Rene ’ Gille
ПСИХОДИАГНОСТИКА НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА
Изтегляне 1.86 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
7 Обект, предмет .... на методиката на КТ (1)
- Навигация на страницата:
- Обществените отношения
- Междуличностните отношения
| 1.ПСИХОДИАГНОСТИКА НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ДЕТЕТО: ОБЕКТИ МЕТОДИ. 1.1.Междуличностни отношения – определение. Междуличностните отношения са многостранно понятие, което обхваща практически почти целия диапазон от живота на човек. Те започват от отношенията му с големите социални групи (нация, колективи, екипи и т.н.) и стигат до микросоциални отношения семейството, отношенията „възрастен-дете“, „дете-дете“ и т.н.). Междуличностните отношения са тясно свързани с различни видове обществени отношения и са неразделна част от взаимодействието, в чийто контекст често биват разглеждани. В същото време редица автори (В. Н. Мясищев, М. С. Каган, Е. О. Смирнова) смятат, че междуличностните отношения представляват специален вид отношения, които не могат да бъде сведена нито до съвместна дейност, нито до комуникация или до взаимодействие. Като начало е необходимо да определим и сравним понятията обществено отношение, общуване и отношение. Обществените отношения са официални, формално закрепени, обективирани и действени връзки. Теса водещи в регулирането на всички видове отношения, вкл. междуличностните. Междуличностните отношения са субективно преживени, в различна степен осъзнавани взаимовръзки между хората, проявяващи се в процеса на съвместната им дейности общуване. В основата им стоят разнообразни емоционални състояния на взаимодействащите лица и техните психологични особености. За разлика от деловите инструменталните) отношения, които могат да бъдат както официално закрепени формално определени, така и незакрепени, междуличностните връзки (понякога наричани експресивни) винаги са с подчертана емоционална съдържателност. Общуването е психично взаимодействие, проявяващо се в различни форми между хората, включително информационно-комуникативната. Б.Д. Парыгин пише „Общуването е сложен многостранен процес, който може едновременно да се прояви и като процес на социално взаимодействие на индивидите, и като информационен процеси като отношение на човек към човек, и като процес на взаимно влияние и взаимно разбиране“. Общуването е широко използвано понятие в контекста на дейностният подходи се разглежда като особен вид дейност (МИ. Лисина, А.Н. Леонтьев, А.А. Бодалев и др.), при която междуличностните отношения се явяват включени в проблематиката на общуването. Същевременно междуличностните отношения интензивно се изучават в руслото на психологията на отношенията (основно от А.Л.Лазурски и В.Н.Мясищев). В центъра на това направление стои разбирането за личността, ядро на която се явява индивидуално интегрирана система от субективно-оценителни отношения към действителността. В работите на М.И.Лисина предметна изследване е общуването на детето с другите хора, като под общуване се разбира дейност в качество на продукт на която встъпват отношенията с другите. Следва да се подчертае, че в центъра на вниманието на автора се намиране толкова външната поведенческа картина на общуването, колкото неговия вътрешен, психологически пласт, те. потребността и мотивите за общуване, които по съдържание и действие са отношение. С други думи, отношенията се представят като емоционални продукти на дейността. Отношението не може да бъде сведено само до действие (или активност, още повече, че в много случаи отношението е противоположно действие. За разлика от действието, отношението - няма цели и не може да бъде произволното не е процеси следователно няма пространствено-времево разположението по- скоро е състояние, отколкото процес - няма културно-нормативни външни средства за неговото осъществяване и следователно, не може да бъде представено и усвоено в обобщена форма то винаги е пределно индивидуално и конкретно. Паралелно с тези разбирания, А.А.Бодалев отбелязва, че „отношението е тясно свързано с действието. То поражда действие, променя се, преобразува се в действие и само формира и възниква в действие“. Личностният смисъл (най-близък аналог на понятието отношения в концепцията на А.Н.Леонтиев) се явява и формиращото съзнание (което, както е известно предшества действието) и главна характеристика на действието, както и негов резултат. Оттук става ясно, че отношението може да бъде и източник на действие и негов продукт, но е валидно и обратното – отношението далеч невинаги адекватно изразява себе си във външна активност. Междуличностните отношения включват три компонента когнитивен (познавателен, емоционален и поведенчески (практически, регулативен) и в този контекст могат да се отделят три направления в теоретико-практическите изследвания Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|