Методики за символично моделиране на междуличностни ситуации

масата и столовете. На лицето се предлага да избере онази картина, на която е изобразено най-комфортното за него разположение. Други варианти на моделиране предполагат по-голяма активност на изследваното лице, когато той сам трябва да структурира ситуация, самостоятелно разполагайки определени символи или играчки, изобразяващи хора или обекти, по определен начин в пространството. Според метода, описан от Дж. Кют (1962), детето поставя изрязани фигурки на различни хора на кадифено табло. При сравняване на данните за линейните разстояния между фигурките и съответните данни от други психологични методи, изследователят стига до извода, че емоционалните разстояния между хората се изразяват чрез линейни разстояния в символична ситуация.
Проективните методики се основават насъщия принципи не се различават съществено от методическите способи за моделиране, но по своята процедура и използван стимулен материал, теса насочени към определена сфера на познанието. При тях детето играейки в семейството, разполага по определен начин членовете, предоставяйки по този начин на психолога материал за интерпретация. Известна и най-често прилагана при изследване на междуличностни отношения е методиката Рисунка на семейството (Drawing-Family Technique) – група проективни методики, предназначени за оценка на вътрешно-семейните отношения. В теста Нарисувай своето семейство на В. Вулф (1947), се предлагана детето бял лист (А) и цветни моливи и се иска да нарисува своето семейство. Анализира се последователността, в която рисува фигурите на членовете, тяхното взаимно разположение, наличието на пропуснати членове, включването на външни лица (или други обекти) за семейната система. Кинетична рисунка на семейството е предложена от Р.Бернс и С. Кауфман. Тази методика изисква от детето да нарисува всеки член на семейството в действие. Интерпретацията се основавана символичното тълкуване на изобразените отношения. Рисунка на семейство животни – това е модификация на Нарисувай своето семейство и основно е предназначен за затворени, имащи проблеми в общуването деца. Методиката САТ – Children’s Apperception Test (L. Bellar, S. Bellar, 1978) е за деца от 3 дог. В качеството на проективен материал се използват 10 картини, изобразяващи сцени на отношенията между животни. TAT – Tematic Apperception Test Г. Мюрей
(1935) е за деца на възраст над ги включва изображения на сцени между хора. Наборът от картини в тестовете САТ и ТАТ е съставен така, че активизират реакции у детето по теми, свързани с отношението към родителите, братята и сестрите. Разказът на детето предоставя разнообразни сведения преди всичко за личностните проблеми на детето в сферата на отношенията с другите. Методиката Два дома (The Two-Houses Technique) е разработена от И. Вандвик и П.
Екблад през г. Тестът е предназначен за изследване как детето възприема своето семейство. Задачата на изследваното лице е да определи броя на хората, живеещи с него ида размести (постави) всеки член на семейството в двата дома, нарисувани от психолога. Тук се отчитат количествени показатели (колко човека населяват всеки

домно тежестта пада върху качествения анализ. От основно значение е в кой дом ще настани детето своите родители.
Проективната методика „Филм-тест“ на Рене Жил (1959) е предназначена за изследване структурата на конкретно-личностните отношения на детето с обкръжаващите го, а също така, негови поведенчески характеристики и черти наличността по 13 параметъра. Например, отношение към родителите, братята, сестрите, учителите, степента на любознателност, общителност, конфликтност и др.

Изтегляне 1.86 Mb.

Сподели с приятели: