вътрешен, психологически пласт, те. потребността и мотивите за общуване, които по съдържание и действие са отношение. С други думи, отношенията се представят като емоционални продукти на дейността. Отношението не може да бъде сведено само до действие (или активност,
още повече, че в много случаи отношението е противоположно действие. За разлика от действието, отношението
- няма цели и не може да бъде произволното не е процеси следователно няма пространствено-времево разположението по- скоро е състояние, отколкото процес
- няма културно-нормативни външни средства за неговото осъществяване и следователно, не може да бъде представено и усвоено в обобщена форма то винаги е пределно индивидуално и конкретно.
Паралелно с тези разбирания, А.А.Бодалев отбелязва, че
„отношението е тясно свързано с действието. То поражда действие, променя се, преобразува се в действие и само формира и възниква в действие“. Личностният смисъл (най-близък аналог на понятието отношения в концепцията на А.Н.Леонтиев) се явява и формиращото съзнание (което, както е известно предшества действието) и главна
характеристика на действието, както и негов резултат. Оттук става ясно, че отношението може да бъде и източник на действие и негов продукт, но е валидно и обратното – отношението далеч невинаги адекватно изразява себе си във външна активност.
Междуличностните отношения включват три компонента когнитивен (познавателен, емоционален и поведенчески (практически, регулативен) и в този контекст могат да се отделят три направления в теоретико-практическите изследвания
Сподели с приятели: