Реко инженеринг

Максимален интензитет (mm/min) на дъждовете с различно времетраене по месеци

Изтегляне 2.84 Mb.

страница	8/23
Дата	06.01.2017
Размер	2.84 Mb.
	#12132

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 23

Максимален интензитет (mm/min) на дъждовете с различно времетраене по месеци

Таблица 3.1.1-2

Времетраене, min	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х
20	0,44	0,82	0,82	0,96	0,78	0,62	0,42

Максимален интензитет (l/s.ha) на дъждовете с различно времетраене по месеци

Таблица 3.1.1-3

Времетраене, min	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х
20	74	137	136	160	130	103	70

Годишната сума на валежите в района е около 560mm.

Обектът се намира на средна надморска височина 500m.

Температурният режим на въздуха се формира под влияние на основните климатообразуващи фактори - слънчева радиация, атмосферна циркулация и постилаща повърхност. Сравнително южното положение на България й осигурява значителен приход на слънчева радиация през цялата година. Преносът на въздушни маси над страната се обуславя предимно от зоналната циркулация, в която важно място заема Средиземноморската циклонична дейност.

За България минимумът на годишния ход на температурата на въздуха е през януари, а максимумът - през юли. В планинските райони с увеличаване на надморската височина се наблюдава тенденция за изместване на максимума през август. Средната месечна температура на въздуха има минимум е в 7 и максимум в 14 часа. Преходът на температурата през 0^оС през денонощието е характерно явление за климата на България. Броят на дните с такъв преход на дадено място зависи главно от надморската височина, формата на релефа и близостта на Черно море. В ниската част на страната, включително планинската до 1000m, такова време се формира главно през преходните сезони и зимата. Денонощният ход на температурата на въздуха общо за страната представлява приблизително синусоида с минимум в часовете преди изгрев слънце и максимум в следобедните часове. Денонощната амплитуда на температурата намалява с увеличаване на надморската височина и е най-малка за върховете. Разликата между средната месечна температура на въздуха за деня и нощта има ясно изразен годишен ход - с максимум през август и минимум през декември-януари, и варира от 0,5 –1^оС до 6-7^оС. Средната месечна минимална температура се влияе най-слабо от надморската височина, за разлика от голямото влияние на релефа. Вдлъбнатата форма на терена благоприятствува формирането на значително по-ниски минимални температури в сравнение с изпъкналата или равнинна форма на терена.

Датите на настъпване на първия и последния мраз зависят главно от физикогеографските особености на района и циркулационните условия. Средната дата на последния пролетен мраз в планинските райони на страната се случва през месец май. Средната дата на първия есенен мраз за надморска височина 500m e 25 октомври. Изменението на средната дата на първия есенен мраз е 3 дни на 100m. Продължителността на безмразния период за цялата ниска равна част на територията на страната е от 200 до 210 дни. За планинските склонове продължителността на безмразния период може да бъде с 30-40 дни по-голяма отколкото в непосредствено прилежащите планински котловини.

Денонощната амплитуда на температурата на въздуха се явява важна характеристика, зависеща силно от формата на релефа, близостта на големи водни басейни, облачността, надморската височина и др. Средната месечна денонощна амплитуда има ясно изразен годишен ход с максимум през август и минимум през декември. Денонощната амплитуда на температурата на въздуха през цялата година с изключение на лятото и началото на есента се изменя от 0 до 22-24^оС. В планините денонощната амплитуда е по-малка с няколко градуса от амплитудата в непланинската част. Амплитудата на температурата при ясно небе е по-висока от тази при мрачно небе с около 5-6^о през зимата, до 7-8^о през лятото. В планините, където амплитудата е най-ниска през цялата година, тези различия са значително по-малки.

Температурният режим на почвата се формира в резултат на въздействието на географската ширина, общата циркулация на атмосферата и вида на постилащата повърхност. Полето на средната месечна температура на почвата е нееднородно както във времето, така и в пространството. Нееднородността е най-силно изразена в повърхностните слоеве почва (2-20cm), където влиянието на локалните и микроклиматични условия се проявява най-силно. Денонощните колебания на температурата на почвата са най-малки през януари и в планинските части на страната с устойчива снежна покривка се разпространяват на дълбочина до 20-25cm. Максималната дълбочина, до която достигат денонощните колебания на температурата на почвата, се наблюдават през лятото и достигат до 45-50cm.

Образуването на слана е тясно свързано с релефните особености на местността, с вида на растителната и почвената повърхност и със свойствата на въздушната маса. За надморска височина 500m средната дата на последната слана е през второто десетдневие на април, а на първата - в средата на октомври.

Зимата е студена, със средни минимални и максимални температури –12,7^оС/+4,3С. Валежите през зимата и есента са 135-150mm. Лятото е топло, със средни минимални и максимални температури за август +9,1С/+28,8С. Средните валежи за пролетта и лятото са 143-135mm.

Режимът на вятъра се определя от атмосферната циркулация, формата на релефа и характерът на постилащата повърхност. България е разположена в умерените ширини на северното полукълбо, поради това ветровият й режим се формира под влияние на особеностите на атмосферната циркулация над тях.

В планинските райони денонощният ход на скоростта на вятъра е обратен на този в низините - най-ниските скорости се наблюдават през деня, а най-високите през нощта. Средната денонощна амплитуда на скоростта на вятъра е незначителна (0,5-1,2m/s) и има слабо изразен годишен ход.

Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%) за гр.Рила

Таблица 3.1.1-4

Посока Месец	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
I	52,6	4,2	2,0	3,0	12,5	8,9	6,7	10,1
II	45,3	5,7	2,1	3,1	19,6	8,6	7,1	8,5
III	48,1	3,9	1,7	2,6	16,3	9,4	8,3	9,8
IV	44,5	4,4	2,4	2,8	20,1	10,6	6,0	9,2
V	43,1	7,8	3,3	2,5	18,2	10,2	7,1	7,9
VI	53,6	8,3	3,1	1,7	11,5	5,9	5,3	10,5
VII	57,5	8,3	2,4	0,8	7,8	4,6	5,9	12,7
VIII	52,7	7,2	2,7	1,3	7,7	6,0	7,3	15,0
IХ	50,2	7,5	1,5	1,7	9,7	7,7	7,4	14,4
Х	40,7	6,2	3,4	3,7	15,7	9,6	8,8	12,0
ХI	42,5	5,0	2,5	3,2	17,1	11,1	8,7	9,8
ХII	47,6	3,5	1,7	3,0	21,2	7,3	6,1	9,7
Год.	48,2	6,0	2,4	2,4	14,8	8,3	7,1	10,8

Годишната честота на тихо време е 60,1%.

РОЗА НА ВЕТРОВЕТЕ ЗА гр.Рила

Средната годишна скорост на вятъра е 1,6m/s. Преобладава вятърът, духащ от северна посока.

В заключение може да се каже, че по отношение ветровите характеристики, районът на гр.Рила се намира в област с 60,1% повторяемост на тихо време и вятър между 1,2 и 2,1m/s.

Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%) за гр.Дупница

Таблица 3.1.1-5

Посока Месец	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
I	6,0	3,1	51,9	2,0	23,1	1,4	11,4	1,1
II	8,5	0,7	40,8	2,1	26,4	8,6	11,7	1,2
III	2,8	2,7	56,8	3,5	16,7	5,5	10,1	2,0
IV	2,9	4,1	47,0	1,8	26,9	4,6	9,9	2,8
V	1,9	4,2	55,1	1,0	17,6	8,3	8,2	3,6
VI	0,7	3,1	55,8	3,1	22,6	3,3	10,4	1,0
VII	1,7	5,2	67,5	2,4	8,7	1,4	11,4	1,7
VIII	0,4	5,3	59,2	0,8	18,1	1,5	11,3	3,4
IХ	4,1	2,0	65,7	1,6	17,1	0,4	8,6	0,4
Х	4,6	4,9	59,7	1,5	18,5	2,2	7,4	1,2
ХI	11,5	4,1	47,8	0,3	25,5	1,0	7,6	2,2
ХII	2,0	1,8	39,3	1,7	41,5	3,3	10,4	0,1
Год.	3,9	3,4	53,9	1,8	21,9	3,5	9,9	1,7

Годишната честота на тихо време е 77,4%.

РОЗА НА ВЕТРОВЕТЕ ЗА гр.Дупница

Средната годишна скорост на вятъра е 0,6m/s. Преобладава вятърът, духащ от източна и южна посоки.

По отношение ветровите характеристики, районът на гр.Дупница се намира в област с 77,4% повторяемост на тихо време и вятър между 0,4 и 1,1m/s.
Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%) за гр.Благоевград

Таблица 3.1.1-6

Посока Месец	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
I	33,7	18,2	9,8	6,6	15,7	5,2	4,5	6,2
II	28,4	16,0	11,8	9,3	18,7	2,8	6,6	6,4
III	30,1	13,7	10,4	5,6	21,8	4,5	5,7	8,0
IV	27,7	13,4	10,6	7,6	23,0	4,6	7,9	5,2
V	23,6	14,8	7,9	10,6	23,5	5,5	6,7	7,3
VI	24,3	17,1	13,8	7,4	18,5	6,2	5,8	6,9
VII	26,1	17,0	13,7	5,6	14,9	4,9	7,3	10,5
VIII	25,8	13,3	14,9	5,8	15,0	4,9	8,4	11,9
IХ	20,9	16,0	15,9	7,2	16,3	4,9	10,3	8,4
Х	24,2	11,3	13,3	6,2	19,8	7,7	9,4	8,1
ХI	20,6	19,7	10,6	11,9	21,2	4,6	6,3	5,0
ХII	26,7	18,3	10,1	10,2	20,2	4,0	4,9	5,6
Год.	26,0	15,7	11,9	7,8	19,1	5,0	7,0	7,5

Годишната честота на тихо време е 42,8%.

РОЗА НА ВЕТРОВЕТЕ ЗА гр.Благоевград

Средната годишна скорост на вятъра е 1,0m/s. Преобладава вятърът, духащ от северна, североизточна и южна посоки.

По отношение ветровите характеристики, районът на гр.Благоевград се намира в област с 42,8% повторяемост на тихо време и вятър между 0,9 и 1,5m/s.
Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%) за с.Николичевци

Таблица 3.1.1-7

Посока Месец	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
I	17,3	9,8	0,9	4,4	2,2	13,8	16,1	35,4
II	13,5	7,9	2,1	4,1	2,2	13,6	13,3	43,4
III	15,5	9,3	1,3	5,3	3,0	13,5	15,8	36,2
IV	15,2	11,1	3,7	5,4	2,0	11,1	12,4	39,0
V	16,6	19,2	3,0	6,1	2,6	8,0	8,6	35,8
VI	17,4	20,0	3,3	5,6	1,2	7,4	5,6	39,5
VII	17,8	20,8	3,8	3,7	1,8	4,4	5,1	42,6
VIII	17,7	13,6	5,3	5,4	5,7	6,4	10,7	35,3
IХ	14,9	10,4	6,6	8,2	5,9	7,5	9,0	27,5
Х	12,5	8,2	7,0	13,4	6,7	7,5	8,4	36,4
ХI	14,7	6,6	7,6	14,7	8,3	8,2	8,0	31,9
ХII	16,0	7,7	8,6	15,0	7,8	5,9	6,7	32,3
Год.	17,1	9,6	7,1	10,4	6,8	7,2	9,5	32,4

Годишната честота на тихо време е 54,8%.

РОЗА НА ВЕТРОВЕТЕ ЗА с.Николичевци

Средната годишна скорост на вятъра е 1,6m/s. Преобладава вятърът, духащ от северозападна посока. Районът на с.Николичевци (в близост до гр.Кюстендил) се намира в област с 54,8% повторяемост на тихо време.

Средната месечна относителна влажност на въздуха в региона варира от 56 до 81%. Средната годишна относителна влажност е 68%.

Максимумът на мъглите съвпада с максимума на относителната влажност – м. декември. Средно годишния брой дни с мъгла е 20 дни.

Основен регулиращ фактор на системата "земен въздух - атмосфера" е продължителността на слънчевото греене. Регионът е характерен с добра продължителност на слънчевото греене (2156 часа) със сумарна слънчева радиация 21452,8КJ/m².

Облачността в региона има максимум през зимните месеци (средна годишна обща облачност - 5,1 бала), намаляващ с около 70% притока на топлина към земната повърхност.

3.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни)

Обектът – депо за отпадъци на сдружение на общини “Струма” с площ около 160dka се предвижда да се изгради в местността “Точилото”, в землището на гр.Кочериново. Предвидената площадка се намира на разстояние 2km източно от града. На площадката на бъдещото депо се предвижда да се депонират отпадъците от следните общини: Трекляно – 61km, Кюстендил – 36km, Невестино - 25km, Дупница – 18km, Бобов дол – 30km, Сапарева баня – 28km, Бобошево - 8km, Рила - 6km, Кочериново – 2km, Благоевград – 12km, Симитли – 25km.

За изготвянето на настоящия ОВОС са обобщени данни от Протоколи от измервания на РИОСВ за периода февруари, март, юни и октомври`2000г., юни, септември, декември`2001г. и март и май`2002 г. – гр.Дупница, ноември`2002г. – гр.Кюстендил. Определяни са следните показатели: серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, озон, метан, неметанови хидрокарбонати, въглероден оксид, амоняк, прах и сероводород. Средноденонощните и максимално еднократни концентрации на измерваните показатели са представени в табл.3.1.2-1.

Както се вижда от представените в таблицата данни измерваните показатели са значително по-ниски от допустимите средноденонощни и максимални еднократни концентрации (Наредба №14/1997г. и Наредба № 8 и 9/ 1999г.). За района на гр.Дупница единствено само за озона на 14.05.2002г. се установява средна денонощна концентрация с 15% по-висока от нормата. В района на гр.Кюстендил през ноември 2002г. се наблюдават повишени концентрации на сероводород. Средноденонощните концентрации са превишени от 2 до 12 пъти, а еднократните 2.5 пъти.

В таблица 3.1.2-2 са представени данни за варирането на показателите от замервания в няколко пункта (ул.Самоковско шосе, кв.Кършия, ул.Венелин, ж.к.Бистрица, Градската градина, ул.Аркчийски мост, ул.Осогово, ул.св.И.Рилски) в гр.Дупница.

От представените данни се вижда, че през разглежданите периоди максималните стойности на по-голяма част от измерваните показатели, са значително по-ниски от допустимата норма. Изключение прави прахът, който превишава максимално еднократната пределно допустима концентрация на 14.06.01г. 2 пъти, на 6.12.01г.- 1,2 пъти и на 12.09.01г. – 1,1 пъти.

Таблица 3.1.2-1.Средни и максималноеднократни концентрации на атмосферни замърсители измервани в района на гр.Дупница и гр.Кюстендил

дата

месец

година

Измервани показатели

SO₂

NO₂

NO

O₃

CH₄

NMHC

CO

NH₃

прах

g/m³

mg/m³

гр. Дупница

28.02.00
средни

20,9

22,6

3,41

61

0,26

0,2

1,75

0,17

мax.

51

33

5

71

0,4

0,3

2,10

29.02.00
средни

30,6

24,3

3,91

44

0,15

0,17

1,82

0,22

мax.

