувиалните наслаги. Те са с непостоянен режим. Подхранват се от атмосферни валежи и се дренират чрез извори с малък дебит. Такъв има над площадката, който е бил каптиран за водопой на животни. Подземните води в пролувия са в пряка хидравлична връзка вода в дерето, до което се намира разглежданата площадка.

3.2.2. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водите във водните обекти, в т.ч. имисионно състояние на водите във водния обект преди и след мястото/местата на бъдещото заустване на отпадъчните води;

Разглежданата площадка за регионално депо за отпадъци е разположена между с.Мурсалево, с.Смочево и гр.Кочериново в средното поречие на р.Струма, в подножието на западните склонове на Рила планина.

Основната отводнителна система в района е р.Струма. Река Струма извира от планината Витоша и има дължина 290km. Площта на водосборния басейн на реката е 10797km². От изток р.Струма приема водите на р.Рилска. Редица по-малки реки и долове с променлив воден режим са формирали и продължават да натрупват до устията си наносни поройни конуси. Многогодишният среден модул на водния отток от високопланинските пояси на Рила планина (над 2000m) е най-голям – до 30-40 l/s.km². За р.Рилска при с.Пастра средния отточен модул (за периода 1948-1968г.) е определен на 28,6 l/s.km² или 900mm.

На около 1km южно от разглежданата площадка, през Сухото дере, преминава р.Крашевица, приток на р.Стума. Има изграден мост на главен път Е-79, със следните характеристики на дерето в участъка на моста:

- дължина 11km;

- среден наклон 5,2%;

- водосборната площ на дерето 14,3km²;

- количеството на високите води (с обезпеченост 1%) Q_1%max=14m³/s;

- максимална проводимост Q_{макс.пр.}=38,4m³/s.

За нуждите на новопроектирания път е необходимо да бъде изграден още един мост, като дерето на мястото на неговото изграждане има следните характеристики:

- дължина 4km;

- среден наклон 3%;

- водосборната площ на дерето 10,45km²;

- количеството на високите води (с обезпеченост 1%) Q_1%max=12m³/s;

- максимална проводимост Q_{макс.пр.}=56,4m³/s.

Замърсяването на р.Струма започва в горното й течение от промишлените и битово-фекалните отпадъчни води на гр.Перник и гр.Радомир. Замърсители са и притоците р.Джерман и р.Банщица (Кюстендилска), които се замърсяват от гр.Дупница и гр.Кюстендил. Силно замърсени участъци се формират след всички големи градове в поречието. По-значителни предприятия замърсители са "Топлофикация" гр.Перник, "Мини-Перник" ЕАД гр.Перник, "Стомана"АД гр.Перник, "Осогово" ЕАД с.Гърляно, ВиК ООД гр.Кюстендил, ТЕЦ Бобовдол, "Мина с.Брежани", "Георесурс"ЕООД гр.Симитли, Мина "Пирин" гр.Симитли, ТМСИ гр.Симитли, Мандра с.Елешница, "Бистрица"ЕООД гр.Благоевград, ТМСИ гр.Благоевград, "ЗВЕЗДА"ЕООД с.Елешница, "ЯВОР"АД гр.Петрич. Регистрирани са незначителни превишения по показатели неразтворени веществава, нитритен и амониев азот. При с.Крупник има постоянно завишение на показателя нитритен азот, което се дължи на включените отпадъчни води на гр.Благоевград чрез р.Благоевградска Бистрица, приемник на цялата градска канализация без каквото и да е пречистване. След гр.Петрич превишенията на ПДК се дължи на заустването на цялата градска канализация на гр.Петрич без каквото и да е пречистване в р.Струмешница.

При преминаването на реката през държавните граници, качеството на водата отговаря на проектната категория. Като цяло в поречието се проявява незначителна тенденция към подобряване на качеството на речните води. През 2000г. са регистрирани екстремни стойности на следните пунктове:

фосфати:

- р.Струмешница - с.Струмешница - 2.5mg/l,

- р.Джерман над гр.Сапарева баня - 407mg/l,

- р.Джерман преди вливането й в р. Струма - 1019mg/l,

- р.Струма при границата - 302mg/l;

- р.Джерман над гр.Сапарева баня - 5.8mg/l.

В табл.3.2.2-2 са представени показателите за емисионното състояние на р.Струма при с.Ръждавица (Пункт №121), р.Джерман преди вливане в р.Струма (Пункт №126) и р.Струма при с.Невестино (Пункт №299) за периода от 01.01.2001г. до 31.12.2002г. Данните са взети от протоколите за състоянието на повърхностните води от поречието на р.Струма на риосв гр.София и гр.Благоевград.

Данните за емисионното състояние на р.Струма в разглеждания участък показват, че реката е трайно замърсена с нитритен азот и неразтворени вещества и трайно се надвишава активната реакция на водата и в трите пункта. Това е в резултат на замърсяването на тези участъци на реката от населените места и промишлените предприятия.

Данните за емисионното състояние на р.Струма в разглеждания участък показват, че реката е трайно замърсена с неразтворени вещества и трайно се надвишава активната реакция на водата и в трите пункта. Това е в резултат на замърсяването на тези участъци на реката от населените места и промишлените предприятия. Има единични проби, които не отговарят на нормите за БПК₅, перманганатна окисляемост, разтворени вещества, амониев азот, нитритен азот, фосфати и желязо, но те са по-малко от 15% от пробонабиранията и не могат да се коментират като трайно превишаващи ПДК. Най-много превишения на нормите и екстремни замервания се наблюдават за повърхностните води на р.Треклянска преди заустването й в р.Струма.

Продължава тенденцията към подобряване и стабилизация на качеството на речните води според проектната категоризация въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделните показатели.

На следващите графики са показани данните за показателите на замърсеност на р.Струма за 1998г., 1999г. и 2000г.

Дебитът на р.Струма, измерен в станцията преди гр.Благоевград варира в границите на Q_min=2,33m³/sQ_max=32,1m³/s.

Замърсените отпадъчни води от разглежданото регионално депо няма да се заустват в р.Струма или в нейните притоци. Те ще бъдат пречистени до необходимата степен за заустване в градскатата канализация на гр.Кочериново.

За подобряване състоянието на р.Струма съгласно Националната програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ се предвижда построяване на ГПСОВ за гр.Благоевград (подобряване екологичното състояние на р.Благоевградска Бистрица), гр.Сандански (подобряване екологичното състояние на р.Санданска Бистрица), гр.Петрич (опазване чистотата на водите на р.Струма) и гр.Сапарева баня (опазване от замърсяване на питейни водоизточници и качеството на водите в притоци на р.Струма). Също така се предвижда реконструкция, модернизация и разширение на ГПСОВ на гр.Кюстендил (подобряване екологичното състояние на р.Банщица), гр.Перник (подобряване екологичното състояние на р.Конска) и гр.Дупница (подобряване екологичното състояние на р.Джерман).

Главна отводнителна артерия за община Кюстендил е р.Струма, която тук приема едни от най-големите си десни притоци – Драговищица, Бистрица, Новоселска и Банщица. Леви притоци с голям и постоянен отток на територията на общината липсват, поради преобладаващите карбонатни скали, които изграждат планините Конявска и Рила. Всички притоци имат непостоянен отток с дъждовно-снежно подхранване. Има и запаси от термоминерални и субтермални води, които имат изключително голямо значение за развитието на общинския център.

На територията на общината има изградени три язовира и девет по-големи микроязовира. Най-големи по площ са язовирите “Дренов дол” – 640dka, “Берсин” - 455dka и “Багренци” - 238dka. Най-голям завирен обем има яз.“Берсин”- 4,6млн.куб.м. Вече повече от двадесет години се изгражда яз.”Кюстендил” на р.Новоселска, с проектен обем 110млн.куб.м, който ще се използва за питейно водоснабдяване.

