1.2.Методи за диагностика на междуличностните отношения на детето. В момента в психологията има голям брой специфични методи за изследване на междуличностните отношения, но не всички от тях са релевантни за изследването на децата. Недостатъчното развитие на речта и съответно сложността при вербализация на своите емоционални състояния и чувствана детето в доучилищна и начална училищна възраст, съществено ограничават набора от възможни диагностични методики, ситуационни тестове, схеми за наблюдение, а от друга страна тестовете, конструирани като въпросници са малко ефективни. Ние можем да отделим следните групи методически средства за социално-психологична диагностика на междуличностните отношения при децата. Диагностика на междуличностните отношения на основата на субективните предпочитания. В тази група традиционна методика е социометричния тест, предложен от Дж. Морено през г. Неговото съдържание представляват субективните междуличностни предпочитания (избори) на членовете на групата в определена сфера (например, работа, отдих, обучение и пр.). На основата на получените от членовете на групата субективни избори, се определя социометричния статус на индивида (лидер, аутсайдер, среден и пр.), структурата на междуличностните отношения, наличието на груповщина, сплотеност, формален/неформален лидери пр. Съществуват редица модификации на социометричния тест. Например, аутосоциометричната методика предполага изследваното лице само да измери взаимните отношения на хората един към други към самия себе си. Такава е методиката на К.Е.Данилин от г. Интересен вариант на аутосоциометрия за деца създава Яков Львович Коломинский (1984). На изследваното лице се предлага бял лист (Ана който са нарисувани четири концентрични кръга и се иска да разположи условни обозначения (или снимки) на приятелите си, които се радват на много симпатии и харесване, в централния кръг на чертежа тези, на които повече симпатизира – във втория кръг и т.н. Според създадената аутосоциограма, могат да се отделят девет социални статуса на всеки член на групата. На основата на самоопределението, методиката разкрива предполагаемите и въображаемите социометрични статуси.