98

38

6

79

0,2

0,4

2,3

1.03.00
средни

75

21,6

3,6

22,8

0,31

0,36

3,48

0,16

мax.

217

36

5

31

0,2

0,3

3,3

14.05.02
средни

4,66

17,3

4,08

75

1,98

2,87

2,88

0,011

мax.

7

22

5

94

4,8

3,3

3,8

0,014

15.05.02
средни

5,75

17,6

5,20

48

2,95

2,84

2,61

0,012

мax.

12

27

28

77

5,2

3,2

3,7

0,016

16.05.02
средни

5,87

17,6

4,00

58

1,76

3,00

2,87

0,010

мax.

15

20

6

77

4,6

3,7

5,1

0,016

17.05.02

3,37

18,1

4,5

46

1,51

2,78

3,40

0,011

мax.

7

26

7

77

3,5

3

4,6

0,014

гр.Кюстендил

4.11.02
средно

24,5

12,7

5,8

40

4,16

1,45

0,73

0,011

H₂S

мах.

34

17

8

47

4,7

1,8

0,9

0,014

mg/m³

5.11.02

средно

37,5

12,7

5,9

24

3,7

1,55

0,55

0,012

0,014

мах.

59

17

7

31

4,8

4,4

0,7

0,017

0,036

6.11.02
средно

40

11

5,7

36

3,4

1,49

0,58

0,003

0,012

мах.

79

21

8

49

4,8

1,7

1,1

0,013

0,019

7.11.02

средно

42

12,9

5,8

37

3,7

1,60

0,58

0,004

0,004

мах.

51

16

7

53

4,2

1,9

0,8

0,005

0,006

Таблица 3.1.2-2.Вариране на концентрацията на показатели измервани в пунктовете ул.Самоковско шосе, кв Кършия, ул.Венелин, ж.к. Бистрица, Градската градина, ул.Аркчийски мост, ул.Осогово, ул.св.И.Рилски – гр.Дупница

Дата
Месец

Година

Измервани показатели

NO₂
g/m³

SO₂
g/m³

Прах
mg/m³

H₂S
mg/m³

min

max

min

max

min

max

min

max

10.03.00

11,1

36,5

60

70

0,18

0,25

0

0,0004

17.03.00

13,4

27,0

40

70

0,25

0,37

0

0

20.03.00

10,3

16,4

40

90

0,18

0,30

0

0

27.06.00

10,2

22,1

0

20

0,19

0,38

0

0,0002

28.06.00

7,8

12,8

20

40

0,19

0,32

0

0,0015

3.10.00

7,3

18,6

20

60

0,18

0,42

0,0011

0,0046

19.10.00

12,7

27,5

10

30

0,13

0,37

0

0,0012

13.06.01

36,6

94,2

20

90

0,21

0,39

0

0,0019

14.06.01

24,4

81

10

90

0,2

1,06

0,0008

0,0013

12.09.01

15

34

18

46

0,15

0,57

0,0002

0,0047

19.09.01

17

27

20

25

0,35

0,46

0

0,0008

6.12.01

39

52

63

90

0,24

0,62

0,0007

0,0038

7.12.01

21

69

34

52

0,27

0,49

0,0004

0,0038

20.03.02

11

62

27

49

0,14

0,30

0,0003

0,0024

21.03.02

34

58

32

68

0,21

0,31

0,0003

0,001

От данните за състоянието на атмосферния въздух в района на Благоевград, публикувани в Бюлетините на МОСВ (1999-2001г.), се установяват само единични превишавания на средноденонощни концентрации на серен диоксид и прах представени в таблица 3.1.2-3.

Таблица 3.1.2-3. Максимално превишаване на средната денонощна концентрация в района на Благоевград за периода 1999-2001г.