В заливните тераси на големите реки и главно на р.Струма има акумулирани значителни количества грунтови води, част от които се използват за водоснабдяване на града и някои от селата.

Най-голямата река, която протича през Дупнишката котловина е р.Струма. Неин десен приток е р.Джерман, като заустването й в р.Струма е при гр.Бобошево. Водосборната област на р.Джерман е с площ около 396km². Реката извира от Седемте Рилски езера и е буйна планинска река. При с.Гюргево излиза от планината, като отлага своите наноси в голям пороен конус. Тези наноси се сливат с отложенията на р.Джубрена. Десни притоци на р.Джерман са р.Джубрена (25km) и р.Тополница (25km). Те са с непостоянен характер и през лятото пресъхват. По-важните леви притоци са р.Валявица, р.Горица и р.Отовица. През периода на тяхното пълноводие те носят много наноси, а през сухия период пресъхват. Река Бистрица е ляв приток на р.Джерман. Тя има непостоянен воден режим. Реката е с пороен характер и при интензивни валежи излиза от руслото си и наводнява прилежащите към нея парцели и улици. Това е наложило извършване на корекция на коритото на реката. Корекцията е реализирана от заустването й в р.Джерман до мост №9, с дължина 2,6km. Останалата част от коритото не е коригирана.

На р.Дяковска е изграден язовир “Дяково”, който влиза в експлоатация през 1973г. Освен водите на р.Дяковска, в него се събират за изравняване и води от някои притоци на р.Джерман. От 1997г. яз.”Дяково” има постоянна охрана. Има изготвена програма с цел промяна на предназначението на язовира и ползването на водата му за питейно-битово водоснабдяване.

ІІ.3. Площадка за претоварна станция – община Благоевград

Благоевград е разположен в котловина на левия бряг на р.Струма и по двата бряга на р.Благоевградска Бистрица, ляв приток на р.Струма. Като квартали на Благоевград са трансформирани селата Струмско, Извор, Еленово и Делвино, а до селата Бело поле, Рилци и Покровник има градски автобуси. Селата Зелен дол и Селище са разположени в долината на десен приток на р.Струма. На друг десен приток на р.Струма са разположени селата Логодаж, Лешко, Падеж и Покровник. Този приток се нарича Логодажка река и се влива в р.Струма близо до р.Благоевградска Бистрица. Село Бистрица е разположено в долината на р.Бистрица над Благоевград. Село Българчево е разположено също на десен приток на р.Струма, заедно с махала Чифлика, който се влива в р.Струма преди притока, на който е разположено село Зелен дол. Село Лисия е разположено в долината на същата река, но близо до изворите й. Площадката на съществуващото сметище на гр.Благоевград е разположена на сухо дере, което се влива директно в р.Струма. През 1995г. и началото на 1996г. е извършена корекция на дерето, при която са поставени сглобяеми елементи за улавяне и отвеждане на дъждовните води.

3.2.3. Наименование на водния обект за който се издава разрешение за ползване на воден обект и/или водоползване, местност, населено място, община и област;

Необходимото количество питейна вода бъде осигурено от водоснабдителна група “Робовица”.

На претоварните станции не е предвидено водоползване от воден обект.

Необходимото количество питейна вода бъде осигурено от водопроводните системи на най-близките населени места до площадките, определени за разполагане на претоварните станции, след получаване на разрешение от съответното ВиК дружество.