Показател	Месец, година	Превишение –пъти над ПДК	% на пробите с превишение
Прах	01.1999 12.2001	1.1 1.3	1.7 1.9
Серен диоксид	01.1999 02.2000 01.2001	1.8 1.0 1.2	11.3 1.8 4.7
Сероводород	02.1999 07.2001	2.0 1.3	3.2 1.6

Въз основа на анализа на представените данни може да се направи извода, че в разглеждания район в повечето случаи измерваните показатели са значително под допустимите норми. Наблюдават се само през отделни дни, през студения период на годината, превишения на серен диоксид и сероводород в гр.Благоевград и сероводород в гр.Кюстендил.

3.1.3. Характеристика на предвидените с проекта източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители)

Източникът на емисии (депо за битови отпадъци) е типично неорганизиран (или “площен тип”).

Проектираното депо за битови отпадъци е от регионален тип и в него ще се депонират отпадъците от населените места на 11 общини. Извършените изследвания на състава на битовите отпадъци от гр.Благоевград показва следното: пластмаси - 5%, хартия и картон - 10%, стъкло - 2%, метали - 2.5%, текстил - 2%, гума и кожи – 2%, хранителни, градински и др. – 40%, керамични и строителни – 1,7% и други - 36%. Поради липсата на данни за другите общини този състав се приема за среден състав на отпадъците, депонирани на депото.

В началния етап на натрупване на отпадъците процесът протичащ в депото е аеробен, при което ще се отделя значително количество топлина и въглероден диоксид. След изразходване на кислорода процесът става анаеробен с отделяне основно на метан и въглероден диоксид. Най-типичният състав на биогаза от ферментацията на битови отпадъци е следният: метан - около 60%, въглероден диоксид - 40-48% и около 1% други газове - амоняк, сероводород, летливи органични съединения.

Прогнозата за количеството на битовите отпадъци е направена на база приет постоянен брой на жителите, а нормата на натрупване е в съответствие с Наредба №13/1998г. Прието е, че количествата строителни и производствени отпадъци, които ще се извозват на депото са постоянни и равни на тези посочени от общините за 2001г. - 18000m³/год.

Направени са изчисления за количеството на емитираните газове за година на базата на данните посочени в обяснителната записка на предпроектните проучвания за количеството на очакваните отпадъци през 2005г. (Методика за определяне на емисиите на вредни вещества - код по СНЕВ-94/091004/ Сметища)(табл.3.1.3-1).
Таблица 3.1.3-1. Годишни емисии на вредни вещества от депото на база на прогнозно количество отпадъци за 2005г.

Количество изхвърлени отпадъци - тона	78 860
Количества вредните вещества – тона
Метан – (CH₄)	7255
Въглероден диоксид – (СО₂)	14 589
Амоняк – (NH₃)	252
Летливи органични съединения – (ЛОС)	3

Изчислените емисиите на вредни вещества от бъдещото депо са по-високи от действителните, тъй като в депото ще се депонират строителни и промишлени отпадъци (около 7%), които не подлежат на разграждане и от тях няма да се емитират посочените газове.

Разгледани са два варианта за изграждане на депото, всеки един с по три клетки. Всяка една от клетките представлява етап от изграждането и експлоатацията на депото. Разликата между двата варианта е в количеството на депонираните отпадъци. При втория вариант количеството на депонираните отпадъци е по-голямо и се увеличава срокът на експлоатация на депото с 1 година.

Предвижда се технология при експлоатация на депото, която е еднаква за всички клетки.

Процесът на експлоатация на депото включва ежедневно запълване на работния участък с пластове с дебелина 20cm, докато общата височина на отпадъците в работния участък достигне 1,80m. Всеки работен участък ежедневно се запръстява с 20cm слой от почва. Това предотвратява възможността на разпръскване на отпадъците, тяхното самозапалване, както и разпространението на неприятни миризми.