3.2.4. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта, предвидени в инвестиционния проект: водни количества поотделно за всеки водоизточник, вид на водите повърхностни или подземни, селищен водопровод и др. и цели на водоползването; задължително изисква наличие на разрешително за водоползване в случаите, в които в рамките на решението по ОВОС се иска издаване на разрешително за заустване на отпадъчните води;

- питейна вода – 9 души х 45л/човек = 405 l/d;

- промишлена вода – 110 курса/дн. х 400л/курс = 44m³/d;

- вода за противопожарни нужди – 5л/с х 2ч. х 36000 = 36m³/d

Захранването с питейна вода на площадката на регионалното депо ще се осъществи от външен водопровод на водоснабдителна група “Робовица”. Като най-удачно място за водовземане, от фирма “Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Кюстендил е посочен участъка между ОШ под с.Смочево и с.Мурсалево. Водопроводът е изпълнен от АЦ тръби с Ф150, а водното количество варира в границите на Q_min=3 l/sQ_max=15l/s. Водоснабдяването на площадката на депото ще се извърши чрез полиетиленови тръби Ф90 с дължина на тръбопровода 3060m и капацитет Q=1,0 l/s. В стопанския двор е предвидено изграждането на резервоар с обем 100m³ за промишлена вода, който ще съхранява необходимия обем за противопожарни нужди и за измиването на транспортните средства, обслужващи депото.

В прединвестиционното проучване не е изяснено от къде ще бъде осигурено необходимото количество промишлена вода за измиване на транспортните средства и за пожарни нужди, която ще се съхранява в предвидения в стопанския двор резервоар с обем 100m³. В следващата фаза на проектиране този въпрос трябва да бъде изяснен.

В прединвестиционното проучване не е изчислено необходимото количество питейна вода, необходимо при строителството и експлоатацията на претоварните станции и местата, от където ще бъдат захранени съответните площадки. В следващата фаза на проектиране това трябва да бъде изяснено, както и да бъде взето разрешение от съответните органи. При следващия етап на проектиране на претоварните станции трябва стриктно да се следят изискванията на Наредба №2 за Противопожарни строително-технически норми при строителството на производствени сгради и съоръжения.

3.2.5. Количество и състав на отпадъчните води по потоци – промишлени, битово-фекални и дъждовни, предвидени с инвестиционния проект; вид на канализационната система;

І.1. Отпадъчни води от стопанския двор

- битово-фекални води – 365l/d=0,37m³/d;

- отпадъчни води от измиване на транспортни средства – 39,6m³/d;

Общо количество – 40m³/d.
І.2. Отпадъчни води от тялото на депото

• 
  води от депото - инфилтрат от отпадъците и дренирани водни количества по време на дъжд;
  
• 
  дренажни повърхностни води след рекултивацията на депото.
  

При проникването на дъждовни води и при гниенето на отпадъците от депата за твърди битови отпадъци се образуват силно замърсени отпадъчни води. Съставът на замърсените отпадъчни води се променя в определени граници в зависимост от вида и количеството на депонираните отпадъци, но общо взето е сравнително постоянен за един определен регион и при по-продължителен срок на депониране.

Количеството на инфилтрата е функция от средно годишния валеж и площта, заета с отпадъци, върху която той пада. Освен това има и други фактори, които влияят върху количеството на инфилтрата. Някои от тях са изпарението, оттичащи се води от околните терени, абсорбцията (попиването) на отпадъците и др. Прието е, че всички валежи, които попаднат в депото по време на експлоатацията му преминават през тялото на депото и достигат в дренажната система във вид на инфилтрат.

След рекултивацията на площадката повърхностния отток ще се засилва. Също така обема на инфилтрата ще намалее поради ограничаването достъпа на повърхностния отток в тялото на депото посредством горния изолиращ екран. Количеството на инфилтрата след затваряне на депото се приема равно на 2mm върху площта на клетките, както следва:

Q_I = 44512m² _x 0,002 = 89,024m³/yr;

Q_II = 28828m² _x 0,002 = 57,656m³/yr;

Q_III = 27378m² _x 0,002 = 54,756m³/yr.
Определянето на количеството на инфилтрата по време на експлоатацията възлиза на 40% от средното годишно количество валежи за регион Кочериново P_m.an.= 563mm/yr = 0,563m/yr.
Q_I = 44512m² _x 0,563m _x 0,4 = 10024,102 m³/yr;

Q_II = 28828m² _x 0,563m _x 0,4 + 89,024 = 6492,07 + 89,024 = 6581,09m³/yr;