Единственият сериозен замърсител на атмосферния въздух е образувалият се биогаз - съдържащ СН₄, СO₂, NH₃, ЛОС и др. Предвижда се изграждане на система за събиране на биогаза и отвеждането на образуваните газове извън депото. Газоотвеждащата система се състои от газоотвеждащи кладенци и дренаж. Изграждането на вертикалните газоотвеждащи кладенци трябва да става паралелно с експлоатацията на депото, като започне след полагане на първия слой отпадъци. Предвижда се дренажът да е от чакъл с d=16-32mm и дебелина на слоя 0.50m с газоотвеждащи тръби – Ф50 с дължина 225m, монтирани в чакъления слой на горния изолиращ екран за събиране и отвеждане на биогаза (Наредба 13/ДВ бр.152/1998г.).

Тъй като някои от общините са отдалечени от разглежданата площадка за регионалното депо, се предвижда изграждането на три претоварни станции. Тези станции се предвижда да бъдат изградени както следва:

І-ва претоварна станция – землището на с.Горна Гращица - на 12кm транспортно разстояние от гр.Кюстендил. Площадката е с площ 147dka. Претоварната станция ще обслужва населените места от общините – Кюстендил , Невестино, Бобов дол и Трекляно.

ІІ-ра претоварна станция – е в землището на община Дупница - на 7km транспортно разстояние от града. Площадката е 21.92dka и представлява съществуващото сметище на общината. Претоварната станция ще обслужва населените места от общините Сепарева баня и Дупница.

ІІІ-та претоварна станция – землището на с.Церово, община Благоевград. Площадката е с площ 20.54dka. Претоварната станция ще обслужва населените места от общините Благоевград и Симитли.

Предвижда се всяка от станциите да заема по 10dka площ, върху които ще бъде построена сграда за уплътняване на отпадъците, площадка за съхраняване на контейнери, площадка за съхраняване на компост или за сепариране(по желание на общините) и контролно-пропускателен пункт с кантар. Първата и втората претоварни станции, както и депото ще работят по 5 дни в седмицата, а третата – 7 дни като за целта се предвижда съхраняване на уплътнените отпадъци в запечатани контейнери в продължение на два дни.

От претоварните станции маже да се очакват емисии от прах и неприятни миризми.

В прединвестиционното проучване не е изяснен въпросът за организиране на работата в претоварните станции. В следващата фаза на проектиране трябва да се вземат мерки за предотвратяване замърсяването на работната и околната среда, да се инсталират вентилационни уредби в работните помещения, да се реши въпросът с неприятните миризми, да се предотврати опасността от микробиологично замърсяване и др.

На следващия етап на проектиране е необходимо да се допълни проекта с технологията на уплътняване на отпадъците в претоварните станции, за да се ограничи възможността за емисии на вредни вещества и миризми от тях.

3.1.4. Пречиствателни съоръжения (вид, пречиствателен ефект)

Поради отсъствие на организирани източници на емисии не е необходимо и не се предвижда изграждането на специални пречиствателни съоръжения в традиционния смисъл на това понятие т.е. за улавяне на прахообразни частици и обезвреждане на вредните газове.

В работния проект трябва да се вземе в предвид, че при експлоатация на депото ще се образува биогаз (съставът, на който е посочен в т.3.1.3-1.) и това ще постави следните проблеми:

Опасност от образуване на експлозивни смеси;
Пожароопасност;
Биологично заразяване на газа;
Газът е източник на неприятни миризми;
Емисии на парникови газове.

Това изисква в работния проект да се предвиди подходящ метод за третиране на отпадните газове - надеждност на кладенците и обединяване в общ колектор, транспорт, съхранение, използване и контрол.

В прединвестиционното проучване за претоварните станции не са предвидени пречиствателни съоръжения.