Q_III = 27378m² _x 0,563 m _x 0,4 + 89,024 + 57,656 = 6165,53 + 89,024 + 57,656 = 6312,21m³/yr.
В представения баланс на водните маси в прединвестиционното проучване са дадени два варианта за третиране на дъждовните води:

І вариант – всичките дъждовни води, паднали в построените клетки на депото се третират като инфилтрат. Най-голямото количество на инфилтрата, които ще се пречиства в пречиствателната станция е 3,2 l/s;

ІІ вариант – дъждовните води, събрани в празните клетки на депото се приемат за условно чисти води и се заустват повърхностно извън тялото на депото. Количеството на инфилтрата, които ще се пречиства в пречиствателната станция, в този случай е 1,7 l/s.
ІІ. Отпадъчни води от претоварните станции

В прединвестиционното проучване не е изяснен видът и количеството на замърсените отпадъчни води от претоварните станции. Предвижда се изграждане на малка пречиствателна станция за пречистване на замърсените отпадъчни води и битово-фекалните отпадъчни води от всяка претоварна станция до степен, позволяваща заустването им в най-близкия до площадката водоприемник. За дъждовните води от площадките и пътищата също е предвидено изграждането на каломаслозадържател, след който пречистените води да се заустят в същия водоприемник.

3.2.6. Ситуация и технологична схема на пречиствателната станция, количество и физико-химичен състав на отпадъчните води на вход и изход пречиствателна станция, вкл. редукция на замърсителите в отделните стъпала на пречистване; количество и състав на отделените в пречиствателния процес утайки;

В таблица 3.2.6-1 са дадени показателите за прогнозирания физико-химичен състав на отпадъчните води от регионалното депо, определен въз основа на направени изследвания на изпускания инфилтрат от съществуващи депа за твърди битови отпадъци в РБългария.

В прединвестиционното проучване се предвижда количеството на инфилтрата да бъде 1,7l/s или 147m³/d. Предложени са два варианта за третиране на инфилтрата от регионалното депо в локална пречиствателна станция:

- І вариант: посредством локална ПСОВ (за механично пречистване и непълно биохимично обработване) с последващо отвеждане до градската канализация на гр.Кочериново за окончателно пречистване в бъдещата градска пречиствателна станция. Дължината на тласкателя, отвеждащ водата до канализацията на гр.Кочериново, ще бъде 3100m и ще се изпълни от РVС тръби Ф150mm;

- ІІ вариант: посредством локална ПСОВ (за механично пречистване и непълно биохимично обработване и биологично допречистване в растителна среда с подземна система за пренасяне на отточните води) с последващо заустване в дерето.

От гледна точка на опазване на околната среда смятаме, че І вариант е по-добър и предлагаме в следващата фаза на проектиране той да бъде подробно разработен.

Пречистените отпадъчни води трябва да отговарят на Наредба №7/14.11.2000г. за условията и реда за заустване на отпадъчни води в канализационните системи на населените места, а именно:

рН – 6,5-9,0

НВ - 200мг/л

БПК₅ - 400мг/л

ХПК – 700мг/л

Нефтопродукти – 10,0мг/л

В град Кочериново има изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води, която е приемала водите и на промишлените предприятия в града. В ГПСОВ има изградени съоръжения за механично и биологично пречистване на водите, като комплексното съоръжение за биологично пречистване още в началото на експлоатацията на станцията е компрометирано от отпадъчните води на хартиената фабрика и не работи. Изградено е и предстои пускане в експлоатация на разширението на механичното стъпало, което се състои от помпена станция, радиални утаители и преса за утайки в каловото стопанство. Необходимо е да се извърши реконструкция на съоръжението за биологично пречистване или да се изгради ново стъпало за биологично пречистване на отпадъчните води от града и от новопроектираното регионално депо за отпадъци. Предлагаме, концентрациите на замърсеност на пречистените води след локалната станция да бъдат:

рН – 6,5-9,0

НВ - 200мг/л

БПК₅ - 400мг/л

ХПК – 700мг/л

Нефтопродукти – 12,0мг/л

При тези концентрации да се изчислява замърсителния товар и той да бъде включен при изготвяне на баланса за работа на биологичното стъпало на градската пречиствателна станция.