3.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух (замърсяването на атмосферния въздух), вкл. и на приземния слой на атмосферата, териториален обхват на зоните със замърсен въздух в резултат от реализацията на инвестиционния проект

а) емисии в съответствие с предвижданията на инвестиционния проект, които ще влияят съществено върху околната среда, оценени като характер и значимост, чувствителност, въздействие върху климата и т.н.;

В процеса на изграждане на депото временно ще има неорганизирани емисии на прах при:

почистване и подравняване на терена;
изграждане на дигите

Бъдещото депо е емитер на атмосферни замърсители, характерни за периода на експлоатация, като:

Прах (общ) – при разтоварните работи, разпределянето и придвижването на отпадъците, отличаващи се с разнообразен състав;
Газови замърсители, които се очаква да се отделят от депото – метан, въглероден диоксид, амоняк, сероводород, летливи органични съединения.

Емисии на вредни вещества ще има от МПС:

временно от багери и друга строителна техника по време на изграждане на депото;
ежедневно от сметосъбиращите машини, които ще доставят отпадъците до депото и машините, които ще разстилат и уплътняват отпадъците (самосвал, багер и компактор).

Претоварните станции ще са източници на емисии основно на:

прах и неприятни миризми при разтоварване и уплътняване на отпадъците през периода на работа на отделните претоварни станции.

б) прогноза за въздействие върху качеството на атмосферния въздух с установяване на териториалния обхват на съществуващото въздействие по утвърдената методика

Бъдещото депо ще е източник на емисии непостоянни по състав и поведение. Съставът на газовете и количествата на емитираните замърсители са представени в табл.3.1.3-1. Те зависят от времето на експлоатация, състава на битовите отпадъци, температура, влажност и др. фактори. Емитираните прахо-газови емисии от строителството на депото, депонирането на отпадъците и запръстяването на депото няма да окажат значимо въздействие върху атмосферата и атмосферния въздух. Тези замърсители и въздействия са неизбежни и в проекта са предвидени възможни решения за довеждането им до съответния минимум. След приключване експлоатацията на депото се предвижда провеждане на рекултивация на терена.

Влияние върху вида на емисиите от депото и тяхното разпространение може да окаже методът за обезвреждане на газовете, който трябва да се предвиди в следващите етапи на проектиране. В зависимост от избрания метод и неговото технико-технологично осигуряване ще се направи и съответната прогноза.

Влияние върху емисиите на прах и неприятни миризми от претоварните станции ще окаже вида на отпадъците, използваната технология за уплътняване и аспирационната уредба. На сегашния етап на проектиране няма яснота по тези въпроси.

в) определяне на компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще оказва съществено влияние;

Направеният по-горе анализ показва, че не се очакват съществени негативни промени в качеството на атмосферния въздух.

Следователно качеството на атмосферния въздух в периода на изграждане и експлоатация на депото ще окаже незначително негативно въздействие върху компонентите на околната среда.

3.1.6. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание, а при липса на такива - съобразно приетите критерии.

У нас няма норми и стандарти за допустими емисии от подобен вид източници.

Независимо от това може да се очаква въздействие върху атмосферния въздух в следните случаи:

При продължителни сухи периоди, когато работи компакторът или се засипват запълнени участъци със суха почва;
При недобро запръстяване и самозапалване на отпадъците;

Опасност от биологично замърсяване на въздуха с патогенни микроорганизми при пренасяне на заразата с БО;

При вземане на биогаза от кладенците, транспорта, съхранението, оползотворяването.

Емисии от претоварните станции, които ще зависят от използваната технология:

Според изискванията на Наредба №7/1992 г. хигиенно-защитната зона между депото и най-близкото населено място трябва да е 1000 m.

В работния проект да се предвидят устройства за организирано изпускане на газовете от отпадъчното тяло на депото, които да удовлетворяват изискванията на чл.11, ал.2 от ЗЧАВ, като газоотвеждащата инсталация осигури съдържание на вредни вещества в приземния слой на въздуха, не надвишаващи допустимите концентрации съгласно Наредба №14(ДВ бр.88 от 1997г.).

Каталог: ovos