По отношение на отпадъчните води от претоварните станции е предвидено изграждане на малка пречиствателна станция за замърсените отпадъчни води и битово-фекалните отпадъчни води и каломаслозадържател за дъждовните води от площадките и пътищата на претоварната станция. Пречистените отпадъчни води трябва да отговарят на Наредба №6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, а именно:

БПК₅ - 25мг/л

ХПК – 125мг/л

НВ - 60мг/л

3.2.7. Обосновка на количеството и физико-химичен състав на отпадъчните води, за които се иска разрешително за заустване;

За претоварните станции в прединвестиционното проучване не са изяснени количеството и физико-химичният състав на отпадъчните води, които ще се заустват във воден обект. Разрешителното за заустване ще се иска след изясняване на този въпрос в следващата фаза на проектиране.

3.2.8. Схема на водния обект или на неговите части, където се предвижда ползване на водния обект, вкл. заустване/зауствания на отпадъчните води във водния обект, картен материал; място/места и начин на ползване на водния обект, вкл. място на заустване във водоприемника;

Не се прилага схема за площадките на претоварните станции, тъй като те няма да имат водоползване от воден обект. Формираните от претоварните станции замърсени отпадъчни води не са изяснени като количество и физико-химичен състав. Като водоприемник за заустване на пречистените отпадъчни води от площадките на претоварните станции се предвиждат най-близките до площадките дерета.

3.2.9. Емисионни норми за допустимо съдържание на опасни и вредни вещества в отпадъчните води, за които се иска разрешително за заустване;

БПК₅ - 25мг/л

ХПК – 125мг/л

НВ - 60мг/л

3.2.10. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на повърхностните и подземните води вследствие предвидените с инвестиционния проект: водоползване и/или ползване на водни обекти при коригиране на водни течения; при изграждане на язовири и други хидротехнически съоръжения, при изземване на инертни материали от руслата на реки и др., както и тяхното влияние върху общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията на нормални и сухи години; прогнозата и оценката се извършват въз основа на извършените за целите на инвестиционния проект хидроложки изследвания, оценка на наносния отток и динамичните му запаси, водобалансови и водостопански изследвания, хидравлични изчисления, инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания;

Построяването на регионално депо за отпадъци няма да промени категорията на р.Струма.

Направените проучвания и физико-химични изследвания за качеството на водите на р.Струма в участъка от гр.Радомир до гр.Благоевград показват, че тя е трайно замърсена с неразтворени вещества и нитритен азот, което е в резултат на замърсяването на притоците й и на самата река от населените места и промишлените предприятия. Има единични проби, които не отговарят на нормите за амониев азот, БПК₅, фосфати и желязо, но те са по-малко от 15% от пробонабиранията и не могат да се коментират като трайно превишаващи ПДК. Най-много превишения на нормите и екстремни замервания се наблюдават за повърхностните води на р.Треклянска преди заустването й в р.Струма.

Техническите решения в прединвестиционното проучване, наред с препоръчаните по-долу допълнителни мероприятия, ще осигурят защита от вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото. Поради това не се очаква да настъпят допълнителни промени в режима и качествата на подземните води и се изключва влияние върху други компоненти на околната среда. В тази връзка следва да се добави че в непосредствена близост до площадката няма санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

Построяването на претоварната станция няма да промени категорията на р.Струма.

Хидрогеоложките условия, както и предвиденото в ивестиционното проучване мерки по улавяне и отвеждане на замърсени води, изключват изменения в режима и качеството на подземните води. Поради това не се очаква влияние върху други компоненти на околната среда.
ІІ.2. Площадка за претоварна станция – община Дупница

Построяването на претоварната станция няма да промени категорията на р.Струма.

Хидрогеоложките условия, предвидената рекултивация на съществуващото депо за отпадъци на община Дупница, както и мерките за улавяне и отвеждане на замърсените води, изключват изменения в режима и качеството на подземните води. Поради това не се очаква влияние върху други компоненти на околната среда.
ІІ.3. Площадка за претоварна станция – община Благоевград

Построяването на претоварната станция няма да промени категорията на р.Струма.

Хидрогеоложките условия, както и предвидените в инвестиционното проучване мерки за улавяне и отвеждане на замърсени води, изключват изменения в режима и качеството на подземните води. Поради това не се очаква влияние върху други компоненти на околната среда.

3.2.11. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на водите във водния обект, в т.ч. върху качеството на водите в границите на санитарно-охранителните зони, при заустване на отпадъчните води с посочените емисионни норми, при пряко и непряко отвеждане в подземните води, дейности върху земната повърхност и в подземния воден обект, представляващи непряко отвеждане, реинжекция в същия подземен воден обект, изкуствено подхранване на подземните води и др., като се отчитат и товарите на останалите емитери в района на заустването; оценката на водните течения се извършва при минимално средномесечно водно количество с обезпеченост 95%;

Предвидени са два варианта за третиране на условно чистите отпадъчни води от депото: първи вариант – всичките дъждовни води, паднали в построените клетки на депото се третират като инфилтрат и втори вариант – дъждовните води, събрани в празните клетки на депото се приемат за условно чисти води и се заустват повърхностно извън тялото на депото. За предпочитане е реализирането на втори вариант.

Регионалното депо за отпадъци няма да промени качествата на подземните води и водите на р.Струма. Реализирането на проекта съгласно изискванията на Наредба №13/06.11.1998г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци ще даде една допълнителна сигурност по отношение на опазване на подземните води от замърсяване.

Замърсените отпадъчни води от претоварните станции ще се заустват, след пречистване до необходимата степен, в най-близките до площадките дерета. Не се очаква замърсяване на р.Струма в разглеждания регион.

Претоварните станции няма да променят качествата на подземните води и водите на р.Струма. Реализирането на проекта съгласно нормативните изисквания ще доведе до рекултивиране на старите сметища, замърсяващи подземните води и водите на р.Струма в региона и до значително подобряване на екологичната обстановка по отношение на водите на р.Струма.
3.2.12. Предложение за индивидуални емисионни ограничения на заустваните отпадъчни води с цел осигуряване на проектната категория на водите във водния обект;
Водите от регионалното депо ще се пречистват до степен, позволяваща заустването им в градска канализация, а именно:

рН – 6,5-9,0

НВ - 200мг/л

БПК₅ - 400мг/л

ХПК – 700мг/л

Нефтопродукти – 12,0мг/л

Замърсените отпадъчни води от претоварните станции ще се пречистят до необходимата степен на заустване във воден обект:

БПК₅ - 25мг/л

ХПК – 125мг/л

НВ - 60мг/л

При така предложените емисионни ограничения не се очаква негативно влияние върху водоприемниците и промяна на проектната им категория.

3.2.13. Определяне на компонентите на околната среда, върху които променените хидроложки и хидрогеоложки условия и промененото качество на водите ще окажат съществено влияние.

• 
  териториален обхват на въздействието – разглежданият обект има малък териториален обхват на въздействие;
  
• 
  степен на въздействие - незначителна степен на въздействие върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води в района;
  
• 
  продължителност на въздействието – в рамките на периода на експлоатация на депото, който ще бъде около 15 години;
  
• 
  честота на въздействието – ниска честота в рамките на периода на експлоатация на депото;
  
• 
  оценка (характеристика) на кумулативните и комбинираните (синергични) въздействия върху околната среда - както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на обекта, не се очаква негативно въздействие върху количеството и качеството на водните системи в района и върху останалите компоненти на околната среда.